Безвремие в края на лятото I

Обичам света през лятото. Именно през лятото смъртта изглежда невъзможна, а вечността постижима. Кипежът на живот, страсти и емоции прехвърля границите на нашите обикновени тревоги и като незаконен емигрант се настанява в кръвта на обикновените жители на планетата, за да ги превърне в стенещи същества, които мечтая за море, а не за работа. Досадно е как новата епоха е уеднаквила мечтите на всички. Това е страничен ефект на масовите фабрики за мечти. Днес никой не мечтае по различен начин. Всички мислят в схеми и клишета. Целите на всички са уеднаквени. Заради това, ако един ден стана богат, което всички знаем, че няма как да се случи, вероятно ще ме изхвърлят от този клуб. Тъпо е да си богат като всички останали. Човек трябва да бъде различен в мечтите си, защото това е една от малкото форми на дисидентство срещу системата, която ни е останала. 

Тук съм събрал моят опит за различен поглед в последните два месеца. Това са летни размисли върху прекрасния и гневен свят.

Опитвам се от няколко дни да схвана логиката на средностастическия евроталантически, грантаджийски и графоманест анализатор, но не ми се отдава.

Миналата година Путин официално спря "Южен поток" и изостри тона към външната политика на България. Шаманите ревнаха, че Путин се държи като умопомрачен империалист, който точи зъби, за да ги впие в гордата, малка, натовска България. Бардовете на хибридната война минаха по всеки тв-канал, за да обясняват как това е част от атака срещу българската държавност и суверинитет...

Тези дни Путин официално обяви, че Русия не възнемярява да прекратява отношения с България, защото това е страна, която руснаците чувстват за близка. И шаманите ревнаха, че Путин се държи като умопомрачен империалист, който точи зъби, за да ги впие в гордата, малка, натовска България, абардовете на хибридната война минаха по всеки тв-канал, за да обясняват как това е част от атака срещу българската държавност и суверинитет...

Брех, брех, брех :))))

------------------------------------------------------------------

Виждам, че Първанов ще дава пресконференция днес. Само се чудя защо пращат покана на политическите журналисти за нея. Едрите хотелиери трябва да се изповядват пред икономически спецове. Какво да правят политически репортери на разговор с толкова едър бизнесмен? :)))

--------------------------------------------------------------

Всяка важна новина за разполагането на американски части и оръжие на наша територия ние научаваме приоритетно от американски генерали или западната преса. В задачата се пита само наесен ли да чакаме промяната в Конституцията, която посочва американският посланик у нас като ръководител на българската държава? Какъв е смисълът от съществуването на Министерство на отбраната, когато в последната година единственото, с което се занимава то, е да крие информация и да произвежда гафове? Какъв е смисълът от Външно министерство, защото настоящият министър така или иначе като папагал преповтаря чужди опорни точки и най-голямата му проява на смелост е да реагира на постовете в Туитър на някой руски политик? Поне американците да се ангажират да не ни пращат някакви кукувици за посланици, ами да ги избират от кориците на списание "Плейбой" :)))

----------------------------------------------

Eeeх, де да беше така изящно. Но пазарът в реалния свят работи по друг начин. Има 5 фирми за сладолед. Най-голямата от тях прави агресивен дъмпинг на останалите. След това ги изкупува една след друга и надува цените на сладоледа до безбожност. За да може да се спестят още разходи, че шефа на фирмата иска да се къпе всеки ден в шампанско и да монтира нови бюстове на 10-те си любовници, почват да пъхат химикали в сладоледа. Разходите по производство падат, цената остава същата. Шефът на монопола дебелее. Натрупва достатъчно пари, че да се почне да си купува лобисти. Прави си тинк-танк на име "Еротичната сладост на свободния пазар" и почва да си купува конгресмени, които да прокарат закон за задължително ядене на сладолед в училищата :)))

------------------------------------------------------

Кметът на Карлово Емил Кабаиванов е оревал света в открито писмо, че очаква утре да го арестуват по зрелищен начин като го привикат на разпит в Окръжната прокуратура в Пловдив. Само преди около месец една агенция бе изпреварила събитията като обяви ареста на градоначалника в аванс, ама тогава нещата се разсъхнаха. Сега очевидно е дошло времето за продължението на блокбастъра "Дроновете атакуват". След като обществото опозна чрез дронове буржоазните имоти на реформаторските кметове е време да видим как просват половината от тях арестувани. Това е кармата на всяко тъпо реформаторско копеле, което си е въобразило, че прегръдката с ГЕРБ е флирт, а не масово убийство. Казвам ви - до местните избори всички остатъци от реформаторството в местната власт ще са или с обвинение, или в ареста. Сега разбирам защо Радан се оттегли в САЩ превантивно :))))

-----------------------------------------------------

Всеки път като отида на Витоша се изпълвам с праведен бяс и гняв. Всеки път виждам доказателства за това как комунистите са се гаврили с хората. Строили са пътища, които водят единствено към някоя забутана хижа, ох, да, строили са и хижи, прокарвали са електричество, градили са лифтове... Гадни маниаци, гаврите им не са имали край :))

---------------------------------------------------------

Понеже десет дни бях айляк като реформатор след исторически компромис не мога да забележа как от точно същото време Божидар Димитров е станал тема номер 1 на виртуалното пространство. Мисля, че три-четвърти от виртуалният народ се изказа по темата. Заради това мълчах. Но днес видях статия от екстремисткото мамино синче Манол Глишев, полупоет и полуинтелектулец, по темата (в нея той призовава историка да си ходи) и реших, че няма смисъл повече да задържам мнението си.

Необичайна политическа подлост е да насочваш атаката срещу Димитров. Да, този пич е митоман, медиен шаман, разказвач на приказки и исторически пърформанс-маниак с халюцинативен синдром, но нито една от неговите акции, нито една, запомнете, нямаше да е възможна без съучастието на властта и лично на Бойко Борисов. Фигура като Димитров е възможно само, ако е подкрепяна с ресурсите на властта. Тоест - да викаш срещу Божо Димитров, ама да слюноотделяш радостно пред Бойко Б. е висша форма на шизофрения. А дори и да не слюноотделяш, но да подкрепяш кабинета му, то тогава, искаш или не, пак си съучастник на Божидар Димитров. Толкова е простичко и зловещо. В този смисъл всички реформатори, които се правят на народни съвести, просто да отидат да ударят по 100 грама от нитратната вода от Плиска, защото тяхната власт няма да се освободи от Димитров. Това е все едно ракетата да се откаже от ракетното гориво. А и честно казано, вече не знам кое е по-гадно - историческите фантазии на Димитров или абсолютният нихилизъм на полуинтелигенцията. Това са двете страни на една и съща монета.

----------------------------------------------------

С лека форма на ужас разбирам, че новата страст на Асен Генов са телесните течности. След като настаниха върховния морал и почтеност в управлението, сега новата протестърска мания е да накарат народа да пикае по евроатлантичекките правила и всеки, който се отклонява от формулата ще бъде обвиняван за путинист :))))

-----------------------------------------------------

Гледам един много интересен филм, "Иконом на седем президента", и не мога да се отърва от тежкото усещане за манипулация. Филмът разказва историята на чернокож американец, който е иконом на седем американски президента - от Айзенхауер до Роналд Ре?гън. И представя епичния фон на разтърсващите политически промени в САЩ. И точно тук е уловката. Филмът е направен така, че да представи "Черните пантери" на Малкълм Х като някаква политическа мутация, която дори самите афроамериканци не приемат. А с какво толкова е виновен Малкълм Х? Той просто не повярва, че статуквото на белите може да бъде променено без въоръжена борба. Те и заради това го застрелват като куче. Идеята е да се покаже на чернокожите, че могат да се бунтуват, но само в рамките на статуквото. Никаква антисистемност, само зализани псевдореволюцийки, благовъзпитани и зализани като акция на Протестна мрежа...Като гледам обаче какво става във Фъргюсън, май все повече хора разбират, че са им продавали приспивателно в луксозен целофан. Статуквото обича театралните бунтове, но се ужясява до смърт от истинските.

-----------------------------------------------

В Бояна в луксозен ресторант от който се носеше яка чалга изведнъж излязоха няколко души спряха движението и след това се почна една заря все едно се отбелязва националния празник. За около 10 минути тия изгърмяха фойерверки с цената на които можеха да почерпят всеки банишорски пиянка с по една голяма ракия. Улицата цялата плувна в гъст дим. Шофьорите безропотно чакаха да мине забавлението на богаташа, който празнуваше. Перманентна селяния. Разгул на идиотите. Мило и родно.

-------------------------------------------------------

Две години Протестна мрежа! Две години доказателство, че здравната реформа буксува :))))))))

----------------------------------------------------------

Готин виц като за пред местни избори:

В селските секс шопове най-много се харчел надуваемият кмет... :))

------------------------------------------------------------

Чета в "Дойче веле" анонс, че в близките дни ще публикуват литературно разследване на Зеев Бар-Села, който във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" доказвал, че че книгите на Михаил Шолохов са "проект" на съветските тайни служби с цел да се спечели Нобеловата награда. Досега не бях срещал тази версия. Разбира се, чел съм подозренията на Солженицин, че Шолохов всъщност открадва книгата "Тихия Дон" от някакъв казак, но за първи път срещам подозрението, че той е проект на съветските тайни служби. И понеже всички знаем, че Шолохов спечели Нобеловата награда, хохохоххо, сега какво излиза - че съветските тайни служби са висше литературно явление ли? :)))

-------------------------------------------------

Чета някаква статия за големия ажиотаж, който се вдигна около американеца убил по време на лов лъвица в Зимбабве. Зимбабве иска той да бъде екстрадиран от САЩ, разни хора го хейтят в Туитър, медиите не спират да пишат по темата, гърчат го яко и вероятно този пич скоро ще е в усмирителна риза. И все пак някаква горчилка остава в мен. Тъпо е да живееш в свят, който така колективно може да се трогне от един мъртъв лъв, но не и децата, които всекидневно умират от глад и жажда...Бедните лузъри не трогват никого.

