Репортажът на Мария Цънцарова за измамните схеми на благотворителната платформа "ХелпКарма" удари като гръмотевица обществото. Хората бяха потресени и възмутени. И имаше защо - в изнесените факти ясно се вижда как хората от тази фондации са си раздавали свръхтлъсти заплати, а попитани директно за този факт никой от тях дори не успя да имитира смущение. Явното разминаване на данни, отпускането на заеми, странните бизнес-връзки на собственика на фондацията - всичко това разказа толкова мрачна история, че още е трудно да се прогнозира какъв ще е ефектът от нея. Подозирам, че с "ХелпКарма" е приключено веднъж завинаги. Което не е чак толкова лоша новина. Да, прочетох и други мнения за фондацията. Няколко души бяха писали как платформата е оказала решително значение в техния живот, как получените средства са пристигали бързо и навреме, което е било от ключово значение. Разказите за позитивната страна обаче не могат да изместят данните за злоупотреби. Всъщност се е случило точно онова, което отдавна подозирах, че е станало в страна на нашата - има хора, които са превърнали нещастието на останалите в свой бизнес. Това е истинското лице на капитализма, който ви продадоха като безалтернативен и единствено възможен. Но за това ще си поговорим в края на текста.
Точно тук е мястото да кажем няколко думи и за превръщането на благотворителността в основен начин за спасяване на хора в тежка ситуация. Излиянията на тема благотворителност могат моментално да ти вдигнат кръвната захар със своята лустросана патетика и приповдигнатост. Всяка втора реклама от телевизионните екрани ни призовава да сме добри, да съчувстваме на другите, да помогнем в беда...В което, разбира се, няма нищо лошо, стига човек да не си зададе един коварен и ключов въпрос: "А защо някой човек с проблеми трябва да разчита на благотворителност?". Да, няма общество в което да няма благотворителност, но е самоубийствено да разчиташ само на нея, за да решаваш трудните социални и здравословни проблеми. Получава се точно като в мисълта на онази американска активистка, която беше казала: "Като нахраниш някого с хляб те наричат светец, но ако попиташ "а защо нямат хляб" веднага те обвиняват, че си комунист".
И това е големият проблем с благотворителността всъщност. Тя може да бъде само съпътстваща инициатива, резервна гума в целия процес по помощ. Когато благотворителните инициативи се окажат основна форма на социална политика, тогава трябва да признаем, че пред очите си имаме катастрофирала държава. Защото помощта към пострадалите семейства, лечението на деца, активната помощ в кризисни ситуации - всичко това са основните причини за съществуването на една държава. Ако тя не може да върши това, значи трябва да признаем тоталното поражение и абсолютния фалит в морално и политическо отношение. Не можем да оставим тази помощ единствено и само в частни ръце. Не, защото няма хора, които искат да помогнат, а защото винаги се появяват хищници и паразити, които да трупат печалби от човешкото нещастие. Точно като в казуса с "ХелпКарма". Това, което видяхме в разследването на Мария Цънцарова беше потресаващо и зловещо. Тези хора, въпреки компютрите, модерните офиси, лустрото и нафуканите биографии по нищо не се отличават от телефонните измамници. Те действат на абсолютно същия принцип - впиват се в слабите, използват страдащите, играят си с чувствата на обърканите, гаврят се с милосърдието. Досега не бях чувал за "ХелпКарма", но самата идея на тази платформа ми изглежда зловеща и от нея ме побиват ледени тръпки. Какво се очаква от хората - да разказват сълзливо историите си и да разчитат да са да достатъчно добри с перото, за да събудят съчувствие и помощи? Това е като някакво състезание по нещастие, което получава доста перверзен публичен вид. И това е големият проблем с благотворителността. Няма по-голямо и по-малко нещастие. За всеки човек собственият му проблем е най-голям и заради това изобщо не е трябвало да допускаме такива като "ХелпКарма" като вампир да смучат средства, използвайки факта, че съществуват в катастрофирала държава. Защото в едно нормално общество частните акции по събиране на средства щяха да бъдат изключение, а не основно правило. Противното е знак за това, че социална политика напълно отсъства и буквално не се прави. Но няма как да живееш нормално, ако разчиташ на милосърдието на случайни хора, а не на последователно провеждана политика за помощ. Това е смисълът на социалната държава, която работи в полза на своите граждани.
След като научих за "ХелпКарма" и ми стана ясен механизмът за тяхната работа се поразрових в нета и открих, че това с благотворителността вече наистина е цяла индустрия. Отделна икономическа зона, която никой не контролира и която буквално смуче печалби от човешкото нещастие. И къде са сега онези тлъсти душици, които ни повтаряха, че държавата е лош стопанин и трябва да бъде натирена в покрайнините на обществения живот. Ето това получаваме насреща си, когато държавата отсъства - бизнесхищници, които си раздават тлъсти заплати от дарения, които са дадени, за да спасят живот. Хора, които пируват с парите на другите, раздадени от милосърдие и жал. Изобщо не се учудвам на аферата "ХелпКарма". Чудя се как изплува едва сега, а не преди време? Дотук обаче ни докараха токсичените идеологеми на дясното мислене, които превърнаха самата държава в такъв безчувствен хищни. Липсващата държава даде поле на тази бизнес-ниша с благотворителностите.
И след цялата буря, която последва, сега вероятно ще видим временно отдръпване от такива частни платформи и хищни благотворителни интереси, но големият въпрос е възмущението да не затихва. Защото именно то може да изиска държавата да си дойде на мястото и да поеме своите отговорности пред гражданите. Всичко останало е знак за провал и признание за пълно поражение. Срещнах много въпроси дали разкритията не удрят фатално милосърдието и у нас и няма ли вдигналият се шум да унищожи надеждите на много семейства. Да, вероятно програмистът на "ХелпКарма" вече няма да може да взима по 80 хиляди лева на месец, но това е началото на някакво лечение. Защото дори и при цялото дезертьорство на държавата кампании като "Българската коледа" продължават да събират средства, които виждаме реално как се използват и не издържат тежки администрации и воаяжи в чужбина.
И понеже обещахме накрая да кажем и няколко философски думи. Проблеми като този ясно показват, че това, което ни продадоха като преход всъщност ни отведе в задъдена улица и всекидневно ни демонстрира своя цинизъм и порочност. Можете ли да си представите, но наскоро депутатка от ГЕРБ рекламираше благотворителна кампания "Топъл обяд за всеки". Няма нищо лошо в това да си състрадателен, но точно тази депутатка трябва да бъде питана, да бъде питана постоянно, да бъде питана докато не запищи: "А кой направи така, че хората да нямат обед? Кой ги остави да разчитат единствено на милостта?". Това са големите въпроси, които трябва да си зададем.
Ако искате - бройте ме за комунист.
No comments:
Post a Comment