Моята малка виртуална Украйна

Когато светът се разлюля по начин незапомнен от края на студената война насам, май беше естествено и целият български фейсбук да изригне като ядрен реактор, оставен без контрол от страна на инженерите. Най-типичното умение на съвременния виртуален българин е неговото умение да превърне в бойно поле всяка тема от околната действителност. Почнаха да валят куршуми, престрелки, обиди, отряди от тролове атакуваха позициите. Светът тепърва ще има да свиква с това, но ние в България отдавна сме закалени виртуални градски талибани, калени в битките на хейта, ошлайфани в огъня на ругатните, изобщо готови сме за новия свят, който предстои. И по този случай пускам една снимка за начало. Неизвестен руснак се е изказал в леко циничен дух за цялото управление на Украйна досега. Човек трябва да се разделя с демоничен смях с миналото. Иначе щеше да е твърде скучно.

Автентична случка в метрото - една възрастна дама си изтърва спирката, после нещо се разтюхка като майдановец срещу Путин, а най-накрая заговори най-близко стоящия до нея (аз). Не ми е много ясно как от обикновеното изтърване на спирка стигнахме до отправения въпрос - "Какво най-много цениш в жените?". Пфуу, как се отговаря на това? Питайте ме какъв е смисълът на живота, питайте ме кой застреля Кенеди, питайте ме дори колко пъти си е сменяла силикона Памела Андерсън, бих могъл да ви намеря отговор, ама този въпрос ме хвана неподготвен. И тогава отговорих първото, което ми дойде наум, а то беше: "Те умеят да правят света по-хубав". Май уцелих нещо като джакпот, защото възрастната дама не само оцени отговора, но и поиска съвет как да набие тази истина в главата на съпруга си. Тук вече бях безпомощен да дам съвет, което е необичайно състояние за един журналист. Та разговорът остана философски незавършен...Но изводът си ми харесва. С други думи - честит празник на тези без които светът щеше да е подтискащо и грозно място в което цари непрестанна, ама непрестанна тишина :))))))

---------------------------------------------------

И понеже е петък, и понеже е време за поезия, и защото така го изисква времето, и защото така го налага епохата, и защото така се борим активно с хейта, едно изящно, много лирично и много тъжно стихотворение от Васил Сотиров. Не го слагам, за да ви натъжавам, а поне за малко да ви изведа в други мисловни орбити. Това стихче го възпроизвеждам наизуст. Толкова пъти съм го чел, че дори насън да ме бутнат ще ви го изрецитирам

Любовта на клоуна

Васил Сотиров

Кажи защо със мене плака тихо

сред този вечен смях, жена красива?

Е, колкото до мене аз съм свикнал,

ала на теб това съвсем не ти отива.

Ела довечера във свойта ложа

и не плачи - усмихвай ми се мълком.

Най-новите си устни аз ще сложа

и с тях ще те целувам дълго.

Танцуваш горе - под самия купол,

усмихната, мечтана, цяла в бяло,

прощавам ти, когато падаш духом

и все се моля да не паднеш тялом.

Падението - чакат го мъжете.

Не падай, сетен лист на мойта есен!

Танцувай, ах, танцувай по въжето

с което утре аз ще се обеся.

--------------------------------------------------------

Няма да коментирам нищо. Но в Богданов дол, където ще има избори, коалицията срещу БСП вече официално се състои от следните партии: СДС, "България без цензура","Атака", Реформаторски блок и АБВ. Тези партии подкрепят един и същ кандидат. Честито!!!

------------------------------------------------------

От днес откривам на стената си рубрика: "Развитието на демокрацията в Украйна" в която с възторг ще говорим за свободата, която броди като гола мацка от "Фемен" по улиците на тази държава и заразява с пленителния си палаво неолиберален дух съзнанията на човечеството.

Днес в рубриката четете:

- Лидерът на проруско настроените в Донецк Павел Губарев бе арестуван и в момента е в неизвестност. Ето как толерантно се отнася демокрацията към различно мислещите. Слава на свободата в Украйна!

- Лидерът на "Десен сектор" Дмитрий Ярош обяви, че ще се кандидатира за президент. В почти същото изявление той призова армията да му бъде дадена под контрол и щял да се справи с проблемите на Украйна. Ето как европейският дух и либералните ценности цъфтят и дават плод.

- Активистка на "Фемен" обяви, че Тимошенко е три пъти по-корумпирана от Янукович. Това показва, че някои от прогресивните сили в Украйна ни си ъпдейтват навреме правилната линия. Тимошенко бе гост на ЕНП в Дъблин. Очаква се скоро в центъра на Киев да бъде построена църква на нейно име.

Алелуя!

---------------------------------------------------------

"Социална Европа е факт, благодарение на дясноцентристкото управление". Бойко Борисов. Казано с други думи това твърдение се родее с "девствеността е възможна благодарение на управлението на изнасилвачите" :)))

-------------------------------------------------------

Готин виц, разказан от Божидар Димитров на страниците на "24 часа"

Химлер се обажда на Хитлер и му казва:

- Шефе, сънувах страшен кошмар. Сънувах, че Русия и Украйна воюват, а Германия ги разтървава...:)))))

-------------------------------------------------------------

Доживях! ДоживяХ! Видях как наричат др. Турхан Апдула червен трол...:))))))) И то само, защото попита защо най-видните протестъри си държат парите в банката на Цеко Минев. Тролска му работа :)))

-----------------------------------------------------------------

Хахах, не знам дали имам повече какво да постигам в този живот. Щом Сашо Диков в национален ефир ме определи като "Вапцаров-джуниър" значи оттук-нататък ще трябва да се боря за титлата "Карл Маркс - син" :))) Старият перко, разбира се, се опита да го каже иронично, но аз го възприех като най-големия комплимент, който някога съм получавал, ей богу :)))

---------------------------------------------------------------

Честно. Щях да разбера, приветствам и бурно да одобря внезапния пацифизъм на дясната интелигенция и шокираните им изражения от руската интервенция в Украйна, ако поне един от тях, поне един-единствен бе заклеймил навремето окупирането на Ирак от страна на САЩ и то на крилете на една абсолютна лъжа. Иначе поне да си признаят, че стандартът им е палаво двоен - когато САЩ окупира това е върховен израз на демокрация, а пък, когато руснаците си защитават интереса - това е чудовищно посегателство срещу светлите ценности на свободата :)))

-------------------------------------------------------------------

Чета заглавие "Лекари скочиха срещу Криско" и се развълнувах, че медицата най-накрая е напреднала дотам, че е открила връзка между раковите болести и слушането на български рапъри, подобни на бактерии, станали известни с това, че участват в кампания срещу пиратството без да е регистриран дори и един опит някой да изпираства тяхна песен :))) После видях, че дописката е за друго и въздъхнах екзистенциално - очевидно теориите ми все още изпреварват науката :))

--------------------------------------------------------------

Eдин виц само за русофили. Моля останалите да не го четат.

Попитали Радио Ереван: "С кого граничи Русия?"

Отговорът бил: " С когото си поиска" :))))

---------------------------------------------------------

Малко алтернативна история. Четиво в помощ на десни историци.

