Проблемът с 10 годишния режим на Бойко Борисов е, че той подобно на извънземен пришълец подмени всичко нормално и смислено в нашата държава. Така всички институции се сдобиха със своите отровни двойници. В България днес имаме имитация на правителство, имитация на парламент, имитация на управление, имитация на строежи, имитация на прозрачност и откритост, имитация на прокуратура, имитация на медии и на всичко останало. Включително и имитация на социология. Казвам всичко това във връзка с последните социологически проучвания с които ни заляха като в теростичен акт в който ни пръскат сярна киселина в лицата, а някой отстрани се наслаждава на болката, огорчението паниката и ужасът, които е предизвикал. От новата социология разбрахме, че точно месец след мащабните протести, които всяка нощ заливат големите градове и стават все по-мащабни и гневни, ГЕРБ продължават да са първа политическа сила, макар и процентът на хората, които не ги одобряват да се покачва все повече. Втора, според едната версия е БСП, която не мръдвала като доверие, а дори се сривала, а според другата хипотеза - със сребърния медал се окачва партията "Има такъв народ" на Слави Трифонов, която се движи на нива от около 15 на сто. А трета е Демократична България, която изпреварва ДПС. Нещо повече видяхме как нова порция социолози заля студиата на летните телевизии да ни обяснява как ситуацията е безизходна, как протестите няма да доведат до нищо, защото алтернатива на хоризонта не се очертава. Черешката на тортата постави Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч", която започна да кърши пръсти как можело да има "взривоопасна трипартийна коалиция" между Слави Трифонов, БСП и ДБ. Все едно сглобката между ГЕРБ, патриотите, ДПС с активното участие на Веселин Марешки е върхът на политическата изящност, великолепие и съвършенство. В много отношения това напомня повече на оргия, отколкото на политически съюз. Заради това трябва да бъдем крайно внимателни, когато оперираме с данните на полусоциологията. Все пак само допреди няколко месеца същите социологически агенции, които днес ни дебнат из телевизионната джунгла като масови убийци ни убеждаваха, че ГЕРБ са масово харесвани, одобрявани, обичани и, че за Бойко Борисов няма да е никакъв проблем да си изкара нов мандат. В онази алтернативна социологическа реалност хората масово одобряваха антикризисните мерки на кабинета или по-скоро липсата на такива и презираха опозицията, че се е противопоставяла на ГЕРБ в окото на бурята. Достатъчно е да се поровите за две минути в гугъл и ще откриете точни числа плюс анализите пълни с въздишки и прогнози за светло бъдеще.
Точно заради това днес ще си позволя все още да не взимам социологическите данни на сериозно. При такъв обществен кипеж, при такова нагнетяване на напрежение, при покачването на политическия градус, днес социолозите не могат, дори и да искат, да премерят реално настроенията в обществото. Тези настроения са като кипяща смес, която бълбука и тепърва предстои да се оформи. Заради това съм убеден, че ГЕРБ не са първа политическа сила. Вече не са. Това, което хващат проучванията са просто алкохолните изпарения на властта. Истината е, че за първи път в своята история партията на Бойко Борисов е жестока политическа криза, обсадена от всички страни на политическото пространство, без възможност за маневри и бягство. Заради това от началото на протестите ГЕРБ правят грешка след грешка и вече не съм убеден, че представителите на партията са много наясно в коя реалност пребивават. Първата огромна грешка беше да си мислят, че като вземат главите на пет министри това ще им реши проблемите с недоволството. Хората искат точно две оставки - на Бойко Борисов и на Иван Гешев. Всичко останало само подклажда политическото напрежение. Още по-голям гаф се получи със спешно свиканата среща на актива на ГЕРБ в "София Тех Парк". Така и не успях да си обясня какво си мислеше, че ще се постигне с нея Бойко Борисов. Подобен формат не може да демонстрира сила, а и няма как да излъчи посланието, че мълчаливото мнозинство подкрепя правителството. Вместо това срещата се превърна в ярка демонстрация на мутренския