Точно на 1 май, празникът на труда и солидарността, БСП взе едно от най-трудните решения в своя политически живот - да върне на президента Румен Радев мандатът за съставяне на правителство. С което на практика сложи край и на съвсем краткия и доста безплоден живот на 45-ото Народно събрание. И, разбира се, веднага заваляха коментарите - трябваше ли левицата да постъпи по този начин, не трябваше ли тя да е политическата сила, която да предложи правителство напук на обстоятелствата, враждебната политическа обстановка и резултатите от изборите. Мненията бяха диаметрално противоположни. Подозирам, че голяма част от "партиите на протеста" тайно са стискали палци БСП да влезе в този капан и да се опита да състави правителство в рамките на този екзотичен парламент. На този вариант бяха заложили много политически брокери и търгаши, които смятаха, че подобен ход ще удължи изкуствено живота на парламента, ще спомогне за уталожване на политическото напрежение и, разбира се, че в крайна сметка ще занули левицата, защото едва ли има нещо, което повече да напомня на руска рулетка от такъв експеримент - третата политическа сила, без коалиционни договорки, споразумения и дори разговори, да предложи министри, програма и идеи за бъдещо управление. Смятам, че БСП взе правилното решение. Да откаже да съставя правителство. С този ход левицата приключи всякакви опити за интриги на неин гръб, всякакви нелепи медийни упражнения и инсинуации и всякакви опити на политически паразити да се метнат на нейния гръб. С това решение БСП постигна и нещо друго - прекрати властването на Бойко Борисов, който макар и в оставка продължава да се изживява като управленец на държавата и не се посвени да използва дори Великден като начин да си прави пропаганда. Последно видях, че на Велика събота шофьорът на джипа беше писал статуси за предателството и Пилат Понтийски, сравнявайки себе си с Христо. Не премиер, а богочовек. Тази фейсбук-деградация можеше да продължи безкрайно дълго време и трябваше някой да й сложи край. Дори и чрез болезненото решение да се върви към нови избори, за да видим какво е мнението на хората за всичко, което се случи след 4 април. За всички мълчания, карантини, караници, спорове, напрежения и медийни истерии.
Преди да продължим с анализа обаче трябва да направим едно генерално обобщение. Изборите на 4 април поставиха много нови въпроси, но дадоха един голям отговор - хората повече не искат управление на ГЕРБ. В своето мнозинство българите гласуваха така, че дадоха доверие на партии, които са се обявили срещу модела "Борисов", срещу медийния авторитаризъм на една самозабравена и потънала в корупция партия като ГЕРБ. Дори и ГЕРБ не успяха да прочетат резултатите по друг начин. Колкото и да се бият в гърдите, че са първа политическа сила те нямаше как да заобиколят безмилостната реалност - оказаха се в тежка политическа изолация, токсична партия до която никой не иска да се докосва, все едно са сметище за радиоактивни отпадъци. Заради това станахме свидетели на една комична шизофрения - независимо, че Бойко Борисов беше премиер, макар и в оставка, неговата парламентарна група започна да се държи като опозиция. В такава ситуация единствено неочакваният феномен на изборите партията "Има такъв народ" можеше да направи правителство. Нещо повече - тя имаше необходимото мнозинство за политическо действие, защото всички останали партии, без ГЕРБ щяха да подкрепят подобно правителство. И не смятам, че в това има нещо ненормално - тази подкрепа идва като логичен прочит на резултатите от гласуването. "Има такъв народ" се оказаха истинския победител на изборите и имаха комфорта не просто да предложат управление на страната, а да са партията, която ефективно разгражда корупционния авторитаризъм на ГЕРБ. Нищо подобно не се случи обаче. Слави Трифонов потъна в безкрайна карантина, а неговите депутати така и не се изявиха с нещо особено. Те дори не пожелаха да докоснат мандата и го върнаха на президента Радев след като го задържаха само 35 секунди. Всичко това мина с анализа, че "суверенът" е пожелал така. Подобни обяснения винаги са израз на страх. ИТН се оказаха абсолютно неподготвени за отговорностите на властта. Заради това от първия ден на парламента те заложиха на работа върху Изборния кодекс с идеята, че това ще им помогне да изкарат по-голям резултат на предсрочните избори. Това също е израз на хаотична аматьорщина. Историята показва, че пипането на изборите правила никога не работи по начина по който политическите инженери си го представят. Политическото гробище е пълно с трупове на партии, които са смятали, че само поправка в Изборния кодекс ги дели от голямата победа. Заради този страх ИТН дори не потърсиха за разговор някоя от другите партии, не се опитаха да организират общ опозиционен фронт срещу ГЕРБ, нито дори потърсиха има ли обща база за действия. Прекрасно звучи да излезеш пред медиите и да кажеш: "Не искаме да имаме нищо общо с партиите на статуквото", но болезнената реалност сочи друго. В България в скоро време нито една партия няма да има комфорта на пълното мнозинство. Политическият процес е отговорност и диалог. Не е комедийно шоу в кабеларка. Заради това ИТН отнесоха много критики за техния страх. Връщането на мандата от тяхно име не беше политическа смелост. А фиаско, чийто последици тепърва ще наблюдаваме.
И тук пак стигаме до БСП и третия мандат. БСП е достатъчно опитна партия, която можеше да направи необходимото усилие да излъчи премиер и министри, макар и само с 43 депутати. Най-лошото от всичко е, че това правителство можеше и да мине. Злобарите казват - "щеше да мине с гласовете на ГЕРБ и ДПС". Аз пък твърдя, че и много от "партиите на протеста" щяха да го подкрепят. Проблемът обаче е друг. Управлението съвсем не означава да вкараш твои хора в министерските кабинети. То изисква сериозна парламентарна подкрепа, която почива на принципи, общи идеи, аналогична визия. В 45-ото Народно събрание обаче на власт дойде мистериозното мълчание. Слави Трифонов предпоче фейсбук като трибуна за спорадични излияния. Демократична България както винаги потъна в своите обсесии, неспособна да се раздели с демоните на виновното си минало. А "Изправи се! Мутри вън" многократно заявяваха желание за управление, но в нито един момент не минаха отвъд кресливия популизъм и показните медийни пърформанси. В такава атмосфера третата политическа сила няма никакъв шанс не просто за управление, а за постигането дори на елементарно съгласие по ключови въпроси. ГЕРБ и ДПС не ги броим, защото това са партии на схемата и далаверата. При ИТН връщането на мандата беше израз на страх. При БСП беше решимост да отърве България окончателно от Борисов. Това е разликата в двата подхода. В ситуация в която няма съгласие, няма дори изгледи за диалог, правителство не може да се направи. Само хората на Слави Трифонов имаха този шанс, но го пропиляха като пияни картоиграчи. И тепърва ще си носят последствията за това.
Виждах много алчни погледи на хора, които искаха да се скрият зад гърба на БСП и да използват БСП в тази нелека ситуация. Смятам обаче, че левицата излезе от капана в който искаха да я затрият. Защото много ясно се видя, че веднага след изборите започна истинската предизборна кампания. И в нея, много парадоксално, всички за пореден път се опитваха да воюват не с ГЕРБ, а с БСП. Всички обаче пропуснаха нещо много важно - БСП е партия с опит и нещо повече. БСП е единствената партия, която предложи реални идеи срещу ГЕРБ, а не просто медийна пиротехника и политически фейлетони. Точно на този изпит се провалиха "новите" партии. Те избяха от отговорност, избягаха от голямата битка с Бойко Борисов, избягаха от истинските опити за промяна на България. И това е другата причина БСП да върне мандата - нека хората да се произнесат кой какво и как е направил в размирното време след изборите. Всички видяха и чуха. И с вота си ще покажат дали са разбрали...
No comments:
Post a Comment