Годината е 1877. Трета американска армия акостира в Черно море. Горди пехотинци с вик "Свобода за България" бомбардират отдалече османската армия. Американският президент събира журналисти в Белия дом, за да даде пресконференция на тема: "Ние не водим война, ние само налагаме мир в дивите части на света и ги облагородяваме с либералните ценности". Междувременно по погрешка американската армия е изпотрепала три чети с опълченци - приятелски огън. Командващият армията изпраща съболезнователна телеграма на семействата. Американските войски стигат до Карнобат. Следва съвещение в Белия дом - броят на жертвите нараства. Почват да търсят нова коалиция на желаещите, за да има повече пушечно месо. Американският президент дава изявление, че ООН още не съществува, но той вече го хейти, защото не иска да прати сини каски да помагат в мироналагането. Междувременно пресата гръмва - фирми на републиканската партия са пращали пушки на Османската империя. Конгресът се събира, за да мисли дали да не импийчне президента. Американската армия гордо прави първата си база на Черно море. Президентът обещава престоя да не продължи повече от 240 години. Американските фирми почват да наддават за следвоенното възстановяване на България. Мозъчен тръст от протонеолиберали пише концепция за това как България да стане данъчен рай и държава без данъци. Американският президент чете слово за това, че България още няма индустрия, но приватизацията е ключът към успеха. Междувременно битките продължават. Терористични групи почват да смущават реда в освободените градове. Голямо нещо е да те освобождават американци...:))

-------------------------------------------------------------

Знаете ли кое е най-тъпото във фетишистката битка с паметниците на психодясното. Това е битка с мъртви хора. Това е някакъв вид политическа некрофилия, която не дава спокойствие на тези, които измъчва душевно. Тях изобщо не ги интересува бъдещето, пет пари не дават за нищо - тях ги интересува единствено удовлетворяването на болезнената им страст към поругаване. Любомир Левчев беше прав, когато навремето каза, че "бездарието е фашизъм". Това, което виждам аз е едно абсолютно бездарие, преминаващо в кресливо бояджийство. И не забравяйте - фашизмът днес никога няма да си признае, че е фашизъм. Но има сигурен признак за него - той никога няма да прости на тези, които го наритаха така яко навремето, че му изкараха топките през гърлото...:))))

---------------------------------------------------------------

Като чистокръвен българин, тоест човек възпитан в интелектуалния дух да смята, че всичко в страната му е възможно най-лошото на света, с удивление схванах, че основите на моята менталност са силно подкопани. Рим е великолепен град за който не биха ти стигнали и 50 години да го разгледаш. Но метрото им е ужасно - то прилича на среднощна сюрреалистична фантазия на Стивън Кинг - опикано, мръсно, полуразбито, нашарено, тъмно и с изключително странен аромат. Изобщо, когато човек се повози на метрото в Рим е в състояние да оцени това, че софийското си е прилично. И също така - много се оглеждах, но хубава италианка просто не успях да видя. Според моята теория във всяко италианско поколение се раждат по около 3,4 красиви жени и всичките стават киноактриси, за да правят лъжлив имидж на страната си :))))) — в Roma, Italia.

-----------------------------------------------------------------------

В Рим вали. После грее слънце. После пак вали. Този град е разглезен от висшата мода - държи се като манекенка, на която Долче и Габана са отказали договор...:))

-------------------------------------------------------

Егати, 5 сутринта е, а аз съм на летището на път към Рим...Кой каза, че живота на пътешественика е лесен

-----------------------------------------------------------

Забелязвате ли, че живеем в епохата на информационното варварство. Изобилието от медиите не разширява кръгозора, а сякаш завръща виртуалния човек в праисторическите времена, когато всяка лъжа спокойно е можела да постигне статут на религия. Сега постигането на истината е с пъти по-сложно. Защото човек е заливан от лъжи, манипулации, откровени неистини, сензационни заглавие. И в тази перманентна какафония от истерия и лъжи, виртуалният човек неусетно се завръща към варварството. Вероятно заради това избуяват и тези култове - ненавист към ваксините, търсачи на кеми-трейлс, тролове на повикване, разобличители на световното правителство, звездобройци и шамани. Кой да подозира, че в мига в който трябваше да стъпим на по-високо еволоционно стъпало - хомо виртуалис ние всъщост се сринахме обратно към варварството, където пак са почнали шаманските танци край огъня...:)))

------------------------------------------------------------

Прочетох някаква статия на Константин Вълков за ситуацията около Украйна. Основната му теза е, че Русия е обречена да изгуби битката на идеите, защото навсякъде хората се прибират и си готвят в немските печки, сядат си в шведските дивани, пускат си американско порно и се кефят на "Оскарите". Не казвам, че Русия печели. Вълков е прав - Русия губи. Но, мамка му, случващото се в момента е всичко друго, но не и война на идеи. Това е война на няколко икономики за жизнени пространства и представянето на тази корпоративна касапница като някакъв идеологически сблъсък си е ебахти перверзията. В статията ме изкефи и друго. Според Вълков - немските печки, скандинавските мебели и "Оскарите" - това са идеите на Запада. Което ми се струва първата честна позиция от много години насам. Защото другите - права на човека, свобода, толерантност, солидарност отдавна са само изхабени плакати, които събират прах и никой пет пари не дава за тях :)))

--------------------------------------------------------------

Охх, не мога да се въздържа. Чета, че създали нещо, наречено "Дясна алтернатива за България". Поетичното въображение винаги надделява над реалността. Направо да бяха кръстили коалицията си с истинското й име: "Бедност, глад, приватизация и фолк". Щото, както и да го гледам всичко дясно все натам ми бие :)))

---------------------------------------------------------------

Георги Близнашки днес е обявил, че били събрани 420 хиляди подписа за референдума. Интересно. Вчера подписите бяха 300 хиляди, днес вече скачат направо като краката на танцьорка на кан-кан. Май формулата за изчисление на тези гласове е такава - взимаш първото произволно число, което ти дойде наум, умножаваш по броя на всички милиони, които президента има в банкови сметки, делиш на броя на вилите му, а след това повдигаш на трета степен (броят на въображаемите любовници). Полученото число се съобщава на медиите :))))

--------------------------------------------------------------

Не, не, не, дръжте ме да не падна. Цветанов се оплака, че в полицейската акция по задържането на 1,5 тона кокаин имало много, цитирам, "политическа пропаганда". Shoot me now! Честно, това е все едно Азис да се оплаче, че в клиповете му има много голи мъже, хахаха :))))

---------------------------------------------------------------

Величествена литературна драма е разтърсила китното Русе. По вестниците чета разтърсващата история на един самотен русенец, станал жертва на българската поезия. Пичът се опитал да прекъсне поетеса докато рецитира стихове, а в отговор тя го наръгала зловещо и доколкото се разбира от журналистическите материали - стресирала го е за цял живот. Сега този образ ще чете всяка следваща стихосбирка като трилър, бъдете убедени. Но смятам, че е тъпо да съдят поетесата. След като Асен Генов нарича политически протест страстта си да боядисва паметници в розово, значи тази поетеса спокойно може да пледира, че е демонстрирала на живо как литературата може да бодне читателя като джобно ножче човешко ребро :))))

------------------------------------------------------------

Чухте ли, че в ГЕРБ имало разцепление? Тези, които внасяли хероин остро възразяват срещу политиката да се протежира само кокаина...:))))

------------------------------------------------------------------

"Рядко пия. Аз съм от ония, дето излизат да ударят по една бира и се събуждат в Сингапур с брада до кръста." Реймънд Чандлър, "Кралят в жълто" :)))

---------------------------------------------------------

Сега да ви обясня моето отношение към срещата на Плевнелиев с Путин. Не Плевнелиев трябва да дава обяснения за нея. Според мен за Путин тя е доста по-обидна :)))))) Само за информация на дежурните хейтъри - след написването на този статус, веднага отивам на касата на руското посолство, за да си взема хонорара - половин бутилка водка, три сельодки и гола снимка на Алла Пугачова от 1977 година :)))))))

-------------------------------------------------------------

"Ющенко просрал НАТО, Янукович - ЕС, Тимошенко - все...". Изстрадана украинска мъдрост :)))))

--------------------------------------------------------

Украйна иска първоначален кредит от 35 милиарда за икономиката си. Мисля, че бяха дотук с евроинтеграцията...:))))) Европа обича да дава акъл, но не и пари.

