Антиестетиката на протеста

Отдавна съм свикнал да не забелязвам артефактите на абсолютната лудост в България. Ако ги забелязвах постоянно, самият аз сигурно отдавна щях да съм в усмирителна риза в някоя тапицирана стая и с блеснал поглед да твърдя, че самият Веселин Маринов и настоявам правото ми да се потя обилно да бъде гарантирано с поправка в конституцията, както на САЩ, така и на България. Но една статия просто не успях да подмина. Сблъсках се с нея като влакът за Перник с бариера и искам, не искам, си причиних душевния зъбобол да я прочета. Статията е написана от черният месианец Калин Янакиев и носи впечатляващо тъпото заглавие "За естетиката на протестите".

Този текст е концентрат от мътен нарцисизъм, лигава елитарност, всичко това смесено с няколко дози абсолютен хейт в който се прокрадва дори триумфалистка нотка на културна евгеника. Янакиев е майстор на подобен тип интелектуални бъркочи, чиято цел е да увредят напълно несвикналия ум на някой метросексуален десничар, който тепърва с похотливи ръчички отваря пълният със скелети гардероб на българската десница.

Основната патетика на Янакиев се състои в неговото сензационно откритие, че протестът бил креативен, остроумен, красив и искрящ. Величието на това откритие може би нямаше да е така потресаващо, ако в случая нямаме типичната картина на философ, който се оказал пленник на собствените си халюцинации. Разбира се, че протестът е креативен, все пак по него работят най-малко три пиар-фирми с мощни средства. Всичко, което Янакиев приписва на сферата на блестящото всъщност е декор, нещо като холивудска продукция, която трябва да изнася образи за чужбина. Защото този протест понеже е ехиден и подмолен отказа да формулира политически послания, защото територията на политиката е територия на разделение и анализ. Заради това основното занимание на протеста в момента е опитът да произвежда образи и да разчита през тях да пленява съзнанията на едно население, което и без това живее основно и само телевизионен живот.

Янакиев обаче е умишлено сляп за тази фабрика за образи. Нещо повече - той влиза в ролята на неин рекламен агент, на търговски пътник, който трябва да продаде тази естетика, да я опакова като някакво интелектуално бонбонче, за да може среднокласовия протестиращ след като вечеря в скъп ресторант да се прибере у тях си с усещането, че е извършил нещо умно и интелектуално като е оставил да му продават третокачествени образи и имитативна естетика.

Опиянението на философа обаче не познава граници. Той мощно разделя естетически народа - едните са светли и бляскави, другите са тъмни и грозни. Девойките със знамето на протеста са еротични, девойките със знамето на контрапротеста му приличат на вещици. Този тип естетически елитаризъм е запазена марка на психодясното у нас. То живее с усещането на величие, понеже представители му са горди с това, че техният ареал на местообитание е жълтите павета. Това е самоизолирана, самокастрирана психика, която се изживява като център на вселената и чрез псевдоестетическото разделение на народа, то се опитва да скрие истинската си същност.

Хората по контрапротестите може би не покриват стандартите на Янакиев за бляскава красота, но техният език поне е автентичен. Може би понякога да е архаичен, но има здрави корени. А новговорът на протеста, натруфените клишета, имитативните образи, които протестът произведе са нещо като пиар-инженерство на българска почва. Импотентна хирургия на политически послания. Абсолютен апотеоз на самодостатъчността, естетически фалит на истински смисъл, защото още Лесинг ясно бе казал, че не може да се налага единен критерий за красивото и живописното. В този смисъл Янакиев върви срещу цялата идея за философия и разгръща мащабно батално платно за антиестетиката на протеста. За това как този протест се прекърши зловещо и запона да произвежда единствено токсични клишета.

Нека да дадем един пример за естетиката на този протест. Става въпрос за трилърът, който измъчва съзнанията на народа от няколко дни насам и този трилър се състои в голяма мистерия - срещал ли се е Бойко Борисов с представители на Протестна мрежа и приели ли са те неговата автобусна подкрепа за грандиозното фиаско, наречено "Голямото посрещане на депутатите".

След като Борисов издъни Протестната мрежа, че са търсили среща с него, настана див вой, фейсбук-паника и невротични пристъпи на кризисен пиар. Основната останала патетика на протестърите вече е, че те нямат нищо общо с игрите от миналото, а са някакви чисто нови, небесни създания, незамърсени от реалност. Да, но ако тази митологична среща с Борисов се е състояла, това ще е все едно да са приели танц с Дявола, защото са готови да се прегърнат с най-олигархизираната партия в България в името на масовостта на техните свръхестетически прояви. Един път вече производството на дежурни образи зацикли жестоко навръх 4 септемви, когато Борисов се появи сред протестърите и те го приветстваха като полубожество. После се оказа, че това не били автентичните хора, били някакъв партиен отпадък на ГЕРБ от провинцията, но разрушението на фабриката и на патетиката бе започнало. А после Борисов изпечено и интригантски им го върна като ги издъни за това, че са търсили среща с него.

И тук изведнъж схемата се разруши. Протестната мрежа (в моите очи тя е нещо като клонинг на РъБъ (реформаторския блок), който обаче се представя за изчистен от партийни страсти) обяви, че тя не се била виждала с Борисов. С Борисов отишли да се видят просто недоволни граждани. Ама нали се твърдеше, че протестът нямал единно ръководство - тогава значи и отделните протестиращи символизират всичко останало, а следователно значи и целият протест е клекнал на Борисов. Понеже липсата на лидерство превръща всяка отделна единица в легитимно ръководство, в законен говорител на всички останали, независимо от различията.

Дори пуснаха като ракетен снаряд някаква девойка Доника Георгиева, която спешно да прикрива следите на тъмната завера с идеята напълно да се замъгли, че в момента тече договорка за спояване на ГЕРБ с Протестната мрежа, а оттам и с Реформаторския блок, която отдавна като девица чака някой да дойде да му се обясни в любов.

И слава на Фейсбука - намерих профила на това девойче Доника Георгиева, която е била на място да целува ръката Му. Още щом отвориш профила й - веднага плъзва миризмата на класическата гербаджийска отрова. А от разпилените статуси в стил "политическо софт-порно" става ясно, че въпросната Доника е един от организаторите на преселването на софийски протестъри в Пловдив, за да викат "Оставка" на Орешарски. Това всъщност е изцяло гербаджийска акция, ама едно към едно - от организацията до хората, които са в нея. Заради това политическите гърчове на тема - протестът и ГЕРБ не са едно и също нещо стават все по-смешни. Протестна мрежа просто е страничен продукт на процесите там, но бъдете убедени в решителните мигове, ако някога наближат избори, изведнъж авторитарния характер на ГЕРБ ще бъде забравен, дяволът ще бъде изкаран ангел, а призивът за единение на десницата ще стане шаманската мантра, която ще трябва да изкара святкащите от естетика протестъри да гласуват.

