В България
сме свикнали да приемаме безкритично ЕС. Претръпнали сме да приемаме клишетата
на евробюрокрацията като откровение божие и да се опитваме да намерим смисъл в
изводите й, които понякога звучат като кабалистки текст. Но дори и
най-претръпналият на клишета човек вероятно би сдъвкал цял евродоклад на
хартия, докато се опитва да разгадае думите на Жозе Барозу. Отиващият си шеф на
Еврокомисията обяви вчера, че неговата мечта била "политически съюз за
Европа" . Какво ще рече това, по дяволите? Мартин Лутър Кинг навремето
обяви своята мечта и тя възпламени съзнанията на хората, защото зад нея имаше
истинска идея, истински смисъл, истински повей. А за какво точно си мечтае
Барозу? За европейски политически борд? За свръхдържава на бюрокрацията?
Всъщност има ли смисъл да се занимаваме с него?
Барозу
стана символ на десетгодишното безвремие в ЕС. Той удави европейската идея в
бюрокрация, превърна безличието в основната си идеология и превърна един мощен
съюз в бледа сянка на мечтата за него. Заради това мечтите му са сиви като
политиката, която се опитваше да провежда. Политика, която не само не издигна
ролята на ЕС, но забута съюза в рамките на световната политика и го вкара в
тежкия капан на финансовите рестрикции като основен отговор на всичко. Не знам
за какво си мечтае Барозу. Знам само, че тази ядосана, разгневена, обедняваща
Европа е продукт на неговите реални действия. Взривът от национализъм,
етническите напрежения, хаосът, всичко това се дължи на факта, че от 10 години
насам десницата в Европа осъществява политиката си на практика.
Заради това
мечтите на Барозу не са интересни.
Виж - мечтите на Мартин Шулц си струва да
бъдат чути.
No comments:
Post a Comment