Пълен кръг на безсмислието

 

И така - политическата ситуация се завъртя еуфорично на 360 градуса и се върна в изходна точка. 

От театралния пърформанс на Бойко Борисов пред парламентарната му група и съсканията "не можем сами да носим отговорност" финиширахме до топла среща на лидера на ГЕРБ с Делян Пеевски и уверения, че ГЕРБ ще носят отговорността. 

А това означава, че цяла седмица сме живели в някаква виртуална политическа реалност, в някакво мелодраматично риалити-шоу, в паралелно измерение на политологичните и социологически фантазии.

Големият въпрос, който остава да виси със страшна сила, разбира се е, защо Борисов се вкара в този цирк? 

Отговорите варират от "страх от Пеевски и опит да го легитимира" през "опитва се да изземе власт от своите партньори" до "закъсняла криза на средната възраст и желание да възстанови усещането си, че той "лидира" процесите".

Вероятно истината е някаква палава комбинация от всички възможни варианти, но след комбинацията пуснати в употреба спецефекти ясно си личи, че именно Борисов е ахилесовата пета на това управление. 

И този факт няма как да бъде скрит със статуси във фейсбук или снимки с ДПС-Ново начало, напомнящи забравено платно на Йеронимус Бош.

Изводът от екскурзията в паралелната реалност не е утешителен за ГЕРБ - Борисов по трудни начин разбра, че неговите партньори зависят от него, но и, че той не може да не се съобразява с тях. 

Цунг цванг и мат с пешката.

Управлението и без това е трудно. 

Кабинетът се изправи пред цяла серия от предизвикателства - неукротими цени, безводие, бедствия, вълна от агресия. Една част идват като закъсняла сметка за години бездействие и непукизъм, други като проклятие на геополитическата буря, която разтърсва света, трети като продукт на замръзнали институции и държава, която все още не знае какво да прави. 

Но най-големият проблем на кабинета се очертава да бъде самия Борисов, защото тези сценки ще се повтарят натрапчиво. 

И това го знаят абсолютно всички. 

Държавата описа една безсмислена окръжност и отново финишира в началото, но сега се завърна усещането за политическа криза и знанието за крехките основи на които лежи толкова трудно постигнатият консенсус.

Бойко Борисов е пленник на своя медиен образ. 

С години му вееха с ветрила и го описваха като неочаквания герой на обществената сцена, но политическата ситуация се усложни до безкрай и в нея става все по-трудно да се лавира само с безкрайни приказки и лакърдии. 

Ако ГЕРБ е заплашен от срутване (социологическите проучвания не го потвърждават), то усещането за криза се дължи на кризата в самия образ на Борисов. 

И тук не говорим за сянката на Пеевски, а просто за това, че уморените коне ги чака безславен край.

В последната седмица България заживя в лексикална буря от думи, които започват с представката "пре" - преформатиране, пренареждане, препотвърждаване, преосмисляне, прегласуване. 

Това също е елемент на кризата. 

Още от преустройството знаем, че представката "пре" е фатална, особено, когато се вземе на въоръжение от хора, изгубили усещането за реалност и загубили се в коридорите на времето...