С тази разлика, че абсолютно опорочените договорки вече са факт. Дори да витаят като съмнение във въздуха, те ярко и блестящо разобличават патетиката за различна естетика. Нищо различно няма тук. Тук виждаме старото и хищно дясно, което е готово на абсолютно всичко, за да оцелее, дори и когато е било натирено с шут в задника да стои извънпарламентарна опозиция. Дълбоко не вярвам в невинността на Протестната мрежа - сто процента са опитали да направят някаква договорка с ГЕРБ, защото присъствието на гербаджии на протестите от първия ден е абсолютен факт. Те са основната масовка там, те са пуснали половината пиари в действие и заради това 4 септември беше политическия връх на протестите, понеже истинският им господар се появи, за да не забравят тези по улиците, че трябва да гласуват за него и да интронизират отново. Ако това е новата естетика на протестърите, не, мерси! Искам да съм дълбоко архаиен и дегерберизиран. Но когато една естетика започва да се изгражда на лъжа и разделение, тя не е естетика, тя не е дори някакво чувство. Това е едно обикновено политическо блато, където артефактите на лудостта като жаби квакат и се надяват някой да припознае в техните звуци оперно пеене.

Музикантът Венци Мицов тези дни беше много прав в една своя шега. Той сподели своите подозрения, че крайнолевичарското движение в Южна Америка се е зародило след като някой местен Калин Янакиев е написал статия в същия дух. 

Наистина – след като изчете текст на Янакиев човек се изпълва с упоритото желание да си купи тениска с Карл Маркс и да не спира да я носи, знаейки, че това ще докара солидни киселини на черния месия.

Киномистерията на българската душа

Ако има история, която е най-добър показател за това, което се случи в постпреходна България, това е медийната битка на вампирите. В Созопол изкопаха един и набързо го превърнаха в герой, който да затъмни с българския си блясък сагата „Здрач”, която пък превърна вампирите в метросексуални лигльовци, които не се търпят.

Година след откритието на първия вампир, откриха друг на Перперикон. Бях убеден, че Черноморието няма да се забави с отговора и се оказах прав – два дни откриха друг вампир, този път в Несебър. България по странен начин се оказа страна на вампирите, нещо, което всеки средностатистически гражданин на страната в един или друг момент от живота си със сигурност е подозирал.

Вампирът е красива метафора за провала на опитите ни за смислен живот. Ние се опитваме да бъдем на историческа и геополитическа висота, но в крайна сметка винаги потъваме в розовата мъглица на холивудските измишльотини. Опитваме се да издигнем над времето и да бъдем вечни, но нашата сълзлива сантименталност и желанието ни светът да говори за нас, независимо как, ни дърпат към историческите брегове, където всичко е сиво, провинциално и доста скучно.

Живеем не само имитация на живот, но вече и в имитация на история. Което не е чак толкова лошо. Животът в своето естествено състояние отчаяно се опитва да прилича на филмите. Но, защо, защо, защо, по дяволите, от всички възможни жанрове ние избрахме точно вампирските саги?

Това е киномистерията на българската душа, която няма никога да ми даде мира.

На човек му трябва да прочете съвсем малко за световната политика, за да се убеди, че епиграмката на Змей Горянин, писана в далечната 1949 година винаги ще е непреходна, актуална и болезнено остра. А тази епиграмка е:

Така се днес развиват

световните събития,

че щом се не посвива

пак бит ще бъде бития.

------------------------------------------------

Трилърът "Кой точно се срещна с Борисов" вече придобива халюциногенни измерения. Протестната мрежа отрича като млада девственица снимана на входа на бардак. Те не били се виждали с Борисов. Като не сте се виждали, мама му стара, как така преглътнахте автобусите на ГЕРБ и почнахте да пищите от ужас едва като видяхте обществената реакция, а? Реформаторският блок мълчи като хваната в изневяра съпруга, която няма какво да каже понеже знае, че има компроментиращи снимки от неприличния акт. Не че срещата с Борисов е някакво голямо чудо - но тя издава неприятна хлъзгавина на идеите.

Аз лично смятам, че няма какво да отричат за срещата. Нека да си признаят, така по-бързо ще получат места в листите на ГЕРБ, ако изборите се зададат на хоризонта. Че да разчитате ли на РъБъ (реформаторския блок) за депутатски места е все едно да разчитате веганец да ви поднесе свинска пържола с пържени картофки...:)))))

-------------------------------------------------------

В "Неделя 150" проведохме много сюрреалистичен разговор с поета Ясен Атанасов. В момента в който аз почвах да громя политически тези на протестърите, литературната душа отсреща рязко изпищяваще, че това било политика, а той за политика не искал да говори. "Ама вие имате политически искания, опасявам се, че ако стигнем до предсрочни избори рязко ще ви се наложи да заговорите политически". Не срещнах разбиране. Политическият разговор бе оставен за някаква мистична фаза 2 на протеста. Аз се изплаших да не би фаза 2 да е призив всички да излезем с рокли срещу безумията на олигархията, но засега всъщност се уточнявало какво да бъде това. Но честно - в края имах чувството, че сме си говорили за поезия, а не за обществени процеси, защото пичът яростно настояваше в идеята за морална основа на протеста, която да е незамърсена от политика...Ужас, пичовете имат политически искания, но не искат да говорят за политика...Простете ме за цинизма, но това е все едно проститутка да се предлага на пазара на плът, но да настоява да не й плащат в пари, а в стихосбирки. Всъщност нима има нещо лошо - и интелигенцията понякога трябва да се вреди за секс, нали така? :))))

------------------------------------------------------------

Народно-прогресивната партия на Мозамбик в специална декларация е настояла Бойко Борисов да си смени прическата, а Пламен Орешарски да промени ъгъла на бакенбардите си, защото иначе България щяла да се намира във фризьорско-деструктивна ситуация с непредвидими последици за пърхота по света :))))

Сори за дивотиите, но откакто прочетох, че ЕНП искали предсрочни избори у нас, едно вдъхновение за политически изявления ме налегна и сега цял ден няма да спра...:)))

--------------------------------------------------------------------

Опитът ми да се самоизолирам от света и да го сведа само до четене на "Чародейката от Флоренция" и гледането на първи и втори сезон от сериала "Декстър" се провалиха с гръм и трясък. И сега, брутално дори и за самия мен, утре в 11 часа, старият репортер ще трябва да участва в "Неделя 150". Толкова ми писна от тия протести, че се чудя дали всъщност да не завъртя разговора към Салман Рушди, хахха. С други думи дори, когато човек бяга трябва да се пази от модерния демон на съвремието - мобилните телефони. Светът те настига чрез тях и не ти дава възможност да скатаеш, което не е чак толкова лошо, защото пък, ако светът не ме търсеше изобщо, можех да съм нещо зловещо и лошо. Например шеф на ГЕРБ-старейшини в Подуяне, хахахах

---------------------------------------------------------------

Сигурно е от особения празничен въздух и все още лятното слънце на Подуяне, което огрява независимата империя с ракиено управление тихо и кротко все едно човек чете лирично стихотворение на живо, но открих особен дзен-смисъл в едно изявление на Димитър Пенев, доказан български гуру, направо Life coach, както би се изразил някой метросексуален пиар с бяла якичка. Та като говори за мача с италианците Пената казва следното: "Но в България винаги пререждаме времето. Да не се получи да родим, преди да сме бременни". Хахаха, това е синтез на огромния български проблем с времето. И ще ме прощавате за богохулството, смятам, че надписът на парламента трябва да бъде сменен. "Съединението прави силата" е хубава фраза, ама в последните 4 години никой не дава пет пари за нея. Докато виж, ако турнем там: "Да не раждаме преди да сме бременни" - това ще е ярък знак, че сме почнали да разчитаме политическите знаци на вселената към нашия скромен, но шумен народ :)))))

----------------------------------------------------------

Понеже знаете как е - човек остане малко по-дълго на работа и демоните на лудостта прииждат като протестни облаци, реших, че последният ми останал талант за днес трябва да го посветя на протестна и лирична поезия. Аз съм пълен идиот, това е доказано и талантът ми е равен на таланта на петокласник, който за първи път разбира, че есен се римува с песен, но пък кога това е спирало идиотите от сътворяване на поезия и така родих един протестен опус срещу света, несправедливостите и олигархията на големите бюстове:

Любима, време е за бунт и и за анархия

положението вече не се търпи -

протестирам срещу тази олигархия,

диктатурата на твоите гърди.

