Почитателите на криминални романи и мистерии в стил "Агата Кристи" сигурно ще се развълнуват от този сюжет. От няколко месеца насам много журналисти и хора с остатъци от здрав разум на фона на епичната евроатлантическа лудост, която тресе отечеството като циклофрения, се опитват да открият отговора на една голяма загадка: кой, кой, кой е автор на проекта за конституционни промени, който парламентът започна да разглежда отново миналата седмица. Противно на всички очаквания досега никой не се опитал да обяви бащинство над тези идеи, което изглежда най-малкото подозрително. Народното събрание започна обсъждане на едни текстове, но после стана ясно, че ще приеме на второ четене съвсем други. Точно като в роман на Агата Кристи е, подозренията падат върху всички герои, които са на мястото на инцидента, всеки има алиби, но и основания за убийството и най-накрая се нуждаем от един Еркюл Поаро, който да подреди цялата тази каша и да ни разкаже мрачната, тъмна и шокираща истина, която да остави читателя занемял, удивен и ошашавен.
Малко преди в парламента да постъпи законопроекта за промяна на Конституцията Христо Иванов обяви помпозно, че те (разбирай Сглобката плюс ДПС плюс Делян Пеевски) ще реформират България така, както тя (България) не е била реформирана и през 1989 година. Знам, че това звучи твърде много като заплаха за убийство, но в името на това всички улики да са пред очите на читателя, за да може и той да има своето мнение при разплитането на мистерията, се налага да върнем лентата малко назад. През 2015 година Христо Иванов като министър на правосъдието пак се отдаде на любимото си хоби за свободното време - промени в Конституцията. Именно с тази дъвка тогава Реформаторския блок продаде на своите симпатизанти коалицията с ГЕРБ. Да, ние започваме танц със Сатаната, но в крайна сметка ще ги бием в тяхната собствена игра, защото, когато променим основния закон ще ги заковем като хербарий за стената и ще закачим скалпа им като свой собствен трофей на коланите си. В крайна сметка ГЕРБ и ДПС взеха проекта на Христо Иванов, преработиха го, скопиха една част от идеите му, друга пратиха в кошчето и резултатът беше промяна в Конституцията от която нейните бащи почти моментално се отказаха. Христо Иванов подаде оставка като министър, а Реформаторския блок (поредното издание на психодясното, което беше насилствено удавено в блатото на тяхната глупост) мина в полуопозиция - част от него беше в опозиция, друга част си остана в управлението. Язък само за всички либерални репортерки, които цяла година пишеха възторжени статуси как разделянето на ВСС на две колегии изведнъж ще реши всички проблеми на съдебната система и така ще пренареди балансите, че справедливостта ще ни залее като вода от водно оръдие в лицата.
След това в продължение на години психодясното стенеше извънпарламентарно, но развяваше каузата за промените в основния закон почти както Ислямска държава нявсякъде вееше своя боен черен байрак. Десницата тясно се специализира в това да ни обяснява, че ако пипнем Конституцията ще решим всичките си проблеми като държавата. Точно от това безкрайно и монотонно дрънкане се възползва Бойко Борисов, който в кризисната 2020 година, когато протестите най-сериозно разклатиха третия му кабинет, се появи по телевизията със собствен проект за нова Конституция. Днешните му коалиционни партньори от ДБ тогава нагло се присмяха на медийните му плонжове, което не попречи три години по-късно в мистериозните нови поправки половината идеи да са взети почти едно към едно от проекта на Бойко Борисов. И заради това въпросът - кой е автор на промените в Конституцията би трябвало да тревожи всеки пълнолетен, а и непълнолетен българин.
Ако приемем, че Христо Иванов е бил честен пред себе си и наистина е искал да реформира България тотално, тогава трябва да приемем, че идеите, които стигнаха до парламента изобщо не се негови. Защото в тях няма дори и намек за радикална реформа, а тази, която изглежда най-смела всъщност идва от съвсем друго място. Допълнителното разделяне на ВСС на две колегии не само няма да преразпредели балансите в съдебната система, а сериозно ще ги разклати. Ограничаването на правомощията на главния прокурор пък има силите да направи от всеки регионален прокурор нов Иван Гешев и така да сбъдне потните кошмари даже и на най-закоравелия градски либерал. В първоначалните екзалтации на ПП/ДБ имаше и идея да бъдат ограничени мандатите на кметовете, но тя съвпадна с политическия възход на Делян Пеевски и той набързо я отстрани от проекта.
Защо насочваме подозрителен поглед към Пеевски? Защото ДПС не случайно в началото го инсталираха в конституционната комисия в парламента. Понеже Сглобката се нуждаеше от гласовете на Движението, за да задвижи тези промени, а и, за да ги приеме в един момент юридическата тежест на Пеевски нарасна страховито. Той стана политически корпулентен, а това никога не е за подценяване. И именно Пеевски първи се обяви срещу тази идея, а след това тихомълком тя беше свалена от дневния ред. Тоест на операционната маса Конституцията беше оставане изцяло в ръцете на ДПС. Само така можем да си обясним появята на идеята, че лица с двойно гражданство вече ще могат да участват в изпълнителната власт. Това е стар розов блян на ДПС, които няколко пъти се опитваха да реализират тази визия пред различни партии. В крайна сметка взеха на абордаж Конституцията. За изненада на всеки почитател на криминалните загадки изведнъж основен певец на тази идея се оказа не друг, а Бойко Борисов. "Двойното гражданство за министри трябва да отпадне, защото в тази динамика много успели българи живеят навън, не искат да си заменят двойното гражданство, а можем да ги използваме като министри и ще бъдат успешни. Ще настояваме с колегите, ако намерим съгласие между трите партии", обяви миналата седмица той. И даде пример с това как някой от Канада може да дойде да стане министър у нас, а след това да върне обратно и да си живее живота. Помислете си само - идва някой гастрольор от далечна страна у нас, прави си експериментите, навързва си схемите, а след това отлита обратно, за да си харчи парите далече от българската публика. Да не говорим, че тук е България и със сигурност казусите с канадски граждани ще са съвсем малко. Виж как ще се справим с наплива на хора с турско гражданство да управляват е съвсем различен въпрос, който ще ни връхлети като политическо цунами.
Е, след целият този юридически коктейл от гръмокипящи безумия не е ли важно кой точно предлага промените. Миналата седмица видяхме как Бойко Рашков, депутат от ПП, обяви, че промените дават единствено възможност за по-сериозон политически натиск върху прокуратурата и той няма да ги подкрепи, ако останат така. Значи дори в монолитното управляващо мнозинство на Сглобката започват да се раждат криминалните подозрения, че нищо в промените в Конституцията не е такова каквото изглежда. Тепърва ни предстои да изследваме мазните отпечатъци на това местопрестъпление, но след като никой не иска да поеме реална отговорност, трябва отсега да сме наясно, че крайният резултат ще е епичен провал. Пореден провал преди всички политически импотенти да разберат, че не могат да прикриват с основния закон своите срамотии и абсолютна липса на визия.
Точно това е голямото политическо престъпление на градското дясно. Тяхната злоупотреба с Конституцията позволи днес тя да бъде превзета от всякакви външни и корпоративни интереси. Голямата цена за това обаче няма да я плати Делян Пеевски. Сметката ще дойде за Христо Иванов и за неговата политическа сила. И сметката ще е солена, защото, когато си съучастник в политическо престъпление, няма как да пледираш за невинност, защото си имал добри намерения.
Кой предлага промените?
По-скоро - Кой предлага промените.
Без въпросителен знак.
No comments:
Post a Comment