--------------------------------------------------------------

В автобуса Пловдив-София изтеглих късата клечка. Оказа се, че седя на седалка пред две млади дами, които не спряха да мелят по целия път на глас, достатъчно висок, че да смути и преялата Искра Фидосова. И по време на целия път те успяха да злословят срещу някаква тяхна митична колежка на име Ванеса. Ванеса в този разговор се проявяваше нещо като аватар на Сатаната, примесен с примеси от психарска Джаки Колинс. От подробният разговор научих, че тя била коварно създание, но с големи цици, ужасна интригантка, но с дълги крака, абсолютна тъпа, но с хубав задник и резултатът беше нещо, което евентуално би написала подпийналата Кандис Бушнел - двете говорещи дами описаха свят в който властта на тази Ванеса и на нейните интриги била абсолютна и всемогъща. Казвам ви - пред мен бе изграден такъв образ, че трябаше да събера всички сили на волята си да не се обърна към дамите и да им кажа: "Моля ви, ако чуя още една история за тази Ванеса, без някоя от вас да ми даде телефона й, ще потъна в световна тъга..." :))))))

--------------------------------------------------------------

Чудно ми е кога ще сетят да тарашат и "Дондуков" 2 за бело. Тези постоянни усмивки не са току-тъй да ви кажа...

-------------------------------------------------------------

Братче, ама тия в ГЕРБ верно си падат по белото. Първо хванаха Боевски с кокаин, сега тарашат Орлин Алексиев...Май сериозно сме бъркали като сме взимали ГЕРБ за партия. Тия просто са си били една политическа фабрика за синтетична дрога :)))

---------------------------------------------------------

Познайте кой е казал това?

"Това схващане в България, че ние имаме право на лично мнение е доста спорно от професионална гледна точка. Знаете ли защо? Защото, когато журналист застава пред микрофона, не заставаш в своето лично качество, а като ти служител на една компания, в случая медия".

Авторката на това мнение е Мария Стоянова от СЕМ. Да преведем - когато репортерка кряка оргазмично, че умните и красивите са върха на политическата мисъл в страната - това е обективно представяне на информация. Когато обаче разговорът се отнася за Петър Волгин - изведнъж журналистите нямат право на никакво мнение. Как да не се изкефиш на тази сатанинска диалектика.

----------------------------------------------------------------------

Кажете ми - Джъстин Тимбърлейк не е ли истински феномен. Толкова песни да е изпял, а нито една от тях да не хубава...:)))))))))) Това е американският аналог на Графа

----------------------------------------------------------------

Знам, че става банално, но искам да ви дам една сводка за нивото на "демократичната и европейска" мисъл у нас. От сутринта секцията ми "други" в съобщенията бе пълна с около 10-12 писма в които най-големите демократи, носителите на европейското бъдеще, страдалците за свобода, ми предлагаха всякакви видове помощ, за да бъда наритан, пребит, смазан, повесен, унищожен, стъпкан като хлебарка. Никога не съм подозирал също така, че в българският език има такова разнообразие от прилагателни, които демократичната общност стоварва върху гърба ми. Изумително е колко време са отделили разни хора да се занимават с моята скромна личност докато този свят е пълен с толкова по-полезни неща за правене. Част от рецептите за отърваване на света от мен, убеден съм, съм физически невъзможни, но постиженията на демократичната мисъл в усвояването на псувни ме изпълва с възторг за бъдещето :)))))

---------------------------------------------------------------

Сега ще се опитам да обясня нещо. Цял ден се опитвам да го преглътна, за да не хвърлям камъни в морето от гневни статуси, но вече ми кипна. България трябва да обърне внимание на конфликта в Украйна, но не по начина по който си представят тези, чието слово започва да прилича на протестантска проповед. България е длъжна да са намеси, за да защити българите, които живеят на територията на Украйна, това би трябвало да е първият, непосредствен и постоянен фокус на всичките ни усилия. Защото тези, които днес по площадите викат: "без жидов и москалей", утре като нищо ще се сетят, че българите също им пречат и тогава кой ще поеме отговорност, ако се случи нещо, а? Майната му на Янукович, да се продъни в ада дано, майната им им на триото Яценюк, Кличко и Тягнибок, които позволиха екстремистите да вземат връх, но България има интерес да запази своите сънародници в Украйна, да им предложи помощ. Вместо това журналистът Атанас Чобанов, дясно перо и съвест, разбираш ли, обяви, че се срамувал от тези 200 хиляди рубладжии с български произход в Украйна. Аз нямам какво да кажа повече. Думите са безсилни пред тази мерзост.

------------------------------------------------------------------

Костов е хвалил Орешарски в Кърджали. Очаквам нивото на алкохолизъм сред традиционната десница рязко да скочи :))))

------------------------------------------------------------

Един култов виц:

Две зомбита тръгнали на парти. По едно време едното зомби се обръща и гледа - другото зомби си влачи надгробния камък:

-Абе ти защо си завлякъл тоя камък бе!

-Аааа,аз без документи никъде не ходя! :))))))))

-----------------------------------------------------------------

Точно преди една година, някъде горе-долу по същото време, старият репортер чу една от най-прелестните политически вести в живота си - Бойко Борисов е подал оставка! Радостта от онзи миг още ме топли. И понеже в миговете на такава радост душата на човек е безпомощна да се съпротивлява на литературата, аз последвах това, което древногръцкият поет Алкей ни е оставил в завет преди много епохи. Той е написал:

Днес трябва всички

да се напием — дори насила, защото

тиранинът Мюрсил е мъртъв. :)))

------------------------------------------------------------

Попаднах на едно старо стихче на Киплинг и се разчувствах. Тоест няма как да издържа да не го постна тук:

Безчислена флотилия

изпратил съм в Бразилия,

а сам стоя на кея!

Ще ида ли в Бразилия,

Бразилия,

Бразилия?

Ще видя ли Бразилия,

преди да остарея?

----------------------------------------------------------------

Алооооо, жълтите сайтове, ще ви съдя до дупка. Не може да му пуснете заглавие "Вижте Преслава без сутиен! (снимка)", а когато човек тръпнещ от естетическо вълнение отвори новината да разбере, че снимката е на Преслава със сутиен, а историята да е за това как през 2001 година, в някаква далечна галактика Преслава излязла без сутиен в резултат на което настроението на пролетариата е скочило с няколко степени...Ако още няколко пъти натрупам такива разочарование, страх ме е, че ще се наложи да издам тъжна стихосбирка :))

----------------------------------------------------------------

Сериозно се плаша. Първият път, когато Иво Инджев писа за мен ме нарече екстремистът Симов. После станах Симов притворният гад, който се прави на хрисим пред хората, а бесува сатанински в нета. След това станах Симов - наемният килър на задкулисието, който се смее над шегите за доблестните стари ченгета, станали десни. Сега виждам, че в последната си статия пичът вече ме нарича Сашко. Почнахме от Екстремиста и стигнахме до Сашко. Голямо нещо е любовта, ей :)))

---------------------------------------------------------------

Благодарение на брилянтен коментар на Severin Sabahi ми хрумна, че няма да се учудя, ако следващата седмица видя заглавие: "Цветан Цветанов: От пет години се боря с кървавия режим на Борисов. Татуирах си Бареков, за да покажа, че повече не мога да търпя" :)))

---------------------------------------------------------------

Цветан Цветанов е оръжие за масово поразяване. Преизбраха го за заместник-председател и днес имаме нов депутат-отцепник от ГЕРБ - Красимир Стефанов. Готиното, разбира се, е, че именно Стефанов е този, който прикри Цветанов по казуса с 6-те с апартамента и даренията от неговите тъстове. Но в един мафиотски клан почнат ли да си подават оставките и да се правят на независими - пиши ги бегали :))) Така като гледам - май най-накрая в ГЕРБ ще си останат само Борисов и Цветанов :))

-----------------------------------------------

Конференцията на ГЕРБ:

Абсолютна показност поразяваща разума.