манталитет на ГЕРБ за което говорят хвърляните телефони на журналистки, пребитите граждани и откровената тъпотия на отправените послания. Хората са на улицата с морален гняв в очите, леви и десни един месец настояват за прочистване на държавата от спарения аромат на тотална корупция и всепозволеност, а на сцената някакви костюмари и народняшки веселяци ни говореха колко много работят и постигат. Това са не просто два свята, които не се докосват. Това са два различни езика, които даже не могат да се разберат помежду си. Разминаването си личи и в лексиката на придворните медии и социолози, които бродят като черни вещици из сутрешните блокове с надеждата, че ще си намерят жертви, които да превърнат в политически зомбита. Така се оказа, че според Красимир Каракачанов в България тече "изкуствена джендър революция", спонсорирана от НПО-та, които искат да легализират гей-браковете. Така и не стана ясно защо вицепремиерът толкова го е страх от гей-браковете, да не би да се опасява, че насила ще го бракосъчетаят с Джамбазки, а? ПИК пък са убедени, че навън върлуват ордите на Васил Божков. Според други придворни сайтове мирните и благовъзпитани фенове на ГЕРБ са подложени на тормоз от нелегалните терористични ядки на Корнелия Нинова, а "професор" Антоанета Христова се раздаде оргазмично в едно студио и обяви, че сме жертва на хибридна атака от Кремъл срещу България. Това е просто признак за безсилие, а е симптом за начална фаза на политически Алцхаймер. И това е най-добрата диагноза на управлението днес. ГЕРБ са стегнали редиците на клиентелата, подплашили са ги с това, че идва денят на разплатата, но съм убеден, че те вече не са първа политическа сила. И автентично проучване преди изборите ще го покаже.
Най-големи драми предизвика прогнозата, че партията на Слави Трифонов е на второ място. Видях много хора да си късат косите и да си дерат ризите от възмущение. Донякъде ги разбирам. Този резултат е повече от странен като се има предвид, че хората на Слави ги няма никакви на протестите, а точно там се оформя пост-гербаджийския пейзаж на България. Заради това ще си позволя да се отнеса скептично към тази прогноза. Ако тя се окаже вярна ще се окажем в класическа марксистка ситуация за това, че историята се повтаря като фарс. Подобен спектакъл гледахме през 2001 година, когато НДСВ нахлу на политическата сцена и буквално я помля. Продължавам да смятам обаче, че тези проценти на Слави са силно надути и изопачени. Това е по-скоро инженерен опит партията му да бъде наложена на общественото мнение, отколкото реално отражение на политическо настроение. Дори и да симпатизирате на Слави - хайде затворете очи и избройте поне 5 души от неговата партия. Аз едвам ги докарвам до трима.
В тази връзка и няколко думи за БСП. БСП е умишлено подценена, защото тя е единствената все още реална заплаха за Бойко Борисов и съдбата на неговата хунта. БСП не се продаде и отказа изкушението с власт. Заради това в последната година и половина видяхме всякакви мелодраматични опити тя да бъде пробита отвътре, превзета на абордаж с троянски коне, но и на тази буфонада вече й се вижда края. Корнелия Нинова има правото да претендира, че е единственият политик, който трайно, ценностно, идеологически и политически е бил безкомпромисна опозиция на ГЕРБ и това във времената в които всички искаха да се скрият под мускула на Борисов. В реална предизборна ситуция това е ценен политически актив. Освен това БСП можеше да превземе протестите, но ги остави да се развиват в своето гражданско русло. Превземането вероятно щеше да ги унищожи, а и рано или късно и най-хардкор десния фен ще си даде сметка, че речника му от 2020 година е бил изобретен от Нинова още през 2017-та. С други думи социологическата супа все още е един бълвоч, който не ни показва нищо освен това, че общественият кипеж е започнал и той ще роди новите форми на политика. В много отношения това е най-важния извод. След 10 годишно зловоние започна южният вятър, който за първи път ни дава възможност да си представим бъдеще без мутри и нагли типове.
А един път демонтирани в главите ни, те ще се сринат и в реалността.
No comments:
Post a Comment