В средата на юни месец тази година в Народното събрание тогавашният здравен министър Кирил Ананиев обяви пред народните представители с приповдигнат и оптимистичен тон, че здравната система ще е готова за нови вълни от коронавирус наесен. Това беше забележителен дебат, от тези, които се броят на пръстите на едната ръка в рамките на този парламент - и управляващи, и опозиция бяха окрилени от чутото и постигнатото съгласие. И как да бъде по друг начин. Кирил Ананиев призна, че в началото на епидемията е имало неумели стъпки и действия, но постепенно всичко е влязло в рамки и есенният пик на вируса няма да ни хване по бели гащи. Всъщност точно с тази гаранция управляващите си купиха още малко време от електоралния гняв. В средата на годината вече беше ясно едно. България мина сравнително добре първата фаза на пандемията, но държавата зловещо се провали в предлагането и прилагането на социално-икономически мерки. Ние се оказахме единствената страна в която хората не получиха пари на ръка, а само неясно обещание за безлихвен креди и то само за тези, които са пуснати в неплатен отпуск. Схемата 60 на 40 се оказа половинчата и недомислена, а кредитите за малкия бизнес, които трябваше да го съживят май се по-трудно откриваеми от чудовището от Лох-Нес за което се твърди, че обитава мъгливите води на голямото езеро, но доказателствата за това са твърде неубедителни. Всъщност именно пълният провал на социално-икономическите мерки предпоставя част от есенния политически хаос. Защото в ситуация на криза хората не видяха държава, която да им застава зад гърба. Те видяха нещо подобно на мащеха, която се стиска за всяка стотинка, а речите на Бойко Борисов на тема "фискална отговорност" започнаха да стават по-чести от турските сапунки в прайтайма. Припомняме всичко това, защото днес виждаме някаква нова форма на Бойко Борисов. Скръндзата от началото на годината е бил подменен с щедрия чичко, който обещава отново и отново, че никой няма да остане гладен. Онзи, който не даваше дума да се издума за повече социални разходи днес вече раздава пари наляво и надясно. И понеже природата не търпи такива резки индивидуални програми трябва да се зачудим на какво се дължи тази титанична трансформация. И отговорът е прид очите ни - два неща възпламеняват политическите процеси днес - ефектът от протестите, които напук на всичко и на Отровното трио още продължават, и на абсолютния хаос в който потъна здравната система, очевидно напълно неподготвена за втората вълна на вируса. Тази две тиктакащи бомби са Дамоклевия меч, който виси над Бойко Борисов и го кара всеки ден да се мята на джипа в търсенето на поредното пиар-приключение, на поредната видеовъзможност да обещае мед и масло, на поредния ден в който той е готов да развързва кесията, без да му пука кой и как ще идва в управлението след него.
Всъщност уверенията на Ананиев през лятото се оказаха абсолютна лъжа. Властта така и не успя да подготви здраваната система за втора по-голяма вълна от КОВИД-19. А да ви припомня, че това беше основната причина да ни продадат навремето пълния локдаун на държавата. Уверяваха ни, че освен да забави коварното разпространение на вируса, това ще даде възможност на управлението да подготви здравната система и лекарите, за да могат да се справят с опасността. Когато обаче новата вълна дойде, когато пикът на заразата започна да расте неумолимо тогава се оказа, че наистина всичко е било измама, въздух под налягане. И понеже властта спешно трябваше да си намери виновник нейните дежурни по любов медии бързо го откриха - гражданинът без маска. Ах, това коварно и подло създание, което гази мъдрите предписания на здравния министър. Тази подла змия, която подрива героичните усилия на кабинета. Тези ходещи терористи, които се гаврят с нашите ценности. От месец насам се начетох на толкова моралистични плюнки срещу тези ходещи талибани без маски, че вече мога да съставя отделен речник на интелектуалните обиди. Оказа се, че властта се грижи за нас, но естествената простотия на българина го тикала в посока на конспирации, измами, жълти новини и Атанас Мангъров.