Приветствия преминали в нещо средно между сапунена опера и театър на абсурда.

Инфантилен анализ и дебелоочие.

Прави ми впечатление, че цялата политическа система с бързи крачки се стреми към превръщането на всякакъв вид политически форуми в риалити-шоу. Всичко е изпипано като спектакъл, аранжирано, подредено, изчистено. Липса на всякакви импровизации, което е самоубийствено за всякакъв вид политика. Така човек остава наистина с усещането, че политиката не се прави пред очите му, а накъде в тъмнината отзад, в някаква пъклена алхимична лаборатория, а на него му вадят крайния продукт, обикновено някъкъв проклет хомункулус и той трябва да го приеме, независимо дали иска или не. Задкулисието не винаги е някаква конспирация. То може да бъде и приемането на спектакъла като единствена форма на съществуване. Казаното не важи само за ГЕРБ. За всички важи.

-----------------------------------------------------------------

Денят на любовта свърши и съдейки по ФБ-то пак сме си в обичайната година на хейта. Хубаво е, че някои неща просто са постоянни :))))))

Украинските видения Борисови

Бойко Борисов очевидно е в творческа криза на политическия си образ. Той винаги е бил апотеоз на пиара над политиката и на продуктовото позициониране над сюжета, но последните му политически пируети вече могат да бъдат записани не в наръчниците по маркетинг, а в учебниците по психиатрия.

На конгреса на ЕНП в Дъблин лидерът на ГЕРБ, след като си направи загрижена фотосесия с Юлия Тимошенко, обяви пред европейските консерватори, че ситуацията в България прилича на тази в Украйна. Представяте ли си? Това не само е долнопробна лъжа, това е окончателен фалит на политическото мислене.

България не е Украйна. И никога няма да бъде. Драматизмът на украинската ситуация произтича от ненаправения избор, от геополитическото положение, от разделението на един народ. България прилича много повече на държава, търсеща някаква нормализация. Защото възстановяването от политическата лудост е най-сложното нещо. И болестта на България се казваше именно Бойко Борисов, който като тумор разяде институциите с авторитаризъм и превърна страната ни в експериментална площадка за медийна автокрация.

Всеки негов опит за измиване на ръцете от тази вина се превръща в пълен фарс и води до подобни нелепи аналогии - с цел европейските консерватори да преглътнат по-лесно българския си партньор, който срича, докато говори за европейските ситуации, а ако някой го пита кои са европейските ценности, сигурно ще получи единствено и само дълга лекция за това как е построил с двете си ръце софийското метро.

Ако съзнанието на Борисов пребивава в Украйна, то България съвсем не е там. Заради това и летните протести се провалиха всъщност. Защото те не предложиха никаква истинска политическа алтернатива. Украинците имат правото на своя розов блян за Европа. България обаче е в епохата на своя махмурлук. И заради това Борисов вероятно е гневен. Кой ли е подозирал, че след като влезем в ЕС, подобно политическо създание, извадено сякаш от кошмар, ще обитава върховете на властта.

Няма проблем да го пратим на украинците всъщност. 

Да видят. И да се учат.

Човекът - това проклето антипазарно създание

Да четеш дясна преса в България може да бъде велико философско пътешествие. Ето ви и пример - във в. "Капитал daily" от 4 март четем анализ за състоянието на банките и научаваме следния драматичен факт - в пика на кризата, когато лихвите по депозитите са били по-високи - "изплащането на високи лихви по депозитите на клиентите си, изяждаха печалбата им". Това е полубожествена деснота. От първо четене дори е трудно да се схване грандиозният анализ. Значи изплащането на по-високи лихви, което си е съвсем нормална пазарна операция, "яде" от печалбите на банките.

Тук трябва да задълбаем по-дълбоко. Самото написване на такова изречение говори, че за автора на анализа, а и за самите банки, хората са неразрешим пазарен проблем. Те имат нахалството изобщо да си взимат парите от лихвите и да консумират от печалбата на банките, вместо да дарят тези средства пред олтара на свободния пазар и банкерските бонуси. Човекът е изобразен като някакъв хищник, който пирува с печалбите на финансовите институции. Той се разглежда като вредител, който трябва да бъде изтребен, за да може печалбите да са чисти и съвършени. Хората са подозрителни непазарни субекти, които само пречат на финансовия ред.

Това вече е истинска философия. Нека да си представим идеалния свят според дясното икономическо богословие. В него човекът вкарва парите си в банка и после се стопява в нищото. Това ни води до идеята, че присъствието на човека на земята просто пречи на капитализма. Съществуването на човека е антипазарен факт. И вероятно трябва да бъде позорно заклеймен.

Свободният пазар щеше да работи така безупречно, ако не му се мотаеха разни дребни хора в краката, които да развалят съвършените теории.

В изчистен вид идеята за човека като страничен паразит на финансовата еволюция, който само "яде" печалбите на банките, подсказва за величествените основи на дясното мислене. То е опиянено в своето усещане за божественост. 

Но божественост, която никога не би създала хората. 

Те пречат на пазара.

10 големи промени, които станаха откакто Борисов не е на власт

Преди две седмици встрани от фокуса на събитията и кървавите драми в Украйна, остана една годишнина за която не бива да забряваме. А дори на всяко нейно закръгляне трябва да следваме почина на древногръцкия поет Алкей, който навремето в стихотворна форма бе призовал гражданите на древна Елада да се напият (дори и насила), защото един тиранин е мъртъв. Е, нашият си беше само кандидат за тиранин и честно казано, вероятно в алтернативна вселена би открил като по-удовлетворяващо за него попрището на телевизионен водещ, но една година без Бойко Борисов да е на власт си струва да бъде отбелязвана. Философски погледното една година в тази неспокойна вселена е абсолютно нищожно количество време, кратък миг, време, колкото за два есемеса на Люба Кулезич до партийните величия на ГЕРБ, но все трябва да се попитаме - струваше ли? В изминалите дни, когато обичайните заподзрени политически инженери видяха в неспокойството на народа възможност да наложат своите нововъзникнали олигархични страсти, опаковани в целофана на "умните и красивите", вероятно мнозина са се питали дали животът е тръгнал в правилна посока или отново циклим на едно място като плеймейтка над роман на Достоевски. Равносметките са ужасно нещо - приличат твърде много на предаване на всемирна врачка по провинциална кабеларка, но си струва да отбележим точно тук 10 големи промени, които показват, че изминалата година е безнадеждно изгубена в депресивната канализация на обществената история на България по време на прехода.

1. Върна се усещането за свобода

Спомнете си какво беше в пика на Борисовото управление - послушни медии, полицейски кубинки, постоянно слухтене на опозицията. В голямата част от страната се бе завърнал признакът на онзи стар и драматично отречен тоталитарен страх, че ако си отвориш устата и кажеш това, което мислиш, то поне три партийни калинки ще донесат за теб, където трябва, а местният координатор на ГЕРБ ще ти бие шута от работа със скоростта с която български рапър може да изрече четири псувни и три рими за сутиен на сервитьорка. Сега вече не е така. Няма го задушаващото усещане за полицейщина и за оруелиански контрол върху хората. Да не забравяме – полицейската държава никога не осигурява истинска сигурност. Ако осигуряваше такава – нямаше да проспят атентата в Сарафово.