Да ме репресират те така -

рахождам се с поглед разнежен.

Долу туй, онуй, това, онова -

правя своя собствена протестна мрежа.

Сутиенът ти е червен боклук,

направо мафия със черен цвят -

стоя като протестър с изключен звук

и протестирам срещу целия свят! :))

---------------------------------------------------

Знаех си! Знаех си! Знаех си! След като Николай Овчаров откри вампир на Перперикон, Несебър мощно отговори на удара и откриха нов вампир. Мисля, че това задава нови тълкувания на българската история изобщо. Ще се окаже, че хан Аспарух е дошъл тук, за да води титанична битка с вампирите преди да стане един от тях. А покръстването вероятно е тежкият опит на вампира Борис Първи да научи болярите си да пият кръв само от аристократки, а не от обикновени селянки. Дракула, разбира се е българин, първокачествен вампир, нагло присвоен от румънците, а цялата сага "Здрач" трябва да бъде спряна моментално докато авторите не признаят, че произходът на всеки вампир е от Несебър...:)))

-----------------------------------------------------

Сутринта станах безумно рано (6.30!!! сигурно в Ада карат всички да стават в този час), за да участвам уви само за кратки 5-6 минути в бТВ. Но, не за това ми е думата. Открих някои особености на протестна София за които никой не говори и очевидно аз ще трябва да бъда техния хроникьор. Знаете как се чувства човек в 6.30 - като зомби, което току-що е излязло от пръстта и още не знае какви са перспективите, които му се откриват в новото съществуване. Човек се облича набързо, търчи към таксито, в таксито леко придремва, а когато го стоварят около парламента откъдето трябваше да е включването, първата работа на изтощения от капитализма дух е да си потърси кафе, тройна доза кафе, по възможност венозно. Търча по будките за кафе на университета, ама навсякъде опашки. Неее, не от протестъри, а от ченгета. Куките бяха образували дълги опашки, подрънкваха с белезници от нетърпение и те да получат кафе, изобщо рано сутрин в центъра на София се оказа, че достъпът до вълшебната течност е силно ограничен. Загледах опашките с екзистенциално отчаяние и сигурно съм го докарал на вид като философ-самоубиец, осъзнал, че светът няма смисъл. Тогава едното ченге вика на другите: "Абе, дайте да го пуснем младежа отпред пък ние после ще купуваме". Лелеее, да ви кажа - моята полиция верно ме пази, ей :)))

--------------------------------------------------------

Чета изявление на един италиански психиатър Виторино Андреоли: "Парите вече са главната дрога - разболяват и убиват". Май френдс, не е ли готино от вестник да науча, че аз ще бъда завинаги здрав и очевидно безсмъртен...:))))))

-----------------------------------------------------------------------

Грандиозната битка на автобусите. Първият филм на Спилбърг "Дуел" имаше подобен сюжет - битката между шофьор на камион и шофьор на кола, които се преследват из сюрреалистичния пейзаж на американския среден запад. И аз мисля, че с автобусите резултата е равен. Чака ни дълга и тягостна есен на позиционна война между БСП и ГЕРБ, която ще тече по сценарий съвсем различен от този, който протестърите си представяха. Позволете ми се да се извиня и да се разкая за една дълго внушавана от мен идея - че Борисов е тъп като селска фолкпевица. Всъщност той така елегантно узурпира протеста, по-скоро автобусно го мобилизира, че сега протестът е равен на ГЕРБ, плюс минус 300 души, които са протестъри и антигербери, но техния глас ще потъне като паве в Перловската река. Не знам дали поглъщането на протеста от страна на ГЕРБ е добро или лошо, но това предвещава автобусни есени, автобусни зими, изобщо всичко е като романа на Керуак "По пътя". В края на този роман се правеше забележителното откритие, че бог всъщност е плюшено мече. Вече не съм сигурен - политическият бог на България със сигурност е шофьор на автобус :))))

--------------------------------------------------------------------

Ама вярно ли френският посланик няма да получи орден?!! Сърцето ми се разкъса на две, очите ми се напълниха с невинни сълзи, стомахът ми се сгърчи от политически ужас, а душата ми стене като романтичен поет под огромна луна. О, боже мой, как може толкова да е несправедлив този свят и да лиши един посланик от поредната вещ, която ще събира прах на поличката му с пенсионни трофеи! Срамота е. Олигархията вече и на ордените посегна и си ги прибира в мазетата...:)))))

-------------------------------------------------------------

Когато се опита да говори на български и се изпоти, по едно време Роджър Уотърс след като се обърка използва гениалната английска фраза: "Fuck me!". Fuck me too, как съм успявал досега да стоя настрани от величав сайт NoOрешарски. От сутринта го чета и политическото ми удивление нараства пропорционално на всеки текст с който се сблъскам там. И вече почвам да се чудя - това протест на политически хора ли е или на гимназистки, които току-що са прочели първата си любовна стихосбирка. Този стил на писане ("Работническо дело", 1975 година например) не ни вещае нищо добро. Настоявам протестърите спешно да обещаят, че ако дойдат на власт няма да пипат порното, че като гледам каква струяща на талази "невинност" струи там, тия като нищо ще обявят порното за гадна манипулация на олигархията да държи хората далеч от площадите :)))))

-----------------------------------------------------

Великият репортерски миг: вестникът за утре виси на стената, човек преглежда заглавията и се чуди как ли човешкия ум е в състояние да синтезира цялата днешна действителност до 24 страници, дежурството върви към края си, а призраците на репортери от три поколения почват да се питат дали е добре още преди края на дежурството човек да си отвори една бира с аргумента - лято е, ако сега не пия бира, когаааа...:))))

-------------------------------------------------

Вампирът от Созопол си имал братовчед - изгрява новата звезда на Вампира от Перперикон. Бях убеден, че Николай Овчаров няма да се даде лесно на Божидар Димитров и ще открие не само вампир, ами цяло ято от вампири...Сега народът тръпне с какво ще надцака надвитата страна. Аз залагам, че Божо Димитров ще намери тялото на Христос, ДНК-тестът ще докаже, че той е пряк предшественик на Аспарух и, че на кръста е пял "Назад, назад, моме Калино" в знак на протест срещу гнусните претенции на македонците, че е роден в Скопие :))))

--------------------------------------------------

Чета заглавие: "Нови правила за правопис" и разбирам, че от 1 септември българският език просто вече не е същия, понеже влизали нови норми. И така, какви са промените:

- "Президент" вече се изписва така: "марсианец". Сбъркат ли го на диктовка учениците ще бъдат принудени да държат безплатен стаж на "Дондуков" 2 и да бъдат юркани от Юлияна Плевнелиева

- Азис понеже си направи операция за уголемяване на члена вече ще се изписва АЗИС

- БСП трябва да се изписва БсП, щото социализмът им е як дефицит, а Реформаторския блок може да се изписва с поетичното название "капути", защото те така или иначе са свикнали, хахаха :)))

--------------------------------------------------------

Йееес, набарах най-великото стихотворение за Париж. То принадлежи на господин Чарлз Буковски и е писано вероятно някъде межзу 3003 и 3005 бутилка с уиски в неговия живот. Стиховете за Париж винаги се са отличавали със солидно ниво на сантименталност, лиготия и декадентски страсти. А Буковски като солиден дисидент към всичко избира обратния път. И такааа, ето го и стихчето:

Париж

Чарлз Буковски

никога

дори и в по-спокойни времена

не съм

мечтал да

карам велосипед из

този град

с барета на главата

а

Камю

винаги

ме е

вбесявал.

