Християнските псевдоченгета от ГЕРБ

 

От това, което ще ви разкажа можеше да излезе брилянтен сюжет за пиеса. Експлозивна. Нереална. Съчетала абсурда с политическата наглост, арогантност и лицемерие. Подобна пиеса можеше да се роди под перото на Ст. Л. Костов или на Самюел Бекет, защото само драматурзи от техния ранг могат да обобщят космическата простотия, която беше демонстрирана в българския парламент. Аз уви не мога да стигна тяхното величие, но въпреки това ще се опитам да ви предам драматичния мизансцен.

Петък, Народното събрание трябва да гледа проект за решение за намаляване на ваканцията на народните представители. Дали подобно действие е популизъм или реална загриженост на депутатите е обект на отделен коментар, който би предизвикал не малко фейсбук-страсти. Но темата тук е друга. Изведнъж откъм редиците на ГЕРБ се чуват сподавени вопли, драматизъм и ръмжене. На трибуната излиза Любен Дилов - син. Публиката с изненада открива, че той бил ревностен християнин. Намаляването на ваканцията щяло да попречи на народните представители като него, разбирай отдадени православни полусветци, да се отдадат на религиозните ритуали и да палят свещи в църквата. Дилов-син обаче отиде и една стъпка по-нататък - той видя в предложението брутален акт на погазване на Конституцията.

И тъкмо когато сюжетът за ситком можеше просто да приключи от самосебе си на трибуната излезе най-патетичния народен представител на ГЕРБ Маноил Манев, който вечно изглежда като човек, който ще извади нож и ще си пререже вените, за да демонстрира своята вечна вярност към Бойко Борисов. Именно при него дебатът придоби религиозно-апокалиптичен тон. Манев е дочул, че някаква еврокомисарка искала да отменя Коледа и излайва, че в България на власт са дошли най-подлите либерали, които целят точно това - да лишат смирените християни от Коледа. "Господин Дилов, на тях не им пука за християнските ценности", разстройва се Манев и сочи с ръка към половината парламентарни групи като консервативно ченге, разкрило престъпниците на местопрестъплението. Разбира се, дори съвсем повърхностна проверка в Гугъл показва, че това, което дрънка Манев са абсолютни измислици и халюцинации. Да, еврокомисарската Хелена Далли препоръчва в официалните документи на ЕС да се пише за "празничен сезон", за се чувстват приобщени и гражданите на ЕС, които не се християни, но никой никъде и никога не е искал да отменя Коледата.

За ГЕРБ обаче това няма значение. Аз лично очаквах след такова християнско опиянение парламентарната им група да стане на крака, да изпее някой псалом, да започне да бие чело в земята, а най-накрая колективно да се запише в манастир, за да спасят светите небесни ценности с които са откърмени от ръцете на подлите либерали, окупирали страната и взели властта и правителството.

Честно да ви кажа подобни изстъпления можеха да се превърнат в автентичен политически дебат. Защото псевдохристиянската патетика на ГЕРБ идва в повече, както и постоянното позоваване на християнските ценности в една секуларна страна. Във Франция това щеше да стане тема номер 1, защото там автентичните републиканци никога не биха допуснали клерикални изстстъпления да застрашат фундаментите на страната. В България обаче подобни изцепки останаха доста назад в потока на политическите новини. Вероятно това е нормално. Защото едва ли някой възприема сериозно опитите на представители на ГЕРБ да се представят за блюстители на морала, християнските ценности и консерватизма. От години насам много хора от политологичните паразити около Бойко Борисов се опитват да му внушат, че неговата партия трябва да се идеологизира и то точно в консервативна посока, но това е действие обречено да остане напълно безплодно. От време на време виждаме как някоя фигура ала Манов се опитва да имитира християнски патос, но в повечето случаи това си остава анекдотичен порив. Защото истината е, че ГЕРБ е либерална партия и няма как да избяга от това. Най-малкото тя членува в Европейската народна партия, която сама по себе си е особено политическо чудовище. Там са събрани политически формации, които все се представят за център на консервативната мисъл, но по същество цялата им политика е либерална. Много от тези десни партии са не просто проводник на екзотични и странни социални идеи, но и техен основен генератор. За това е повече от смешно да гледаме опитите на ГЕРБ да избягат от своята същност, независимо от патетичните усилия на Маноил Манов. Нека да ви припомня и друго - ченгетата на християнските ценности от ГЕРБ всъщност до последно се ослушваха за Истанбулската конвенция и търсеха всякакви начини да я прокарат в българското общество. Едва решението на Конституционния съд ги разтовари от тези танталови мъки. Тоест като чуя ГЕРБ да говорят за християнски дух и Коледа, не знам защо очаквам покривите на всички църкви да се самозапалят от тих ужас.