2. Медиите пак станаха критични към властта

Нямаше нищо по-скучно от вестниците по времето на ГЕРБ. Най-послушните и всеотдайните в любовта от тях, за да се застраховат срещу политически катаклизми и недостиг на рекламодатели, пускаха поне по 6-7 снимки на Борисов във всеки брой. Мъдри и тежки от подквасен мозък политолози се редяха на опашка да дават интервюта как управлението на ГЕРБ има всички шансове да изкара поне до 2140 година, когато третият клонинг на Бойко Борисов може да реши да даде властта на своя внук. Днес в медиите критичният тон към властта не само се върна, но и тържествува. В това няма нищо лошо. Свободата е като чист въздух след като си бил в шкембеджийница в която прекаляват с чесъна - иска ти се да дишаш докато припаднеш. Който мисли, че цензура има - да си пусне Нова телевизия. После ще си говорим.

3. Народът не се събужда всеки ден с министри в сутрешните блокове

Не стига, че всяка коледа трябваше да гледаме концерт на Веселин Маринов, но и във всеки сутрешен блок пред очите на претръпналата от ужаси публика постоянно дефилираха министрите на Бойко Борисов. В биографиите на някои от тях сигурно бе записано, че са завършили университети по телевизионно шаманство. Това беше първият случай в новата история на страната за опит на пълна подмяна на управлението с медийни пиар-трикчета. Нещо като фокусничество на едро. Министрите се караха от телевизионните екрани, размахваха пръст, сумтяха на опозицията и лъжеха като за световно първенство по писане на предизборни програми. Да не говорим, че всички като папагали се оправдаваха с миналото. Кабинетът „Борисов” стигна чак до времената на Беров, за да се оправдава за своите грешки. Ако още бяха на власт сигурно точно щяха да навлизат в епохата на това да казват, че грешната преценка на Аспарух за място на държавата е причината брутния вътрешен продукт да пада.

Когато един ден теглим чертата за истински политическа равносметка може би ще трябва да сложим този телевизионен тормоз в графата "престъпления срещу здравия разум". Обвиняват сегашния кабинет, че нямал медийна политика и не говорел толкова често с медиите. Ама това е все едно да обвиниш един наркоман, че не се друса толкова често, колкото съседа му.

4. Искра Фидосова отлетя от политиката

Първият символ на истинската природа на ГЕРБ (говорим за времето, когато Цветан Цветанов още минаваше за добър министър, о, боже, май наистина имаше и такива дни!) беше именно прословутата нотариуска от Монтана Искра Фидосова, която с маркери командваше депутатите от ГЕРБ как да гласуват. Червен маркер - "против", "зелен" - "за", без маркер - "можете да ходите да пикаете, но се връщайте бързо, за да не ви издирвам по списък". Този фелдфебелски стил на управление стана нейната запазена марка, железният юмрук, който не допуска неподчинение. Със същите методи Фидосова налагаше и калпавото законодателство на ГЕРБ, както и всичките им лобистки закони. Днес вече е няма. Тя остави наистина огромна празнина в групата на ГЕРБ, но дори и най-големите й фенове там вече дишат по свободно.

5. Дянков не обявява всеки месец излизане от кризата

Още на първия си месец като финансов министър Дянков обяви, че до половин година България излиза от кризата. После България излизаше от кризата поне още десет пъти и всеки път Дянков все повече заприличваше на проповедник, употребил богунеугодни препарати за извисяване на духа. После се оказа, че висшите чиновници от министерството наистина са излезли от кризата, защото са си раздали 50 милиона лева бонуси. Дянков екзекутира малкия и среден бизнес като не се разплати с него и така създаде системен проблем на икономиката. След това, за да се справи с последиците от собствения си касаплък започна да прави финансови фокуси с харченето на фискалния резерв и рязането на пари отвсякъде.

6. Цветанов вече е обвиняем

Цветан Цветанов, описваният като страшилището на организираната престъпност, политическият камшик на ГЕРБ, техният силовак, вече има няколко повдигнати обвинения. Много хора се надяваха той вече да търка затворническите нарове, но е факт, че все пак промяната е налице. Този, който се опита да превърна МВР в репресивен партиен апарат най-накрая почна да си получава заслуженото. Дори и заради това, че излъга обикновените полицаи, че ще им вдигне заплатите, а най-накрая не им даде пари дори за нови униформи. Разплитането на всяка мрежа на ГЕРБ трябва да почне от Цветанов, несменяемата дясна ръка на Борисов. Всички се надяваме в рамките на следващата година това да се случи.

7. Екшъните си ги пиратстваме, а не разчитаме МВР да ги снима.

Трябва да си спомняте киноопитите на МВР. Грандиозните идеологически филмчета с ареста на "врагове на родината". Трябва да си спомняте за репликата - "ти си абсолютен престъпник на колене". Ако приложим холивудските стандарти за оценка на успеха - всичко се оказа пълен провал. "Абсолютният престъпни" спечели всички дела и доказа своята невинност. Големите разкрития се оказаха големи балони, най-малкото и заради това, че МВР си е оставило ръцете в разследванията. Тоест не е много сигурно, че ако един ден някое от тези филмчето оцелее до бъдещите поколения, че те няма да го разглеждат като някаква ситуационна комедия на абсурда.

8. Рязането на лентички позатихна като медийно събитие

Слънцето на народите, първият строител на Републиката Бойко Борисов си имаше един неизтребим фетиш - да реже лентички. Той превърна този ритуал в център на своята политическа дейност. После превърна тези лентички в главния героини в телевизионните си проповеди. Бършеше сълзи от радост колко точно лентички е отрязал. Намекна, че си пази някои от тях. Фактът, че специално в негова чест му организираха по няколко рязания на лентички за един и същи обект не го смущаваше. Твърдеше, че човекът винаги ходел с ножички в джоба. Дори тръгна вицът, че националният отбор по художествена гимнистика е останал без ленти, защото, когато Борисов ги видял, веднага ги нарязал. Фактът, че само няколко месеце след рязането се отвориха дупки по част от грандиозно откритите шосета, очевидно не се калкулираше във всеядното съзнание на бившия премиер. Все пак лентичките му бяха фетиш, а не "дребните" подробности.

9. Размразиха доходите

Най-голямата секира на ГЕРБ беше замразяването на доходите. Да направиш нещо такова в бедна държава като България е като да накараш всички да не дишат, за да се пести кислорода в една стая, вместо да се опиташ да отвориш прозорците и да пуснеш въздух. С това си действие ГЕРБ напълно убиха вътрешното потребление, накараха народа да посинее от глад и дадоха безконтролна власт на монополите над всичко останало. Заради това социалните мерки на новия кабинет не бяха просто пиар. Както не е пиар да направиш спешно кръвопреливане. Само, който никога не е виждал оскотяваща бедност може да се отнесе иронично към социалната политика.  

