Диктатурата на калинките

 

Съдържателка на барове влиза в борда на предприятието за язовирите у нас. Вижте само колко красива картинка: завършилата публична администрация, собственичка на заведения Славина Иванова, знойна блондинка, е съветник на министъра на енергетиката. Очевидно управлението на барове е школа, която те прави подходящ за всяка позиция в държавата. И така Иванова привлича вниманието на министъра на икономиката Никола Стоянов, който решава, че тя ще е идеална като част от ръководството на язовирите...

Мила родна картинка!

Умилително е да гледаш как политическото време у нас е замръзнало и отново и отново ни бомбардира с едни и същи процеси и глупости. Нали цялата битка на протестиращите през 2020 година беше и срещу абсурдната кадрова политика на ГЕРБ, която с години тормозеше държавата като раков тумор? Нали всичко трябваше да е различно?

Оказва се, че калинките не са отлетели никъде. Те продължават да са сред нас. Продължават да летят в управленските висини и да получават големи постове и тлъсти заплати. Напук на всички останали, които могат само да си мечтаят за такова развитие.

Промяната не само не се е случила.

Тя дори не се мержелее на хоризонта.

Терминът "калинка" дойде навремето от легендарната Калина Илиева, която стана шеф на фонд "Земеделие" без да има квалификацията и дипломата за това. Скандалът беше гръмовен, защото освети един екзотичен процес - новата власт се заобикаля с необразовани и некомпетентни хора. Това се оказа много сигурен хазартен залог. Защото калинките се  идеалната политическа база. Хора без качества, които могат да блокират всяка промяна и са най-верния крепител на статуквото. Калинката не е аномалия, тя е принцип на некадърната власт.

През годините смаяната публика стана свидетел на шеметни възходи и недоразумения.

Нека да си припомним едно от другите "великолепни" кадрови решения на ГЕРБ. Баничарят Валентин Николов бе назначен за шеф на АЕЦ "Козлодуй". Това стана през 2012 година. Ключовата година в която ГЕРБ почна да взима завоя по отношение на АЕЦ "Белене". Нека да ви припомня - през 2011 година Борисов беше убеден, че нова ядрена централа е жизненонеобходима на страната. Година по-късно започна да произвежда крилатите фрази за "гьола "Белене", а после прекрати проекта. Тогавашния държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън специално дойде у нас, за да свърши тази мръсна спецоперация, а после от "Уикилийкс" научихме как външният министър по това време буквално си е счупил пръстите от нетърпение да напише писмо на портиера на Държавния департамент, че работата е свършена. Добре де, не е писал на портиера, но някакъв треторазряден служител.

И всичко това се съчета с пращането на калинка в АЕЦ "Козлодуй", политическо решение, което и до сега оказва своите взривни вълни из цялата енергетика. Защото днес, 11 години по-късно, при променена геополитическа ситуация, България се изправя пред тежка енергийна криза. Ако имахме нова централа и нови блокове вероятно политическите бури нямаше да ни удрят с такава невероятна сила. Но през 2012 година беше важно да уредим нашите дребни калинки с работа и заплати. Цената е солена и става все по-солена с минавенето на времето.

Нека да се върнем в днешните прекрасни дни, където съдържателките на барове растат в кариерата и поемат отговорност за язовирите. Това ще ни е горчивото наследство на служебното управление, което се държи така все едно ще векува. Управлението на знойните блондинки, пардон, калинки. Подозирам, че с такава политика след 10 години язовири просто няма да има.

В казуса със Славина Иванова обаче прави впечатление това, че нито една от страните на иска да го коментира. Иванова мълчи, министърът на икономиката мълчи. В друга държава, с други традиции и която не се дави в служебно управление, кадър като Никола Стоянов отдавна щеше да е изхвърлен от правителството. В служебна България обаче той кадрува, мълчи, върши безумие след безумие и никой нищо не забелязва.

