Гнилата система

 

В България, когато някой заговори за "съдебна реформа" това е сигурен знак, че срещу вас стои политически подлец, обществен аферист и мазен до безумие автентичен популист. 

Тази дъвка вече е станал като стока от "Тему" - евтина за пласиране, удобна за предизборна употреба, но некачествена и развалена в своята основа.

"Съдебната реформа" винаги опира до математическо изчисляване на квотите във ВСС, кадрова рулетка, за да обслужи нашите интереси и стрелба по главния прокурор докато не сложим "точния човек". 

А всъщност прогниването най-ясно си личи по места и там точно става безпощадно ясно, че България е като Туин Пийкс - нищо не е това, което трябва да бъде.

Класически пример за това е драмата около прокурорския син Васил Михайлов в Перник. 

Хулиганът е добре известен и от години тормози целия град, но по някакъв странен начин всички органи на държавата се оказват безпомощни пред този млад и агресивен дихател.

 Последно той беше осъден на 4 години затвор преди няколко месеца, но е останал на свобода. 

Присъдата не била окончателна. 

И какво прави съдебната система плюс МВР в такава ситуация? 

Ами оставят го да избяга. 

Същият липсва. 

Това е или некадърност, или невероятна прогнилост или отвратителен политически чадър. 

И в двата случая на човек му идва да каже: "закривай". Закривай държавата, системата, здравия разум...

Нали знаете, че на обикновен човек в такава ситуация никога няма да му се размине? 

Цялата тежест на съдебната система ще се стовари като кирка по черепа му. Но за прокурорския син имаме системен провал от години - МВР, следствие, съдебна система. Оказа се, че един агресивен келеш може да надделее над всички. 

А това е върховното наказание. 

Затвор. 

Оттук-нататък какво повече може да направи една държава? 

Но дори и това не е достатъчно в този случай. Синчето го няма, избягало е, сега го издирват, ама дори и да го намерят дали ще стане нещо различно?

Навремето същото стана с братя Галеви - трябваше да лежат в затвора, а изведнъж се оказа, че ги няма в България. След години единият брат почина в страната, ама никой никога не разбра кога и как се е върнал. 

Прогнилата съдебна система създава особен вид неравенство - тя буквално разрязва обществото на две. 

Едните са криминално привилегировани и винаги им се разминава. Останалите гълтат горчивата отрова на пиар-акциите и строгостта, която се стоварва единствено и само върху тези, които нямат политически гръб.

Всичко това е тъжна констатация на един окончателен разпад и точно това трябва да се реформира. 

Съдебната система трябва да бъде с превръзка на очите и много точни везни. 

Нашата е разголена като стриптизьорка и танцува само за тези с влиянието и парите. 

Тъжното е, че никой никога не е поискал да реформира това.