10. ГЕРБ почна да се цепи

Непоклатимата партия, политическият монолит, общественото чудовище ГЕРБ, описвано като скала на ветровития плаж на българската политика, започна да се лющи с усилващи се темпове. Първо от партията си тръгна ексземеделския министър Мирослав Найденов, който и първи наруши омертата, след това си тръгнаха и някои други знакови фигури. След като летните протести позатихнаха и се превърнаха в карнавал на депресията, дори от новата група почнаха да се махат хора. Последното напускане на Красимир Стефанов трябва сериозно да е проболо в сърцето Цветано. Все пак именно Стефанов беше този, който замете следите след аферата с шестте апартамента. Тези тектонични действия показват, че една партия, която възниква като паразит в името на смученето на власт не може да остане дълго живо, когато нейните основни ресурси за живот - кинтите, обществените поръчки и търговията с влияние бъдат прекъснати.

Това са 10 големи промени, колко още можем да изброим - Преслава вече не се вози на правителствените самолети, хеликоптерите не са лично такси на Бойко Борисов, Веселин Маринов така и не записа втора част на песента "Моята полиция ме пази", заседанията на МС вече не са моноспектакъл на Бойко Борисов, вече има парламентарна комисия за кошмарния случай с Мишо Бирата, правителството не фетишизира строежа на магистрали на всяка цена.

Човечеството се разделя с миналото през смях, бе казал навремето един философ, известен предимно със сериозните си анализи. Изминалата година без Бойко Борисов не беше най-смешната година на земята, но пък поне беше път към някаква нормализация на обществото. Имаше много протести, контрапротести, интриги, недоволства, скандали, нестабилен парламент, но поне го нямаше мрачното усещане за безнадеждност и унилост, които направиха Борисовото управление така сиво и сгърчено. С други думи, ако някой някога се е напил от радост, че Борисов е паднал от власт на 20 февруари 2013 година, си е струвало да плати този миг на политическо удоволстие с един махмурлук.

Струвало си е и още как.

Наръчник за писане на модерна поезия for dummies

След като чух новината, че моят любим траш-метъл вокал Манол Глишев, кандидат за трошач на полицейси черепи, несполучил окупатор на свободна практика и истеричен антикомунист, ще издава стихосбирка, реших, че не трябва да съм егоист, а да споделя с всички вас тайните на успеха при писането на модерна поезия. Попих този опит с години четене на поезия от възвишените десни умове. В процеса на това четене, гарантирам, не пострада никой друг, освен мозъчните ми клетки. Писането на модерна поезия е занимание изтощително и е свързано с пиенето на много алкохол, така че преди да пристъпите към писане убедете се, че мокрият бар е зареден добре. Модерната поезия е палаво заиграване с интелекта, така че не можем да си позволим банално заглавие като "Есенна вечер". Модерната поезия изисква заглавия от типа "#щедухашли?", защо не и "Психопат на зазорявяне", а в краен случай може да се мине с "Флуктоация номер 7", например. Тоест заглавието трябва да носи послание към публиката, че авторът е неподражаем естет, който прелива от толкова мозък, че се чуди какво да го прави и като минимум е изчел поне четири изречения от Клод Леви-Строс. Заради това в името на този пътеводител ще озаглавим стихотворението "Дискурс". Сега вече може да изпием първото малко, да втренчим поглед в стената на стаята като немски философ към наденичките си с кисело зеле и да се замислим. За начало ни трябва някой шокиращ образ. Например:

Онзи ден в кенефа четох Бодрияр

Схващате ли - задължително трябва да има четене на нещо ерудитско, но същевременно да се покаже на света, че авторът е човешко същество със своите нужди. След това тръгваме към геополитическото обобщение на ситуацията в света:

Почесах се по дясната топка

и усетих цялата болка на Украйна...

Тук ясно се демонстрира, че авторът не е някакъв си пропаднал пияница, а насред шума на кръчмите успява да се интересува от световните събития и душата му стене от ужас.

После си опиках обувките

и се изпълних с цялото безсмислие на земята

Скачаме на по-високо ниво. Трябва да разбъзикаме мозъка на читателя и да намекнем, че натурата ни е сложна. После пак се заиграваме с политиката и я обвързваме с екзистенциалното страдание на телесността:

Пръднах леко, но дори и тогава

все едно казах "Оставка"

Вече трябва да се ориентираме към финал, защото изчерпваме философските функции на тялото, а това в модерната поезия е явен знак, че цялото ни послание се изчерпва. А докато стигнем до този момент има вероятност цялото пиене да е свършило и да сме останали без странични основания за антикомунизъм. Заради това слагаме поантата:

Написах с жълто че съм млад и умен,

въздъхнах с облекчение като приключих

а Бодрияр го забравих в кенефа

Схванахте ли - с финалната поанта демонстрираме една палава незавършеност и оставяме отворена вратата за опус, наречен "Дискурс 2" в който ще разгромим с модерна словесност деградиралите комунисти и ще ги изправим за разстрел пред стената на историята. След написването на този стих е задължително да си уредите участие в сутрешен блок, където да отидете с шалче вместо с вратовръзка и да убедите вселената, че заслужавате държавна издръжка, понеже болезнено изострената ви съвест няма да търпи никаква форма на принудителен труд за олигархията. На този процес помага и, ако сам се обявите за ходещият морал на вселената. Ако някой се усъмни - пратете го да прочете стиховете ви.

Той така или иначе нищо няма да разбере от тях...

Лорд Волдемор от Изтока

Ако някога Путин го закъса със самочувствието или Алина Кабаева го зареже и пичът изпадне в хронична депресия дали ще успее да забие млада мацка, той има страхотно средство за повдигане на духа. Просто трябва да прочете произволна статия от западната преса (аналитичните издания са за предпочитане), за да изтрие всеки остатък от меланхолия от сърцето си. В тази статии той е представен като някакъв фентъзи-злодей, демоничен геополитически черен маг, някакъв властелин на новия Мордор, лорд Волдемор от Изтока, чийто кървави нокти се протягат като сенки из Европа, а мирисът на газ издава местонахождението му на всички, които се страхуват да произнесат името Му.

Интересно колко бързо западната преса забрави собственото си състояние от преди около месец. Тогава всички се подиграваха на тоалетните в Сочи, оглеждаха пердетата в хотелите там, търсеха скъсан мокет под леглата и ехидно намекваха, че то какво повече да очакваш от руснаците - те толкова си могат. Днешния демоничен образ на Кървавата империя е в голямо противоречие с образа на Ония смотянаци, които даже една олимпиада не могат да организират и, ооо, ужас, монтират по две тоалетни в една кабинка...

Кое точно е истината? Нито един от двата образа не е верен. Западната преса упорито си отказва лукса да опише един реалистичен образ на Русия и бога ми, дори не с цел да я заобича, а с цел поне наистина да знае с какво се бори. Че сегашните описания ми приличат по-скоро на театър на сенките, все едно гледаш образа от дъното на митичната платонова пещера и отказваш да излезеш навън, за да видиш истината.

Описването на истинският образ на руската политика ще отнеме твърде много време и ще е достатъчно скучно, за да изгони всеки непосветен читател. Заради това целта е да покаже нередностите в западния образ на Путин. САЩ навремето спечелиха убедително студената война не само поради икономическия си просперитет и разцвет. Те умишлено образоваха цяло едно поколение млади учени - съветолози, за да разберат и проумеят с какво си имат работа като конкуренция. И до днес е откровение да четеш някои от нещата на американските съветолози, за да се види колко високо ниво не само на познанието, но и на анализа са стигнали. Те обаче в нито един момент не се опитваха да градят фалшив образ на врага си, защото това е възможно най-опасното нещо, което можеш да направиш в един конфликт. Ако изместиш битката от реалността в сферата на въображението много скоро рискуваш да попаднеш в психиатрия, където да броиш розовите слончета, които жизнерадостно пърхат около главата ти.