Всъщност всички тези духовни пируети ГЕРБ ги предприема, защото днес партията определено се намира в политически вакуум. ГЕРБ е формация на властта, около властта. Тя знае само как да смуче ресурси от държавата и да опакова тези безкрайни кражби с политически лексика. Но вън от присвояването и усвояването на средства ГЕРБ е безпомощен политически субект за който престоят в опозиция е сравним с разходка в ада. Заради това се появяват напъните за християнски вопли, консервативни изстъпления и всякакви други свободни съчинения. Между другото всеки път като видите депутат от ГЕРБ, който се изживява като полицай на консервативните му ценности, си припомняйте особеното богословие на Бойко Борисов, който често говори за "Началника", ама никога не обясни дали смята, че небесния шеф приема действията му и действията на неговата партия. Въобще всички опити у нас някой да имплантира християнството в политиката досега са катастрофирали жестоко. Защото си спомняме, точно с християндемокрация навремето Костов се опита да спаси СДС от агонията на бавната смърт. Самият Костов обаче трудно се оправяше в оплетения библейски свят и говореше за "десетте божи гряха" с което само доказа, че българският консерватизъм определено съществува, но той има битово-порочна, а не християнска основа.

Между другото колегата ми Крум Зарков (френски възпитаник и виждах как ръцето го сърбят да участва в този дебат, макар и с трагичното усещане, че в България няма кой да го схване в дълбочина) много правилно отбеляза: "Ето това е - блюстители на християнски ценности до един с червени конци на ръцете". Като се загледах - той беше прав. Християнските ченгета на ГЕРБ до един бяха с червени конци против уроки. Покривите на църквите верно ще се срутят, ако тези прекрачат колективно в някоя от тях. Все пак лицемерието трябва да има граници. Арогантността също. Фалшивите изстъпления вече идват в повече. Бандата с червените конци просто трябва да спре да говори за християнство и съответните ценности. Защото те са най-голямото им отрицание.

 

БСП, политическото торнадо и новото правителство

 

Ако някой през януари месец тази година беше направил прогноза, че в края й ще има правителство в което заедно ще съжителстват БСП и Демократична България, той сигурно моментално щеше да бъде посетен от здравните власти и принудително въдворен в клиника, където стаите са с тапицирани стени, а ризите не позволяват на наблюдавания обект да се самонарани. Всъщност точно с това ще остане 2021 година в историята - това бяха турбулентни 12 месеца, които прекараха целия политически модел през ужасяваща центрофуга от избори. Партии се възкачиха за кратко на върха, а след това бяха пометени от торнадото на промените, безразличието и буреносните процеси. Нима някой някога можеше да предположи, че "Има такъв народ" ще лидират в политиката само за няколко месеца, а след съдбоносните избори на 14 ноември ще се сринат до петото място. Нима някой убедително можеше да прогнозира, че след страхотния и успешен резултат на ДБ на вота през 11 юли, партията ще бъде така тежко ударена от резултатите от гласуването. И, нека да бъдем честни, едва ли някой някога е подозирал, че БСП може да загуби не просто първото, а и второто място, а водовъртежът от избори я докара дотам, че най-накрая дори остана четвърта. Както и точно обратното - дори и политолог с вяра в чудесата и магиите, едва ли можеше да предположи, че "Продължаваме промяната" само за два месеца ще успеят да станат първа политическа сила и да положат основите на една четворна коалиция, която окончателно остави ГЕРБ и Бойко Борисов в историята.

