Ето една
история, която звучи като изкарана на бял свят от кошмар на Стивън Кинг. На
лекарите в кожното отделение на Пета градска болница в София официално им се
съобщава новината, че работните им места се закриват. Разстроен от
перспективата за попадането на безкрайно свития пазар на труда кожният лекар
д-р Илко Иларионов изпада в стресово състояние. Заради психичното си
разстройство е откаран в болницата "Св. Иван Рилски" в Курило и там
се разиграва нещо потресаващо за което има две отричащи се една друга версии.
При първата от тях се твърди, че е станал бой между пациентите, където лекарят
пострадва много тежко. Втората е по-брутална. Според нея доктор Иларионов е бил
вързан от лекарите, а след това систематично е пребит с тръби до състояние на
кома. За ужасяващата драма се разбра не от болницата в Курило, а от
"Пирогов", където жертвата на побоя почина в мъки ден по-късно.
На този
етап все още не може да са каже каква е истината. И агенция "Медицински
одит" и Софийска градска прокуратура започнаха проверки по случая и от
техните официални заключения ще разберем кой точно сюжет ще е случил във
фаталния ден и е опръскал с кръв болницата в Курило. Но още отсега е ясно, че и
двете версии са ужасяващи. Първата говори за изключително занемарен контрол, за
изпуснато управление, за превръщането на едно психиатрично заведение в
касапница. А, ако е вярна втората версия, тогава наистина здравеопазването е
ударило някакво своеобразно дъно и дълбае надолу. Какъв е смисълът от реформи,
усилия и политика, ако сме стигнали дотам лекари да убиват лекари? Ако се
окаже, че това е истината май ще стигнем до голямото откровение, което
вселената отдавна иска да ни преподаде, но ние все се правим, че не го виждаме
- след толкова "реформи" здравеопазването окончателно бе умъртвено и
трупът му се е вкочанил. И, ако искаме да имаме такова трябва да започнем
всичко отначало, защото безкрайните години на експерименти вече наистина са
оказали своето разрушително влияние.
Точно от
тази истина обаче реши да избяга здравният министър Петър Москов, който се яви
по една телевизия веднага след инцидента и за съвсем кратко време успя да
направи няколко чудовищни гафа. Трагедиите наистина не трябва да се политизират
или пък да бъдат използвани в банални конфликти, но поведението на Москов по
отношение на този случай не може да бъде подминато. Здравният министър, който
иначе толкова добре играе ролята на градския пич, който ще дойде и ще размете
лошите с някой лаф от жълтите павета, реши да пази мълчание и отказа да вземе
отношение по случая.
Нещо повече
- той веднага се нахвърли срещу медиите, които се занимаваха със случая,
залепвайки им поетичното определение "лешояди". "Хайде да не
спекулираме, да не търсим грозното, гадното - това е порнография, разбирате
ли", сопна се още здравния министър. Точно тогава се разбра нещо
изключително цинично. Москов пет пари не даваше за мъртвия лекар, неговата
болка беше в това, че историята за разпадналото се здравеопазване се обръща
срещу него. Той изчисляваше щети, а не изрази дори елементарно съчувствие. От
думите му едва ли не се разбра, че всичко това е организирано от някакви тъмни
кръгове, които не са съгласни с това, което прави държавата с болници. И именно
подобно отношение към трагедията е проблематично, а не онова, което медиите
направиха. Медиите си свършиха работата - разбраха и информираха за една
история за която имаше план да бъде премълчана и скрита.