Два урока по реализъм. Всеки, който си е мислил, че Русия няма да реагира при така сформиран кабинет в Украйна, сигурно е паднал от небето. Дайте да не се заблуждаваме за алтруизма на руснаците. Те така или иначе щяха да търсят реванш, просто властта в Украйна им поднесе моралната директива на тепсия. И заради това е още по-смешно да виждаш образа на лорд Волдемор от Изтока в Западната преса. Защото това като минимум означава, че бандеровците в Киев вероятно са ангели, а бухалките в ръцете им са атрибут на новооткритата им святост. Когато описваш едното чудовище е добре да имаш очи и за другото. Всичко останало продължава да е игра на сенки.

Западният свят попадна и в собствения си морален капан. Значи да изтръгнеш с кръв и писъци Косово от Сърбия бе акт на висша свобода, а когато същото се случва в Крим е върховно посегателство срещу световната демокрация. Нима бомбите на едните са по-демократични от танковете на другите?

Светът май пак влиза в период, който бе позабравил. Когато двойните стандарти пак съществуваха, но не бяха прилагани от една-единствена суперсила, а от две такива. Светът със сигурност не става пак многополюсен, защото от двете страни не стоят противоположни идеологии. Сега имаме свят в който две империи ще си делят зоните на влияние и заради това пресата реагира така истерично. Просто онова поколение журналисти, които бяха наясно с триковете на Студената война се пенсионира и вероятно днес си мъдро си засуква мустаците. Те щяха да има какво да кажат на колегите си днес, които се чудят какво по-смъртоносно и иронично заглавие да измислят. Най-вероятно поне щяха да им припомнят, че в момента в който тръгнеш да пишеш такива заглавия, ти си признал, че в света вече има друга сила, която те плаши, защото не знаеш какво да правиш с нея.

А иначе, така твърди Джоан Роулинг, лорд Волдемор може да бъде обезвреден. За целта обаче трябва да си Хари Потър и сърцето ти да е чисто.

Е, питам се аз, западът може ли да каже същото за себе си?

Не са от този свят...

Вече е доказано - българският обществен, политически и медиен живот протича в паралелна реалност. Той прилича на заглавие от жълт вестник, но не докосва по никакъв начин истинския живот на хората. Доказателство е едно световно изследване на "Галъп" - то показва, че българите поставят на първо място като проблем в страната бедността, безработицата и икономическите трудности. Тоест за тях проблем е именно това, с което никой не се занимава. Отворете произволен вестник, пуснете си произволна телевизия - никъде и никога няма да чуете дебати за преодоляването на бедността, за неравенството, за това каква политика трябва да се води срещу тях. Тези теми минават за скучни, не особено атрактивни и убийци на рейтинги.

Съвсем друго е да пуснеш двама десни интелектуалци, които с хвърчащи плюнки от уста да говорят как ДС управлява вселената или пък, че трябва отново и отново да се занимаваме с четенето на досиета. В България можем с години да се обвиняваме кой коя страна подкрепя в геополитическите световни конфликти, но не сме в състояние да говорим смислено за това, което най-много вълнува хората - драматичната бедност на нацията.

Фактът, че водим извънземни спорове по теми, които никой не смята за важни, но пък изглеждат изящно литературни, води след себе си и друг дефект. Основните проблеми на България дори не се решават качествено. Защо да се решават, когато това не носи никаква медийна полза? Защо да мислим за преодоляване на неравенството, след като, ако някой го постави като проблем, бива заклеймяван като питекантроп от виновното минало? Ако питате обикновен човек, той никога няма да ви постави ДС като голям проблем. Но ако питате някой медиен интелектуалец, той ще ви изкриви драматично показалец, за да ви обясни, че това е темата на темите.

Президентът Росен Плевнелиев изгуби доста политическа енергия, за да прокара идеята си за изборните правила, въпреки че тази тема също е част от жълтенията на политическия живот. Реална промяна на мисленето на хората ще има едва когато видят политика, която решава истинските им проблеми, а не се занимава с политическа поезия. 

Тази пропаст между обикновените хора и политическия живот се оказва много по-голяма, отколкото я мислим. 

Едните живеят в озъбената реалност, а другите в кулите от заглавия и медийна мътилка. Едните наистина са излишни.

Те и без това комай не са от този свят.

Няколко политнекоректни съмнения около украинската криза

Развихрянето на кризата около Крим ме завари в Италия. Без да знам думичка на италиански обаче усетих накъде бият заглавията в местната преса. "Украйна, войната на Путин", гласеше едно от тях. Друго гръмко съобщаваше - "Руснаците вече са в Крим". От една толкова футболна и кулинарна нация не го очаквах, но новинарските им канали предаваха постоянно репортажи от Украйна и въпреки, че схващах общия тон се проклинах мелодраматично, че съм толкова мързелив, че не научих още някой европейски език. После на летището в Мюнхен видях немци да четат "Билд" и този вестник, известен с безкрайната си жълтина бе извел огромно, очеизваждащо, заглавие на първа страница: "Kampf um die Krim". И него го разбрах, без да съм спец по немския. Изобщо Европа наистина се развълнува сериозно от това, което се случва в Украйна, а това, мисля си, не се случва толкова често на един континент, е удивително стар и порочно затънал в история. Но още докато гледах цялата европейска шумотевица, тази новинарска вавилонска кула, говореща на един език, у мен се породиха няколко питания и много смущения, които не видях да бъдат изрязавани от друг. И заради това смятам да обобщя кое е смущаващото в случая Украйна, защо смятам фокуса единствено върху Путин за откровена идеология на замитането на следи, както и защо този път Европа е на път да се потопи в поредното бездънно блато от самозаблуди, политически халюцинации и откровени неистини.

Драмата около Украйна прилича на задимено огледало - всеки вижда в нея това, което си иска. За едни случващото се е потвърждение на вековния страх, че огромната мечка в единия край на Европа се събужда от геополитическата зима и сега пак има амбиции да тръгне на лов, а това на всяка цена трябва да бъде предотвратено. Други виждат в Украйна стари поне колкото мустаците на първия шеф на ЦРУ опити на американците да направят политически кордон около Русия, за да ограничат максималко нейните амбиции. Трети виждат в този хаос сюрреалистичен филм, където няма нито един добър герой и, където всички се борят за сфери на влияние, а е толкова тъпо да се опитваш да търсиш ангели, там, където те не могат да вирея. Това е причината за трудността да се напише смислен текст за Украйна днес - събитията ни връхлитат със скоростта с която "Пайнер" си намира нови таланти, а в свръхизобилието от информация повечето хора са безпомощни да видят процесите, които се случват под повърхността. Заради това искам извинение предварително, ако някои от изводите ми звучат прибързани или наивни. Не се наемам да градя абсолютна теория. Просто имам малко съмнения.