Всъщност целият този моралистичен дискурс беше необходим, за да се прикрият другите новини. Болниците една по една започнаха да изпушват. На много места се оказа, че директорите с огромни усилия могат да осигурят легла за пациенти с КОВИД, но няма откъде да намерят лекари, които да се грижат за тях. Стигна се до ситуация в която лекарите в парламента тръгнаха като доброволци по болниците. Двама от групата на БСП отидоха да дават дежурства в болницата в Свищов, а още един техен колега - в болницата в Шумен. По новините чух, че в шуменската болница имало само двама доброволци - лекарят от БСП и заместник-кметицата на града, също лекарка, от ГЕРБ. В морето от хаос това беше една от малкото новини, които ме зарадиха с оптимизъм. Защото се оказа, че има ситуация в която политическите различия няма да имат значение. Когато битката е за реални човешки животи.
Уви, същото не може да се каже за останалата част от ситуацията в здравната система. Едва наесен започна да излиза факта, че много от медиците не са получили парите, които им бяха обещани, че болничната система не може да се справи с наплива от болни, че на много места в страната болните буквално биват връщани от входа на болницата. В столицата се разшумяха няколко новини за това как линейките са обикаляли с часове из кошмарния трафик, за да се опитат да намерят легло на пациент. Изобщо - това не е картина на подготвена система. Това е картина на пълна катастрофа.
Към всичко това трябва да добавим и поредните недомислия от Здравно министерство като прословутите "зелени коридори" за възрастни хора, които както винаги като бумеранг се върнаха към своите създатели. А за капак част от най-разтревожените лекари трябваше да получат новината, че братът на Сатаната доц. Мангъров става шеф на КОВИД-отделението в Инфекциозна болница в София. Разберете ме правилно съвсем не съм от хората, които са готови да политизират научните разбирания на скандалния доцент или пък го причислявам към ходещите нацисти, които искат да ни изпепелят с огнехвъркачките на техния цинизъм. Но разбирам защо част от лекарите реагираха гневно на това назначение. Защото с този кадрил между Мутафчийски и Мангъров премиерът показа само едно - че той няма убеждения, че нищо от това, които властта прави не се дължи на загриженост за здравето, а оснавната мисъл на тангото е политическото оцеляване. В крайна сметка заемането на позиция е смисълът от политическото действие, останалото е пластичност, по-присъща като професия на стриптизьорките например.
И всъщност целият ужас на обикновения гражданин идва точно от тези политически кадрили. Пред очите си обикновеният телевизионен зрител вижда една власт, която се огъва, която е безсилна да реши проблемите и която напълно изостави лекарите на бойната линия, без някаква реална помощ. Защото има голяма разлика между това да виждаш как те уверяват, че ще се погрижат за теб и реално да си намериш болнична помощ в състояние на голяма криза. А какво да кажем и за тежкия бизнес с ПСР-тестовете. В България се оказа, че те са индустрия, която работи на пълни обороти и тройни печалби. И според мнозина специалисти част от заразата дойде от това, че много хора не се изследват. Напълно разбираемо - цената за четиричленно семейство ще дойде към 500 лева. Кой може да ги извади по време на такава криза? А междувременно Борисов раздаваше милиарди през прозореца на джипа, само, където не ги даде за подготовка на здравната система.
Ето това си имаме като картина в късната политическа есен на 2020 година, годината от която можеш да се стане прекрасен катастрофичен филм. Политическите облаци се сгъстяват, властта се клатушка като хроничен алкохолик, здравната система пуши като фабрика пред взрив и на нас не ни остава освен като героят в стихотворениета на Вапцаров да просъскаме: "Бъдете щастливи! Бъдете щастливи". Предстои ни много интересна зима.
А това е проклятие, нали знаете?
No comments:
Post a Comment