Ненормален, порочен, глупав и отвратителен е опитът да се героизира депутатът от "Възраждане" Цончо Ганев заради неговата физическа атака срещу Явор Божанков в парламента преди два дни.
Видях страшно много хора да потриват радостно ръце пред това събитие, да пишат възторжени статуси и да твърдят, че Ганев е проявил някакъв висш политически героизъм.
Това е не просто обществено, това е морално дъно.
Физическото насилие е проява на чудовищна слабост.
Пребиването на Божанков няма да докаже, че той не е прав, а точно обратното - превръща го в жертва, стоварва го в епицентъра на психодесния наратив, че срещу него са някакви питекантропи, които нямат аргументация, а само мускули.
Смисълът на демокрацията е в дискусията.
В ожесточения политически спор, който обаче се води по морални правила.
В този спор юмруците не са доказателство, а хулиганството не е рицарство на духа.
Точно обратното.
За пореден път става ясно, че "Възраждане" не са по-добри от ПП/ДБ - това са партии-близнаци в падението, в агресията, в липсата на аргументи, дори в налудничавото поведение.
Десницата заслужава разгром.
Но по парламентарните правила.
По демократичен начин.
Всичко останало е път без изход, пътешествие към бездна от която няма излизане...
Така че - долу ръцете от Божанков.
В кръга на шегата - побоят над него е свещен монопол на БСП.
No comments:
Post a Comment