Безсилието на камерите

Прословутият уличен художник Банкси има една рисунка на камера и с надпис под нея: "Цяла една нация под очите на камерите". При него това е бунт срещу бруталното навлизане на властта в личното пространство, която пренебрегва изключително много морални и нравствени норми.

В България е точно обратното. Камерите вече ни се представят като решение за всичко. Против обири - камери. Против етническо напрежение - камери. Против ескалация на насилие - камери. Тези дни от Асоциацията на пострадалите при катастрофи също призоваха за повече камери като начин да бъдат спрени нелегалните гонки.

Камерите са ефектно решение, но само те не стигат. Тези дни полицията е засякла мотор, който се е движил с над 150 километра в час по Околовръстното на София. Има го сниман на камерите, но моторът няма номер и следователно почти е сигурно, че няма да бъде издирен. А дори и да имаше номер, е ясно, че всъщност безнаказаността е основният проблем. Хулиганите се държат идиотски на пътя, защото знаят, че няма да платят с нищо за своята арогантност. Такива няма да ги спрат камерите, а трябва да ги спре полицията. Но полицията почти я няма. Уж България е страната с най-много полицаи на глава от населението в ЕС, но това само увеличава усещането за беззаконие. Като хванат на пътя хулиган, той винаги може да се отърве с подкуп. Тези, които правят гонките, много добре го знаят. Местните власти са парализирани от страх да действат, а централната пет пари не дава за този проблем.

Това е нещо, което камерите, уви, няма да могат да решат. 

Трябват ни не нови камери. 

А направо нова държава.