---------------------------------------------------

Имам нова идея за протест, която подарявам безплатно на Протестна мрежа или поне на тези остатъци, които запазиха невинност след кафето с Местан, въпреки еротичните тръпки. Излезе статистиката за депутатските отсъствия. От нея се разбира, че депутатите от Реформаторския блок се отнасят към ходенето на работа като фолкпевица към носенето на сутиен - съвсем небрежно. Нещо повече - депутат от РБ има наравно неизвинени отсъствия с Делян Пеевски, братче. Аз разбирам, че полагането на труд е комунистическа измишльотина и кремълско-путинистко-болшевишка тирания, ама как бориш мафията като си биеш шута от бачкане просто не мога да разбера? Време е за протест #ХодиНаРаботаБеРеформаторскиКапут :))))

-----------------------------------------------

Довечера дали Протестна мрежа ще вика пред НС "Про-те-стни бо-клу-ци" :))) Само питам? :)))

----------------------------------------------

Избраха Мая Манолова за омбудсман? Кога да чакаме колективно самоубийство на умните и красивите :)))))) Не ме гледайте така, братче - вие си я избрахте тази власт, хохохохо :))

-----------------------------------------------------

Не е за вярване, но ще напиша нещо положително за реформаторите. Срещнах заглавие "Реформаторите изпързаляха 570 хиляди българи". Хайде, дайте да не преувеличаваме. Комитетът на Близнашки миналата година, който получи яко рамо от ГЕРБ, внесе 571 612 подписа за референдум. Да припомним обаче, че след проверката на ГРАО се оказа, че 108 286 от тях са невалидни. Тоест имало е яко мошеничество, братче. С което подписката увисна моментално, тъй като се оказа, че реалните подписи не са дори 500 хиляди, бройка при, която въпреки волята на парламента, референдум трябваше да има. Така че реформаторите са изментили само около 450 хиляди човека. И бай дъ уей, защо да са само реформаторите, ами ГЕРБ? Мен ако ме питате гербаджиите сментиха с пъти по-жестоко :))

---------------------------------------------------

Точно преди една година на този ден за първи път видях на живо една девойка с южни очи, която ме беше поканила на таратор. Тараторът се оказа изненадващо добър - с мента и слънчогледови семки, но така и не запомних вкуса му, защото бях опиянен от девойката. Срещата ни се проточи над 5 часа. Говорихме за всичко - за политика, за книги, за Тери Пратчет, за далечните й арабски предци, които са нахлували в Йерусалим и за моята комунистическа рода в която още е жив пламъкът на световната революция. Времето беше спряло. Не исках вечерта да свършва. Тогава рзабрах защо другарят Буда твърди, че времето е илюзия.

Нямаше как да го знам тогава, но онзи далечен 29 юли напълно промени живота ми. Година по-късно вече живея с девойката с южни очи, а тя като революционна стихия реорганизира битието ми изцяло. Вече живея само на 300 метра от къщата на Георги Димитров и банишорското слънце рано сутрин ми напомня, че човек може да се буди от сън щастлив. Научих по трудния начин, че зеленчуците също стават за ядене, а зехтинът не е изтънчена отрова, която е била ползвана от Медичите. Схванах прелестта на разходките из Витоша, на ренесансовата литература, на полунощното люлеене на люлки в Докторската градина, на ментовата лимонада във френската сладкарница, на обиколките из Бояна, на внезапните разходки и малките магазинчета с арт-джунджурии. С девойката с южни очи за тази година преживяхме толкова много, че, да, времето наистина е илюзия. Днес вече не мога да си спомня времето преди нея, а и не съм сигурен, че искам да си го спомням. Тя разтърси и промени всичко. И даде различен смисъл на нещата. А това е магия, убеден съм, че е магия. Древноарабска магия в която са намесени южните ветрове, пролетните облаци и банишорското слънце. О, Юлия Ал-Хаким, каква година само беше, а? :)))

-------------------------------------------------

Време е за обобщение на порното. След историческия компромис и неговата цена (ние ви гласуваме окастрената и скопена реформа, а вие стреляте в десетката на президента и му прецаквате референдума) напълно се видя политическото мародерство на Реформаторския блок. Партията на умните и красивите се оказа точно това, което бе описваното от самото начало. Една градска прослойка от егоцентрични сноби, която в името на властовите си амбиции подпечата коалицията между ГЕРБ и ДПС и я официализира. От началото на летните протести през 2013 година беше ясно, че следващото управление ще финишира в точката в която Бойко Борисов и Местан ще управляват, а реформаторите като радостни болонки ще подлайват в политическата тъмнина и ще твърдят, че ново слънце е огряло галактиката. Върнете и вижте лозунгите на "умните и красивите" и ми кажете кой точно от тях се е осъществил. Съдебната реформа прилича на комикс, здравната реформа успешно превръща болниците в концлагери, сега реформаторите разкъсаха и фетиша на психодясното - ел Президенте, за да може да оцелее във властта и да се опита като някакъв политически паразит да се намърда поне някъде в местните органи на самоуправление. Няма нищо по-страшно за един народ от полуинтелектуалци, които се изживяват като духовни водачи. Докараха ни до такъв исторически компромис, че пломбите ни изпадаха. И както написа Петър Кичашки - пак да гласувате за тях, те са толкова готини, продажни, безсъвестни и морално корумпирани, че как да оставим парламентарния зоопарк без такива гадинки, кааак? :)))

---------------------------------------------------

Анонимният ФБ-хейтър отново кърти мивки с изявленията си. Преди малко ме пита с оглед на изявленията на Десислава Атанасова, че има тайна коалиция в която участват РБ и БСП дали това също не е исторически компромис и дали коалицията не трябва да бъде кръстена - "БСП - РЕФОРМАТОРСКА БЪЛГАРИЯ" :)))) Хахахах. "Радан да не замине за малко до Америка и реформаторите веднага се коалираха с комунетата", допълни той. Мисля, че ще получа сърдечен пристъп от смях.

-----------------------------------------------------

ГЕРБ съсякоха собствения си президент. От всичките въпроси за референдума мина единствено този за електронното гласуване. Още отсега предвиждам как ако се въведе подобно гласуване, ще се окаже, че в ромските махали ще има толкова желаещи за електронен вот, че лично Бил Гейтс ще се заинтересува от това струпване на хакери :)))) Историческият компромис вече дава резултати

Доколкото разбирам от телевизионните вопли на Калин Терзийски, експсихиатър и писател с около 150 читатели, не било новина това, че имало пребит до смърт лекар в Курило. От страстната му защита на московщината схванах, че ще има новина едва, ако някой изобщо успее да излезе жив от тази психиатрия...

Аз ви казвам, че Менгелето има план за изтребване на всички луди. Човекът просто не иска някой да прави политическа конкуренция на Реформаторския блок

------------------------------------------------------

Понеже българската евроатлантическа мисъл отдадена на исторически компромиси и успешни съдебни реформи съвсем е изпаднала в амнезия за ситуацията в Украйна, ще ви разкажа една метафорична история от земите на хунтата, която няма да прочетете в медиите на "Америка за България" за които в момента Украйна все едно не съществува. В средата на миналата седмици депутати от Радикалната партия на Олег Ляшко (но, не, не, не, в Украйна няма нацисти, фашисти и бандеровци!) пребиха журналиста Алексей Дурнев в Чернигов. Има видео от побоя - депутатите от Радикалната партия налагат Дурнев с палка, тъпчат го с крака...В Чернигов имаше предизборна кампания, спечелена много съмнително от човека на Порошенко, но тази кампания остана в историята с истински западни ценности - раздаване на моркови с лопати, хвърляне на гречка на населението. Но така или иначе - журналистът бе пребит и то сериозно от тези, които не бивало да наричаме бандеровци, а изискани демократи. И сега вече големият виц в историята. Търсейки причина, за да обяснят побоя депутатите на Ляшко обвиниха Дурнев, че едно време е снимал клип в подкрепа на Путин. Украинските медии съвсем демократично вместо да се възмутят от побоя излязоха със заглавия в които боят на Дурнев се разглаждаше като идеологически правилен акт, понеже, разбирате ли, тоя е снимал клип в подкрепа на Путин, Чудовището от Кремъл...Журналистът Анатолий Шарий обаче наскоро разкри, че нито един, ама нито един - нито фашагите, нито медиите реално не е изгледал клипа с Дурнев, защото той всъщност прави пародия на клиповете на предизборната кампания Путин. И какво се оказа, тези, които ден и нощ се борят с Тиранина от Кремъл всъщност пребиха настоящ критик на Путин, просто, защото така им е дошло отвътре. Прибери си, божке, евроатлантическите вересии...:))))

--------------------------------------------------------

"Докато има ракия, България е непобедима". Божидар Димитров. Само се чудя защо цялата интелектуалщина го изхейти заради тая фраза. Ах, да, забравих - тия пият само коктейли и не доближават питиетата на пролетариата, ерго разгромът ги дебне зад следващия ъгъл. "Писнало ми е от тия, които ядат само магданоз и даже дишат по квадратно-гнездовия способ", казваше навремето Николай Василев. Копеле, не мога да повярвам, че стигнахме дотук...:)))

------------------------------------------------------

Аз харесвам и одобрявам Михаил Мирчев като кандидат за кмет на БСП в София. Той е човек без маска, казва това, което ми мисли, посочва проблемите в тяхната острота и не ги посипва с псевдолиберална пудра или общи приказки. Мирчев не е напудрен клакьор на статуквото, а човек със собствена битка за по-добър свят. И точно заради това търси и успява да намери онези нови проблеми, които вълнуват левите хора и да им даде алтернатива. Видях, че бръкна в червата на десницата със своята дума "просоросоиден". Мога да ви кажа защо е така. За първи път имаме ляв кандидат, който не се страхува да се обърне и да води битка с истинския противник - грантовата паразитна прослойка, която като радиация се опитва да прокарва като безалтернативни своите истини. Самата номинация на Мирчев е успех, защото дава нова възможност на левицата да докаже автентичност, а не да съществува като някакво евроатлантическо ГМО в разредена атмосфера.