EНП - новият Коминтерн

ЕНП - това е новият Коминтерн. Тази шегичка обиколи фейсбук само за минути в събота, когато стана ясно, че Европейската народна партия била излязла с позиция за предсрочни избори в страната. В тази позиция положението в страната е описано като "деструктивна политическа безизходица", но от ЕНП така и не уточниха дали не са наели специален поет, за сътворяването на тази фраза.

Големият въпрос, разбира се, е откога една европейска партия смята, че е нейно право да дава оценки и да се намесва по такъв груб начин във вътрешната политика на България, която поне по конституция се води независима държава.

Да припомним на младите читатели, че Коминтерна беше мощна организация, чиято цел беше да координира политиките на всички комунистически партии по света за единно действие. Сега ЕНП очевидно се е нагърбила с тази непосилна за размаха й задача да дава акъл у нас и да подкрепя в своята позиция, както протестите, така и ГЕРБ. Което беше съвсем очаквано. Десният Коминтерн издаде това, което у нас минава за малка мръсна и подличка тайна - че протестърите и ГЕРБ са почти едно и също, плюс-минус сто човека, които се изживяват като безкрайно независими и съответно поради това са изгубили връзка с дребничкото нещо, което наричаме реалност.

Именно това е основният дефект на протестното движение. Със своите лакейски акции - ръкопляскане пред чужди посолства, обожествяване на дребни дипломатически чиновници от чужди държави, превиване на гръбнак пред дипломатическите представителства, те допуснаха нещо невиждано в нашата история - опитите за груба намеса във вътрешната политика да се посреща с радостни сълзи в очите. Очевидно десният Коминтерн е бил поощрен да се изказва за положението у нас, сякаш някой изобщо дава пет пари за ЕНП, партия, толкова абсурдна, че дори сюрреалистичното въображение е трудно да я обхване.

Слава богу мнението на новия Коминтерн този път бе посрещнато повече с ирония, отколкото с внимание. Така трябва.

Когато си европейска партия като виц не можеш да очакваш да не ти се смеят.

Опасността да четеш велика книга в трамвай 22

(Как попаднах на разказите на Чавдар Шинов "Изгубени в мола")

Напомнете ми повече да не чета в трамвай. Когато четеш някоя небрежна книга, това е удобен начин за убиване на времето, но когато попаднеш на шедьовър това води след себе си привличащи вниманието странични ефекти.

Точно така се прецаках аз - в трамвай 22, който хванах от спирката зад ЦУМ, точно в градинката, където се събират градските пиянки и слушат шумно музика от радио с батерии, започнах да чета книгата "Изгубени в мола" на Чавдар Шинов - сборник от толкова истински, искрени и човечни разкази, че още докато четях първия ("Светлина за всички") очите ми се напълниха със сълзи.

Чавдар Шинов изобщо не държи да разплаче читателите си, в никакъв случай. Той май по-скоро държи да ги ядоса, да им покаже този свят, който възприемаме за досадна медийна даденост по толкова остър начин, че да остърже ръждата от душата ти и да я събуди отново.

Представете си колко е досадно да лееш сълзи на публично място. Народът дори и в тези протестни времена се чувства неудобно от тъгата и започва да гледа провинилият се субект с някаква смесица от съчувствие, любопитство и подозрение. Аз се опитах да си избърша очите, ама един път отприщени сълзите не се връщат лесно, мама им стара. При това не бяха сълзи за нещо конкретно, дори не сълзи от тъга, а просто бях попаднал на хубав разказ, велика книга, страшен писател и сякаш видях всичко наоколо за първи път. Сивотата на блоковете, сюрреалистичния оранжев цвят на трамвай 22, кроткият летен ден, който вървеше към края си, изтощението на хората, сенките на дълбок ужас в очите им. Абе, прецаках се яко - литературата в трамваите вреди на душата, защото я събужда, когато не трябва...

Разказът "Светлина за всички" е за пенсионерът Стоицев, чиято жена си е отишла от рак и за това как той яростно започва да къса и руши огромният рекламен плакат, който от години спира светлината да не влиза в неговия апартамент. С парите, които са му плащали за това - 80 лева, той купува лекарството за рак на жена си, но въпреки всичко тя умира. А началото на неговото иконоборство срещу плаката поставя информация във вестника, че един бизнесмен си е купил часовник за 140 хиляди евро. Този размазващ контраст - пенсионерът, лишен от свобода и богаташът-парвеню (който присъства не точно като герой, а като символ в разказа) ме покърти веднага. Той ми върна радостта от истинската литература, която не разчита на грандоманските изречения и сложните думи, а държи единствено да ти разкаже живота по нов начин, да съпреживееш историите на много различни хора и да се сблъскаш с грозотата и смеха на животът, който е кривнал в грешния ръкав на времето.

Съвременната епоха за няколко години ме бе накарала да забравя, че смисълът на това да четеш литература не е във високопарните думи или писатели, които говорят нарцистично и увъртяно, за да скрият мизерията на собствената си ограниченост. Писателят трябва да е човек отворен към детайлите в света, който на улицата може да види сюжет за роман, който може да сътвори великолепна история от баналната случка на това как контрольорка проверява билети. Защото истинската литература не се стреми да измисли живота отново, а просто да ни накара да го видим. Да се взрем в пукнатините на съществуването и поне за един миг да се замислим върху света, който приемаме за даденост.

Лично на мен много ми хареса, че в книгата на Чавдар Шинов са събрани разкази от две епохи. Част от тях са писани през 80-те години и разказват за една България, която отдавна е изгубена в гъстия мрак на историята. Но всъщност нали за това е литературата - тя е памет за изгубените епохи, за страстите, а в крайна сметка отвъд политическия театър и обществен маскарад, хората са си едни и същи. В разказите от онова време има меланхолия и малко тъга, но са светли. Повечето разкази писани в тази част на историята, която наричаме преход обаче са точно обратното - сблъскват те с това в какво се превърна живота ни. И най-хубавото е, че това не се патетично-драматични беседи, а просто истории - като тази за счетоводителя, който се влюбва в магазинерка, но трябва да се откаже от любовта си, или като мутресата, която си спомня за първата си истинска любов.

"Изгубени в мола" е тъжна подборка от разкази, но парадоксално е от книгите, която ти връща вярата в живота. Когато човек се събуди от унеса започва да му се живее. Но не както досега - иска да живее истински, в променен свят, в различна държава, да диша спокойно и да не се чуди как се извратил толкова много нашият общ колективен живот. Да, това е другото, което не мога да не отбележа за Чавдар Шинов - пишейки за отделен човек, той сякаш пише за живота на всеки от нас. Това са софийски истории, които като малки парчета ти представят живота на този задъхан, голям град в който понякога можеш да видиш лиризма на миналото, но много по-често безумието на това, че се е разраснал повече, отколкото може да понесе. Но чрез думите човек може да се върне в онази лирична София, която само преди 15-тина години беше един друг град и неговата сянка е останала в разказите на Чавдар Шинов.