Диктатурата на калинките продължава. 

 

Аман от слепци

 

"Децата отново не са тема в предизборната кампания". 

Това твърдение на президента Румен Радев няма как да не подразни със своята тенденциозност и най-вече с абсолютното несъобразяване с истината.

Защото е крайно време да спрем да използваме децата като аргумент в предизборната битка. Бъдещето на страната е твърде голям залог, за да го хабим в скандален популизъм, който граничи с върховното лицемерие.

Ако някой наистина е загрижен за децата, той щеше да отбележи най-малкото, че от години това е една от основните теми в политиката на БСП. Нека да припомним - социалистите извоюваха повече пари за втората година от майчинството, безплатни учебници за децата от 1 до 12 клас, безплатни детски градини, помощи за учениците от 1 до 4 клас. Децата не са просто тема, а реален обект на лявата политика на БСП. Някой друг през годините да е направил нещо повече за тях?

БСП инициира подписка за референдум - така ненавиждан от големите медии, срещу разпространението на джендър идеологията в училищата. Той е изцяло в полза на децата, за да имат нормално детство и смислен, щастлив живот като възрастни.

Точно децата са една от основните теми, за които БСП ще се бори винаги, не само в следващия парламент. 

Политическата слепота на Румен Радев, обаче, няма как да го види.

Кражби на гърба на лявото

Как богатите търговци на ток да защитават бедните в парламента, като сит на гладен не вярва?! Като целите са им коренно различни. Като едните трупат печалбите си на гърба на другите.

Такива въпроси напират, докато човек чете съобщението на КЕВР как съпругата на политика от "Левицата!" Георги Кадиев си е играла с цените на тока с години и най-накрая е глобена заради манипулации на пазара. Забележете колко добре преживява семейството. Ужким левия съпруг обикаля телевизионните екрани с обяснения, че трябва да се помогне на хората, че са нужни повече социални мерки. А междувременно съпругата действа като борсова акула и трупа свръхпечалби. Нали е прекрасно - единият лее сълзи за бедните, другият одира отвсякъде по три кожи от гърба им.

Именно този контраст прави историята така отвратителна, но същевременно метафорична. Защото пред очите си виждаме какво върховно лицемерие и същевременно ненаситност, мимикрират като нещо ново, социално и ляво.

Чудно ми е дали "Левицата!" ще излезе да обясни кое е истинското й лице. Онова, което изразява загриженост? Или онова другото, алчното, на което му пука само за тлъстите печалби и реално пет пари не дава за изстрадалия български народ? Ето това е голямата подмяна на тези избори. 

Затова изберете оригинала, а не фалшификата в ляво.

Поредният трик на психодясното

 

"Не можем да поставяме условия. И преди това беше трик за вдигане на нашия електорат, ако мога да се изразя така на шега. Реално не би трябвало да се поставят персонални условия, защото спасението на България не зависи от различни персони, а от обединението около идеи и политики". 

Това са думи на бившият лидер на СДС Божидар Лукарски, които бяха изречени след предсрочните избори през 2014 година. Тогавашната десница се наричаше Реформаторски блок и по време на цялата кампания те твърдяха, че имат едно условие за бъдещо управление - Бойко Борисов да не е премиер. Изявлението на Лукарски имаше ефекта на бомба, защото нарече цялата тази политическа пушилка "трик". Тоест той ни отвори вратата към мръсната, подла и лъжлива кухня на българското градско дясно. Очевидно това е място, където измамата е на почит, а гръмката лъжа - бог. След това историята се разви като мелодраматичен любовен романс. Десницата клекна на Бойко, прие го за премиер, а Христо Иванов стана министър на правосъдието. Трикът се оказа повече от успешен...

