Thursday, December 21, 2023

Роботите с флексове срещу Паметника на Съветската армия

 

"Срещу Драва Соболч връхлетяха роботи с картечници!"

Именно с този огнен стих поетът Младен Исаев, един от хилядите българи, участвали във Втората световна война и допринесли за пречупването на гръбнака на кафявата чума описва битката в Унгария, която влиза в най-славните страници на историята на нашата армия. "Роботите с картечници" - това е зловещият образ на безмозъчните зомбита на една прокълната идеология, която беше смазана на бойното поле.

Исаев доживява до началото на прехода. Умира на 14 май 1991 г., половин година след промените. Добре, че не е жив днес, за да види как от дълбините на историческото блато и мрак изпълзяват роботите с флексове. Роботите с флексове, чиято единствена цел е да заличат паметта, да удавят историята в киселинната каша на своите комплекси и да унищожават паметници, един след друг, колкото се може повече. Вече имаме тенденция. Всяка дясна партия дава своя кървав принос в разрушението. Старото СДС взриви мавзолея на Георги Димитров. Да, вярно е, на политическите некадърници за разрушението им отне три пъти повече от време от необходимото за неговото построяване. Днес на мястото на Мавзолея има паркинг. Страхотното визионерство на птеродактилите от десницата буквално ги погреба под руините на историческата криза и днес те могат да съществуват единствено като придатък на ГЕРБ, доказвайки, че в политиката със сигурност има и живот след смъртта.

След тях ГЕРБ разрушиха паметника "1300 години България", един модернистичен, интересен и леко екзотичен монумент на скулптора Валентин Старчев, превърнал се в символ на София, но заличен брутално, грубо като знак на абсолютното бездействие на държавата към всички онези паметници, чиято история и политическа символика я притеснява, защото имаме държава-комплексар, която не иска да приеме миналото обективно, а го преживя като вампир за конюнктурни политически цели. На мястото на паметника върнаха някаква скромна статуйка на лъв, държащ щит, паметник така незабележим, че дори и жадните за нови гледки чужденци го подминават с досада и предпочитат да се отдадат на бирените удоволствия на ул. "Витошка".

А ето, че днес Сглобката след шест месеца на безкрайни скандали, драми, лъжи, интриги, манипулации, бездействие, откровена некадърност и уникални гафове, реши, че трябва да приключи годината като пусне роботите с флексове срещу Паметника на Съветската армия. Да, този монумент от години е трън в очите на кварталните луди от жълтите павета, но е огромна медийна манипулация той да бъде представян като "паметникът на разделението". По този въпрос в българското общество разделение няма. Има една малка групичка от мракобесни десни, които садистично преживят от символното насилие върху всички останали. И понеже нямаше с какво да се похвалят в края на измъчената 2023 година, те решиха да нахранят себеподобните си с гледката на разрушението. Защото това е адреналиновото гориво на психодесницата. Те не знаят да градят, не знаят да развиват, некадърни са да управляват. Възбужда ги единствено насилието, защото си въобразяват, че като заличат паметниците, това ще им осигури среда в която техните собствени грехове, вини и измами ще получат легитимност.

Само забележете как бяха пуснати роботите с флексове. Това се случи посред нощ, след като паметникът стратегически беше заграден с два кордона полицаи и ограда на три различни места. Ако областната управителка Вяра Тодева беше убедена, че всичко е както трябва, че това е акт на извънредно народно одобрение, едва ли щеше да извърши цялата подла спецорерация като терористичен акт в тъмните доби и вардена от силите на реда. Едва в последствие се разбра, че всичко това е политическо престъпление. Защото Тодева е получила изрично нареждане от Министерството на културата да прекрати всякакви демонтажни дейности, но е хвърлила заповедта в кошчето за боклук и е пуснала роботите с флексове да безчинстват. После тя няколко пъти се опита да скрие тази заповед, да не я предостави на съда и така показа, че демонтажът на ПСА е позорен и подъл не само в исторически смисъл на думата, той е престъпен и незаконен във всеки юридически смисъл на стореното.

Подозирам, че криминалните подробности около този случай тепърва ще изплуват, но няма как да не отбележим каква вълна от чудовищен садизъм видяхме. Трите големи скулптори на постамента са дело на две невероятни скулпторки Васка Емануилова и Мара Георгиева и заради това не мога да разбера каква беше тази садистична радост, която виртуалните психопати започнаха да изпитват като гледат рязането на паметника. Според мен това беше радостта на садиста, който е усетил как е приклещил своята жертва. Маниакалността на тържествуването също издава титанични ментални патологии, а пък всички прочетохме как за жената на Калин Янакиев Слава Янакиева "актът е бил удовлетворителен". След такава ала дьо Сад стилистика никой няма право да ме критикува, че използвам тежки думи. Срещу хора, които стенат и се възбуждат от разрушенията, флексовете и бутането на паметници тези думи не са обида, а диагноза.

Видях, че колективната психиатрия се е възпалила, че ще продължи с рушенето. Не се съмнявам, че го искат. Но в този камък и статуи, които бутнаха днес стои преклонението не само пред Червената армия, а и пред онези велики наши сънародници, които взеха оръжие и отидоха да се бият с хитлеристите и така с кръвта си запазиха границите на своята държава.

Днес роботите с флексове мразят всичко българско и заради това паметта за миналото толкова ги тревожи. Те искат да я нарежат, да я забутат в някое мазе и на оголената до нерв територия да започнат да минават номерата на най-некадърното, глупаво и отвратително управление, което някога е имала България в безкрайния преход. Но историята е отмъстителна кучка и знае как да наказва всички политически терористи, които се опитват да я заличат. Старото дясно беше погребано под Мавзолея. Тези, новите, ненаситните визуални садисти, възбуждащите се от разрушения и флексове, буквално ще бъдат заличени от нея. Такава е съдбата на разрушителите. Историята помни онези, които градят. Останалите вървят с уверени стъпки към нейната канализация, където никой никога няма да си спомни за тях. Това не е заплаха. Просто обобщавам фактите.

И, да, Паметникът ще се върне.

Помнете ми думата.

No comments: