Новината за това, че БСП води преговори с АБВ, партията на Георги Кадиев и Татяна Дончева за обединение дойде като сензация за много журналисти и медии. Процесите на разделение в левицата вече траят толкова много години, че едва ли дори и най-оптимистичният политически наблюдател е очаквал, че с бърз диалог проблемите могат да се решат, а разделението да се преодолее. И въпреки, че на последния етап Татяна Дончева се отдръпна от преговорите и реши да остане в орбитата на Мая Манолова, фактът, че БСП, АБВ и Кадиев успяха да заровят томахавките е от изключителна важност. Това предпоставя съвсем различна ситуация за изборите на 11 юли и позволява дори и на най-скептичните и вечно недоволните да проявят известен оптимизъм за представяването на левицата на вота. Защото обединението не е важно просто заради аритметичния сбор на отделните части, а като знак към избирателите, че левицата слага край на епохата на разделението и вече е осмислила всичко онова, което хората са искали да й кажат през годините. Такива съюзи не винаги са възможни. Вероятно такъв нямаше как да стане преди една година, още по-малко преди пет. Обединенията винаги са най-добри, когато са осмислени, изживени и дори изстрадани. Заради това днес си струва да се попитаме какво се случва в левицата и позитивен ли и този процес?
От няколко години насам лявото политическо пространство е подложено на жесток медиен тероризъм. Върху него се сипе бомбардировка от интриги, лъжи, измами, насъскване, разкъсване и парцелиране. И това е така, защото единствено и само вляво може да се роди смислена алтернатива на катастрофата в България, на феодализираният капитализъм и съпътстващата го маниакална корупция. Единствено и само там. Десницата у нас, въпреки, че е майстор на шумното моралистично проповедничество, си представя единствено зализване и парфюмиране на системата. Но не това е, което искат мнозинството от българските граждани. Тя говори единствено на един малък градски елит, който обаче трудно разбира как живее останалата част от страната. Заради това цялата злост на статуквото се изсипва върху левицата и БСП като най-голямата партия в това пространство. Процесът не е започнал сега, но се ожесточи особено много откакто Корнелия Нинова стана лидер на БСП. Припомнете си само колко пъти беше правен опит левицата да бъде разделена и морално обезсилена - от "Евролевицата" на Александър Томов до партийката на Красимир Янков. Атаката обаче няма само външни измерения - в самата БСП от няколко години започнаха сериозни опити за разделение на партията, за да може левицата да не може да се съсредоточи в битката си с ГЕРБ, а да се дави в постоянния антициклон от вътрешни битки, спорове, караници и перманентни скандали. Всичко това се отрази катастрофално на резултата на БСП от изборите на 4 април. За втори път в историята на прехода левицата остана на 3-то място. И най-лошото е, че загубата не се дължи на водената от БСП политика или остър опозиционен курс, а от това, че избирателите така и не успяха да повярват, че партия, която се раздира от противоречия и скандали, ще има силата да изчегърта Бойко Борисов и да го прати завинаги в канализацията на историята.
Ето така се появи идеята за обединение вляво. Защото нищо не смирява огромното его така, както лош резултат от изборите. По този начин всъщност лидерите най-накрая започнаха да настигат мнението на левите симпатизанти и техните нагласи. И понеже се появи въпросът "Как членовете на БСП ще приемат идеята и няма ли да я отхвърлят?" искам да ви припомня един факт. През юли месец 2016 година Корнелия Нинова направи допитване до членовете на БСП в какъв формат да се яви партията на президентските избори. Тогава 72 на сто от хората обявиха, че искат БСП да се яви в коалиция. Най-много гласове като подходящ коалиционен партньор получи АБВ - 52 на сто, Д21 - 49%, а други партии от левицата - 37 на сто. Всъщност още преди пет години членовете на БСП са посочили като път за развитието на партията търсенето на ляво обединение. Тогава обаче дали заради това, че раните от разделението бяха пресни, дали заради свръхвисоко лидерско его съюзът се оказа невъзможен. Това не попречи на победата на Румен Радев, нито на доброто представяне на БСП през 2017 година, но определено стана ясно, че левите избиратели не разбират защо техните партии трябва да се явяват отделно на избори.
По това дали един проект е успешен и дали има бъдеще трябва да съдим и по медийните реакции и интриги. А инсинуации веднага се появиха. Съюзът бил правен, за да издигне Георги Първанов за президент и да подложи динена кора на Румен Радев. Нелепостта на това твърдение и неговата абсолютна абсурдност не попречи то веднага да се затъркаля из всички медии и някои уж "леви" сайтове, което само доказва, че ходът с обединението е много силен. Той отнема и злостта на обвинението, че Корнелия Нинова е лидер на разделението, който е обсебен от личното си властване в БСП и заради това не може да води диалог. По този начин вътрешната опозиция в БСП беше буквално обезоръжена, защото само няколко дни преди анонса за новината беше създадено идейно обедение в партията, което повтори едно към едно старите обвинения към Нинова.
БСП беше длъжна да потърси начин за разговор с останалите леви партии дори и само заради новината, че Жан Виденов се връща в политиката и ще участва на следващия вот. Виденов е човек с морален авторитет в левицата, а съм убеден, че дори и десни избиратели биха се съгласили, че той е един от малкото, които останаха неопетнени в блатота на безкрайния преход. Явяването му сега обаче също е начин БСП да бъде поставена на колене. Опитите партията да бъде ударена откъм центъра не успяха и се провалиха с гръм и трясък и заради това изведнъж се появи опита за удар от крайно ляво. Това щеше да гарантира на БСП утвърждаване на провала и допълнителни политически проблеми за в бъдеще.
В крайна сметка обединението вляво дава възможност на избирателите отново да направят преценка и преди да гласуват да си помислят за кого трябва да отиде техния глас. Дали за тези, които нямаха куража, смелостта и знанието да направят управление и избягаха от отговорност или за тези, коитжо макар и ударени изнесоха открит урок по истинска опозиционност на "новите" партии? Дали за тези, които заложиха на обидите и ефектните епитети в бинтката с Борисов или за онези, които наистина знаят как да се борят ефективно с модела, който унищожава България? Ето това е силата на новия съюз - той дава възможност за преоценка, позволява различен поглед към лявото пространство и дава хоризонт за едно още по-широко обединение, което да не се страхува от властта, а да покаже, че знае как да реши проблемите. Именно този съюз върна интригата за изборите на 11 юли, а това винаги е добро начало за демокрацията.
No comments:
Post a Comment