Второ - за първи път в София има кандидат, който не е продукт на апаратна игра, а на номинация на обикновените членове. Наивно вярвам, че това е подходът, който работи при левите партии, защото им дава възможност да се разширяват наистина, а не да съществуват в някаква дзен апаратна нирвана. Успехът не винаги е възможен бързо, но много често той започва със знанието за това къде точно искаш да стигнеш.

----------------------------------------------------------

"Направих исторически компромис. От утре тръгвам с роклята на жена ми." Радан Кънев :)))))))

---------------------------------------------------------

На следващото раздаване на порнооскарите един задължително трябва да бъде връчен на ДСБ...В категорията "Без вазелин" :))

----------------------------------------------------------

Ще обобщя на едно няколко мъдри мисли на моя приятел Анонимният фб-хейтър, които искам да запазя поради фундаменталната им стойност за разбиране на психодясното: "Радан Дудука rulZzz". Това това момче обича да ближе там където до вчера е плюл. Протестна мрежа май днес са пили много горчиво кафе" :)))) З

Замислих се дали Дудука е достатъчно поетичен прякор за Радан. Аз бих заложил на Златната флейта. Ама и този прякор бил зает. Нищо де - той Радан ги би и двамата :)))

-----------------------------------------------------------

Хахахаха, ох, не мога да спра да се смея. Виждам новата психодясна опорна точка: "Как можем да позволим партия с реален резултат от 7% (разбирай ДПС) да наложи своя вариант на съдебна реформа". Какво тежко питане на подръжниците на сегашното управление! Каква реформаторска драма! Макар че момент, момент - значи партия с реален резултат 7 на сто не може, а пък, разбираш ли, партия за която са гласували реално не повече от 3,5% от населението е небесно призвана да прави реформа в съда. Хохохохо, мамини сладкишчета, реформаторчета зоологически...

-------------------------------------------------------

Преди 73 година тия дето не били фашисти, ами безкрайни хуманисти, демократи и либерали застреляха Никола Вапцаров и лишиха тази страна от нейният най-голям поет. Този, който разбираше смисълът от надеждата и знаеше, че вярата в по-доброто бъдеще е трансформационна сила в нашия живот. Вапцаров е един от малкото наши поети, който комуникира със света, който се вълнуваше за цялото земно кълбо без нито за момент да забравя за трагедията на страната в която е израснал. Когато днес го четеш и изчистиш паметта му от гнусната кал на посмъртната интрига и наглата постмодерна лъжа, виждаш автентичната поезия - онази, която ти бръква в душата и прави чудо с тебе - кара те да мечтаеш, да искаш да се бориш, да не търпиш света в това застинало състояние. Нима това си ти, човечество?

-----------------------------------------------------

РБ нямало да подкрепи промените на ГЕРБ и ДПС в конституцията. И гледам, че реформаторската част от ФБ се гърчи от кеф. Хохохо, ама не бързайте да се радвате, бе! То навремето Радан беше обещал да не гласува за Б.Б за премиер, пък вижте кво стана...:))))))))

--------------------------------------------------

Само ми едно ми е чудно. Сега цялата плеяда десни шамани като Смилов, Минчев и сие, ще си изядат ли дипломите в знак на разкаяние, че като съдържателки на публичен дом продадоха Реформаторския блок на ГЕРБ? :)))) И реформаторите вместо да се зъбят у фейсо - да тръгват да издирват домашния адрес на Смилов и да си купуват катран и пера :)))

---------------------------------------------

"Раданчо упорито иска да вземе прякора на Бареков - Дудука". Анонимният фб-хейтър като наблюдава гърчовете реформаторски :))))))

-----------------------------------------------

Да ви разкажа една политическа история. И така - на стената на Асен Генов се леят реформаторски сополи за съдебната реформа и се носи хленч като в стихотворение на поетеса за която съдът отказва да потвърди, че е девствена. Написах им едно емоционално сдържано мнение, че като са гласували за Радан са получили Местан, което е съвсем естествен процес, понеже тоя не само ги излъга, че няма да подкрепи Борисов, ами и след това ентусиазирано ходи да яде депесарска баклава. После издъни реформата, ама какво да очакваш от такъв вентилатор...

И какво получавам - вместо благодарност за съчувствието - пак обвинения - пропагандата ми била плоска като чинията на Бузлуджа, никога нямало да мога да видя света отвъд кремълските стени. Честно, знаех, че ще стигнем до Кремъл, но просто не предполагах, че така скорострелно ще им отключа черната демонология. Лично Путин спря реформата, господа съдебни заседатели! какъв гад само, а? :))))

------------------------------------------------

Няма нищо по-готино от това да наблюдаваш гърчовете на реформатор, който да търси оправдания за оставане във властта, особено след като е бил изнасилен конституционно от ДПС. Един сръбски графит гласеше: "Любовта боли", каза таралежът и слезе от четката за коса". Според мен трябва да звучи така у нас: "Властта е отговорност", каза реформаторът и посегна за бурканчето с вазелин :)))))

----------------------------------------------------

Моят приятел, анонимният фейсбук-хейтър виждайки всички маневри около политическите реформи въздъхна като пророк: "Гласуваш за Радан, получаваш Местан" :))))

---------------------------------------------

И така Хакимчето ми подари блендер понеже като философ проумял светлата страна на вселената е наясно, че старият репортер се радва като малко дете на всякакви смутита, скрежини, шейкове и в тяхно име е готов от време на време да се отдава на екзотични рецепти вместо на планове за световната революция. Току-що направих първия си шейк, който се охлажда в хладилника. По пътя към този шейк предотвратих опит за политически преврат да ми се бъркат в кулинарната философия. Хакимчето вдигна ръце и ми даде цялата власт в кухнята. Сега сме като модерно семейство - нежната половинка пише политически статуси, а аз като един съвременен представител на изчезващия мъжки вид осигурявам прехраната, ох, пардон - пиенето на смутита :))))

------------------------------------------------

Монументален виц:

След като прегледал крака на Бойко Борисов, доктора казва:

- Ще трябва да сложим гипс.

Бойко Борисов:

- Къв гипс бе, плащам си! Сложете мрамор! :)))

---------------------------------------------------

Скандалът, който вестник "Сън" направи във Великобритания съвсем не е маловажен, нито трябва да бъде подминаван. Английските журналисти намериха филм от 1933 година в който се вижда как малката тогава кралица Елизабет е обучавана от чичо си да вдига ръка в хитлеристки поздрав. Четох изявление на Бъкингамския дворец, че те били много разочаровани от появата на този запис. Хахах, как няма да са разочаровани - това видео създава една съвсем различна представа за онази епоха, представа различна от опитите за пренаписване на историята с днешна дата. Не бих се учудил, ако цялото кралско семейство са били закалени нацисти в онзи период. Че Хитлер идва и сбъдва всичките им копнежи за яростна саморазправа с болшевики и комунисти. Кралското семейство на Великобритания е кръвно свързано с династията на Романови, така че в мустакатото кретенче те сигурно са виждали своя исторически реванш. Не бих се учудил, ако именно заради наци-симпатиите на елита Чембърлейн развързва ръцете на Германия с Мюнхенското споразумение. Убеден съм и в друго - дори в разгара на битката с Англия Хитлер е бил убеден, че във Великобритания има мощно нацистко лоби, защото иначе нямаше да прати през 1941 година дясната си ръка Рудолф Хес на мистериозната мисия със самолета. Така или иначе - английската кралица с детски хитлеристки поздрав показва, че днешните измислени герои май имат много тъмно и подтискащо минало.

