Лорд Волдемор от Изтока

Ако някога Путин го закъса със самочувствието или Алина Кабаева го зареже и пичът изпадне в хронична депресия дали ще успее да забие млада мацка, той има страхотно средство за повдигане на духа. Просто трябва да прочете произволна статия от западната преса (аналитичните издания са за предпочитане), за да изтрие всеки остатък от меланхолия от сърцето си. В тази статии той е представен като някакъв фентъзи-злодей, демоничен геополитически черен маг, някакъв властелин на новия Мордор, лорд Волдемор от Изтока, чийто кървави нокти се протягат като сенки из Европа, а мирисът на газ издава местонахождението му на всички, които се страхуват да произнесат името Му.

Интересно колко бързо западната преса забрави собственото си състояние от преди около месец. Тогава всички се подиграваха на тоалетните в Сочи, оглеждаха пердетата в хотелите там, търсеха скъсан мокет под леглата и ехидно намекваха, че то какво повече да очакваш от руснаците - те толкова си могат. Днешния демоничен образ на Кървавата империя е в голямо противоречие с образа на Ония смотянаци, които даже една олимпиада не могат да организират и, ооо, ужас, монтират по две тоалетни в една кабинка...

Кое точно е истината? Нито един от двата образа не е верен. Западната преса упорито си отказва лукса да опише един реалистичен образ на Русия и бога ми, дори не с цел да я заобича, а с цел поне наистина да знае с какво се бори. Че сегашните описания ми приличат по-скоро на театър на сенките, все едно гледаш образа от дъното на митичната платонова пещера и отказваш да излезеш навън, за да видиш истината.

Описването на истинският образ на руската политика ще отнеме твърде много време и ще е достатъчно скучно, за да изгони всеки непосветен читател. Заради това целта е да покаже нередностите в западния образ на Путин. САЩ навремето спечелиха убедително студената война не само поради икономическия си просперитет и разцвет. Те умишлено образоваха цяло едно поколение млади учени - съветолози, за да разберат и проумеят с какво си имат работа като конкуренция. И до днес е откровение да четеш някои от нещата на американските съветолози, за да се види колко високо ниво не само на познанието, но и на анализа са стигнали. Те обаче в нито един момент не се опитваха да градят фалшив образ на врага си, защото това е възможно най-опасното нещо, което можеш да направиш в един конфликт. Ако изместиш битката от реалността в сферата на въображението много скоро рискуваш да попаднеш в психиатрия, където да броиш розовите слончета, които жизнерадостно пърхат около главата ти.

Два урока по реализъм. Всеки, който си е мислил, че Русия няма да реагира при така сформиран кабинет в Украйна, сигурно е паднал от небето. Дайте да не се заблуждаваме за алтруизма на руснаците. Те така или иначе щяха да търсят реванш, просто властта в Украйна им поднесе моралната директива на тепсия. И заради това е още по-смешно да виждаш образа на лорд Волдемор от Изтока в Западната преса. Защото това като минимум означава, че бандеровците в Киев вероятно са ангели, а бухалките в ръцете им са атрибут на новооткритата им святост. Когато описваш едното чудовище е добре да имаш очи и за другото. Всичко останало продължава да е игра на сенки.

Западният свят попадна и в собствения си морален капан. Значи да изтръгнеш с кръв и писъци Косово от Сърбия бе акт на висша свобода, а когато същото се случва в Крим е върховно посегателство срещу световната демокрация. Нима бомбите на едните са по-демократични от танковете на другите?

Светът май пак влиза в период, който бе позабравил. Когато двойните стандарти пак съществуваха, но не бяха прилагани от една-единствена суперсила, а от две такива. Светът със сигурност не става пак многополюсен, защото от двете страни не стоят противоположни идеологии. Сега имаме свят в който две империи ще си делят зоните на влияние и заради това пресата реагира така истерично. Просто онова поколение журналисти, които бяха наясно с триковете на Студената война се пенсионира и вероятно днес си мъдро си засуква мустаците. Те щяха да има какво да кажат на колегите си днес, които се чудят какво по-смъртоносно и иронично заглавие да измислят. Най-вероятно поне щяха да им припомнят, че в момента в който тръгнеш да пишеш такива заглавия, ти си признал, че в света вече има друга сила, която те плаши, защото не знаеш какво да правиш с нея.

А иначе, така твърди Джоан Роулинг, лорд Волдемор може да бъде обезвреден. За целта обаче трябва да си Хари Потър и сърцето ти да е чисто.

Е, питам се аз, западът може ли да каже същото за себе си?