Ако някой се опита да направи каталог на всички кошмарни гафове, корупционни афери или откровени простотии, които бяха направени по времето на третия кабинет на Бойко Борисов, вероятно това ще е много тежка и времеотнемаща работа. Имаме всички шансове томчето с тези политически бисери да надвиши по обем цялото творчество на Достоевски, а, бога ми, той си е падал по това да пише дебели романи. Наскоро се опитах да обобщя година по година големите скандали и афери, но рухнах психически - оказа се, че каталогизацията на миналото е безкрайно депресиращо занимание, особено, когато си бил очевидец и участник в събитията. От днешна гледна точка част от аферите изглеждат откровено карикатурно и нелепо и човек започва да си задава въпроса дали обществото колективно не е дишало райски газ, че да не се събуди от този кошмар, който постоянно му е сервиран под формата на висш деликатес.
Но дори и в такъв сборник с глупости, аферата "Продажба на ЧЕЗ" би сияела със златни букви и зловеща светлина. Става дума за онзи мелодраматичен спектакъл през 2018 година в който ГЕРБ и компания се опитаха да ни убедят, че никому неизвестната фирма "Инерком", собственост на още по-неизвестната бизнесдама Гинка Върбакова е най-достойният кандидат за купувач на елекгроразпределителното дружество. Шумът, който се вдигна има отгласи и до днес. Въпросителните около тази продажба така и не получиха отговор, а многобройните странности в мътната афера и до днес не дават мира на хората, които се опитаха да стигнат до дъното на тази история. Дали това беше някаква икономическа аномалия или театър, организиран от най-висшите етажи на властта, абе направо от премиерския кабинет, днес никой не би могъл да каже без да си издейства покана за среща в съда. Но добре, че медиите раздухаха драмата, вдигна се много шум, започнаха да се разменят писма между България и Чехия, темата стигна дори до световните икономически издания и Гинка Върбакова беше пратена в историята. Днес никой не се сеща за нея, въпреки, че някой автентичен журналист би избил рибата, ако я намери, за да види какво ли мисли тя за случващото се в България...
Нямаше да припомняме тази афера, ако в залеза на управлението на ГЕРБ, в миговете на тяхното очевидно агонизиране, не виждаме ново развитие по отношение на ЧЕЗ. Миналата седмица Комисията за защита на конкуренцията направи лупинг на 180 градуса и даде зелена светлина за продажбата на енергийното дружество на "Еврохолд". Всичко това можеше и да остане незабелязано, ако само година преди това КЗК не беше написала становище в точно обратния смисъл. Като зловещ детайл към всичко това можем да прибавим, че в един от изплувалите скандални записи на премиера ясно се чуваше как той казва, че лично е пратил Комисията по финансов надзор в "Еврохолд". Буквалната фраза на Борисов, тъй като нейната цветност не подлежи на преразказване е следната: "Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по "Еврохолд" на тоя да му размажа мутрата, че не се съобразява с мене".
В светлината на разрешената сделка вече можем да разглеждаме тази записана изповед по съвсем друг начин. Всъщност продажбата на ЧЕЗ освен икономическа страна има и дълбоки политически пластове, които можем да проследим съвсем накратко, защото покрай тази сделка можем поне за миг да надникнем в сенките на политическия живот и поне за малко да се досетим за тайните процеси, които текат край нас.
Не е тайна за никого, че "Еврохолд" е фирма, близка до Цветан Цветанов. Той е известен с това, че е близък приятел с шефа на холдинга Асен Христов. А политическата траектория на Цветанов в последните две години също претърпя много неочаквани пируети. От шеф на парламентарната група на ГЕРБ и заместник-председател на партията, той се оказа свободен електрон, а след това и създател на нова формация - "Републиканци за България". В момента социолозите казват, че не могат да хванат какво ще е реалното влияние на РБ, но виждаме, че медиите са пълни с новини за това как цели организации на ГЕРБ из страната се отцепват от партията-майка, за да отидат при Цветанов. Очевидно в пространството на управляващата партия текат турбулентни процеси. Обаче разрешаването на сделката за ЧЕЗ поражда леки съмнения. Това по същество ще е насочването на огромен финансов ресурс към кръга на Цветан Цветанов, ако цялата операция се осъществи. Как да разбираме това? Има две обяснения - или Борисов се опитва да си купи спокойствие като удовлетвори хищните апетити на своя бивш съпартиец или просто между тях никога не е имало война, а всичко е било един голям спектакъл, който позволява на икономическата хидра Борисов-Цветанов да сложат ръка върху ЧЕЗ.
Темата за енергетиката у нас винаги е била заредена с огромно количество напрежение. Навремето първият кабинет на Борисов падна точно заради високите сметки за тока, които удариха правителството му с ефикасността на картечен обстрел. И някъде от тогава у Борисов със сигурност се е зародила идеята, че той трябва да контрорила тайно или явно тази сфера, да не говорим за това, че тя е източник на невероятни ресурси. И, да, в така описаните пируети няма никаква милост за крайните потребители, които пак ще бъдат драни до сухо, защото това е единственият принцип на който могат да функционират схемите на ГЕРБ и Борисов.
Наясно съм, че могат да бъдат казани много лоши неща за ЧЕЗ, в самата Чехия компанията не е обичана кой знае колко много, но това все пак е държавна компания, което е някакъв знак за стабилност и предсказуемост. Даването на цялата тази инфраструктура в ръцете на приятелския кръг на Цветан Цветанов ще е катастрофално. Това е икономическо харакири, но очевидно политически ход с далечен прицел. А знае ли човек може Борисов като едно нищо да вижда Републиканци за България като изход и за самия себе си. ГЕРБ днес е като кораб-призрак, който едвам се държи над водата и немощно проскърцва в очакване на следващото цунами. В стила на премиера е първи да напусне потъващия кораб, но след като предварително е насочил ресурсите накъдето трябва. Това прави аферата днес още по-скандална, защото Гинка Върбакова беше просто тренировка, беше карикатурен опит на принципа "ако мине". Днес пред очите ни вече текат залози за следващото управление и някой много иска да прати ресурси в "правилните" ръце. Но тази тектонични процеси в икономиката ясно подсказват, че имаме още неизяснени докрай въпроси в политическият пласт над тях. Знам само едно - ако трябваше да избирам между Цветанов или Гинка щях да избера Гинка. И, да, знам противно е, че сме част от държава, която ти дава единствено и само толкова кошмарен избор.
No comments:
Post a Comment