Може би точно тази политическа турбуленция, която беляза с кръв, пот и сълзи 2021, направи възможен един такъв напълно непредвидим съюз между ПП, БСП, ИТН и ДБ. Последните избори заличиха всички претенции, червени линии в смисъла на "с този си говоря, ама с другия - не", тийнейджърски инат и пиротехнически изстъпления на всички партии. Отрезвяващите резултати, ниската активност и неспирната арогантност на Борисов и компания станаха най-доброто коалиционно лепило, което някога се е раждало в България. И противно на мнозина телевизионни шамани, които побързаха да разпишат кратък живот на следващия кабинет, аз лично смятам, че той има потенциала, възможностите и силите да изкара цял един мандат. Най-малкото поне до местните избори през 2023 година никой няма да иска да чуе думата "избори", защото въртележката от непрестанно гласуване беше на път напълно да изчегърта не просто ГЕРБ, а абсолютно всички политически субекти. Хората три пъти бяха питани едно и също и три пъти даваха един и същи отговор - че искат промяна, но си я представят с много различни политически лица и заради това партиите трябва да намерят начин да си говорят с една друга и да се разберат. На два пъти "новите" партии отказаха да научат този урок и цената за това се оказа свръхсолена и болезнена. След това избирателите наказаха абсолютно всички и след толкова бой, синини и удари по гърба дойде новият кабинет, съчетал противоположностите, събрал хора, които доскоро се биеха в гърдите, че никога няма да си говорят едни с други. Ето защо понякога шамарите са полезни. Те са мъдрост, която се усвоява чрез болка.

И беше достатъчно да се види как лицата на депутатите от ГЕРБ се променят при споменаването на Корнелия Нинова или Бойко Рашков, за да стане ясно, че на бял свят се материализира техния голям кошмар. Идват хора, които знаят как и са твърдо решени да разградят модела "Борисов". Това е заслугата на "Продължаваме промяната" - те направиха този многостранен диалог възможен и дадоха платформа на хора с различни политически биографии най-накрая да постигнат онзи странен съюз, който ще отсече ГЕРБ със скалпел като злокачествен тумор.

Разбира се, трудностите тепърва предстоят, а новата коалиция още от първия ден ще е подложена на безчет изпитания. В този текст обаче ще се концентрираме върху вътрешните трудности на всяка от партиите, защото те са част от скритите фактори, които ще предопределят срока на годност на новото правителството. Още през януари предстои конгрес на БСП на който трябва да стане ясно какъв ще е изходът от драмата в левицата. Резултатите от изборите бяха катастрофални за БСП. За първи път в своята история партията остана четвърта. Знайни и незнайни хейтъри започнаха да се упражняват по темата, че оттук-нататък точно това щяла да бъде съдбата на левицата и че скоро ще се бори буквално за влизане в парламента. В тази ситуация Корнелия Нинова имаше два начина за действия - единият е напълно да хвърли кърпата и да дезертира от битката, а другият да изиграе умно своите карти. Защото въпреки депресивните резултати и непостигнати амбиции, БСП все пак остана незаобиколим фактор при съставянето на правителство. Не бих се учудил, ако честотата на изборите през тази година беше не толкова за изчегъртването на ГЕРБ, колкото за пълното унищожение на БСП. Нинова избра умната игра. Между другото видях, че това влуди нейните най-яростни критици. След изборите от нея се очакваше тя да е зашеметена от ударите, да е в политически нокаут и да не смее да каже нищо, а просто да си трае и да приеме съдбата. Вместо това Нинова изплува от пепелта на поражението и проведе преговорите с ПП със самочувствие, което е достойно за уважение. Това ми го каза един мой познат, запален по бриджа: "Не съм фен на БСП. Даже ме дразните доста, но не мога да не призная, че Корнелия Нинова изигра Играта с финес, който е достоен за уважение". Не ме разбирайте погрешно. Проблемите в БСП остават, идейните гърчове и търсения също. Участието във властта няма да ги реши с магическа пръчка и очевидно партията се нуждае от задълбочен, дори болезнен разговор за своето бъдеще. Но този разговор щеше да бъде разрушителен и апокалиптичен, ако левицата не беше част от управлението. Сега като основна част от реалната промяна в страната, БСП вече ще дискутира по съвършено различен начин. Защото носи отговорност и за стабилността на управлението. Между другото това стана ясно още на пленума на който БСП трябваше да одобри коалиционното споразумение. Нито един от т.нар. "вътрешна опозиция" не събра сили да гласува срещу него. Нинова просто ги изправи пред такъв избор, че повечето от тях си тръгнаха в момента в който го осъзнаха. И тогава стана ясно, че БСП съществува в два паралелни сюжета - единият от тях е по медиите, където всичко се представя в катастрофична светлина, а другият е в реалния свят, където Нинова със сигурност има противници, но тя ги надигра. И не смятам, че това е просто маневра тя да си осигури политическо бъдеще и преимущество, това беше начин тя да остави своята следа и наследство в левицата. Лидерката, която докара БСП до властта отново след 2009 година (2013-2014 не ги броим, защото там има съвсем различни фактори и влияния). И за създаването на кабинета Нинова има своята заслуга, защото ако преброим колко пъти се опитваха да я удавят в различни медийни интриги и измислици, направо можем да полудеем. Тя все пак удържа и наложи социалния вектор в управлението, което разбира се тепърва трябва да бъде доказвано с ежедневна работа и упоритост. Всъщност усилията на Нинова бяха в основата на постигането на съгласие, защото тя така и не остави да бъде пометена от медийните манипулации и атаките срещу нея. Ако БСП беше тръгнала по друг път - по пътя на ваденето на ножове, дълги пленуми, караници, спорове и ярост, днес левицата можеше да не е част от управлението. А всяка една партия съществува, за да може да приложи своята политика на практика, а не да бъде като самодеен политически кръжок. Ето как всъщност участието на левицата в правителството вместо в извор на деструкция, стана фактор на стабилност. И конгресът през януари ще докаже това.

