Светът наистина има късмет, че не
съм американец. Ако бях щях да искам да съм президент на Америка, а това щеше
да навлече на света цяла вълна от радикални реформи – квота за блондинки в
Сената, вицепрезидент на ротационен принцип, избиран от корицата на „Плейбой”,
рязък пацифизъм във външната политика, съчетан с даване на повече свобода из
различните части на света. Така де – тъпо е да се правиш на световен жандарм,
пък собствената ти страна все още да хълца от кризата...
Мисли в подобен дух старият репортер е в състояние
да ражда през ден. Особеното на епохата обаче е, че социалните мрежи ни дадоха
инструмента с който да приближим публиката максимално до случайните си и
блуждаещи в космоса мисли, които прелитат като скучаещи комети и никога не
знаят къде точно да отидат.
Вероятно именно заради тези случайни
мисли е добре, че не съм президент на Ю Ес ъф Ей, защото светът все още не е
готов за ляв радикализъм в такива дози.
Заради това предлагам тук нова
порция фб-простотии, нещо като виртуално CV за това от каква съдба е избягало
земното кълбо, когато не ме е оторозирало да го управлявам. Навремето един от
най-нестандартните руски поети Велимир Хлебников си мечтаеше да бъде
председател на земното кълбо. Май това ме е спряло вътрешно да не искам да бъде
президент на САЩ. Все пак Председател на Земното кълбо звучи къде-къде
по-пролетарски...:)))
Фактът, че
Кристалина Георгиева е най-популярният български политик е явно доказателство
за това, че единствено у нас марсианците могат да се чувстват като у дома си
:))))
-----------------------------------------
Понякога
има смисъл в това да си по-стар. Ние (по-старите) днес се караме и спорим за
смисъла от "Стената" на Роджър Уотърс, за едни гениални и по своему
невероятно разтърсващи песни и текстове. А представете си какво им е на
поколенията, родени след 1990 година. Представяте ли си, че те един ден ще се
карат дали с текст като: "Baby, baby, i love you, baby" Бекстрийт
бойс са искали да кажат, че са недоволни от вселената или, че са напълно
съгласни с нея...:)))
---------------------------------------------------
Добре, че
не съм американски президент. Както ми беше криво сутринта, че в неделя трябва
да ставам рано като едното нищо по време на сутрешното кафе щях да разпоредя
армията да атакува Конго...Така де - човек трябва да се забавлява щом ще го
карат да работи в неделя. Май вече разбирам откъде идват милитаристичните
страсти на Обама...
--------------------------------------------------
Трите
основателки на "Фемен" обявиха, че напускат Украйна понеже се
притеснявали за собствената си сигурност...Нали ги знаете - "Фемен"
са онези ентусиастки, които протестират голи срещу световните неправди. И
честно - аз съм им фен. Нооооо, понеже е събота, понеже доскоро съвсем нямах
глас, но вече мога да произвеждам някакви звуци, на мен ми хрумна гениално
мачистко заглавие по тази тема: "Три чифта голяяям протест напускат
Украйна". Мир. Това е последният ми сексизъм до понеделник :)))
---------------------------------------------------
В 9.30
сутринта (трябва да има закон срещу всяко посещение по домовете преди 12 часа в
събота) ми звънят на вратата. Старият репортер - прегракнал като фолкпевица
след концерт по желание на мутри, стреснат отваря. Някаква достолепна дама,
която проверява водомерите. Но дамата фучи: "Е, най-накрая някой отвори -
от половин час звъня". Изпитах политическа и философска вина. Безгласен
почти се опитах да се оправдая, че такова нали, аз снощи на концерт на Роджър
Уотърс, пях, късно, извинете, съжалявам...Все едно праснах с чук по стена.
Дамата отиде до водомера, провери го високомерно, написа нещо в една бележка,
даде ми да се подпиша, а на тръгване прати взводът за окончателен разстрел,
защото ме погледна и издиша тежко: "Даа, няма да се оправи скоро тази
държава, нямааа".
След като
си тръгна представителя на гражданската власт и плащането на сметките се
погледнах в огледалото. Сънен, дебел, но доволен, че съм пял с Роджър Уотърс. И
все пак очевидно у мен има нещо, което навежда хората на мисли, че България се
е насочила към ада и няма да се оправи скоро. Не можах да заспя отново в
размисъл с какво издразних сутрешните представили на гражданското общество
:))))
-----------------------------------------------------
Прегракнах
от пеенето на песните на Роджър Уотърс. Нито ръмящия дъжд, нито гъстите
софийски облаци охладиха ентусиазма ми да пея, а се оказа, че нито един от
текстовете на великия албум не са се изгубили безследно в паметта ми. Знаех
всичките и ги пях като откровение с глас, който напомня шофьор на автобус на
три бири :))) Даа, надписът "Оставка" се появи на стената на сцената.