Припомняме всичко това, защото в началото на последната седмица от предизборната кампания Христо Иванов обяви, че е готов за "конституционно мнозинство" с ГЕРБ и ДПС. Думите му са като кавър-версия на признанията на Лукарски. Ако имало мнозинство за промени в Конституцията, хората щели да приемат, че е възможно сътрудничество по други теми. "Говоря обаче за теми, свързани с големи национални приоритети", допълни Иванов. Сравнете казаното с изреченото от Лукарски преди 9 година. Абсолютно същото е - в името на спасението на България ПП/ДБ ще приемат в своя харем ГЕРБ и ДПС. Ама то и преди така се започна. Пак с промени в основния закон. Нали си спомняте как подписите на Делян Пеевски и Радан Кънев стояха под един и същи законопроект за промяна на Конституцията?

За пореден път готвят фокус на българския народ. Сега дори ситуацията е още по-цинична, защото трубадурите на дясното постоянно обясняват, че залога на вота е гласуването "за" или "против" Борисов. ПП/ДБ се обявиха за суперотбора, който ще го детронира окончателно и няма да направи компромис. "Има как", нали така ни обясняват от всеки телевизионен екран и от всяка торбичка, пълна със салами и лютеница?

Христо Иванов обаче буквално призна, че това е трик. Поредният трик на психодясното. Те още отсега са приели ГЕРБ за свой конституционен партньор, а следователно ще го приемат и във властта. Защото тези политически субекти са изцяло на външно подчинение. А и дайте да не се лъжем - между ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС няма никаква разлика. Това е една и съща партия, която е скарана само на база кой колко голяма част от властта да поеме и да злоупотреби с нея. Там няма никакви разделителни линии.

ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС заедно са коалиция на войната, която гласува за военна помощ за Украйна, която от сутрин и вечер дрънка за евроатлантически ценности и четирите партии винаги са готови да посекат всяка социална политика.

Заради това приемаме думите на Иванов като самопризнание. Защото градското дясно веднъж вече е било патерица на Борисов, а в политиката, както казваше Робърт Пърсиг, е важна не социологията, а биографията. ДБ имат минало на патерица и още отсега са готови отново да станат такава. ПП, въпреки холивудската им реторика, също ще се наредят в батальона на триковете. И големият губещ ще бъде българският избирател, който чака някаква реална промяна, а ще получи конституционен съюз на войната, коалиция на бедността и съюз на фокусническите трикове.

Заради това предлагам ПП/ДБ да вземат да си сменят предизборния слоган. "Има как" вече не е достатъчно. Истинският лозунг е "Има как да бъдем пак с Бойко Борисов". 

Триковете трябва да продължат. 

Нали така?

 

Каузата "Альоша"

 

Паметникът на Альоша е символ на Пловдив. 

Точка. 

Ако искат до утре психодесните да бесуват, да хвърлят киселинни слюнки, да трещят и демонично да вият срещу историята, не могат да променят това.

Този паметник е антифашистката ДНК на града под тепетата. 

Искрата, която показва, че Пловдив е място, което помни. 

И никога няма да се примири с черната мътилка на амнезията, която се опитват да ни инжектират.

Акцията около Альоша вчера с развени български и руски знамена е едно от най-вълнуващите събития в тази кампания. 

Защото живата верига от хора е символ на съпротивата. Великата и вечна съпротива срещу силите на разрушението и забравата. 

Срещу коалицията на войната, чиито отровни пипала се опитват да впримчат като усмирителна риза съзнанието на всеки българин.

Альоша е обезсмъртен не само в известната руска песен, а и в сърцата на хората, които знаят, че техният град е една от големите жертви на прехода. Прекрасният град на Марица, безмилостно краден от банда десни управления. 

Сега същите безродници искат да унищожат основния символ на града. Едва ли са очаквали да срещнат твърдото "Не!" на хората. 

Същото "Не!", което получиха хитлеристките мизерници по време на Втората световна война. 

"Не!", което само силните могат да изрекат.

Силни като паметта. 

Силни като Альоша, който винаги ще стои над Пловдив. 

Защото е победител.