Аз израснах с една книга на същия този писател. В нея се разказваше за две деца, които отвличат автобус и карат шофьора да ги откара до далечна и приказна страна. В началото нито шофьора, нито възрастните разбират децата. Постепенно обаче в тях се събуждат изгубените деца и най-накрая всички искат да отидат до тази невъзможна и далечна дестинация.

Точно така се почувствах аз в мига в който почнах да чета "Изгубени в мола" и докато не я прочетох докрай не спрях. Поисках за миг да отида до ватмана, да му размахам книгата и със сълзи на очи да го помоля да кара по всички релси, да кара докато два, три дни, ако се наложи, но да намери изгубената страна, където животът на всички българи е по-хубав, светъл, невъзможно красив и, където човек не се дави в изумление как стигнахме до такава мъртва точка в пространството.

Голямата литературата винаги е пътеводител до този различен свят. 

Нали така?

Несъстоялата се революция от 4 септември

Грандиозната битка на автобусите. Така можем да определим датата 4 септември, за която от една седмица насам медийно ни промиваха мозъците, че щяла да стане водоразделна в новата българска политически система. Тези, които на 16 август ревяха като анорексични манекенки видяли пържола, че властта докарвала автобуси да я подкрепят, сега напълниха столицата с автобуси, за да подгреят допълнително и да мотивират протестния ентусиазъм. Историята обича да бъде иронична.

Първият филм на Спилбърг "Дуел" имаше подобен сюжет - битката между шофьор на камион и шофьор на кола, които се преследват из сюрреалистичния пейзаж на американския среден запад. Сега с новата порция автобуси резултата се изравни. Чака ни дълга и тягостна есен на позиционна война между БСП и ГЕРБ, която ще тече по сценарий съвсем различен от този, който протестърите си представяха. Всъщност не е ясно какво са си представяли те, защото в края на филма се появи Бойко Борисов и си поиска това за което беше платил.

Всъщност голямата новина от 4 септември е, че Бойко Борисов така елегантно узурпира протеста, по-скоро автобусно го мобилизира, че сега протестът е равен на ГЕРБ, плюс минус 300 души, които са протестъри и антигербери, но техния глас ще потъне като паве в Перловската река. Младите и красивите, които твърдяха, че са срещу цялата политическа система, срещу прогнилата олигархия, всъщност коронясаха лицето на предишната озъбена и авторитарна власт за свой уличен лидер. Той пък им прати като политическо подаяние своя заместник Цветан Цветанов. И изведнъж се чу как протестърите привестват Цветанов! Тази картина и звук завинаги демаскира позите, унищожи клишетата и експресивните прилагателни на протеста. Те приветстваха полицейската палка, символът на управлението на полицейските кубинки. "Антиолигархистите" ръкопляскаха на старата власт и веднъж завинаги унищожиха последната останала поезия в своя бунт.

 
Протестът от 4 септември отрече за пореден път протеста от 14 юни. Онзи първият ден беше ден на гняв, възмущение, политически кипеж и истинска енергия. 4 септември показа това, което се знаеше отдавна - ГЕРБ най-накрая си маркираха протестната територия, показаха на Реформаторския блок, че те са голямото чудовище вдясно, а оттам-нататък всички останали претенции бяха унищожени. Лъсна и добре платената политологическа мисъл - част от политолозите-протестъри изведнъж заявиха, че нямало нищо лошо в това, че ГЕРБ също са излезли по улиците, че колаборацията с тях била неизбежна. Сега вече става очевидно, че едната част от протестърското движение не само е силно зависима от олигархичните кръгове, а тя е единствено и само техен любим продукт. Антиолигарсите приеха ГЕРБ в редиците си и това е голямата поука от 4 септември. В България от юни насам не се провеждаше битка за идеали, а за територии. А в крайна сметка и за автобуси. Изобщо всичко е като романа на Керуак "По пътя". В края на този роман се правеше забележителното откритие, че бог всъщност е плюшено мече. 
Вече е ясно, че това не важи за нас - политическият бог на България със сигурност е шофьор на автобус.

Политически особености на десния маоизъм

Преди около година в едно кашонче с книги само за 2 лева си намерих едно уникално попадение. Става въпрос за книгата на Мао Дзе Дун "Избрани произведения по военните въпроси", издадена у нас през 1960 година. Мао не е тъпо копеле и събраните в тази книга анализи изобщо не са на ниско ниво, а някои от тях са си откровено добри, въпреки, че той говори за политически и обществен живот, който ми е абсолютно непознат. По някое време се хванах, че ги чета с интерес, защото разкриват един живописен, макар и фанатичен ум. Винаги е интересна експедиция да се запознаеш с един различен свят.

Фактът, че анализите му са интересни съвсем не означава, че трябва да приемаме безрезервно всичко, което е написал, защото обществените продукти на това мислене и до днес имат доста позорна слава. Говорим за основното престъпление на Мао - извършването на т.нар. "културна революция", започнала през 1966 година и продължила цяло десетилетие.

Какво прави Мао? За да утвърди своята абсолютно власт в една огромна страна като Китай той започва да привижда в цели слоеве от населението остаряло мислене, назадничави идеи и обвинява тези изостанали слоеве, че се опитват да върнат "капитализма". А как се гарантира спирането на този процес - чрез поголовен терор към всеки, който дори за миг е заподзрян, че не мисли в съзвучие с прогресивната линия. Мао събира групи от млади активисти, които са известни с популярната и в България дума "хунвейбини" праща из градовете и селата и оставя те да бъдат гръбнака на революционния терор, който да изчисти Китай от мръсната пяна на назадничавите идиоти. Понякое време въображението на Мао съвсем зацикля. В името на новото общество той започва прословутия си "голям скок напред", който се оказва икономически и политически провал и срива задълго китайската икономика заради безумните указания.

Технологията на културната революция обаче е много ясна, а Мао е нейният основен идеолог - трябва да прокараш абсолютно непреодолима граница между няколко части от едно общество и да пуснеш едната да се саморазправи с другата. Тази линия трябва да е метафорично непрекосима, защото иначе схемата за терор ще се провали. И заради това най-добре работи разделението старо/ново, съвременно/остаряло, модерно/назадничаво. Подобен тип поетично разделение винаги може да служи като секира с която да сечеш глави и да проливаш кръв, защото идеолозите на подобни граници ясно знаят, че те са невидими, недействителни, а следователно и абсолютно непробиваеми. И терорът може да почне...

След Културната революция на Китай са му необходими над 20 години, за да може поне за малко да забрави това наложено с огън и меч разделение и да започне поне частично да лекува раните от злодеянието. Мао обаче е победил - културната му революция не е забравена, а и до днес има хора, които използват технологията му за своите нечисти цели.