------------------------------------------------------

Наваксвам с новините след два дни виртуално изгнание и налитам на шокираща вест - парламентарната секретарка на Министерството на отбраната Лора Кендова громи фейка, че била гримьорка. Не, не била такава. Тя (Кендова) завършила европеистика. О, божке, ама това е много жалко. Ако беше гримьорка поне щеше да има някакво оправдание, че работи за Николай Ненчев, пардон за Ники Косата :)))

-----------------------------------------------------

Налетях на едно интересно изявление на председателят на Европейския съвет Доналд Туск: "Опасявам се, че в Европа има предреволюционна обстановка". Браво бе, братче, най-накрая го загря. Елитите на ЕС в своя неолиберален маразъм най-накрая успяха да сторят невъзможното - да върнат ЕС обратно към 1968 година. И честно казано германският ботуш над Гърция бе последната капка в горчивата чаша. Ситуацията е марксистка до безобразие и то за радост на Варуфакис - масите не искат да живеят по старому, елитите не могат да управляват по новому. Добре дошли в предреволюцията! :))

-------------------------------------------------

От тия жеги нещо бях в меланхолично настроение, но тогава един приятел ми прати поредният опус на Иво Инджев и настроението ми веднага подобри. Този опус, разбира се, отново е посветен на мен. Цитирам: "Понятието ДпсиходесницаФ беше лансирано от младия Гьобелс на червената пропаганда тук". Ако не сте разбрали става дума за мен. Аз съм Гьобелс, гьонсурат и всичко, което фантазията на стария доносник може да измисли. Чувствам се окрилен.

--------------------------------------------------

Ще се опитам да кажа нещо по кротък начин. Ако е вярно, че България е казала "Не" на това да се отпусне помощ на Гърция, това е изключителна грешка и жесток политически провинциализъм. Както отдавна обясниха по-мъдрите и знаещи от мен - от нас не искат пари, а поемане на гаранции за емисия облигации от Европейския стабилизационен механизъм, които се изкупуват от европейските банки и събраните пари се предоставят в заем на Гърция. Изобщо показването на мускули пред падналия вероятно е любимото бойно изкуство на нашите елити, но пак ще повторя, точно тези, които постоянно ни проглушават ушите с мантрата ЕС, трябва първи да са наясно, че в случая "не" е автентичен антиевропеизъм. Давайте Гърция да умира, а пък ние ще се плацикаме самодоволно в нашето блато на мизерията, така ли? Едно е в политическите дебати да имаш различно мнение, съвсем друго е да се дърпаш, когато дойде времето да се помага. Първото е демократично, но второто вече си е обикновено помиярство...

---------------------------------------------------

Култов виц:

Баба на внука:

- Гошко, ти вече порасна! Баба ще ти оплете презервативи! :)))

--------------------------------------------

"Правосъдната мафия иска да скара Цацаров и Христо Иванов". Радан Кънев. Хохохохохо, сега какво ПМ - вече няма да означава Протестна мрежа, а Правосъдна мафия ли? :))))))

-----------------------------------------

Моят приятел, анонимният ФБ-хейтър, отново хвърля атомни бомби: "Какво е общото между противниците и привържениците на съдебната реформа? Не са я чели. Ако ги питаш каква я тая реформа, ще почват да гугълват...:))).

Аз обаче подходих скептично: "Ама наистина ли е така?" и тогава ФБ-хейтърът гилотинира съмненията ми: "Питай някой привърженик да ти изброи мерките - ще мълчи като риба. Важното да се знае, че Путин не иска реформа и който критикува съдебната реформа е подлога на мафията". Прав е. :)))

-----------------------------------------

Уди Алън навремето казваше, че всеки път като слуша Вагнер се изпълва с желание да окупира Полша. Аз съм така с Меркел. Всеки път като я видя ми идва да блокирам гръцките банки :))))

--------------------------------------------------------

Дайте да изясним нещо относно #психодясното, и, разбира се, #Протестнамрежа и тяхната акция "160 от 240" - за промяна на Конституцията са необходими 3/4 от гласовете на 240 депутати, което прави не 160, а 180 депутата. В процедурата обаче има вратичка, ако предложените промени съберат гласове, които са в рамките между 160-179 гласа, тогава в период от 2 до 5 месеца парламентът може отново да гледа промените в Конституцията. И сега слагаме лупата върху акцийката на ПМ - те настояват за 160 депутати, следователно се опитват да издирят бройка, която да им осигури едно безкрайно проточване на процеса по промени в Конституцията и ще могат още поне половин година да дават загрижени интервюта как ако не бъдат приети идеите на Христо Иванов, вселената ще рухне, Росен Плевнелиев ще почне да носи рокли, а Лили Иванова ще пропее чалга. Тъжната истина е, че реформаторите напълно прецакаха всякаква идея за реформа в съдебната система и за промяна в основния закон. В момента те издирват безкрайно тъпо 160 депутати не за да променят Конституцията, а за да гарантират оцеляването на Реформаторския блок. Хохох, но да разчиташ на Протестна мрежа да ти спасява задника, е все едно да търсиш Русата Златка в някоя библиотека. И след това се сърдят, че били наричани психодясно. Окей, готов съм да преговоряме за #изтрещялотоДясно :))))

-----------------------------------------------------------------

Нямам представа кой е победител в играта между Гърция и страните от Еврозоната. Почитателите на Гърция са потънали в меланхолия, а пък слугите на статуквото радостно примляскват. Аз имам особено разбиране. Ципрас никога не е имал шанс да пребори финансовата олигархия на Европа. Той е сам, а срещу него са вълците. Страната му тъне в дългове и трябва да намери някакъв изход. В тази кошмарна ситуация той направи невъзможното. Показа им, че е автентичният говорител на гръцкия народ и, че трябва да го вземат насериозно. Ситуацията е като с Априлското въстание, май френдс. Бенковски е имал съзнанието, че е обречен на неуспех, но голямата задача е била в сърцето на тирана да се отвори люта рана. Мисля, че раната се появи по телесата на олигархията в ЕС. Начинът по който бе стъпкана Гърция, сатанинското танцуване върху протестния вот на хората, опитът ръцете на всеки несъгласен да бъдат строшени, медийното вампирство, валсът на слугинажа, който разля тонова сладострастна лига, че "охи"-то е отишло на кино - това се превръща в началото на един край. Няма да я бъде Европа в този вид. И това не е някакъв мой мрачен реваншизъм. Пред очите на всички се видя истинското лице на банковия капитализъм. Частните банки си направиха своите собствени провали провали на държавите в Еврозоната. Дългът от частен стана публичен и, ако има хора незамъглени от идиотска пропаганда трябва да разберат, че собствените им правителства стовариха гръцката криза върху техния гръб. Държането спрямо Гърция е израз на политически дефект. ЕС жертва демокрацията в името на големите кинти. Всички искат да живеят в съюз на солидарността. В съюз на алчните прилепи и наглите богаташи едва ли някой ще иска да стои още много дълго.

 

Риалитито с реформаторските кметове

От един месец насам е ясно, че блокбастърът "Дрон прелита на кметската къща" вече върви към медийното истерично риалити - "ДАНС те просва на пода рано призори". Първи участници в него очевидно ще станат кметовете от Реформаторския блок, които ще изпитат на гърба си политическият вакуум след епохалния исторически компромис за конституцията.

Тези дни основният медиен герой от риалитито е кметът на Карлово Емил Кабаиванов, който от миналата седмица насам превантивно се оплаква пред всяка камера, която види, че ще го арестуват зрелищно с цел отстраняването му от предизборната надпревара. Журналистите отчаяно се опитват да измъкнат отговора на въпроса - кой, #КОЙ иска да го отстрани, но старият седесар мълчи като Радан Кънев след пиене на кафе при парламентарната група на ДПС.

Това е сюжет на полусенките и на полуистините. 

Всички знаят, че покрай реформаторските кметове тече най-голямото напрежение в управляващата коалиция, защото ГЕРБ са тръгнали като валяк да си разчистят терена за местните избори. До датата на вота вероятно няма да остане син или полусин кмет, който да не бил посетен от дрон, полицай или местния лидер на ГЕРБ с конкретна оферта. Това е цената на прегръдката с Бойко Борисов, която реформаторите ще платят с цялата болка следваща от нея. Участието в риалитито с полицията е просто странично следствие от хващането на това смъртоносно хоро.

И най-интересното е, че съвсем очевидно реформаторските кметове много добре знаят кой ги поставя в този капан и кой ги води на медийно заколение. Но мълчат и се правят на герои докато поглъщат вода. А това мълчанието е част от заложения капан. ГЕРБ са наясно, че градоначалниците ще мълчат в името на другата власт. И така хората на Борисов ще могат трайно да обезкостят РБ от всякакво присъствие в общините.

И, когато местните избори минат, дано ръководството на РБ да може да се топли още известно време от спомена за историческия компромис. 

Че ще имат нужда от него в глуха опозиция. 

Безсилието на камерите

Прословутият уличен художник Банкси има една рисунка на камера и с надпис под нея: "Цяла една нация под очите на камерите". При него това е бунт срещу бруталното навлизане на властта в личното пространство, която пренебрегва изключително много морални и нравствени норми.

В България е точно обратното. Камерите вече ни се представят като решение за всичко. Против обири - камери. Против етническо напрежение - камери. Против ескалация на насилие - камери. Тези дни от Асоциацията на пострадалите при катастрофи също призоваха за повече камери като начин да бъдат спрени нелегалните гонки.

Камерите са ефектно решение, но само те не стигат. Тези дни полицията е засякла мотор, който се е движил с над 150 километра в час по Околовръстното на София. Има го сниман на камерите, но моторът няма номер и следователно почти е сигурно, че няма да бъде издирен. А дори и да имаше номер, е ясно, че всъщност безнаказаността е основният проблем. Хулиганите се държат идиотски на пътя, защото знаят, че няма да платят с нищо за своята арогантност. Такива няма да ги спрат камерите, а трябва да ги спре полицията. Но полицията почти я няма. Уж България е страната с най-много полицаи на глава от населението в ЕС, но това само увеличава усещането за беззаконие. Като хванат на пътя хулиган, той винаги може да се отърве с подкуп. Тези, които правят гонките, много добре го знаят. Местните власти са парализирани от страх да действат, а централната пет пари не дава за този проблем.

