Как Румен Радев подпечата втория си мандат или за гърчовете на придворната политология

След петъчното предаване "Панорама" БНТ неочаквано се превърна в поле за интересни бойни действия и уличен протест. Председателката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова и лидерката на БСП Корнелия Нинова се оказаха блокирани в сградата на телевизията. След около два часа Нинова си тръгна от там, съпровождана от освирквания и викове (в интерес на истината не толкова интензивни) и протестиращи я следваха чак до Софийския университет, където тя си хвана такси. По-сложна се оказа ситуацията с Дариткова. Недоволните обърнаха кофи за боклук, за да не може колата й да мине, започнаха да я освиркват и буквално я обсадиха. Дариткова беше спасена от полицейска хитрост - силите за сигурност пуснаха празната й кола да отвлече вниманието на недоволните, а самата гербаджийка била изведена в безопасност през задните дворове на сградите на наоколо и с цената на една срязана ограда.

Тази история е политически значима заради това си струва да я погледнем под микроскоп. Първо - протестът пред БНТ е политическа глупост, която разсейва фокуса на уличното недоволство. Това е разпиляване на енергията и в крайна сметка работи сериозно за ГЕРБ. БНТ, както и директорът на телевизията са функция на управлението. Утре дори и Емил Кошлуков да подаде оставка в държавата абсолютно нищо няма да се промени. Това е изстрел в празното пространство, политическа пиратка, която изглежда ефектно, но не носи нищо след себе си. Не напразно в пространството пред БНТ се бяха събрали основно привърженици на БОЕЦ и на Демократична България. Точно заради това се появиха освиркванията по Корнелия Нинова. Точно тази групичка от подсвиркващи обаче е просто една стотна част от целия разноцветен протест. Този път характера на недоволството е съвсем различен и събира съвсем различна политическа енергия. Заради това ми е смешно да чета анализите на някакви политически птеродактили как протестите съживявали Христо Иванов и наливали ракетно гориво на "Да, България". Определено градското дясно излезе от моргата, но това така или иначе щеше да се случи при това дори и без протест. Те си имат гласовете, просто природата им силно радиоктивна и моментално попадат в състояние на полуразпад, скандали, конфликти, обвинения, високоморални есета и всякакви други катастрофически форми на конфликт. Именнно с този коктейл от страсти навремето градското дясно умъртви протестите от 2013-2014 година, превърна в сектантско свещенодействие и всичко това приключи с гушването под мускула на Бойко Борисов. Убеден съм, че много от хората, които с улична похот са освирквали Нинова само преди 6 години с истерични плюнки на уста са доказвали на околните как коалицията с ГЕРБ е единственият начин за оцеляване на България. Тези, десните, които търсят на всяка цена осребряване на своето присъствие на улицата, не се чувстват много комфортно на този протест. Това си личи и по хората, които не можем да видим да викат сред властта днес, а бяха в първите редици преди 7 години. Много от протестиращите едва ли имат някакви партийни пристрастия. Част от младите хора, които са излезли да свалят Бойко Борисов и мафиотската му хунта, може дори и да не гласуват на следващите избори. Но резултатът от това е, че нито една партия не успява да възседне този протест, а в никакъв случай не бива да прави това. Акцията с освиркването на десните парадоксално според мен качи акциите на Корнелия Нинова. Съдя го по това, че лично на мен доста нормални десни хора ми се обадиха с призива да не приемаме тази провокация за нещо сериозно и да говорим с левите симпатизанти да не си оттеглят от протестите. Разбирам ги. Спомняте ли си 14 юни 2013 година - тогава пред площада на Министерския съвет бяха дошли много социалисти, потресени от действията на кабинета "Орешарски". Тази идилия свърши в мига в който от градското блато изпълзяха политически инженери и решиха, че историята им е поднесла шанс да възродят дясното. Така го възродиха, че само след един сезон то умря скоропостижно. Голямата идея на освиркването на лидерката на БСП беше да се покаже как гордите, смели, умни, светли и космически моралисти от ДБ не приемат и социалистите за алтернатива. Това не издава смелост обаче. Издава страх. Защото Нинова вероятно може да бъде критикувана за много неща, но тя е единственият политически лидер, който от 4 години е водач на тоталната съпротива срещу ГЕРБ. В нито един момент тя не се изкуши от властта, упражнявана съвместно с шайката, която днес се тресе като при земетресение. Много от уличния речник днес дори всъщност е взет от речника на БСП през последните години. Кой пръв каза, че това е "авторитарен режим"? Кой пръв започна да разплита корупционната паяжина на това управление? Ето защо акцията по освиркването на Нинова беше използвана за един-два бомбастични анализа, но в крайна сметка не свърши своята работа. Много от свободните граждани буквално заляха от възмущение социалните мрежи. Още една такава акция и градското дясно наистина пак ще потъне в своята сектантска бездна, а историята ясно показва, че това е летално за тях.

