Естетика на изгъзицата

 

Величествено е да живееш във времена на културен разцвет и интелектуален подем. Такива мисли ми минаха през ума, когато тези дни открих един уникален танцов спектакъл, подкрепен от Министерството на културата, което безотказно се опитва да ни откъсне от досадния провинционализъм и да ни изсипе насред модерната мисъл и тенденции.

Името на спектакъла е "Силата на С". 

Веднага си помислих, че това е танцов пърформанс в подкрепа на Сглобката, но после разбрах, че задникът е основен герой на спектакъла. Да, прочетохте правилно - някакво висше космическо създание е решило, че е време да възпее задните части и културно да ни ги изложи на показ. Вярно е, между задник и Сглобка разликата не е много голяма, но няма как човек да не се вдъхнови от този полет на мисълта при който на сцената танцьорите са наведени така, че задните им части да поемат основната роля. На сцената виждаме чисто голи танцьори, сгънати на две, но обърнали задниците си към публиката. Очевидно някой е решил да буквализира думата "изгъзица" и резултатът е бил така вдъхновителен, че Министерството на културата веднага е отпуснало финасова помощ.

Въвеждащият към спектакъла текст може да докара внезапен инсулт на несвикнал човек. Да цитираме само една част. Задникът казва: "Аз съм ключът към непознатия космос. Просто трябва да почукате три пъти..."

Не ми се мисли как ли представят точно това на сцена.

Тук обаче опираме до много по-голям проблем. Опитват се да ни натикат в гърлото някаква изключително долна и перверзна естетика като я пакетират като голямо изкуство. Подобно нещо видяхме и в розовите понита и вещици по време на паленето на светлинките на коледната елха в София. Някой много иска да естетизира мръснишкото, защото това е най-лесния начин всички светли ценности на един народ да бъдат погребани.

И ролята на държавата в този процес е ключова. В тези трудни, тъмни и студени времена тя би трябвало да подкрепя нещо, което дава надежда и сформира светоглед. 

Държавата на Сглобката обаче избра да подкрепя задници. 

Гениално изкуство.

Така де - стига сме пращали задните части само в управлението. 

Време е да им дадем и сцената.