Това е нещо, което камерите, уви, няма да могат да решат. 

Трябват ни не нови камери. 

А направо нова държава.

Кой ядоса Божеството на магистралите?

Колко често се виждали Божеството на Магистралите гневно напоследък? Това е сложен библейски въпрос. То (Божеството) не се гневи, когато държавата взима дълг от 16 милиарда, не се гневи, когато нарича журналистите "пуйки", не изпада в бяс, когато Радан Кънев пише палави любовно-политически писма от САЩ, окото му дори не трепва, когато патриотите му поставят поредния си ултиматум или кадрова амбиция. Единственото, което може да Го изкара от състоянието на блаженна управленска нирвана е някой да тръгне да критикува любимите му рожби, символът на неговата божественост - пътищата, магистралите и амбицията България да бъде залята предизборно с горещ асфалт. Тогава Божеството сбърчва медийни вежди и започва да реве гръмогласно така че цялата вселена да се люлее все едно е обърнала половин литър водка на гладно. Така се случи и в тези размирни дни. Бойко Борисов се похвали във фейсбук със снимка на пътен възел Белокопитово, направена от дрон, а тъпите лузъри във виртуалното пространство вместо да му запалят по една свещ, да прочетат молитва в негова чест и да му заколят поне по едно агне за помен, започнаха да се гаврят с новата му любима играчка и да изчисляват дали изобщо е възможно на това инженерно съоръжение, глътнало колосалните 66 милиона да се вземе добър и правилен ляв или десен завой.

И наистина - за отделната електорална единица беше истинско предизвикателство да не направи ироничен коментар за Белокопитово. Снимката от дрона показваше някакво оплетено съоръжение, което по-скоро напомня за картина на Кандински, отколкото за продукт на човешката цивилизация. Отгоре новото бижу на Борисов прилича на фантазия на абстрактен експресионист, който е халюцинирал в продължение на цяла седмица. Много хора си припомниха как Бойко Борисов бе нарисувал на Жан-Клод Юнкер схема за това къде да се намира прословутият и никога неслучващ се хъб и понеже рисунката на премиера също приличаше на стадо от змии, които си правят оргия, гавраджиите веднага се запитаха да не би архитектите да се вдъхновявали от тази прословута творба. Сега всички съществуваме в електронна епоха и само за миг можем да видим как се правят пътни възели по света и повечето от вбесилите премиера се чудеха защо между нашето творения и примерите по цялата планета има толкова малко прилики. Защо е било необходимо да се изливат толкова много пари в нещо, което за разлика от обикновената детелина има не само 2, а цели 7 конфликтни точки (тоест места с потенциална възможност за пътно-транспортно произшествие)? Още едно вглеждане показва и друго опасение, че този възел е много опасен - у нас движението се извършва от дясната страна, а в това транспортно чудо има вливания в основен път с лента за ускорение от ляво. Това са предпоставки за сериозни катастрофи. Човек дори започва да се чуди да не би авторите на проекта да са паднали от Марс или пък да идват при нас от паралелна реалност.

Отделно веднага изникна коварният въпрос - дали изобщо страната се нуждае от пътен възел в такъв размер. Кратка справка показва жестоката реалност - нормативът за натовареност на една лента у нас е преминаване на 960 коли на 24 часа. За две ленти това означава една кола на 45 секунди - денонощно. Такава натовареност, особено край Шумен просто няма и няма как да я има. Очевидно е, че сложният възел в Белокопитово съвсем не е нужен - от транспортна и инвестиционна гледна точка. Мотивите за неговото построяване са били съвсем други. Най-вероятно яростно разпределяне на комисионни и изчезване на пари по веригата. Кое точно в тази оплетена транспортна абстракция може да глътне 66 милиона? И не е ли това част от схемата на вечната мизерия в България - оскъпяване и най-елементарният проект до безбожност, защото по веригата са се накачили толкова много икономически паразити, че сметката, която се поднася на данъкоплатеца може да предизвика инфаркт.

Всички тези иронични шеги и въпроси накараха Божеството да се ядоса. То търпя няколко дни да му се разхождат по асфалта, но най-накрая сърцето не издържа и Борисов изригна като вулкан пред пуйки, тоест журналисти по неговите разбирания: "Обещахме на селата не само да им оправим пътищата, да им дадем възможност и те да могат да се качват на магистралата, както и на Белокопитово. Но за да вкараме всички да могат да я ползват, го направихме така. И като нищо да кажат срещу всичките добри неща, които се случват. И мъка голяма". След това Божеството сподели поредният библейски факт, тоест факт, предназначен само за вярващи, но не и за проверяващи скептици - всички пътни възли в Сингапур били като този в Белокопитово. Сингапур, братче, разбираш  ли? Не си играем на дребно, ами веднага се оприличаваме на азиатския тигър и неговите магистрални нокти. Аз лично разглеждах с часове снимки на пътищата в Сингапур, но никъде не открих пътен възел с толкова развихрена артистичност като този в Белокопитово. Построеното в Сингапур е изящно и се отличава с простота на решенията. Никой не изисква от шофььорите да решават пъзели в движение, в които като в руска рулетка винаги има шанс да не вземеш правилния завой. Както на пътя, така и на историята.

Забележителна беше реакцията на "либералната" преса у нас. След като еуфорията от иронията отмина, те влязоха отново в типичното мизантропско настроение и започнаха да се подиграват на българите, че разбирали и от транспорт и ставали академици по всичко. И нито един от тях не зададе въпроса - а трябвало ли е да се харчат толкова много пари за нещо от което не е имало никаква нужда. Изобщо покрай един безбожно скъп транспортен възел отново се очертаха фронтовете в българското общество и кошмарното недоверие, което народът изпитва в способностите на сегашната власт да сътвори нещо в негова полза. Това не е обикновен нихилизъм, това е изпепеляващо недоверие на хора, които трябваше да живеят в една просперираща страна, а се оказаха пленници на най-бедната страна в Европейския съюз. Точно заради това тази държава съществува само през новините за нови пътища и през нищо друго. Това е била идеологическата необходимост от пътния възел. Божеството на магистралите се нуждае от знаци за своето съществуване, защото иначе дори и самото то може да изпадне в депресия.

За комунизма навремето казваха, че е родил много икономически чудовища. Тоест - напълно нефункционални предприятия и търговски обекти. Един велик философ Владислав Тодоров дори обяви, че "комунизмът създаде пределно ефективни естетически структури и пределно дефективни икономически структури". Тоест никой не гледа за какво служи нещо, но се оценява единствено неговата идеологическа стойност, политическият знак. Интересно - същото това не важи ли за Белокопитово? Гради се нещо не по целесъобразност и с мисъл за публичните финанси, а защото трябва да се захлеби, че армията от чиновници има да праща деца на училище наесен. Строежът на ненужни пътни възли, постоянните ремонти на пътища, които са били ремонтирани само преди години, вечното изливане на асфалт - това е метафора за политическата задънена улица в която се оказала България. Никой няма ясен план за бъдещето, народът нищо хубаво не чака, всеки се спасява поединично, а междувременно се разпределят комисионни и изникват поредните километри магистрала, които ще трябва да бъдат ремонтирани само след 6 месеца. Това е самозатвореният цикъл на българската естетика на прехода. Корупция във всяка капка асфалт. Ненужни проекти до пълно умопобъркване. Корупцията се оказа двигател на много по-неефективна икономика отколкото някой някога си е представял.

И ироничното е, че тя се осъществява от тези, които иначе отричат комунизма. А всички проекти, които днес представляват тяхната идея за управление - от магистралите "Тракия", "Струма", "Люлин" та чак до пътният възел Белокопитово всъщност са възникнали като план още при комунизма. Те бележат онази тънка червена линия, която показва до кога в България е имало някаква държава с план за бъдещето и кога започва да се шири невижданата корупция като елемент на великата криминална революция, окачествявана поетично като преход. Да, дори Белокопитово е възникнало още по времето на Тодор Живков като идея, но никой тогава не е можел да предположи, че ще дойде момент в тази страна, когато хората ще бягат като от чума от нея, а пътищата ще станат символ на един неспирен корупционен стремеж, горящ като адски огън в чистилището на българската национална душа. Не е ли иронично? Антикомунистите днес могат да съществуват единствено на база на проектите от комунизма. Това е по-оплетено дори от Белокопитово. 

И носи дори усещането за повече черен хумор от този прокълнат пътен възел.

Бърни Сандърс - кръстоносният поход срещу милиардерите

Името Бърни Сандърс за първи път научих от филма на Майкъл Мур "Капитализъм: Любовна история". В него Сандърс съвсем открито и в разрез с правилата на медийния мейнстрим и пропаганда се обяви за "демократичен социалист", а сами знаете, че след ерата на Макарти думата "социалист" е така сатанизирана в САЩ, че левицата там все още предпочита да минава с евфемизма "liberals". Пред Мур Сандърс съвсем кротко и почтено обясни основите на своето политическо кредо - повече регулация на финансовите пазари, ограничаване на алчността на корпорации и изграждането на държава, където всеки има своя шанс. Голяма част от американците, които не са дишали отровните изпарения на "Фокс нюз" и техните производни оценяват Сандърс, защото той успява няколко пъти подред да влезе като независим кандидат в Конгреса на САЩ, а след това и в Сената и да се бори за своите идеи.

