Миналата събота Слави Трифонов най-накрая наруши своето сакрално и полумистично мълчание и за първи път след изборите се престраши да даде интервю за друга медия освен за своята собствена телевизия. Той говори пред БНР близо половин час, но това време беше достатъчно, за да може всеки слушател да разбере нещо изключително ключово. Мълчанието на телевизионния водещ по време на предизборната кампания се оказа най-умния му и хитър ход. Защото, когато си отвори устата се оказа, че той просто няма какво да каже. Има такъв народ, много иронично, се оказа точно като телевизионно шоу с посредствен хумор - гледаш го за един час преди да го забравиш безвъзвратно и завинаги.
Изборите на 4 април шокираха всички, когато дадоха на партията на Слави Трифонов второто място. Вече подозирам, че най-шокиран е бил самият той. Защото добрият резултат и неочакваното нареждане започнаха да изискват от него позиции, мнения, решения. Но просто бурно ръмжене срещу системата и размахан пръст, а конкретни предложения и дори конкретни хора. След интервюто пред БНР започвам да разбирам цялата политическа трагедия на шоумена. Той се оказа неподходящия човек, на неподходящото място, в неподходящото време, но пък за сметка на това с невероятен късмет и добро финансиране. А неговата партия се оказа най-малкото общо кратно на колективното българско несъзнателно, което се проявя на всеки десетина година. Това е неутолимата вярна на българския народ, че рано или късно политическото чудо ще се случи. Че от пепелищата на времето и руините на историческата трагедия на страната ще се появи супергерой, който ще постави злите на мястото и ще разреши с магия, натрупаните през годините проблеми.
Е, "героят" проговори". И той се оказа банален, кух, безсъдържателен, еднопластов, досаден, претенциозен и ужасяващо скучен. Слави Трифонов не успя да развие в дълбочина нито един проблем на държавата в момента. Нито един. Отдаде се на езикови еквилибристики, арогантност, съчетани с нулева експертиза. Въпросът за преизчисляването на пенсиите - това бил див популизъм. Предложението на БСП било предизборен ход. Трифонов така и не успя да обясни, ако това наистина е популизъм, то тогава защо неговата група подкрепи предложението на първо четене. Те също ли са се отдали на популистко четене? Много ми се искаше лидерът на партията-чудо да бъде разпитан по-подробно по темата. Например - защо след като гласуваха "за" на първо четене, не придвижиха въпроса до второ. Толкова ли не иска пенсионерите да получат глътка въздух в наближаващата социално-икономическа криза? Вместо да отговори в конкретика Трифонов се задави от злоба по отношение на БСП - партията била най-беззъбата опозиция в последните 30 години. Всъщност тази злоба срещу левицата и конкретно срещу Корнелия Нинова е симптоматична - защото БСП е онова, което Има такъв народ иска да бъде, но няма компетентността, а и куража да бъде. Защото в кратките рамки на 45-ия парламент левицата единствена показа хъс за автентично разграждане на модела "Борисов". Всички останали се отдадоха единствено на епикурейска злоба и обиди, но без никакво реално съдържание. Заради това ми се струва, че Слави Трифонов е така озлобен към БСП. Присъствието на БСП в политиката е онзи фактор, който го демаскира като кух демагог, без никаква реална дълбочина и съдържание.
И тук стигаме до другата екзотика, която телевизионният водещ разкри в своето интервю. Той отказа да поставя партиите си в координатната система ляво-дясно. Дори нахока водещия Петър Волгин "Ти, Петре, не си последна инстанция!". Според нето ИТН била "практична" партия. Практична в интерес на суверена. Подобна формулировка е част от заболяването. Тя е продължение на липсата на реално съдържание в Трифонов. Защото той не е в състояние да се оправи в сложния свят на идеологиите. Те изискват интелект и подготовка, реални знания и политически убеждения. "Практичните" партии са другото име на безвремието. Това означава, че партията никаква стабилна политическа линия и гръбнак, а се гъне според собствените си интереси. Да не говорим, че това постоянно позоваване на "суверена" най-малкото е подло и нечестно. Защото суверенът даде един много ясен отговор на 4 април - че не иска повече ГЕРБ и Бойко Борисов. Вместо това Слави и компания предпочетоха да си правят оглушки и да не поемат отговорността за трайно управление. Практичност очевидно. Точно заради това не приемам частта в която партийният лидер тръгна да говори за изчегъртване на направеното от ГЕРБ. Той имаше възможност да чегърта колкото си иска, да покаже наистина кураж и увереност. Но след като чух липсата на ясни идеи за развитие и кухотата на мисълта се ужасих, че хората са повярвали в такъв анимационен герой.
Оттам-нататък разсъжденията на Трифонов се оказаха истински коктейл от баналности и клишета. Той отказа да говори за Истанбулската конвенция и за пореден път се навика на водещия, че искал да го поставя в рамки. България трябвало да има добри отношения с Русия, но иначе това, което е добро за ЕС е добро за страната, което е добро за НАТО е добро за нас. Европа даже според него трябвало да стане една държава. Това всъщност е единственият по-конкретен отговор, който Слави даде, за да разберем, че е федералист. Обаче европейската тема вследствие на синдрома ГЕРБ ни е останала леко встрани, никой не забеляза тази позиция. Това ще е особено лоша новина за едни либертарианци, които наскоро ме убеждаваха, че Слави е готов да вземе цялата власт и да направи референдум за еврото. Някой някога да е виждал федерална държава с различни валути?
Всъщност след половин часовата агония се оказа, че ми е много трудно да преразкажа вижданията на Трифонов и нямаше да се справя, ако не си бях помогнал с повторно прослушване. Защото всъщност виждания няма. Има увъртания, пируети и липса на конкретна визия за всеки един поставен проблем. И, може и да звуча конспиративно, но според мен отиваме към изборите на 11 юли, за да може Трифонов да ги загуби, за да си отдъхне от неочакваната отговорност да търсят решения от него. Слави не притежава такива. Дори референдумът му ясно го показа. Темите, поставени там по никакъв начин не биха трансформирали България към по-добро, а отвъд тях в главата му няма никакъв план и програма. Не го питаха за ваксините и здравната система, но подозирам, че там катастрофата щеше е да тотална.
Никой не очаква от един партиен лидер да е компетентен по всички въпроси. Това ще е подло и нечестно. Но Слави не разви нито една оригинална идея и общото впечатлени е, че той просто няма какво да каже. И така стигаме до стария лаф, че е по-добре да си мълчиш и да ти мислят за глупав, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всякакви съмнения. Точно заради това смятам, че Трифонов правилно беше избрал мълчанието по време на предизборната кампаня. Но вече един път си отвори устата. И всички, които са го чули едва ли ще го забравят. Вероятно има и някакъв безрадостен вариант на 11 юли ИТН да бъдат победители, но с цялата си практичност не знам дали няма да предпочат емиграция пред това реално да се ангажират с проблемите...
No comments:
Post a Comment