Непростимо

 

В своя екзотичен, ироничен и леко печален разказ "Македонска критика на френската мисъл" Виктор Пелевин описваше особена техника за стрелба, която е дошла от земите на запад от нас. Стрелящия не вдига пушката, за да се прицелва внимателно, а по комитски гърми от пояс, за да е изненадващо, мълниеносно и смъртоносно.

Точно това направиха македонците в дипломатическата сфера тези дни. Докато България стоеше взряна в пъпа си, заключена в самозатворената реалност на постоянни интриги, дребни ритания по кокалчетата и пълен политически аутизъм, представителите на РСМ не са стоели със скръстени ръце. Резултатът от тяхната активност беше доклад за напредъка на Македония в който буквално беше формулирана препоръка мнението на България да бъде заобиколено. Представете си само - всичките ни претенции захвърлени на боклука, всичките ни искания - пратени в мазето и пълен триумф на македонската дипломация. Това е симптом за външнополитическа катастрофа или най-малкото за огромно оливане и проспиване на най-важното - стратегическите интереси на България. Едва в залата на Европарламента усилията на депутати от всички партии отложиха пълния разгром, но това все още не е решение на проблема. По трудния начин България трябваше да разбере, че ситуацията изисква съвсем различен подход.

По казуса веднага възникват много въпроси. Първият от тях е - къде блее Външно министерство. Георг Георгиев влезе в аналите с абсолютно безсмислена позиция по отношение на руското културно влияние, но темата на темите, голямата драма РСМ беше проспана, пропусната и изтървана.

За пореден път България демонстрира някаква очевидна неспособност да защити собствения си интерес. И тук, макар и със стиснати зъби, няма как да не се възхитим на македонците, които бяха на път да ни забият зашеметяващ гол на наш терен. Самият факт, че такъв доклад беше възможен и, че той по никакъв начин не е отменен, а само забавен за малко би трябвало да е огромна червена лампа за нашата дипломация. Защото документът зачертава всичките ни претенции и осигурява европейска легитимност на нелепия македонски политически елит.

Какво значение има тогава кой бил прав в нашите вътрешни битки и неспирни кавги? Какво значение имат парламентарните блокади, медийните интриги и конвергентните доклади? Тук говорим за битка за паметта, историята и нашите ценности, а оставяме македонската дипломация да вземе връх. 

Това е не просто недопустимо. 

Това е непростимо. 

Това е отворена българска рана и ни показва, за пореден път, в каква задънена улица сме се забили. 

Дано това да е мигът на събуждането.