"Най-талантливите работят, за да изведат страната напред". С тези патетични, помпозни и високопарни думи съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков защити състава на правителството, когато то бе гласувано в пленарна зала на 6 юни тази година. Бяха велики дни - разтърсваната от скандали и драми умнокрасива общност се опита да създаде един холивудски блокбастър за своята публика. Те, непорочните, новите, носителите на промяната се мятат върху дивия бик ГЕРБ и със своя ентусиазъм го обяздват и вкарват във великата евроатлантическа кошара. Е, цената за това е пускането на пералня за маркетинговия враг Бойко Борисов, но кой ти гледа дребния шрифт, когато на хоризонта се мержелее Светлото Бъдеще, спонсорирано от Посолството и подпечатано от благосклонния поглед на Урсула фон дер Лайен.
Тогава в парламентарните кулоари представителите на ПП/ДБ като дресирани пуделчета обясняваха, че ГЕРБ е техен "ротационен, а не коалиционен партньор". Ще рече - кабинетът е наш, ние държим юздите, ние сме повелителите на талантливите, а останалите са само парламентарни клакьори, които нямат никакво значение. И, разбира се, градските либерали изгълтаха тази опорна точка като смути от спанак, чия и спирулина. Глашатаите на правителството почнаха да обикалят из телевизиите и да ни обясняват вдъхновено големите цели - Шенген, еврозона, военна помощ за Украйна. В един кратък миг излеждаше, че историята е спряла в своя пик, застинала от възхищение и изумление, готова за своят окончателен край, какъвто даже и Фукуяма никога не е сънувал. В името на големите цели надъханите талибани на градското дясно изпаднаха и в компулсивна слепота за възкръсването на Делян Пеевски и неговото институционализирана като ключов фактор в управлението. В началото беше лесно да се говори - той (Пеевски) видите ли се възползвал от камерите да играе ролята на говорител на правителството, но това не било вярно. После Пеевски започна да се появява в епицентъра на всяка криза, която разтърсваше властта заради безкрайните земетресения на нейните лъжи, но всички вече бяха изгълтали медийната дрога и повтаряха като папагали - Сглобка, некоалиция, некоалиционни партньори...
Дори и някой някога да е вярвал в тази розова утопия, то след последните драми, които разтърсиха държавата едва ли вече са останали наивници, които да се ловят на елементарна пропаганда. Трябваше да стане скандала с машините, за да разберем, че Николай Денков дори и да иска не може да уволни заместник-министъра на електронното управление Михаил Стойнов, хванат в крачка, че с телефон снима кода на машините, без да даде смислено и логично обяснение за какво е правил това. И въпреки, че бе заловен на местопрестъплението уволнението му се размина. Междувременно неговият началник министърът на електронното управление Александър Йоловски поиска официална охрана от НСО с обяснението, че е бил заплашван от Кирил Петков за усвояването на едни 600 милиона лева. Министър, от тези "най-талантливите", скочи срещу своя политически началник, уличи го в сериозен натиск, но медиите с широко отворени очи и до днес проспиват тази драма. Така де - няма заради някакво политическо рекетьорство и обикновено мутреене да разваляме красивата медийна конструкция на евроатлантическата власт.
После след погромите на футболните фенове в София изведнъж стана безкрайно ясно, че вътрешният министър Калин Стоянов също е недосегаем за Денков. Нещо повече - самият Кирил Петков обяви, че Стоянов е министър на ГЕРБ. Дали е на ГЕРБ също е доста спорно като вземем предвид, че най-големият защитник на министъра се оказа не друг, а Делян Пеевски. И как така никой не се опита да зададе простия въпрос на лидера на "Продължаваме промяната" - ама нали ГЕРБ нямаха министри в кабинета, нали бяха само ротационен, но не и коалиционен партньор?
Всъщност днес пред нас се разкрива зловещия образ на едно коалиционно правителство, което е създадено в епруветка, едно ГМО, сътворено от кошмарния разум на фанатични почитатели на Кафка. Защото след поредните драми е крайно време да захвърлим на боклука идеята, че пред нас стои Сглобка или Некоалиция. Това си е истинска коалиция, подъл съюз между враждуващи партии, които от първия момент лъжат, че не са в истинска колаборация. Така не се държи власт, която е получила мандат от народа. Така се държи кабинет, който е изграден зад кулисите и в него бълбукат всякакви нечистоплътни икономически и политически интереси. За да съществува този политически монстър е бил необходим фигурант и архитектите на модела веднага си го харесват - авторът на "Съвършеното блокче сапун" Николай Денков. Можете ли да се сетите за друга страна в която премиерът не може да уволни дори и един министър? Дори в окото на бурята след протеста на феновете, за да имитира някаква сила Денков започна да хвърля слюнки, че ще си подаде оставката, ако Калин Стоянов не припознае полицейското насилие. Това е някаква върховна бутафория, потьомкински град, който се опитват да ни пробутат като реалност.
След всичко това въпросът "кой точно управлява?" добива неистова сила. Защото стана ясно, че управлението не е в парламента, управлението не е в ръцете на премиера, управлението е скрито някъде в сенките, а хората, които наричаме министри са само отражение на този прикрит интерес.
Заради това е крайно време да захвърлим на боклука красивите медийни фантазии за евроатлантическо мнозинство и да погледнем реалността в очите. Очевидно върху нас е нахлузена тройна усмирителна риза, която се състои от ДПС, ГЕРБ и ПП/ДБ. Това е правителство на концесия, което е пуснало на борсата всички министерства. Вече не съм убеден, че някога са се водили преговори за създаването на този кабинет. По-скоро е било нещо като търг. Резултатът днес е пред всички - премиер-фигурант, министри-марионетки, парламентарно мнозинство с театрално-сапунени скандали и една върховна подмяна, опряна като автомат в гърба на всички нас. Кабинетът от епруветката оттук-нататък ще ражда единствено нови скандали, нови мелодрами, но в целия кипеж е необходимо да видим основното - никой не дава пет пари за хората и за техните проблеми. Това се видя в мига в който зимата за пореден път изненада правителството. Денков реши, че най-доброто, което може да направи е да свика онлайн-заседание на кабинета.
Когато си имитация на премиер, можеш само да имитираш управление. Когато си имитация на правителството рано или късно няма да успееш да убедиш и най-откачените си фенове, че можеш да промениш нещо в тази изтормозена и разкъсана от проблеми страна.
No comments:
Post a Comment