Тогава отделих време и прочетох повече за политическият му път. Той е изумителен. Сандърс, който е роден през 1941 година, е участник в повечето битки за граждански права и демокрация за които знаем от историческите филми. Например през 1963 година участник е в похода за Работа и Свобода, прословутото събиране във Вашингтон, където Мартин Лутър Кинг чете своята известна реч "Имам една мечта...". Като сенатор след това Сандърс е най-активният глас срещу неравенството в САЩ, най-активно подкрепя идеята за обществено, а не частно здравеопазване и общо-взето се оказа единственият политик, който открито тръгна на поход срещу милиардерите като дори отказа техните пари като дарения. Така Сандърс се оказа най-големият глас срещу бедността след Робърт Кенеди, който бе убит преди да има шанс да стане президент.

Когато през април стана ясно, че Сандърс ще се бори за номинация за президент от Демократическата партия, честно казано не приех с оптимизъм новината. Той стои много по-вляво от огромна част от Демократическата партия и просто не виждах никакъв начин да се пребори с огромната финансова машина в която се е превърнала Хилъри Клинтън. И все пак на американците очевидно вече им е писнало да гледат как години наред един малък ултрабогат елит налага политическите правила във Вашингтон, защото с удивление разбрах, че социологическите проучвания показват преднина на Сандърс пред Хилъри Клинтън. Разбира се, това е все още много ранен етап от надпреварата за номинацията на демократите, но потърсете клипчета в Ю Тюб на Сандърс - на този етап от кампанията никой досега не е събирал такива огромни тълпи от хора, които възторжено да аплодират посланията му. Очевидно Сандърс е събрал огромна политическа мощ, защото той говори това, което обикновените хора отдавна си мислят, но никой от политическият елит не смее да го изрази по подобен начин. Насладете се на една автентична политическа реч и слово, такива каквито отдавна не са били използвани: "Тази кампания изпраща послание към класата на милиардерите - да, ние имаме куража да си премерим силите с вас! Нашето послание към милиардерската класа е - вие няма да продължавате да получават милиарди данъчни облекчения, докато има деца в Америка, които си лягат гладни! Вие няма да продължите да спирате фабрики в Америка и да изпращате работните ни места в чужбина, докато милиони американци имат нужда от работа. Няма да продължавате да криете милиарди долари на Кайманите и Бермуда, докато ние имаме огромни нужди, които не можем да посрещнем тук. Алчността на милиардерската класа и корпоративна Америка трябва да бъдат спрени".

Това е точната диагноза на американският проблем от последните 30 години. Неолибералният разгул на богаташите превърна САЩ в експериментална площадка на всякакви десни токсични идеи. Резултатът от това беше ужасяващата криза от 2008 година. Нито един виновник за нея обаче не бе наказан. Нито един. Оставиха няколко банки да фалират, но спасиха най-големите от тях. Социализмът за богатите бе в пълен ход. Тези, които сринаха системата получиха тлъстите си бонуси и се оттеглиха, а на бедните отново бе представена цялата сметка. Резултатът е точно такъв, какъвто го описва Сандърс - САЩ са страната с най-голямо неравенство сред развитите страни. И този огромен морален проблем бе оставян досега настрани. Неравенството е в състояние да разкъса социалната тъкан в една страна като раков тумор. Този проблем упорито се отбягва от десните икономисти, които отказват да признаят, че прословутото "процеждане" просто не се осъществява. Най-богатите паразитират върху всички останали и стават още по-богати.

И обикновеният американец, този заливан от телевизионна отрова и шамани избирател очевидно вече е на път да разбере, че американската мечта е просто една илюзия от миналото. Американската мечта беше продукт на едни съвсем други времена, когато дъжавата в САЩ бе истински регулатор, а не просто придатък на американската олигархия. Милиардерската класа се почувства свръхсилна и започна да убива запазената марка на САЩ - средната класа.

Средната класа не съществува в автентичния капитализъм. Тя е инженерен продукт. В  САЩ тя бе създадена от политиката на Рузвелт, последният американски президент с истинска визия за нещата. Рузвелт осъзна, че капитализмът може да глътне вода и да бъде пометен от вълната на бедността и радикалните настроения и заради това го промени и го социализира. В мига в който неговите уроци бяха забравени милиардерите изпълзяха от блатото и нароиха своите паразитни тинк-танкчета чрез които да държат целия свят в идеологическо подчинение.

И Сандърс е опозиция на целия този нов финансов ред, който превръща света в концлагер, където вместо надзиратели има банкери и братя Кох например. Да, прочетете за братя Кох, Сандърс често ги споменава в своите речи, следващият път като ви кажат, че в САЩ няма олигархия, просто посочете техните снимки. Това е лицето на смазващата айнрандистка арогантност, която засмуква все повече и повече политическа власт.

Сандърс има своят шанс да промени политиката в САЩ. Неговият успех вече сигурен най-малкото, защото той промени езика на левицата и я извади от състоянието на ступор в което съществуваше тя. През 2008 година Барак Обама бе избран именно с надеждата, че ще предложи алтернатива на смазващото статукво и той на практика се подигра с тази надежда. Не смятам, че Обама е лош президент, но от него се очакваше много повече. Днес тази носител на същата тази надежда е Бърни Сандърс, този опиянителен честен човек, който на 73 години не изпита нито грам страх да влезе в битката с големите кинти и да даде глас на тези, които бяха лъгани толкова много години. Наистина му стискам палци. Американците заслужават президент като него. Светът също. 

Архарът на ГЕРБ и Реформаторския блок

За един предишен президент се носеше убедителният като градска легенда слух, че в поетично красивите планини на Узбекистан е отстрелял архар, вид див козел, който вече е толкова рядък, че е вписан в Червената книга. Обществото така и не разбра дали в тази история има нещо вярно, защото всички участници в нея пазят конспиративно мълчание, а мъртвият архар така и не успя да даде интервю на Люба Кулезич. Тези дни обаче настоящият президент Росен Плевнелиев влезе в ролята на този митологичен див козел и бе отстрелян пред очите на целия народ. Всички видяха как в парламента групите на ГЕРБ и на Реформаторският блок обезкостяват неговата инициатива за референдум за изборните правила като масови убийци и от трите въпроса запазиха само един - този за електронното дистанционно гласуване, което е все едно да си обещавал на народа пищна вечеря, а най-накрая да ги караш да бъркат в кофата за боклук, за да видят дали там не е останало нещо с което да заситят глада си. В мига в който Плевнелиев четеше своите мотиви в парламента трябва да е усещал с инстинкта на жертва как червената точка на политическите снайпери се разхожда по неговото чело и екзекуторите му чакат в мрака, за да нанесат решителния изстрел точно в десетката. Плевнелиев се оказа един нашенски архар, превърнат в трофей от своите, което сигурно боли най-много. "Президентът излиза по-силен след това странно гласуване за референдума през тази седмица", обобщи пред националната телевизия държавния глава, верен на своя стил да говори за себе си в трето лице все едно се носи като будистко божество над софийските облаци. Тази негова реплика може да бъде записана като един от най-кратките вицове на земята. След гласуването в парламента стана ясно, че България просто няма президент, а една кукла на конци, която често не разбира в какви сценарии точно я карат да участва. И да не бързаме да изпитваме съчувствия към падналия. В тази история нито един не е това за което се представя и всички играят

с политически маски. 

За да разберем защо се стигна до публична екзекуция на президентската идея за референдум е добре да си спомним кога и защо бе предложена тя. Предложението народът да бъде питан дали иска задължително гласуване, да избира част от депутатите мажоритарно и дали да се въведе електронно подаване на вот, дойде от Росен Плевнелиев в края на януари 2014 година. Интересно време. Започналите в лятото на 2013 година улични протести на умните, красивите и богатите така и не успяха да свалят правителството на Пламен Орешарски, а дори тръгваха да се спихват като балон в ръцете на първокласник. Вероятно някъде тогава съветниците на Плевнелиев му дадоха идеята да продължи атаката към правителството именно чрез отстояване на инициативата да има допитване до хората. Предполагаше се, че по този начин кабинетът ще бъде притиснат до стената, а профсионалните граждани ще намерят още един повод да задържат медийното внимание към себе и. Тази смяна на политическата тактика завари част от протестърите изключително неподготвени и доведе до смешни и иронични сцени. Точно в деня в който президента обяви идеята си за референдум, групичка от глуповати протестъри, начело с театралния екстремист Манол Глишев окупираха за втори път Софийския университет. Техните действия бяха в остро противоречия със смяната на оръжията за борба и се стигна до парадоксалната ситуация преподаватели, които с оргазмична страст подкрепяха първата окупация на СУ да ходят да разгонват втората, включително и чрез силен натиск върху заблудилите се маргинали. Така че закъснелите протестъри нямаха никакъв шанс - тяхната окупация трая само три печални дни, а през това цялото президентство заработи на пълни обороти, за да създаде Граждански комитет, който да събира подписи за идеята на Плевнелиев. Намери се и подходящ кандидат за председател на комитета - активно протестиращият конституционалист проф. Георги Близнашки, тогава все още член на БСП, макар и активно бойкотиращ дейността на партията откакто тя през 2011 година му разби сърцето като отказа да го номинира за кандидат-президент. Само една бележка - днес вече протестърството сериозно мрази Близнашки, защото той се обяви срещу съдебната реформа на Христо Иванов, нарече го "юрист без нито един работен ден" и обяви, че някои са превърнали протестирането в професия, но тогава фигурата му бе много подходяща, защото предаваше на подписката едно усещане за надпартийност и успешно маскираше факта, че зад нея застават единствено гербаджии и психодесни. Идеята за референдума обаче намери неочаквана опозиция. Срещу нея се обяви вицепрезидентката Маргарита Попова, която в ефектно и силно интервю направо попита: "Със забрани и задължения ли ще поправяме демокрацията?". Гласът й обаче остана глас в протестърска пустиня. Инициативният комитет (на учредителния протокол той бе изписан "Иняцитивен комитет") заработи, но само след седмица се видя, че силите на гражданите не стигат до никъде. Тогава се наложи включването на ГЕРБ. Близнашки и Бойко Борисов се снимаха приятелски зад една камара папки с подписи. Всичко беше мир и любов, въпреки съмнението, че официално обявените 571 612 бяха събрани за около две седмици. Само година и нещо преди това на БСП й отне близо 3 месеца да събере около 700 хиляди подписа за референдума за АЕЦ "Белене". След произнасянето на ГРАО грозната истина лъсна - 108 286 от подисите се оказаха невалидни. Така събраните парафи се оказаха около 450 хиляди, тоест съвсем недостатъчно, за да може референдумът да бъде задължителен. И това позволи на предишното Народно събрание да смотае въпроса. Съдбата обаче обича иронията. В последните дни на кабинета "Орешарски", когато отношенията между БСП и ДПС влязоха във фаза на гореща война, референдумът получи нов шанс за живот, защото социалистите се бяха обявили в подкрепа на задължителното гласуване като политически удар срещу хората на Местан. На спешно свиканите парламентарни дебати обаче именно ГЕРБ с напускането на залата прецакаха прокарването поне на идеята за задължително гласуване. Така позиционното напрежение се изостри, но президентските предложения бяха натикани дълбоко в килера, защото на хоризонта вече се очертаваха предсрочните парламентарни избори.