В България, както винаги изключително парадоксално, маоизмът днес е придобил десен оттенък, а хунвейбинските идеологически пристъпи обикновено се правят единствено и само от костовистки позиции. Красив символ на това стана една статия на Евгений Дайнов, която активно бе споделяна във Фейсбук, което показва само колко са изперкали времената, защото в епоха на исторически покой, авторът на подобен текст би бил пратен в санаториум с препоръката да пие чай и валериан по един тон дневно. Статията е озаглавена "Културна революция (защо първите 100 дни на Орешарски имат историческо значение)". За всеки друг човек щях да подмина маоистката препратка, но за един професор по политология, както е титулуван Дайнов, е ясно, че мракобесната символика е абсолютно целенасочено търсена. Понеже Дайнов не ни обяснява нищо ново в тази статия, тя е като римейк на всичките му текстове досега, новото е, че за първи път изразената от него идеология е съвсем ясно формулирана като десен маоизъм, който търси начин да остави непроходими трапове в обществото.

Трябва да уточня нещо. Изобщо не вярвам в единните общества. Знам, че трябва да се стремим към някаква степен на единно действие, на съвместно интелектуално усилие като страна, но не вярвам в единството като абсолют. Мисля, че бих пукнал от скука в "единно" общество. Но също така вярвам, че политическите разграничения не трябва да се превръщат в пропасти, разликата в идеите не трябва да става Марианска падина от непроходимост, а фактът, че мислим различно не трябва да ни превръща във врагове моментално.

Дори и политическа криза като тази, която тресе българското общество в момента не трябва да се превръща във война на всяка цена, защото резултатите от подобно изтощаване на духа ще са трайни, мизерни и невероятно глупави.

Само, че Дайнов е взел тежката кирка, сякаш извадена от анимационната визия на Алън Паркър за "Стената" и започва да копае пропаст, която не може да бъде запълнена. Той като достоен последовател на Мао казва: "Разделението не е политически, а културно, защото не става дума за конфликт по повод на конкретни правителствени политики – а за несъвместимост на две цялостни визии за света и мястото на човека в него".

Вече говорим за несъвместимост. Това е конфронтационна визия. Между другото в нея няма нищо лошо, човек трябва да бъде радикал, но в момента в който заемеш тази радикална позиция дължиш на света отговор за това какво ще правиш с хората с които си "несъвместим", ако успееш в своя поход към властта. На влак за чужбина ли ще ги товариш? Затворите ли ще пълниш с тях? Ще ги пращаш с усмирителна риза в лудница ли?

При това изводът на Дайнов категорично не е верен и всеки, който не затъпял от талибанизъм ще го види. Изобщо не говорим за несъвместимост. Голяма част от обикновените хора, които подкрепят кабинета на Орешарски сега изобщо не са на страната на някаква азиатска олигархия. Говорим за хора, които обаче категорично отказват да вярват на носителите на новия културен маоизъм, понеже тези носители, обявени за светли, чисти, непогрешими, уникални и бляскави всъщност са пълни мизерници.

Дайнов с блеснал поглед на партиен секретар от Шанхай от 71 година изброява имената на икононите на "европейската култура": Васко Кръпката, Едвин Сугарев, Калин Янакиев, Владо Левчев, Асен Генов. С изключение на Генов знаете ли какво е общото между всички останали - че всеки път досега, без изключения, при всяка проява на политически десен маоизъм те са обещавали различен живот и страна, а България затъваше все по-дълбоко в блатото на мракобесието. Тези икони на морала не струват пет стотинки, защото вече са захабени като двулевка минала през ръцета на много пенсионери за хляб.

Именно въздигането им на политически олтар прави патосът на Дайнов смешен и хунвейбински, защото тези хора са не само дискредитирани, те са продукт на самото изящно преходно мракобесие, завършило с ужасна бедност и олигархично безвремие. И сега отново искат да водят? Че дори Орешарски е по-симпатичен от Сугарев, защото поне по ръцете му няма толкова натрупани политически подлости, а и Орешарски не е заставал в позата на политически светец, неосквернен от грубостта на света.

Дайнов обаче е маоист в екстаз. Той вече има видения - вижда цивилизационен разлом. Точно със същия речник Мао започва да трепе по време на Културната революция. Много е лесно да обявиш едни хора за останки от миналото и да ги провъзгласиш за ненужен социален боклук, който заслужава презрение. Това е то културна революция в действие. Единственото, което не е обяснено в политическия партиен манифест на политолога е кога точно ще е нощта на дългите ножове, когато всички, които нямат стихосбирка на Едвин Сугарев у тях, не харесват Васко Кръпката, намират Калин Янакиев за мрачен стар мизантроп и смятат Владо Левчев за претенциозен фукльо, ще бъдат изолирани в лагери и накарани ден и нощ да четат на глас "Естествен роман" на Георги Господинов за окончателно промиване на мозъци.

Истината е, че радикалният речник на Дайнов е фалшив и глупав. Защото, ако утре кабинетът на Орешарски падне културната революция, която му се привижда като гола блондинка на Боб Марли след по-силна ганджа, ще се изпари във въздуха. Защото България по начина по който я провижда политолога просто не съществува. Претенциите на 2000 души в София, че са факел на нова култура с европейски искри е тъпа, понеже европейската култура в своята сегашна меланхолия търси съвсем различни пътища. Дори и тези българи, които биха се вписали в света на Дайнов да се изживяват като европейци, те са политически примати, понеже не можеш да превърнеш собствения си нарцисизъм в трайна обществена платформа. Нещо повече - именно тази културнореволюционна нетърпимост, която е изразена, всъщност крепи кабинета на Орешарски, понеже едните хунвейбини раждат своите противоположни копия. И заради това вместо прилив на оптимизъм в която и да е от страните, днес в България цари всеобщо примирение с хаоса и няма ентусиазъм по нито една от барикадите, освен, ако не е автобусно спонсорирана. Понеже едните не са по-различни от другите. Точка. Като преглътне това маоистът Дайнов може да почне лечението си незабавно. Докато го отрича трябва да му завиждаме.

 Все пак виденията на един маоист друсан със собственото си ЛСД може да звучат много поетично, въпреки лудостта си.

Оракулът от "Дондуков" 2

Обитателят на "Дондуков" 2 освен ирландска пастирка в предишния си живот, се оказа геополитически оракул в този. Росен Плевнелиев вчера помпозно обяви, че той първи бил формулирал позиция за Сирия, а малко след това Барак Обама и Франсоа Оланд я подкрепили при това без да се уговарят. Нещо повече според нашия държавен глава много други европейски лидери били в синхрон с тази позиция.

Това е мистерия в стил "шифърът на Леонардо", защото знаем, че Обама и Оланд са май последните ястреби, които са останали в света и единствено те дрънкат с оръжие към Сирия. Другите европейски лидери, за които Плевнелиев халюцинира на глас, изобщо не са в синхрон с тяхната позиция. Очевидно се оформя едно геополитическо трио Обама-Оланд-Плевнелиев, само, където първите двама представа си нямат кой точно е третия.

Самодейните оракулски изяви на президента вече стават основна заплаха за националната сигурност. Позицията на Плевнелиев е в пълен дисонанс и с това, които мислят обикновените хора.

Самоволното нареждане на България до САЩ и Франция без да има ясно формулирана национална позиция е акт на камикадзе, което не знае в каква игра влиза. Драмата около Сирия е твърде голяма, политиката около нея е твърде оплетена, за да може някой да си позволи такива солови акции и то със самоубийствена усмивка на лице. Защото последствията ще ги плащаме всички ние, а не единствено временният обитател на "Дондуков" 2, който очевидно от скука се чуди с какво да запълни дните си.

Преди седмица и нещо Плевнелиев обяви официално, че не е марсианец. Съдейки по думите му около Сирия обаче засега доказателства за подобна теза не са приведени. 