Колкото до освиркването на Дариткова и цялата суматоха около нея, там има един интересен детайл. Оказа се, че много анализатори, шамани и партийни телевизионни работници на ГЕРБ били възмутени до дъното на душата си. Не можели да приемат такова отношение. Дариткова ли била мутра? Тя ли била лицето на злото? Това щеше да е адекватно мнение, ако не си припомним някои факти от виновното минало. През 2013 година тогавашния протест повтори буквално същата сценка с Мая Манолова, приклещена тогава на улица "Съборна" в столицата. Не си спомням някой да написа текст колко е възмутително това, колко е унизително да преследваш една майка по улицата. Нито една от днешните пищящи съвести не излезе в медиите да протестира. Ето този размазващ и гнусен двоен стандарт е причината доста хора да не се изкажат по темата. Ясно е, че октоподът у нас си е отгледал и придворна политология и придворен морал, но някои безобразия просто не могат да бъдат търпени.

Случката пред БНТ отприщи и доста тълкувания на тема "Кой печели от протестите?". По нея се изказа дори и всичкологът Георги Лозанов, който аз се напънах да си припомня дали съм виждал на улицата, но не успях. Друго си е да разсъждаваш върху световните процеси от удобството на собствения си кабинет. Ехх, мое дясно. Та идеята на анализаторите беше да се опитат да провидят кой ще плати цялата сметка за недоволството и кой ще спечели от нея. Започна и политическия покер. Според някой Мая Манолова и Слави Трифонов щели да ударят джакпота от цялата драма. Не се наемам да предвиждам шансовете на Манолова, но едно от нещата, които ме озадачават на този протест е пълното отсътвие на Слави Трифонов там. Телевизията му предава, но не смятам, че партията му натрупва каквито й да е точки. Друг конспиративен анализатор, прочетох, твърди, че протестите са коварен план на БСП. Тя заради това БСП не се изявявала открито, въпреки, че улиците били пълни със социалисти. Това било капан за млади наивници, които щели да се окажат в клетката на Нинова. Честно казано подобно разсъждение също е от алтернативна реалност. БСП вероятно можеше да оглави протестите, и разбира се, това щеше да изгони една част от уличното недоволство. Само че в левицата днес има съвсем различно разбиране за процесите. Въпросът за властта, въпросът за следващото управление трябва да бъде поставен едва след като основната задача бъде постигната - махането на ГЕРБ от власт. Упражненията по тази тема преди това не просто пречат, управляващите много искат да заплетат протеста в такива упражнения, защото те са конфликтни и развалят единството на красивия лозунг "Мутри вън!". Според други - градската десница вече е потеглила към космоса, а Христо Иванов развивал амбиции за министър-председател. Всъщност това разсъждение също носи аромат на кабинетна прах. Видя се, че когато те се опитаха да сепарират своя протест и да го направят пред МВР на него се събраха около 150 души. Тоест нито една партия все още не е получила бонус-точки от недоволството. И това е прекрасно, защото именно тази комбинация държи цялото политическо съзвездие навън на улицата. Каузата е толкова надпартийна, че хората вече са имунизирани срещу партийните злоупотреби с нея.

И, да, вероятно Румен Радев подпечата втория си мандат с това, че се превърна в основния глас на недоволството. Виждам в каква ярост хвърли неговия вдигнат юмрук гербаджийската прислуга и политология. Но хубавото в този процес, че това е обединяване около фигура, която по конституция не може да бъде партийна. ГЕРБ сами си причиниха това. Днес ги виждаме да говорят за държава, система, ред, икономика, но вече е много късно. Те изнасилиха тези думи. Те унищожиха смисълът в тях. Те създадоха това, което ще ги помете, защото дори и леко да позамре в разгара на лятото, протестът ще пламне с пълна сила наесен. И тогава не ги виждам. Но не изпитвам съжаление.

Те заслужават своята съдба.