Според мен още тогава би трябвало да се изясни и най-недоверчивите, че идеята за допитването не цели да отговаря на интересите на гражданите. От първия миг това беше единствено и само политически инструмент за атака и нито една от партиите, които обявяваха, че го подкрепят не го е разглеждала като нещо различно. Темата се въртеше в публичното пространство като бомба с махнат закъснител, за да се трупат предизборни активи. През 2014 година, убеден съм в това, дори самият Росен Плевнелиев не вярваше, че референдумът му някога ще се проведе, независимо от безкрайните тиради по темата. След като бе конструирана гербаджийско-реформаторската власт обаче инициативата за допитване като демон от миналото, който не иска да си тръгва, остана да виси в общественото пространство, защото и ГЕРБ, и Реформаторския блок я бяха поставили в своите предизборни програми. Вместо да ги обедини обаче тя се оказа източник на постоянен раздор, особено по темата за мажоритарното гласуване. В темата се намеси и ДПС с предложението на Лютви Местан всички 240 депутати да се избират мажоритарно, която беше направена съвсем сериозно, макар и с обяснението, че цели да покаже абсурдността на подобно начинание.

В крайна сметка покрай "историческия компромис" за съдебната реформа се оказа, че цената за него е публично посичане на президента, който незнайно защо бе повярвал, че предложението му ще получи зелена светлина. Веднага след гласуването в който стана ясно, че хората няма да бъдат питани за задължителното и мажоритарно гласуване, ГЕРБ побързаха да обвинят Реформаторския блок за провала, без обаче да могат да обяснят защо на едно от гласуванията в залата от тяхната група присъстваха само 55 души. Една интригантска идея завърши живота си като пълен цирк. Президентът бе публично унижен, нещо, което той заслужаваше, но по-гадното е унижението на самата идея за пряка демокрация. Самозабравеният гербаджийско-реформаторски елит показа, че пет пари не дава за мнението дори на собствените си избиратели, част от които със сигурност са искали да бъдат питани по посочените въпроси. Но освен че щеше да усложни до безкрай местните избори (опасност, която изобщо не е избягната) референдум с тези въпроси можеше да постави прът в плановете на ГЕРБ за нова конфигурация на управлението наесен. След серията от компромисите стана ясно, че реформаторите вече пречат на Бойко Борисов, а самите реформатори май го разбраха твърде късно, едва след като станаха съучастници в компромиса, който потвърди политическият съюз между ГЕРБ и ДПС.

В крайна сметка парламентът стана свидетел на сцена достойна за Хамлет, пълна с предателства, призраци и много трупове. Не е ясно дали всички знаци, които бяха дадени могат да бъдат разчетени докрай, но е почти сигурно, че ГЕРБ няма намерение да подкрепя Росен Плевнелиев за втори мандат. По-лошото за него е, че вероятно и Реформаторският блок няма да го направи, защото с прекалено голяма усърдие взеха участие в неговото публично унижение. И когато наесен допитването се провали с гръм и трясък, защото едва ли хората ще изпитат голямо желание да се занимават с електронното гласуване, ще станем свидетели на края на подмяната на политическия ред на страната. Проблемите на България са остро социални, разтърсваща бедност, неравенство като от 19-ти век, отчаяни безработни и високи битови сметки. Но управляващите просто са слепи за това. Плевнелиев нито един път не е поставил въпроса за бедността на обсъждане. В главата му бяха само референдуми и е добре, че го накараха да изгълта цялата мерзост на своята идея. 

В ситуация в която всички са лоши това е последното удоволствие на случайната електорална единица - да вижда, че поне някой си получава заслуженото. 

Здравната реформа да бъде пратена в Курило

Ето една история, която звучи като изкарана на бял свят от кошмар на Стивън Кинг. На лекарите в кожното отделение на Пета градска болница в София официално им се съобщава новината, че работните им места се закриват. Разстроен от перспективата за попадането на безкрайно свития пазар на труда кожният лекар д-р Илко Иларионов изпада в стресово състояние. Заради психичното си разстройство е откаран в болницата "Св. Иван Рилски" в Курило и там се разиграва нещо потресаващо за което има две отричащи се една друга версии. При първата от тях се твърди, че е станал бой между пациентите, където лекарят пострадва много тежко. Втората е по-брутална. Според нея доктор Иларионов е бил вързан от лекарите, а след това систематично е пребит с тръби до състояние на кома. За ужасяващата драма се разбра не от болницата в Курило, а от "Пирогов", където жертвата на побоя почина в мъки ден по-късно.

На този етап все още не може да са каже каква е истината. И агенция "Медицински одит" и Софийска градска прокуратура започнаха проверки по случая и от техните официални заключения ще разберем кой точно сюжет ще е случил във фаталния ден и е опръскал с кръв болницата в Курило. Но още отсега е ясно, че и двете версии са ужасяващи. Първата говори за изключително занемарен контрол, за изпуснато управление, за превръщането на едно психиатрично заведение в касапница. А, ако е вярна втората версия, тогава наистина здравеопазването е ударило някакво своеобразно дъно и дълбае надолу. Какъв е смисълът от реформи, усилия и политика, ако сме стигнали дотам лекари да убиват лекари? Ако се окаже, че това е истината май ще стигнем до голямото откровение, което вселената отдавна иска да ни преподаде, но ние все се правим, че не го виждаме - след толкова "реформи" здравеопазването окончателно бе умъртвено и трупът му се е вкочанил. И, ако искаме да имаме такова трябва да започнем всичко отначало, защото безкрайните години на експерименти вече наистина са оказали своето разрушително влияние.

Точно от тази истина обаче реши да избяга здравният министър Петър Москов, който се яви по една телевизия веднага след инцидента и за съвсем кратко време успя да направи няколко чудовищни гафа. Трагедиите наистина не трябва да се политизират или пък да бъдат използвани в банални конфликти, но поведението на Москов по отношение на този случай не може да бъде подминато. Здравният министър, който иначе толкова добре играе ролята на градския пич, който ще дойде и ще размете лошите с някой лаф от жълтите павета, реши да пази мълчание и отказа да вземе отношение по случая.

Нещо повече - той веднага се нахвърли срещу медиите, които се занимаваха със случая, залепвайки им поетичното определение "лешояди". "Хайде да не спекулираме, да не търсим грозното, гадното - това е порнография, разбирате ли", сопна се още здравния министър. Точно тогава се разбра нещо изключително цинично. Москов пет пари не даваше за мъртвия лекар, неговата болка беше в това, че историята за разпадналото се здравеопазване се обръща срещу него. Той изчисляваше щети, а не изрази дори елементарно съчувствие. От думите му едва ли не се разбра, че всичко това е организирано от някакви тъмни кръгове, които не са съгласни с това, което прави държавата с болници. И именно подобно отношение към трагедията е проблематично, а не онова, което медиите направиха. Медиите си свършиха работата - разбраха и информираха за една история за която имаше план да бъде премълчана и скрита.