Първо, странно е защо никой не иска да каже една от очевидните истини.  В Украйна има правителство на малцинството, което няма никаква политическа легитимност в големи части от страната и това е раната, която разкъсва Украйна. В този дух се изказа тези дни кметът на естонската столица Талин Едгар Сависар, човек, който едва ли може да бъде заподозрян в пристъпи на русофилство. Същевременно обаче той има достатъчно близък поглед към ситуацията в Украйна, за да може мнението му да бъде взимано предвид. Сегашният украински кабинет е съставен от крайни радикали, които не са в състояние да проведат дори и за една секунда политика за национално обединение. Нещо повече - дори и да направят усилие за това, то ще остане неразбрано и неприето, защото говорим за хора с изключително екстремистка нагласа, дошли на власт с демократична лексика, но все пак на върха на бухалките. Забележете какви са първите действия, които тази власт направи - отмени закона за езиците и на практика изолира всички малцинства от управлението и второ - веднага почна разговори за приватизация на електроразпределителната мрежа на страната. Първото бе направено, за да се начеше егото на крайнодесните, които още контролират улиците, а пък второто бе извършено в отчаян опит да се спечели благоволението на западния бизнес. Това, което премиерът Арсений Яценюк така и не разбра обаче е, че неговата легитимност вече се оспорва не само от Русия. Ако беше от Русия можеше да кажем - ех, тези гадове, вечно се месят, тъпи кагебейци, но вече в голяма част от Украйна съмненията към кабинета нарастват и то сред хора, които подкрепяха действията на Майдана. Защото кабинетът бе сформиран вън от всички демократични правила, а за за сложна страна като Украйна в него трябваше да има представители на всички части от страната. Именно със състава на правителството си Яценюк заложи бомбата, която днес гърми, защото огромни части от Украйна няма как да признаят кабинет съставен по този начин. А дали Яценюк е имал думата за правителството си, как мислите? Трябва ли да припомняме, че в прословутия разговор на помощник-дъжавнния секретар на САЩ с посланика на Америка в Киев Джефри Паят, разговор, прочул се с репликата си "Fuck EU", тя буквално казва, че Яценюк е техният кандидат за премиер. Имаме всички основания да предположим, че голяма част от политическата каша бе забъркана и от американците, които така е не успяха да проумеят украинските специфики, водени от неудържимия си стремеж на всяка цена да поставят Владимир Путин на колене.

Между другото - именно това е лоша дипломация. Да притиснеш противника си до стената без да му оставиш друг изход, при условие, че не само не си го обезоръжил, но дори и не можеш да предположиш какви ще са му действията, издава или голямо дърварство или суицидална самоувереност.

САЩ, а и Европа обичат понякога да залагат на хора за които едва по-късно научаваме, че са силно съмнителни. Трябва ли да ви припомням друго любимо дете на американската дипломация - косоварят Хашим Тачи, станал скандално известен с подозренията, че лично оглавява канал за контрабанда на човешки органи или, че постоянно прикрива такава. Той също ни бе сочен като пример за демокрация и боец за свобода. По същия начин по който в момента абсолютният антисемит Олег Тягнибок получи индулгенция от запада. Повярвайте ми - това никак не вдига престижа на правителството на Украйна днес. Защото въпрос на време е да се стигне не само до политически и социални вълнения в тази страна, но и да абсолютното съмнение, че кабинет на Яценюк е в състояние да организира честни избори.

Друго питане също тормози ума ми. Защо хората в Киев да имаха право да търсят различна власт и управление, а руснаците в Крим нямат такова? Къде точно е разликата между двата случая? Както киевчани не признаваха властта на Янукович, което е тяхно свещенно право, така и сега руснаците имат право да не приемат Яценюк, чиято легитимност, както казахме по-горе, е силно проблематична. Очевидно в очите на западните сили има някакъв очевиден и много дразнещ двоен стандарт - киевчани и западните украинци са ангели на демокрацията, въпреки маските и бухалките, а хората от Крим са някакви полуидиоти и марионетки на Путин. Хайде, молим. Поне на нас да ни прилагат този номер.

Всеки, който си мисли, че е възможно развитие на украйна, независимо от Русия е пълен наивник. Поради една проста причина. Разпадането на СССР навремето бе тежко платено от Русия - изключително много етнически руснаци останаха вън от пределите на своето отечество. В Украйна има 12 милиона руснаци. Посочете ми един световен лидер от голям мащаб, който би оставил такова количество свои хора без грижа или в ръцете на една власт в която се мъдрят хора, чийто погледи бляскат от желание да се саморазправят с всички, които говорят украински неправилно. Интересно ми е какво ли са очаквали САЩ и Европа от Путин? Да махне с ръце и да каже - "момчета, оправяйте се, моите сънародници изобщо не ме интересуват". И тук не говорим за това дали той е диктатор или не. Очевидно е, че Путин никога няма да вземе наградата за демократичен политик на столетието, който и друг руснак да попитате обаче, той би ви дал отговорът на Путин - "не можем да не мислим за тези хора". Разбира се, и в Русия има хора като соственикът на "Бивол" Атанас Чобанов, който с фашистко презрение отписа всички българи в Украйна, защото ги заподозря, че са "рубладжии", но като цяло Путин не би се задържал и 5 секунди на власт, ако бе реагирал от така желания от американците и европейците начин.

Иначе - на мен ми е жал за Украйна. Честно ви казвам. Напоследък изчетох толкова много за историята на тази страна, но като най-голямо обобщение за съдбата на тази държава ми се вижда рецензията на една кинокритичка за един сериал, направен за Махно (между другото украинците се опитаха да превърнат Махно в свой национален герой, кротко пропуснаха факта, че той би пребил с камшик всеки, който постави националната си идентичност преди битката за окончателно освобождение на селяните и пролетариата от всяка идея за държава). В образа на Махно тя разчита трагедията на провинциалността на украинците, които са затворени в своя свят без да предположат нито за миг, че тяхната съдба се решава от сили, които те нямат очи дори да видят. Украйна научи този урок по най-трудния начин. В момента в който се опита да си извоюва някакъв що-годе самостоятелен път, тя попадна в една голяма игра от която няма никакво измъкване. И в съдбата на Украйна можем да видим и едно потвърждение на българската трагедия. Ние тук използваме всяка тема като възможност за самоизмъчване с неудържим хейт, а междувременно в прекрасния и гневен свят, върлуват сили, които разглеждат цялата планета като възможност за поредно преразпределяне на влияние. Съжалявам, че не мога да припозная нито едните, нито другите като ангели. И руснаците са ми по-симпатични, понеже всички колективно ги отписват като потенциални лузъри. Това е моето дисиденство - обичай лузъра, защото да обичаш кварталния хулиган си е направо вид дива тирания.  

Скучните мечти на Жозе Барозу

В България сме свикнали да приемаме безкритично ЕС. Претръпнали сме да приемаме клишетата на евробюрокрацията като откровение божие и да се опитваме да намерим смисъл в изводите й, които понякога звучат като кабалистки текст. Но дори и най-претръпналият на клишета човек вероятно би сдъвкал цял евродоклад на хартия, докато се опитва да разгадае думите на Жозе Барозу. Отиващият си шеф на Еврокомисията обяви вчера, че неговата мечта била "политически съюз за Европа" . Какво ще рече това, по дяволите? Мартин Лутър Кинг навремето обяви своята мечта и тя възпламени съзнанията на хората, защото зад нея имаше истинска идея, истински смисъл, истински повей. А за какво точно си мечтае Барозу? За европейски политически борд? За свръхдържава на бюрокрацията? Всъщност има ли смисъл да се занимаваме с него?

Барозу стана символ на десетгодишното безвремие в ЕС. Той удави европейската идея в бюрокрация, превърна безличието в основната си идеология и превърна един мощен съюз в бледа сянка на мечтата за него. Заради това мечтите му са сиви като политиката, която се опитваше да провежда. Политика, която не само не издигна ролята на ЕС, но забута съюза в рамките на световната политика и го вкара в тежкия капан на финансовите рестрикции като основен отговор на всичко. Не знам за какво си мечтае Барозу. Знам само, че тази ядосана, разгневена, обедняваща Европа е продукт на неговите реални действия. Взривът от национализъм, етническите напрежения, хаосът, всичко това се дължи на факта, че от 10 години насам десницата в Европа осъществява политиката си на практика. 

Заради това мечтите на Барозу не са интересни. 

Виж - мечтите на Мартин Шулц си струва да бъдат чути.