Но
забележете само - описването на детайлите по драмата бе определено като
"порнография". Да, наистина е такава, но големият въпрос е дали
медиите са виновни за нея. В този случай те просто отразяват грозната
действителност и няма как да я разкрасят. Достатъчно е само да се отворят
форумите в интерен, за да се види, че болницата в Курило отдавна е обект на
остри и много критични коментари от страна на роднини на пациенти. Описанието
на тези истории само по себе си може да бъде обект на отделна статия, но
хората, които пишат посочват, че санитарите са агресивни, лекарите небрежни,
кражбите там ежедневие. Не пиша това като свидетел и няма как да знам дали е
истина, но описанието на такива детайли не е порнография, нито пък някаква
цинична страст към грозното, а реален дефект на здравната система, който всички
се правят, че не забелязват. В момента в който здравеопазването бе превърнато в
някаква стока, а финансово-паричните взаимоотношения станаха основните между
лекар и пациент, никой не е в безопасност в ръцете на лекарите. Което съвсем не
означава, че сред тях няма добри или хуманни хора. Напротив - повечето са
такива. Проблемът е, че средата вече е толкова разядена, че не в един и два
случая пациентите са имали чувството, че на тях гледат единствено като на
спестовни касички, които трябва да бъдат изтръскани докрай. И на този фон
смъртта на лекар в болница, пък бил и той жертва на друг пациент или на
озлобени колеги е просто един детайл каква е атмосферата в която трябва да
съществуват лекарите. Те не са машини. Когато върху тях постоянно и безобразно
се оказва управленски, бюрократичен и дори политически натиск е съвсем нормално
и те също да се чувстват жертви на порочната система, която бе установена у
нас. Но Москов, наричан Петър Менгеле заради пиар-изцепките му, че няма да
праща линейки в циганските махали, в нито един момент не си позволи да опише
проблема. Той предпочете да се държи не като лекар, а като политик от РБ чието
естествено състояние е лъжата. Описа някаква жизнерадостна картина на успехи,
възход и предстоящ просперитет. Дори и това звучеше цинично на фона на новината
за мъртвия лекар - останал без работа и затворен в болница. Това е ефектът от
новата порция реформи, която бе изсипана върху главите на нещастното медицинско
съсловие.
"Докторът
не е работник във фабрика на ишлеме за производство на винтове", обяви още
Москов докато развиваше идеята си, че лекарите трябва да получават по-високи
заплати. И, разбира се, тук улучи, но просто трябва да преобърнем неговите
заявления. Точно като работници на ишлеме са. Медицинският персонал е впрегнат
в един безкраен цикъл от непосилен труд и задушаваща експлоатация, често на
ръба на психическите сили. И жертвата не е само доктор Иларионов. Да си
припомним акушерката от частната болница "Софиямед" Емилия Ковачева,
която преби новородено бебе. След първоначалното възмущение за нейната лудост
се оказа, че тя системно е била принуждавана да дава 24 часови дежурства и то
без никаква почивка. От началото на 2015 г. тя бе работила поне по 240 часа
месечно при законово позволени 160. Това не е ли на практика работа на ишлеме?
И големият въпрос е - кой точно превърна медицинските заведения в такава тиктакаща
бомба. Лекари пребиват лекари, пациенти се нахвърлят върху лекари - именно в
здравеопазването си личи, че нашето общество се намира на ръба и агресията
избива тогава, когато хората са най-безпомощни. Това е алармата, която от
години се опитва да предупреди, че нещо по пътя ужасно се е объркало, но всички
предпочитаха да се занимават с ченгета, досиета и конспирации и удобно да не
видят, че здравеопазването е в руини.
За мен
двата случая - този на акушерката и на убитият лекар са абсолютно свързани. Ние
често обсъждаме разрушителното влияние на нелепите управленски действия върху
пациентите, но много рядко някой се е занимавал с въпроса как тя се отразява
върху лекарите. Едната част от отговора го знаем - 69 процента от младите
лекари са готови да напуснат България, а две трети от тях го правят.
Българската медицина е обезкърване, липсват специалисти, липсват медицински
сестри, а след поредните реформи, този път с марката "Москов" се
оказа, че новият експеримент е, че сега и здравните пакети ще се делят на две,
а пък болниците щели да минават под общо ръководство. Тоест най-вероятно доктор
Иларионов наистина е получил психически срив при новината, че остава без
работа. Колкото и да отрича точно този факт здравния министър той веднага се
набива на очите - лекарят остава без работа, срива се, закарват го в Курило, а
от там той просто не излиза жив. Това е цената на безкрайната реформа - тя вече
се плаща с трупове. Оценката е крайна, но е време да не я заобикаляме с
политкоректни фрази. Пациентите и лекарите точно в този случай от едната страна
на барикадата, там, където отчаянието рано или късно трябва да оформи като
съпротива срещу това безумие, срещу всичко ужасно в което бе превърнат живота
на хората.
Дано хората да надвият реформите, че иначе лошо ни се пише.
No comments:
Post a Comment