Но забележете само - описването на детайлите по драмата бе определено като "порнография". Да, наистина е такава, но големият въпрос е дали медиите са виновни за нея. В този случай те просто отразяват грозната действителност и няма как да я разкрасят. Достатъчно е само да се отворят форумите в интерен, за да се види, че болницата в Курило отдавна е обект на остри и много критични коментари от страна на роднини на пациенти. Описанието на тези истории само по себе си може да бъде обект на отделна статия, но хората, които пишат посочват, че санитарите са агресивни, лекарите небрежни, кражбите там ежедневие. Не пиша това като свидетел и няма как да знам дали е истина, но описанието на такива детайли не е порнография, нито пък някаква цинична страст към грозното, а реален дефект на здравната система, който всички се правят, че не забелязват. В момента в който здравеопазването бе превърнато в някаква стока, а финансово-паричните взаимоотношения станаха основните между лекар и пациент, никой не е в безопасност в ръцете на лекарите. Което съвсем не означава, че сред тях няма добри или хуманни хора. Напротив - повечето са такива. Проблемът е, че средата вече е толкова разядена, че не в един и два случая пациентите са имали чувството, че на тях гледат единствено като на спестовни касички, които трябва да бъдат изтръскани докрай. И на този фон смъртта на лекар в болница, пък бил и той жертва на друг пациент или на озлобени колеги е просто един детайл каква е атмосферата в която трябва да съществуват лекарите. Те не са машини. Когато върху тях постоянно и безобразно се оказва управленски, бюрократичен и дори политически натиск е съвсем нормално и те също да се чувстват жертви на порочната система, която бе установена у нас. Но Москов, наричан Петър Менгеле заради пиар-изцепките му, че няма да праща линейки в циганските махали, в нито един момент не си позволи да опише проблема. Той предпочете да се държи не като лекар, а като политик от РБ чието естествено състояние е лъжата. Описа някаква жизнерадостна картина на успехи, възход и предстоящ просперитет. Дори и това звучеше цинично на фона на новината за мъртвия лекар - останал без работа и затворен в болница. Това е ефектът от новата порция реформи, която бе изсипана върху главите на нещастното медицинско съсловие.

"Докторът не е работник във фабрика на ишлеме за производство на винтове", обяви още Москов докато развиваше идеята си, че лекарите трябва да получават по-високи заплати. И, разбира се, тук улучи, но просто трябва да преобърнем неговите заявления. Точно като работници на ишлеме са. Медицинският персонал е впрегнат в един безкраен цикъл от непосилен труд и задушаваща експлоатация, често на ръба на психическите сили. И жертвата не е само доктор Иларионов. Да си припомним акушерката от частната болница "Софиямед" Емилия Ковачева, която преби новородено бебе. След първоначалното възмущение за нейната лудост се оказа, че тя системно е била принуждавана да дава 24 часови дежурства и то без никаква почивка. От началото на 2015 г. тя бе работила поне по 240 часа месечно при законово позволени 160. Това не е ли на практика работа на ишлеме? И големият въпрос е - кой точно превърна медицинските заведения в такава тиктакаща бомба. Лекари пребиват лекари, пациенти се нахвърлят върху лекари - именно в здравеопазването си личи, че нашето общество се намира на ръба и агресията избива тогава, когато хората са най-безпомощни. Това е алармата, която от години се опитва да предупреди, че нещо по пътя ужасно се е объркало, но всички предпочитаха да се занимават с ченгета, досиета и конспирации и удобно да не видят, че здравеопазването е в руини.

За мен двата случая - този на акушерката и на убитият лекар са абсолютно свързани. Ние често обсъждаме разрушителното влияние на нелепите управленски действия върху пациентите, но много рядко някой се е занимавал с въпроса как тя се отразява върху лекарите. Едната част от отговора го знаем - 69 процента от младите лекари са готови да напуснат България, а две трети от тях го правят. Българската медицина е обезкърване, липсват специалисти, липсват медицински сестри, а след поредните реформи, този път с марката "Москов" се оказа, че новият експеримент е, че сега и здравните пакети ще се делят на две, а пък болниците щели да минават под общо ръководство. Тоест най-вероятно доктор Иларионов наистина е получил психически срив при новината, че остава без работа. Колкото и да отрича точно този факт здравния министър той веднага се набива на очите - лекарят остава без работа, срива се, закарват го в Курило, а от там той просто не излиза жив. Това е цената на безкрайната реформа - тя вече се плаща с трупове. Оценката е крайна, но е време да не я заобикаляме с политкоректни фрази. Пациентите и лекарите точно в този случай от едната страна на барикадата, там, където отчаянието рано или късно трябва да оформи като съпротива срещу това безумие, срещу всичко ужасно в което бе превърнат живота на хората. 

Дано хората да надвият реформите, че иначе лошо ни се пише.

Различията в БСП - явни и неявни форми

Различията в БСП винаги са били обект на засилено медийно внимание с лек вампирски оттенък. Още от началото на 90-те години журналистите отново и отново разчепкваха различните идеологически виждания в партията и с мрачно вдъхновение пророкуваха невиждани разцепления в политическо-библейски мащаби. Сигурно това е някаква сянка от тоталитарните времена, но и досега мнозинството от българските анализатори не могат да си представят ситуация в която две различни гледни точки съжителстват в една партия без това до доведе до някаква мелодраматична колизия или нещо като взрив в холивудски филм след който остават само пепел, камъни и кръв.

В политически модел съставен основно от лидерски партии, което е дефект на българската демокрация, е повече от трудно да се поставя въпросът за различията, защото той придобива формата на някаква клокочеща интрига, която само чака своя миг, за да изригне като лава и да помете всичко по пътя си. Но е крайно време да проследим тънката червена нишка на различията в БСП и да видим как са се оформяли те през времето.

Прави впечатление, че в началото на 90-те години различните възгледи в БСП са структурирани във фракции – „Марксистка платформа”, Обединение за социална демокрация, „Път към Европа”, Алтернативното социалистическо обединение. Това разнообразие от идеи обаче е съвсем ясно заявено, конкретно дефинирано и всяко едно от обединенията има свои лица и говорители. И това са различията от позитивен тип. Които допринасят за коефицента на полезно действия и обогатяват идейно. Няма значение какво мислим за едно или друго обединение, но те свършиха своята роля в началото на 90-те години, защото заредиха левицата с енергия и оформиха един дебат, който не е спрял и до днес. Прословутият въпрос – „каква партия трябва да бъде БСП?”  и двата негови отговора – този на Лилов – „модерна лява партия” и отговорът на Луканов, че БСП трябва да се оформи като социалдемократическа формация е еталонът за това как различията в БСП могат да раждат различни концепции, но и единно действие, когато се наложи.

Явните форми на различие могат да бъдат извор на сила в кризисни мигове и май точно това не успяха да схванат всички, които се упражняваха безкрайни години по темата за това как БСП изчезва след една година и от нея камък под камък няма да остане.

След това обаче мина време. Фракциите изчезнаха. Някои изпълниха своите цели и се обезсмислиха, други просто пресъхнаха откъм политическа енергия, но намали ли това различията в БСП. По никакъв начин. То просто промени тяхната форма.  За това колко е различна ситуацията днес ще се наложи да дадем конкретен пример, иначе просто ще е твърде теоретично и опасявам се скучно.

Наскоро социалист знаков за предишен период на партията, но вече изваден от ръководните структури, реши да изригне с текст в който с евроатлантическа жар обяви: „убеден съм, че БСП има нужда от ново, проевропейско и социалдемократическо движение. Ново - като организация, проевропейско - като ориентация, и социалдемократическо - по характер и политика”.

Това е интересна мимикрия. Подобно различие в БСП никога не е било анонсирано с такъв гръмогласен апломб докато същият този социалист беше в ръководството. Но от думите му днес разбираме, че явно той се е чувствал част от обединение, което официално не е съществувало по никакъв начин. Ако приемем, че го е имало, то очевидно е водило нелегален живот, без никакви програмни документи, политическа декларация и официално ангажирани симпатизанти. Същински постмодернизъм.

Именно подобен нелегален политически живот обаче е трудно да бъде определен като истинско различие. Това е просто начин и форма напълно чужди на лявата идея, в нейното автентично радикално измерение, хора да минават за съмишленици на тези, които искрено вярват. Подобно различие обича да съществува невидимо, недокосвано от думите, защото то като хамелеон се опитва да се напасне към властовите околности. В момента в който станеш явен - трябва да обявиш принципи и да бъдеш проверяван според тях. Когато си нелегален можеш да бъдеш всичко, дори и да си избрал най-скучната роля  - тази на натовски папагал.

Това различие съвсем не дели БСП наполовина. Около конформистката идея за някаква зализана левица, апаратно обгрижена и въоръжена с клишета, се присламчват определен тип хора, които са не повече от 2 процента от състава на партията. Те са част от бюрократичното ядро, минали през държавни постове, усвоили новговора на либерално никаквите клишета и бленуващи единствено завръщане в лоното на държавната заплата. С други думи това нелегално различие дори не е от сферата на политическото, а по-скоро на икономическото мислене. И неговото идентифициране е начин не само за изчистване на идейният образ на БСП. То е и път към битката с корпоративното влияние и зависимости, която днес е голямата тема на политиката.

И тук идва мястото за изводите. Днес повече от всякога БСП трябва да изясни докрай своя политически образ. Само тази автентична яснота ще позволи на левицата да не прави компромиси с ценностите на своите избиратели. Сега е времето да настояваме за явни форми на вътрешнопартийна политика, защото само те могат да бъдат полезни. Заявката на леви ценности вече трябва да минава през личния пример и през ясно заявеното политическо поведение. БСП прекара известно време в мълчание за самата себе си и това нарои нелегалните герои. Време е да излязат от сенките. Заради това ще ги посъветвам открито - който иска да прави дясно крило – да заповяда. Но преди това поне да има доблестта да ни каже до кой МОЛ иска да ни заведе на шопинг, за да можем да изчислим колко ще ни струва тази политическа екскурзия и да си кажем думата. 

По радикален начин. 

(изказване на конференцията „БСП – ПРОМЯНАТА Е С НАС! ПРЕД 125 ГОДИШНИНАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ“)