 

Ще разруши ли БСП участието в правителството?

 

Участието на БСП в новото правителство предизвика много политически страсти, спекулации, мнения, истерии, анализаторски патос и интригантска подмолност. И странно - най-активни в изграждането на тази токсична атмосфера се оказа представителите на вътрешната опозиция в БСП. Преди насроченият пленум за подкрепа на коалиционното споразумение повечето от тях се раздадоха максимално, за да блеснат като медийни светулки преди информационния поток да ги залее като цунами и да ги отнесе в калното минало на прехода. Заслужава си да отбележим част от мненията изразени от соцвеличия от близкото минало. Кирил Добрев обяви, че във властта БСП ще бъде от страната на булката. Юрий Алсанов в пространно интервю обяви как левицата щяла да бъде като фикус в следващото управление. Истинско романтично пътешествие е да се четат изявленията на социолога - в своето изложение той обяснява как в големите коалиции вечно губещите били младшите партньори и БСП щяла да излезе от следващото правителство разнищена, разнебитена и разгромена. Това, което журналистите бяха пропуснали да питат Асланов обаче беше не е ли присъствието във властта като младши партньор едно приятно разнообразие за БСП. Защото присъствието като старши в две коалиции досега (2005-2009 и 2013-2014) досега винаги се обръщаше срещу левицата и я паркираше трайно в глухият опозиционен коловоз. Тоест няма лошо да злобееш срещу лидер, който не харесваш, но когато го правиш на базата на несъществуващите факти и неясни фобии, това не е анализ, а просто откровена интрига. В БСП се стигна дотам, че безличното и неясно обединение "Социализъм 21", състоящото се основно от Велислава Дърева и Валери Жаблянов пусна позиция в която се казваше, че социалистите трябва да подкрепят следващото правителство, но по никакъв начин да не участват в него. В разтревожения дискурс на декларацията се обясняваше, че участието в неолиберално управление щяло да обезсмисли левицата и да я унищожи морално и политически. В подобна стилистика от блатото на виновното минало се появи и лидерът на ПЕС Сергей Станишев. На него очите не му видяхме по време на изборите, за да подкрепи БСП, но се появи във времето след вота, за да обяснява как социалистите трябвало да стоят морално чисти и далече огт властта. Тази опорна точка - БСП да подкрепя, но да не участва в управлението стана толкова настойчива, така натрапчива и упорита, че веднага започна да става ясно, че не говорим за легитимно мнение, а за пореден снаряд срещу социалистическата партия и персонално срещу Корнелия Нинова. И си струва да кажем няколко думи как соцлидерката успя в буреносната обстановска след изборите не просто да заобиколи всички вътрешнопартийни капани и клопки, но и да вкара БСП във властта по толкова триумфален и запомнящ се начин.

