Психодясното пак започна да пуска фойерверки в социалните мрежи. В "Слатина" техният кандидат за кмет Георги Илиев разгромил ГЕРБ - 79 срещу 11,5 процента. Победителят също отваря шампанско: "Това е доказателство за силата на единството, за здравия гръбнак на нашата общност...".
Умилително. Както се казваше във вица за класическия руски интелектуалец "човек да се чуди чай ли да пие или да се обеси".
Помпозните тъпотии са изключително неуместни, особено за изборите в София. В "Слатина", голям столичен район, активността на вота беше малко над 12 процента. И точно тази цифра смазва всякакви претенциозни изхвърляния, холивудски спецефекти и сензационалистки изводи.
Единственият смислен анализ в тази ситуация, че политиката е мъртва.
Тя е потънала в плаващите пясъци на абсолютната незаинтересованост.
Вече няма битка на идеи или кандидати.
Има остатъчни бойни действия на твърди ядра.
Всички останали стачкуват, защото не виждат никакъв смисъл да участват в противопоставяне от което абсолютно нищо не зависи.
Това е повод за панихида, а не за злорадство.
Кмет, избран при активност от 12 процента не просто не е легитимен.
Той буквално не съществува, защото зад него няма ентусиазъм, а само хардкор талибани...
Изборите в София са повод за тревога, недоумение и най-вече за много въпроси.
Политическата криза на хартия е свършила, но последствията от нея са драматични.
Днес хората не вярват в автентичността на политическите процеси, защото така и не видяха те да решават техен реален проблем.
Това особено си личи в местната власт в столицата, защото най-големия град в България стана жертва на психодясното сектанство. За него няма никакво значение какви качества има кандидатът им, какво е направил, за тях е важно единствено, че е от тяхното стадо, че говори по опорните точки от техния наръчник, а останалите кучета ги яли.
Което не означава, че другите партии нямат проблеми.
Напротив - и в "Слатина", и в "Искър" хората така и не разбраха, че има кампания, че някой предлага идеи за тяхното бъдеще.
Едните чакаха автоматизмът на талибанството да сработи за тях, а другите общото разочарование да им донесе точки.
Това е обратното на политика.
Това е някакъв тих вакуум, който засмуква цялата политическа реалност. Оставяме настрани градското дясно, но ако останалите партии бяха инвестирали наистина внимание и енергия в процеса на изборите, резултатът може би щеше да е различен. Днес просто живеем сред руините на политическото пространство и там партиите са призраци, а избирателите отдавна ги няма. Всеки се спасява поединично, всеки търси собствения си балон, всеки е махнал с ръка и е оставил ситуацията самичка да се разрешава.
Това е рецепта за катастрофа.
И случайно избрания кмет на "Слатина" ще е един от първите, който ще го разбере.
No comments:
Post a Comment