Кмет по Шрьодингер

 

От физика Ервин Шрьодингер и неговата шега за квантовата физика в колективното несъзнавано на човечеството се насади образа на митичната котка в кутия, която може да бъде жива и мъртва едновременно. 

Поне в научния смисъл на думата. 

Дълго време сме се заблуждавали обаче, че това е само мисловен експеримент. 

Васил Терзиев обаче напоследък емпирично доказва, че може да има кмет по Шрьодингер.

Столичният градоначалник днес пребивава в две състояния, ако слушаме песните на десните сирени - той е жертва на мафията (тук окаян хор от десни инфлуенсърки рони сълзи) и същевременно борец с нея. 

Въпреки, че борбата му се изразява в това да не прави абсолютно нищо.

Терзиев е застинал в монументално бездействие. 

А боклуците в "Люлин" и "Красно село" никъде не са отишли. Има някакъв опит по централните улици те да бъдат изнасяни що-годе регулярно, но ако човек направи грешката да потъне по-навътре в градския лабиринт може се удави в миризма и отпадъци. 

Но иначе се борим с мафията та чак пушек се вдига. 

А същевременно мафията ни нанася подли удари, защото се страхува от светлоносния кмет, неоткриваем за своите колеги по всяко време на деня.

Квантовата физика ряпа да яде. 

Тук си имаме политика в квантово състояние...

Проблемът с боклука на София изобщо не е решен. 

Нека отсъствието на темата от медиите да не ви заблуждава. 

Столицата е като тиктакаща бомба, защото в края на година още договори за чистотата изтичат, а никой не мисли за това как да бъдат сключени нови. Заради жертвата/борецът Терзиев София може да посрещне Нова година затънала в боклуци, изящна, лирична и болезнена метафора за проваленото управление на града.

Десните инфлуенсъри набързо забравиха за ленинските съботници и внезапно преоткритото си чувство за солидарност. 

По нова година повече от тях ще си пекат задниците по луксозните острови и ще оставят всички останали да се спасяват поединично.

Тук вече опираме до проблем, който не е свързан с политиката, а с индивидуалната психология. 

Некадърносттта най-често се проявява като бездействие. 

В София виждаме експлозия на този процес. 

Жертвата/борецът не е показал с нищо, че разбира какво трябва да се направи. 

Всичките му изявления и пиратки са притопляне на чужди решения. 

Това за общинското предприятие за чистота е отдавнашна идея на левицата, която от години насам обяснява, че това е единственият ефективен начин за битка с мафията, олигархията и едрия капитал. 

Дори опитът му да си измие ръцете с лошата държава и Общински съвет е кавър на бойкоборисовщината в Столична община.

Тази епична битка с мафията е първата на която борецът с нея избра да не се явява на бойното поле, а да потъне в сенките на сградата на "Московска". 

Вероятно мафията много я боли от този кмет по Шрьодингер, който като квантова мъгла се е разтворил някъде из софийските лабиринти и вероятно чака времето, когато ще го номинират за кмет, за да може да може да хариже тази война на някой друг...