Нострадамус – поп-звездата на на вечния апокалипсис

Мишел дьо Нострадам. Не съм наясно от средновековна гледна точка какво е представлявал Нострадамус - изпечен мошеник, вдъхновен месия, изперкал пророк, черен богослов или тарикат за бързо трупане на кинти. Но съм наясно, че през годините след смъртта му (1566) името му се завъртя като любимата шарлатанска мистерия за Средновековието. При мен вече има автоматичен рефлекс - видя ли в заглавието на вестник или сайт, че Нострадамус или Ванга е предрекла нещо, псувам оттегчено и не чета, защото съм наясно, че не един и двама търсачи на сензации използват тези имена като медийна дъвка за новини за бърза употреба и още по-скорострелна амнезия.

В този текст засега ще оставим костите на Ванга на мира, въпреки, че за тази дама може да се каже много и малко. Много, понеже толкова глупости, колкото са изписани за нея, едва ли са изписвани и за Азис и малко, защото всеки истински християнин би трябвало да заобикаля създание като Ванга отдалече и то с бърза скорост. Ванга се вписва както в модерно клише за пророчица, така и в старото определение за класическа вещица, с което не искам да кажа, че е заслужавала клада, а да посоча, че епохата е така емоционално объркана, че и до днес говорим за една ограничена жена като за световен гений. Как пък един път професор по философия не се почувства пророк - той поне щеше да има речника да си обясни виденията.

Но сега да се върнем към поп-звездата на Средновековието - Мишел дьо Нострадам - любимото куку на човечеството. Тези дни във всички агенции прочетох заглавие, че Нострадамус бил предсказал, че Третата световна война ще започне от Сирия. О, далеч съм от съмнението. Може би древният перко е бил прав в халюцинацията си. Това, което ме притеснява е липсата на последователност в медийното отразяване на неговата есхатология. Защото достатъчно е в Гугъл човек да изпише: "Нострадамус край на света", за да види, че само преди около година медиите са гърмели с помпозни заглавия, че французина е приключил света през 2012 година. Добре де - във виденията си не го е унищожил напълно, ама е казал, че между 2000 и 2012 година светът ще преживее Трета световна война.

Момееент - сега сме 2013, а Третата световна още не е почнала. Какво е това? Нима вселената се опитва да се подиграе на Нострадамус? И как така никой през 2012 година, когато са писали за края на света не споменава името на така близката и така далечната Сирия?

Един момент. Още по-дълбокото заравяне във виртуалните дълбини ни води към още по-смущаващи апокалипсиси. Оказва се, че през 2010 година можем да прочетем дописки за това как същият този Нострадамус, който е обявил, че ще има Трета световна война, всъщност бил обявил, че светът ще свърши заради колайдера в ЦЕРН?

Ако има класации за хората, които най-често са обявявали свършека, Нострадамус вече е лидер в нея.

Офф, човек не трябва да рови из Гугъл, защото в новата епоха на езичество съвсем ще лудне. И как да не луднеш, когато се оказва, че според друго пророчество на Нострадамус Третата световна война щяла да почне през 1999 година. А пък, ако съвсем решиш да полудее, човек може да се позабавлява и с факта, че Джуна, която се провъзгласи за асирийска принцеса, също била предсказала края на света. И човек се пита - дали пък в някакъв отделен отрязък от времето няма състезание за това кой ще даде най-грандиозното предсказание за края на този свят.

Ама светът е коварен. Лудите пророци все се опитват да го убият, от години се опитват да го свършат, а той оцелява все така прелестен, слънчев и красив. И общо-взето това е най-голямото наказание за всички луди - че техните видения остават като някакъв психиатричен кошмар.

Само, че ми е чудно - нима живеем във време, което напомня интелектуално за средновековието след като медийната шарлатания се развихря с такава пълна сила. Никога няма да спра да се удивлявам на трайните есхатологични страсти на медиите - медията по дефолт би трябвало да е на страната на живота, защото, ако апокалипсисът дойде, работата за журналисти просто рязко ще секне. Но очевидно всеки век наистина си има своето Средновековие, както бе казал Станислав Йежи Лец. Да, всеки век си има своето средновековие и всяка медия си има своя Нострадамус - сигурно и през 2355 година ще има странни медии, които ще твърдят, че Нострадамус отдавна е предсказал излизането на цирей на носа на Председателя на Земното кълбо, четвърти клонинг на Азис.

Времето е налудничаво, ако се окаже, че съм познал кой ще ръководи Земята, може и за мен да напишат някой ред в бъдещето, а?

Колко е добре, че не съм американски президент!

Светът наистина има късмет, че не съм американец. Ако бях щях да искам да съм президент на Америка, а това щеше да навлече на света цяла вълна от радикални реформи – квота за блондинки в Сената, вицепрезидент на ротационен принцип, избиран от корицата на „Плейбой”, рязък пацифизъм във външната политика, съчетан с даване на повече свобода из различните части на света. Така де – тъпо е да се правиш на световен жандарм, пък собствената ти страна все още да хълца от кризата...

Мисли  в подобен дух старият репортер е в състояние да ражда през ден. Особеното на епохата обаче е, че социалните мрежи ни дадоха инструмента с който да приближим публиката максимално до случайните си и блуждаещи в космоса мисли, които прелитат като скучаещи комети и никога не знаят къде точно да отидат.

Вероятно именно заради тези случайни мисли е добре, че не съм президент на Ю Ес ъф Ей, защото светът все още не е готов за ляв радикализъм в такива дози.

Заради това предлагам тук нова порция фб-простотии, нещо като виртуално CV за това от каква съдба е избягало земното кълбо, когато не ме е оторозирало да го управлявам. Навремето един от най-нестандартните руски поети Велимир Хлебников си мечтаеше да бъде председател на земното кълбо. Май това ме е спряло вътрешно да не искам да бъде президент на САЩ. Все пак Председател на Земното кълбо звучи къде-къде по-пролетарски...:)))

Фактът, че Кристалина Георгиева е най-популярният български политик е явно доказателство за това, че единствено у нас марсианците могат да се чувстват като у дома си :))))

-----------------------------------------

Понякога има смисъл в това да си по-стар. Ние (по-старите) днес се караме и спорим за смисъла от "Стената" на Роджър Уотърс, за едни гениални и по своему невероятно разтърсващи песни и текстове. А представете си какво им е на поколенията, родени след 1990 година. Представяте ли си, че те един ден ще се карат дали с текст като: "Baby, baby, i love you, baby" Бекстрийт бойс са искали да кажат, че са недоволни от вселената или, че са напълно съгласни с нея...:)))

---------------------------------------------------

Добре, че не съм американски президент. Както ми беше криво сутринта, че в неделя трябва да ставам рано като едното нищо по време на сутрешното кафе щях да разпоредя армията да атакува Конго...Така де - човек трябва да се забавлява щом ще го карат да работи в неделя. Май вече разбирам откъде идват милитаристичните страсти на Обама...