Самият Роджър нищо не каза по тази тема. Най-вероятно са го посъветвали, че
трябва да балансира изявите си от вчера, хаха. Част от публиката се опита да
вика "Оставка", обаче няколкото опита не сполучиха и не получиха
широк отзвук. Ще ви кажа и защо. Убеден съм, че голяма част от хората, които
биха викали "Оставка" във всяка друга ситуация точно този път
отказаха да викат. Защото, когато човек се сблъска с великата музика не трябва
да я замърсява с нищо друго. Само човек без сетива би наблъскал злободневната
българска политика в нещо толкова вечно и уникално. Да не говорим, че целият
замисъл на "Стената" вече е антиконсуматорски и ултра
антикапиталистически. Това е болезнен зов срещу света, който решава всичките си
проблеми с войни, рекламни промоции или телевизионни шоута. В този свят на
откровена истина всичко странично изглеждаше чуждо. Такива неща. :))
------------------------------------------
Израснал в
семейство на комунист - атеист и християнкомунистка моето религиозно възпитание
е на нивото на амебите. Тоест - вече бях юноша бледен, когато с мама почнахме
да водим спорове за религията, но не се получаваше, защото аз бях заел крайно
марксистки позиции (религията е опуим за народа), а жената с християнска
толерантност не можеше да надвие талибана-болшевик, който е отгледала. Това е
причината - именният ми ден всяка година да ме изненадва, защото съм израснал с
идеята, че нямам такъв имен ден. Да не говорим за това, че съм убеден, че поне
три пъти в годината има някакъв светец с име Александър и така поне три пъти
годишно получавам поздравления. Само не си мислете, че се оплаквам. Точно
обратното е - възприемам умножения си имен ден като странен богословски знак,
че понякога, макар и за малко, вселената е на моя страна, животът е хубав, а
бъдещето само бляскаво. Това усещане е способно да прекара човек през мрачните
дни и политическата депресия. А какво повече можеш да желаеш за себе си? Няма
какво :))
---------------------------------------------------
Йееес!
Старият репортер отива да види как Роджър Уотърс ще се поклони на гроба на
Франк Томпсън :)))) И като ми е на близка мушка ще се опитам да го попитам -
кога ли ще победи световната революция. Уотърс ми се вижда радикал - трябва да
има отговор на този въпрос :))
--------------------------------------------------
Eгати -
отпуската свършва по-бързо от холивудски екшън. И тях ги хвана криза. Едно
врече отпуските бяха дълги като фентъзи-сага, а сега човек няма време да изпие
една бира и бум - отново трябва да е на бачкане. А, както и да го погледнеш
работещият човек не е идеално състояние на вселената. Аз лично се чувствам като
хобит под всевиждащото око на Саурон. И в този ред на протестни мисли - едва
сега схванах "Властелинът на пръстена" като антикапиталистическа
сега. В царството на Саурон само се бачкаше, доколкото си спомням. С други думи
- долу Сауроновия капитализъм, веднага ми давайте билет до морето...:))))
-----------------------------------------------
Добре, че
не Му станах приятел. Сега щях да лея безутешни сълзи, че са Го хакнали, а
виртуалните орди на Зукърбърг са Го прогонили от виртуалните земи библейски
:))) Аз си мислех, че е хакнат само мозъка на Боко, а сега, оказа се, това се
потвърди и с профила му :))
----------------------------------------
Чета
заглавието: "Журналистка се съблече гола по време на интервю с кмет"
и си мисля, че този иновативен подход променя изцяло идеята обективното
репортерство и за разследващата журналистика...Което е друг начин да кажа -
неееееееееeeeee! Спрете да давате токсични идеи на Люба Кулезич :))))))))
----------------------------------------
Натрових се
с материали за Сирия днес, ужас. Искам да отбележа няколко извода до които
стигнах:
1. Не е
ясно кой е употребил химическото оръжие. Един английски анализатор твърди, че
това са силите на Асад, за да пазят обучените си части. В други анализи обаче
се избягва такава категорична квалификация. И вероятно с право. Не изключвам
възможността Асад напълно да е изкукал вече, но дори и с лабилен ум би трябвало
да е наясно, че използването на химическо оръжие ще вдигне целия свят на крака
2.
Американците не са много добри в установяването на мир. Последната акция, която
докараха до що-годе успешен край е бомбардировката на Сърбия през 1999 година,
защото успяха да откъснат Косово. След това всичките им акции за налагане на
мир и стабилност са пълен провал - справка и Ирак, и Афганистан.
3.
Американците, доколкото разбирам, нямат пари за трайна окупация на Сирия,
защото трета държава, която държат под такъв контрол ще им дойде в повече и
това е проблем, защото един удар ще е само началото на проблема.
4. Русия
може да скърца със зъби и да заема пози, но не би се намесила в такъв конфликт.
При тях важи американския сценарий - нито имат пари, нито енергия, нито силата
за противопоставяне в такъв размер.
5. Много
по-вероятно е, ако има сухоземна операция (слабо вероятна на този етап) ирански
спецчасти да са тези, които ще се намесят в битките.
И последно.
Сирийският народ заслужава глътка въздух. Беше ненормално да гледаме как тази
горда и красива страна се превръща в пепелища и руини в последните две години.
Струва ми се обаче, че тази глътка въздух няма да дойде, защото времената са
такива, че липсата на политически кислород е очевидна. Сори за песимизма.
------------------------------------------------------------
Абе, янките
сериозно ще вземат да нахлуят в Сирия. Мен само ме плаши едно. Казаха, че ще
донесат демокрация в Афганистан. Ама т.нар. демократичен президент на
Афганистан Карзай е нещо като кмет на два квартала в Кабул. Трябваше да донесат
мир в Ирак - пък там се гърмят от ден на ден по ожесточено. Като им гледам
успеваемостта на акциите сериозно се плаша, че в Сирия химическото оръжие ще
стане ежедневие щом стъпят там...
No comments:
Post a Comment