За това, че Корнелия Нинова успя да превърне БСП в основна заплаха за ГЕРБ и за тяхното перфидно мутренско статукво, можем да се досетим дори и без да четем публикациите в социалните мрежи на нейните почитатели. Достатъчно е да разтворим придворната преса или навлекли водолазен костюм да се гмурнем из нечистите води на жълтите сайтове, за да го установим. От 2016 година, откакто оглави левицата, Нинова е любим персонаж за обстрел на напазаруваните от ГЕРБ мисирки, охх, извинете, журналисти. В мига в който се разбра, че соцлидерката е твърдо решена да отстоява БСП като опозиционна партия, която не може да бъде търгувана на борсата с власт, тя стана обект на една от най-мръсните, нечистоплътни, брутални и гадни медийни атаки в историята на прехода. Ако тръгнем да се връщаме назад може да не ни стигнат няколко месеца, за да успеем да обхванем цялата палитра от интриги, лъжи, манипулации и гнусотии, които бяха изписани за нея. Ако Нинова удобно се беше вписала в статуквото, ако беше приела да бъде председател на Народното събрание и да стане колаборационист с ГЕРБ, тя сигурно щеше да си гледа живота, а дори и вътрешните проблеми в БСП нямаше да са толкова остри, защото част от най-именитите й критиц днес всъщност целяха точно това - левицата да акостира под мускула на Бойко Борисов и да стане част от пира с останките от България. Разбира се, цената, която социалистическата партия би платила щеше да е ужасяваща. Днес протестите щяха да бъдат и срещу нея. И понеже на улицата се ражда един образ на утрешната възможна България, то дайте да си кажем честно - благодарение на линията "Нинова" днес социалистите са добре приети сред протестиращите и са желани там. Ако БСП беше тръгнала по друг път, ако се беше поддала на идеите да се хваща на хорото с ГЕРБ, да прави кръгли маси с мутрите, може би наистина днес щяхме да говорим за края на последната голяма и автентична партия на прехода. Ако днес БСП получи хоризонт, това се дължи на трудния, неспокойния, предизвикалия всички политически бури избор на Нинова да направи партията си безкомпромисна опозиция, единствена алтернатива на мутрите. И това не е похвала, комплимент или изсилване. Това е просто констатация на факт. Сигурно ще има хора, които не са съгласни с него, но по трудния начин научих, че в политиката наистина са важни не фигурите, които всички харесват, а онези, които знаейки горчивата и болезнена цена, която трябва да платят, въпреки всичко се хвърлят в битката без съмнение и с хъс.
Днес, когато противниците на Нинова са любимите гости на големите телевизии и им се дава безкрайно поле за изява и критики, се насажда мнението, че тя е авторитарен лидер, който смазва колективните органи на партията, че тя е политически нарцис, който работи само за собствения си образ и слуша само собственото си мнение. Дайте да оборим всичко това отзад-напред. Всъщност, ако има качество, което Нинова ясно е демонстрирала в своя политически път, това е нейната способност да се учи, да преоценява грешките си и бързо да се променя. Днес из социалните мрежи въртят нейно интервю в "Капитал" в което през 2016 година тя допуска, че БСП може да управлява с ГЕРБ. Виртуалните тролове веднага започват да слюноотделят френетично. А всъщност, според мен, в това допускане няма нищо скандално, нито порочно, защото то най-ясно показва, че Нинова е политик на трезвия анализ и идеологическите инстинкти. Защото начело на БСП тя направи точно обратното - бързо схвана, че левицата ще деградира морално и политически, ако се хване за ръката на Бойко Борисов, че такава широка коалиция ще е убийствена за социалистите и тя нито един път не се опита да се върне към миналото. Същото се случи и с първото организирано допитване до членската маса на БСП - за това с кого трябва да се коалира партията за президентските избори. Левите дадоха изключително широк мандат на Нинова, възможност тя да подреди максимално представителна лява коалиция. Нинова обаче отново разбра истинският глас на своята партия - и в онзи момент пусна БСП без някакъв широк съюз на президентските избори. Това се оказа печеливш ход. Ако днес България има автентичен морален лидер - това е президентът Румен Радев, а ако някой път ви е интересно поинтересувайте се с какви титанични битки и усилия го наложи в левицата Корнелия Нинова. И обратното - тя тръгна да прави широк ляв съюз не в миговете в които това щеше да изглежда медийно бомбастично, а в миговете в която цялата левица узря за факта, че партиите в лявото пространство трябва да си взаимодействат, ако искат да спрат разрушителното управление на Борисов и неговата тотална некадърност по време на коронакризата.
А колкото до авторитаризма - винаги ми е смешно това обвинение. Дай боже първото нещо, което всеки "авторитарен" лидер прави е да даде максимално широка представителност на своя избор като се подложи на пряк избор и като ограничи мандатите си до два. Всъщност обвиненията в авторитаризъм, лично за мен, винаги са били знак за политическа импотентност, опит да удавиш БСП в блатото на баналната интрига, вместо да оставиш партията да говори за големите теми на деня. Всъщност пръкналата се в последната година и половина особено остра опозиция на Нинова в БСП прави точно това. Безкрайни обвинения в тоталитаризъм, вечен вой, че Нинова не слуша партията си, неспирно жалване по телевизиите, че хората на Нинова ги наричали тях (вътрешната опозиция) "агенти на ГЕРБ". Добре, нека да приемем, че не са такива. Но е факт, че някои от най-именитите опозиционери, да точно Георги Гергов имаме предвид, всъщност публично похвалиха Борисов за предприетите мерки, а преди това бяха захранвани редовно с държавни пари и обществени поръчки. Така в БСП изведнъж политическата дискусия стана невъзможна. И вината за това не е на Нинова, независимо колко талантливо би ви го изсъскала Велислава Дърева, а на тези, които от един момент нататък започнаха политика на безкрайния саботаж, на целенасоченето препъване на БСП, прикрити зад уставен буквализъм и други всевъзможни и досадни тъпотии. Точно така се стигна до ситуация в която опозицията в БСП саботира идеята за организиране на протести и за вот на недоверие, но предшествен от национална подписка. Така левицата буквално щеше да бъде една крачка преди останалите протестиращи, които на 9 юли спонтанно излязоха, изумени и шокирани от бандитското нахлуване на прокуратурата в президенството. Но чудното в този процес не е това, че външни сили се опитаха да вземат БСП на абордаж, а че Корнелия Нинова издържа. Всички опити да пробият партията срещнаха една основна преграда - обикновеният социалист, чийто политически сетива не го самозаблуждават и успяват да го преведат отвъд привидностите. Точно заради това смятам, че днес Нинова има какво да отчете в своята кампания за нов мандат. Докато тя обикаля из страната, хората настояват за оставката на отвратителното управление и едноличния режим на Борисов, а голяма част от речника днес всъщност са тези на Корнелия Нинова още от 2017 година. Протестът днес има езика на БСП, но БСП не се опитва да го възсяда и това е друг голям плюс, който трябва да отчетем. Защото в случая отново опираме до политическите инстинкти и умения на Корнелия Нинова. Тя показа, че знае кога да води партийните битки целенасочено и кога трябва да се създаде един общ съюз за постигането на голяма цел. Заради това съм сигурен, че тя ще е големият победител на 12 септември. Изборът на лидер на БСП е ключов за бъдещето на България. За да бъде това бъдеще по-добро е необходима именно Корнелия Нинова. Пак не е комплимент.
Констатация е.
No comments:
Post a Comment