От 4 април насам едно палаво разграничение започва да се промъква в политическите послания, а оттам и в медийния поток - че реалното разделение в обществото било на "партии на статуквото" и "партии на протеста". В партиите на статуквото влизали ГЕРБ, ДПС и БСП (наскоро сценаристът Иво Сиромахов дори поетично ги нарече "партии на корупцията"), а в останалата супергеройска групичка влизали - Има такъв народ и тяхното мистериозно мълчание, "Демократична България" и фейсбук-усилията на либералните им вегани, и "Изправи се! Мутри вън!" с вечния спектакъл на бившата социалистка Мая Манолова. Този наратив се услади на "новите партии", които го заповтаряха с автоеротично наслаждение, което постепенно изби в патологичен нарцисизъм. Присъдружната политология също започна да взима завоя и да гали нежно тези три политически егота. Това разделение обаче е не просто неавтентично, то е абсолютно подло, нечестно и измамно. Защото опиянени от своят нов имидж на протестъри, представителите на трите партии буквално ще направят така, че ГЕРБ да се измъкнат по терлици, а на Бойко Борисов да му се размине за пореден път. Така става като сложиш розовите очила на политическите лъжи и литнеш в облаците.
Преди да се опитаме да коментираме тази тема, нека да приложим малко факти, защото те би трябвало да са свещенни, нали така? Особено в разядена от интриги, подлости, неистини и фейсбук-включвания българска политическа среда. Когато протестът на 9 юли 2020 година събра хиляди хора пред президенството, БСП беше първата партия, която реално подкрепи народното недоволство. Първата вечер, когато Румен Радев излезе и вдигна протестно юмрук две трети от събралите се бяха социалисти. БСП можеше, но не поиска да партизира народното недоволство. Защото силата на протеста беше в неговия граждански дух, в неговата надпартийна сила, обединила за първи път в историята на прехода леви и десни. На площада изгря звездата на "Отровното трио", но основната част от масовката си остана от леви хора. Те не изчерпваха протеста, но бяха най-внушителната част от него преди проявата да стане толкова масова, че партийните разграничения да загубят смисъл. Мая Манолова се появи на протестите със своята агитка достатъчно късно. Слави Трифонов така и не беше забелязан на площада. А "Демократична България" - е, те винаги са в собствения си изкривен и психиатричен свят. Те бяха единствената партия, която се появи със знамена, но сектатантския огън ги накара по всякакъв начин да се разграничат. Когато се опитаха да направят протест пред МВР там се събраха около 300 души. Това беше техния принос към недоволството. Нещо повече - единствената телевизия, която излъчваше инатливо всеки ден протестите беше БСТВ. Телевизията на "Има такъв народ" се появи много по-късно и много по-спорадично. Да не говорим за редовните совалки от различни граждански организации към БСП с желание за осигуряването на повече хора, на повече масовост. Както и за признанието на поне един човек от "Отровното трио", че протестът, там, където го има в провинцията, е изцяло от членове на БСП.
И още една митология. Да, през цялото време депутатите от БСП бяха атакувани с въпроса защо не напуснат парламента и не обявят парламента за мъртъв. На този финт големи майстори са станали хора, които никой не видял по улиците, нито да протестират, нито да заявят позиция. БСП избра да бъде парламентарния глас на гневните хора. Да не говорим, че дори и да бяхме излезли от Народното събрание, демоничната политическа фабрика на ГЕРБ имаше достатъчно гласове и патерици да продължи да работи. Още повече, че тогава беше ясно ГЕРБ работят за откъсването на хора от партията и не е ясно колко депутати "социалисти" изведнъж щяха да останат в Народното събрание, водени от любов към парламентаризма, разбира се.
Всъщност протестът приключи емоционално и политически в мига в който се видя, че "Отровното трио" започва да развива политически щения и амбиции. И заваляха едни изявления, които отказаха социалистите да ходят по площадите. Това буквално разби недоволството. Скоро самото трио ги приключи, но всъщност протестът никога не е бил техен монопол, защото буквално до деня на изборите всяка вечер в София имаше протест. Отново и отново. Срещу Борисов и Гешев, защото тази битка не може да бъде присвоена от определени политически лица.
Разказваме всичко това, защото истината стана първа жертва в истеризираната докрай обстановка на новия парламент. Най-ироничното е, че всяка една от политическите сили, която се заявява като "партия на протеста" в един или друг миг е била в ложето на Бойко Борисов. Че нали кадрите на "Демократична България" бяха коалиционни партньори на Борисов, нали Мая Манолова стана омбудсман в договорка с Борисов, нали Слави Трифонов и Борисов си бяха първи приятели преди да се скарат? На всичкото отгоре това не са и нови партии и хора - пред нас са активни участници в политиката по време на целия преход, които смятат, че краткото им пребиваване на политическото гробище напълно е промило паметта на хората и никой няма да си спомни кои са били.
Всъщност цялото това медийно биене на тъпана подсказва само едно - нито една от "новите" партии не е готова не само за реално управление, но и за реална ревизия на управлението на Бойко Борисов. Мая Манолова е виртуоз на медийните спектакли, истинска кралица на бомбастичните заглавия и гръмките речи, но това съвсем не означава, че нейната формация или някоя друга има реална представа какво да прави. Точно заради това се намираме в тази нелепа ситуация на мистериозно мълчание, полунамеци и перманентната игра на това кой ще мигне пръв. Точно заради това видяхме и как "партиите на протеста" заради политическата си аматьорщина оставиха Борисов да се окопае надълбоко, защото отказаха да подкрепят мораториума, предложен от БСП съвсем навреме. Всъщност стана безпощадно ясно, че разделението не е по оста на поетичните определения и медийните проблясъци, а по линията на това кой е наистина автентичен, и кой просто се е напомпал с политически адреналин и анаболи.
Всъщност точно заради това, макар и тайно, ми се иска все пак да стигнем до нови избори, въпреки, че това ще е истинска руска рулетка с държавата. Защото според мен в целия този цирк и суета, хората все пак успяха да видят кой в продължение на 4 години беше истинска опозиция, с цената на безкрайни атаки, жълти интриги и постоянни удари с нож в гърба, и кой възприема тази задача като елемент от риалити шоу, където да блесне по-ярко звездата му. Всъщност тази патетика издава, че дори и следващо управление да има, то няма да е много дълго, а ще е просто временно състояние, една безкрайно удължена предизборна кампания, която започна в деня след вота и ще приключи неизвестно кога. Но в бягането на дълги разстояние "новите партийки" просто нямат никакъв шанс, защото те наистина не излъчват грам автентичност. Те дори не са истински партии на протеста, а просто имитации. И това започва да се забелязва. Истинските протестиращи не танцуват постоянно с лъжата и знаят какво наистина свързваше хората на площада през миналата година. Всичко останало е медийна дъвка и политически розов вятър.
No comments:
Post a Comment