Служебното правителство, назначено от Румен Радев поднесе много приятни изненади и остави доста хора с отворена уста. От неговия състав стана пределно ясно, че президента си е научил уроците от първия опит за съставяне на такъв кабинет през 2017 година и днес вече е заложил на представителни кадри, на хора с авторитет, образование и смисъл, които няма да прикриват истината за състоянието на страната или да играят политически игрички. След дългото безвремие на ГЕРБ и безкрайният медиен авторитаризъм на тази епоха, новото правителство определено дойде като глътка свеж въздух, като полъх на надежда, че е възможно България да изглежда и по друг начин. Тепърва ще наблюдаваме по-задълбочено работата на кабинета, но още на първи прочит става ясно, че през него президентът дава знак на левицата и десницата, че могат да работят заедно в името на обща цел и обединени от политика за промяна на мрачното статукво. Това не е дългосрочна стратегия за управление, но може да се окаже необходима в името на спасяването на институционалния смисъл на българската държава и завръщането на демократичните стойности и ценности.
Определянето на министрите обаче поднесе и една малко по-различна изненеда. За министър на правосъдието беше определен проф. Янаки Стоилов, един от най-видните българските конституционалисти и буквално един от бащите на новата българска конституция. Освен това проф. Стоилов е един от най-популярните и разпознаваеми български социалисти, човек с изявено ляво мислене и вероятно за това номинацията му остави доста хора леко шокирани. В една статия в "Капитал" веднага написаха, че Янаки Стоилов имал "консервативен" подход към съдебната реформа и от цялото внушение на текста се подразбираше, че това трябва да е лошо. Либералните медии обаче успяха да преживеят и лек катарзис след като ден по-късно видяха социалиста в действия. Стоилов се оказа доста ефективен модератор и успя да наложи железен ред на заседанието на Висшия съдебен съвет, което прогони обичайния стил на пълна хаотичност и безкрайни препирни. Всичко това накара много хора да се запитат - има ли някакъв подтекст в назначаването на Янаки Стоилов, търси ли президентът някакъв специален знак с него?
Темата заслужава малко припомняне. В мрачната история на прехода всъщност БСП не имала министър на правосъдието от 1995 година насам, когато постът заема Младен Червеняков. Това са вече 26 години. Дори по време на Тройната коалиция министър на правосъдието стана Георги Петканов от НДСВ, а при Пламен Орешарски креслото се падна на Зинаида Златанова. Междувременно проблемите на съдебната система ставаха все по-актуална тема докато не се стигна до ситуация в която действията на прокуратурата буквално взривиха обществото спокойствие и изкараха навън на съвместни протести дори закалени и дългогодишни политически противници. Темата за правосъдието обаче в последните години е в основния арсенал на градското дясно. Именно нея те използваха за своето политическо възраждане и възстановяване като парламентарна сила, което ги доведе до ролята на коалиционни партньори на Бойко Борисов през 2014 година. Тогава днешният лидер на "Да, България" Христо Иванов пое ролята на правосъден министър и направи не един и два политически пируета, за да осъществи конституционна реформа и да раздели ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска. Не съм наясно защо хардкор-феновете на градското дясно се опитаха да изкарат това гениален юридически ход. Именно това разделяне, макар и направено не точно по начина по който искаше Иванов, направи така, че няколко години по-късно кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор нямаше никаква алтернатива. Което не попречи на представителите на същото политическо течение да обвиняват БСП, че няма ясни позиции по отношение на съдебната реформа, че се опитва да се скрие от темата и по същество да остави нещата такива, каквито са.
Всички тези обвинения, разбира се, не отговарят на истината по никакъв начин. Ако човек проследи внимателно позициите на БСП ще види, че основното настояване на социалистите е било никой да не си прави политически експерименти със съдебната система и, че заиграването с безкрайни конституционни промени е игра с огъня, която може да избухне в лицата на тези, които й са се отдали. По време на безкрайния преход темата за съдебната реформа винаги е била актуална. Това, което се пропуска е, че тази съдебна реформа няколко пъти вече беше победила. Специално СДС бяха обявили нейния край след като напълниха съдебната система със свои кадри за които се предполагаше, че ще са им верни докато свят светува. Това се оказа много измамно усещане и днес виждаме, че политическите наследници на тези, които обавиха победа, сега пак се плюнчат за съдебна реформа, която ще е нещо като комунизма - винаги отложена за прекрасното и много светло бъдеще.
Възлагането на правосъдното министерство на проф. Янаки Стоилов очевидно е знак за различно отношение към правосъдието. Не за хаотични и импулсивни действия, а за внимателно премисляне на стъпките и подхода към промяната. Всъщност определението "консервативно" по никакъв начин не може да бъде приложено към конституционалист към Янаки Стоилов. Просто в тази сфера има неща, които са правилни и които са напълно погрешни. Погрешно е да използваш конституцията като хартийка от мазна баничка, за да си бършеш пръстите. Всъщност даването на този пост на социалист припомни на много хора, че всъщност БСП може да не е участвала в безкрайните и втръснали спорове за това къде е мястото на прокуратурата, но е автор на един от малкото законодателни актове, които можеха да поставят под съдебен контрол държавното обвинение. Именно депутати от БСП внесоха предложение да има възможност за съдебно обжалване на актовете на прокуратурата. И човек трябва да си поговори само за няколко минути с обикновени адвокати, за да види, че това е било стъпка в правилна посока. Предложението, разбира се, беше отхвърлено, но то подсказва, че ако някой има сериозна представа какво да се прави в правосъдието и как да се решат проблемите, това е левицата.
Може би това е част от другите причини служебния кабинет да привлече такова внимание. Специално в сферата на правосъдието вратата пред тези, които няколко пъти се провалиха със съдебната реформа беше хлопната рязко. Очевидно в специфична система като правосъдието е необходим различен интелект, друго мислене, уважение към правните норми и законите, но в крайна сметка смелост не просто за красиви думи и улични лозунги, а за истинско действие. Тук Янаки Стоилов се вписва повече от добре.
No comments:
Post a Comment