--------------------------------------------------

Трите основателки на "Фемен" обявиха, че напускат Украйна понеже се притеснявали за собствената си сигурност...Нали ги знаете - "Фемен" са онези ентусиастки, които протестират голи срещу световните неправди. И честно - аз съм им фен. Нооооо, понеже е събота, понеже доскоро съвсем нямах глас, но вече мога да произвеждам някакви звуци, на мен ми хрумна гениално мачистко заглавие по тази тема: "Три чифта голяяям протест напускат Украйна". Мир. Това е последният ми сексизъм до понеделник :)))

---------------------------------------------------

В 9.30 сутринта (трябва да има закон срещу всяко посещение по домовете преди 12 часа в събота) ми звънят на вратата. Старият репортер - прегракнал като фолкпевица след концерт по желание на мутри, стреснат отваря. Някаква достолепна дама, която проверява водомерите. Но дамата фучи: "Е, най-накрая някой отвори - от половин час звъня". Изпитах политическа и философска вина. Безгласен почти се опитах да се оправдая, че такова нали, аз снощи на концерт на Роджър Уотърс, пях, късно, извинете, съжалявам...Все едно праснах с чук по стена. Дамата отиде до водомера, провери го високомерно, написа нещо в една бележка, даде ми да се подпиша, а на тръгване прати взводът за окончателен разстрел, защото ме погледна и издиша тежко: "Даа, няма да се оправи скоро тази държава, нямааа".

След като си тръгна представителя на гражданската власт и плащането на сметките се погледнах в огледалото. Сънен, дебел, но доволен, че съм пял с Роджър Уотърс. И все пак очевидно у мен има нещо, което навежда хората на мисли, че България се е насочила към ада и няма да се оправи скоро. Не можах да заспя отново в размисъл с какво издразних сутрешните представили на гражданското общество :))))

-----------------------------------------------------

Прегракнах от пеенето на песните на Роджър Уотърс. Нито ръмящия дъжд, нито гъстите софийски облаци охладиха ентусиазма ми да пея, а се оказа, че нито един от текстовете на великия албум не са се изгубили безследно в паметта ми. Знаех всичките и ги пях като откровение с глас, който напомня шофьор на автобус на три бири :))) Даа, надписът "Оставка" се появи на стената на сцената. Самият Роджър нищо не каза по тази тема. Най-вероятно са го посъветвали, че трябва да балансира изявите си от вчера, хаха. Част от публиката се опита да вика "Оставка", обаче няколкото опита не сполучиха и не получиха широк отзвук. Ще ви кажа и защо. Убеден съм, че голяма част от хората, които биха викали "Оставка" във всяка друга ситуация точно този път отказаха да викат. Защото, когато човек се сблъска с великата музика не трябва да я замърсява с нищо друго. Само човек без сетива би наблъскал злободневната българска политика в нещо толкова вечно и уникално. Да не говорим, че целият замисъл на "Стената" вече е антиконсуматорски и ултра антикапиталистически. Това е болезнен зов срещу света, който решава всичките си проблеми с войни, рекламни промоции или телевизионни шоута. В този свят на откровена истина всичко странично изглеждаше чуждо. Такива неща. :))

------------------------------------------

Израснал в семейство на комунист - атеист и християнкомунистка моето религиозно възпитание е на нивото на амебите. Тоест - вече бях юноша бледен, когато с мама почнахме да водим спорове за религията, но не се получаваше, защото аз бях заел крайно марксистки позиции (религията е опуим за народа), а жената с християнска толерантност не можеше да надвие талибана-болшевик, който е отгледала. Това е причината - именният ми ден всяка година да ме изненадва, защото съм израснал с идеята, че нямам такъв имен ден. Да не говорим за това, че съм убеден, че поне три пъти в годината има някакъв светец с име Александър и така поне три пъти годишно получавам поздравления. Само не си мислете, че се оплаквам. Точно обратното е - възприемам умножения си имен ден като странен богословски знак, че понякога, макар и за малко, вселената е на моя страна, животът е хубав, а бъдещето само бляскаво. Това усещане е способно да прекара човек през мрачните дни и политическата депресия. А какво повече можеш да желаеш за себе си? Няма какво :))

---------------------------------------------------

Йееес! Старият репортер отива да види как Роджър Уотърс ще се поклони на гроба на Франк Томпсън :)))) И като ми е на близка мушка ще се опитам да го попитам - кога ли ще победи световната революция. Уотърс ми се вижда радикал - трябва да има отговор на този въпрос :))

--------------------------------------------------

Eгати - отпуската свършва по-бързо от холивудски екшън. И тях ги хвана криза. Едно врече отпуските бяха дълги като фентъзи-сага, а сега човек няма време да изпие една бира и бум - отново трябва да е на бачкане. А, както и да го погледнеш работещият човек не е идеално състояние на вселената. Аз лично се чувствам като хобит под всевиждащото око на Саурон. И в този ред на протестни мисли - едва сега схванах "Властелинът на пръстена" като антикапиталистическа сега. В царството на Саурон само се бачкаше, доколкото си спомням. С други думи - долу Сауроновия капитализъм, веднага ми давайте билет до морето...:))))

-----------------------------------------------

Добре, че не Му станах приятел. Сега щях да лея безутешни сълзи, че са Го хакнали, а виртуалните орди на Зукърбърг са Го прогонили от виртуалните земи библейски :))) Аз си мислех, че е хакнат само мозъка на Боко, а сега, оказа се, това се потвърди и с профила му :))

----------------------------------------

Чета заглавието: "Журналистка се съблече гола по време на интервю с кмет" и си мисля, че този иновативен подход променя изцяло идеята обективното репортерство и за разследващата журналистика...Което е друг начин да кажа - неееееееееeeeee! Спрете да давате токсични идеи на Люба Кулезич :))))))))

----------------------------------------

Натрових се с материали за Сирия днес, ужас. Искам да отбележа няколко извода до които стигнах:

1. Не е ясно кой е употребил химическото оръжие. Един английски анализатор твърди, че това са силите на Асад, за да пазят обучените си части. В други анализи обаче се избягва такава категорична квалификация. И вероятно с право. Не изключвам възможността Асад напълно да е изкукал вече, но дори и с лабилен ум би трябвало да е наясно, че използването на химическо оръжие ще вдигне целия свят на крака

2. Американците не са много добри в установяването на мир. Последната акция, която докараха до що-годе успешен край е бомбардировката на Сърбия през 1999 година, защото успяха да откъснат Косово. След това всичките им акции за налагане на мир и стабилност са пълен провал - справка и Ирак, и Афганистан.

3. Американците, доколкото разбирам, нямат пари за трайна окупация на Сирия, защото трета държава, която държат под такъв контрол ще им дойде в повече и това е проблем, защото един удар ще е само началото на проблема.

4. Русия може да скърца със зъби и да заема пози, но не би се намесила в такъв конфликт. При тях важи американския сценарий - нито имат пари, нито енергия, нито силата за противопоставяне в такъв размер.

5. Много по-вероятно е, ако има сухоземна операция (слабо вероятна на този етап) ирански спецчасти да са тези, които ще се намесят в битките.

И последно. Сирийският народ заслужава глътка въздух. Беше ненормално да гледаме как тази горда и красива страна се превръща в пепелища и руини в последните две години. Струва ми се обаче, че тази глътка въздух няма да дойде, защото времената са такива, че липсата на политически кислород е очевидна. Сори за песимизма.

------------------------------------------------------------

Абе, янките сериозно ще вземат да нахлуят в Сирия. Мен само ме плаши едно. Казаха, че ще донесат демокрация в Афганистан. Ама т.нар. демократичен президент на Афганистан Карзай е нещо като кмет на два квартала в Кабул. Трябваше да донесат мир в Ирак - пък там се гърмят от ден на ден по ожесточено. Като им гледам успеваемостта на акциите сериозно се плаша, че в Сирия химическото оръжие ще стане ежедневие щом стъпят там...