Но преди това нека да отделим известно време, за да разбием основната опорка на така наречената "вътрешна опозиция". Тяхната основна теза "подкрепа - да, но участие - не" е толкова абсурдна, нелепа и подла, че всеки човек може да го забележи от километър. Какво ще рече "само подкрепа"? Това означава социалистическата партия да поеме отговорност за подкрепа на управлението, но без никакви лостове за влияние върху курса на правителството. Подобно действие е саморазрушително и самоубийствено. Това е все едно футболен отбор да не излезе на терена, а да стои на трибуната и да се надява на милостивите богове на вселената за победа. В съсканията срещу участието на БСП във властта можем да чуем не идейна загриженост за облика на партията, а интригантска ревност, че кадровите назначения на някои хора рязко ще секнат.

Всъщност по време на заседанието на Националния съвет на БСП Корнелия Нинова напълно разгроми опорната точка, че в партията има колебания за това дали левицата трябва да се ангажира с коалиционно споразумение с "Продължаваме промяната". Резултатът беше 138 на нула гласа за настоящата председателка. И това не е резултат на статуквото, нито пък резултат на хората, които предвкусват кадрови назначения. Това беше ясен политически знак вътре в левицата, че интригите, манипулациите и откровените простотии няма да успеят да пречупят духа на БСП и ще утвърдят социалистите като основен гръбнак и гарант на следващото управление.

Всъщност това, което много хора не успяха да простят на Корнелия Нинова е духът, който тя демонстрира след изборите. БСП беше тежко ударена на гласуването, партията се срина до четвърто място, но въпреки това БСП не можеше да бъде заобиколена при съставянето на следващото управление. Всъщност това е голямата новина за всички политически инженери у нас - дори и след три драматично тежки избори, в изключително екстремна обстановка, БСП не можа да бъде изчегъртана и заобиколена. Това стана големият коз на Нинова при преговорите с "Продължаваме промяната". Мнозина чакаха и искаха да видят соцлидерката разгромена, унижена, смазана и пребита, но точно в най-кризисната обстановка Нинова намери сили да остане с непривит гръбнак и непоклатимо достойноство. Това напълно разби нейната опозиция и хейтъри, защото още преди 10 дни стана ясно, че ако някой държи автентичния ключ към следващото управление - това е Корнелия Нинова. Тя не злоупотреби с тази сила, а я приложи до последно, за да извоява ярък социален вектор в следващото правителство, в който тя ще бъде вицепремиер. Всъщност това беше и основния изход за БСП. Напук на вътрешната опозиия в партията, единственият изход за стабилизиране на левицата минавеше през участие в правителството, защото от един момент нататък на българските избиратели им писна от красиви думи и патетична словесност. Те поискаха действащо правителство, реална промяна, антикорупционна политика и нови лица. И това е голямата победа на социалистическата партия в ситуация на плаващи политически пясъци - партията не само беше припозната като част от промяната, но и като основен фактор в нея. И точно това прави черните и грозни вътрешноопозиционни крясъци нелепи и смешни. Защото именно новото правителство ще е факторът, който ще предопредели следващата разстановка на политическите сили у нас. И спрямо правителството ще се формира новата политическа координатна система на България. И заради това няма как участието в промяната да бъде удар срещу БСП. Точно обратното - отсъствието от голямата трансформация щеше да е нокаут за нея. Но днес вече ситуацията е различна - страната има ново правителство, има нова перспектива, има нови мечти и социален вектор в цялата тази тотална промяна на политическото пространство. Знам, че е болезнено за хейтърите на Корнелия Нинова, но тя наистина направи едно мини-чудо. БСП с 80 депутата беше заобиколима партия, с 26 се оказа абсолютен фактор в промяната. И един ден историята ще пише това като заслуга на Корнелия Нинова. Вероятно заради това писъците за така силни. Толкова по-жалко за тези, които ги надават.