Скъпото садо-мазо кино на Цветан Цветанов

Истинският разцвет на българското кино се случи през 2010 година. Разбира се, подобно на чудовищен махмурлук от който те цепи тиквата, а устата проклина цяла вселена, всички се мъчим да го забравим, да го изтикаме в тъмните кътчета на съзнанието, но уви, политическата природа на реалността е такава, че кошмарът отново и отново се завръща под формата на неочаквани присъди и дълбоко бъркане в джоба на данъкоплатците.

Преди да поговорим за Голямото Завръщане е добре да припомним ароматът на онези дни, да погледнем с гняв назад към онези мътни времена, когато внезапно седмото изкуство с марка "МВР" процъфтя като нелегална порноиндустрия. Само няколко месеца след възкачването на ГЕРБ на власт през 2009 година стана ясно, че новата власт няма амбиции да управлява реално. Точно обратното - първото правителство на Бойко Борисов много постмодерно схвана, че в съвременната епоха е достатъчно да окупираш телевизионните студиа, за да създадеш видимост за управление и нищо друго не ти е необходимо. Телевизионната диктатура обаче е нещо много тежко и задължаващо. Телевизията е алчно чудовище. Тя трябва да бъде захранвана с образи, защото без тях всеки въобразил си, че е медиен крал ще се спихне бързо като детско балонче след празник. А фабриката на образи към началото на 2010 година зацикли жестоко. Пет месеца основен виновник за всичко в страната беше Тройната коалиция, този митичен звяр с който Бойко Борисов ставаше и лягаше, а и плашеше даже децата с него. Но приказките бързо омръзват, защото им липсват спецефектите и компютърната анимация.

Именно в този момент на сцената се появи телевизионният фокусник Цветан Цветанов, който в онзи конкретен исторически миг беше вътрешен министър. На него първи му хрумна блестящата идея да превърне МВР в министерство на киното и именно по тази дълга магистрала на лудостта стигнахме до шедьовъра за който и до днес плащаме. Става дума за безименния филм, влязъл в колективното съзнание на народа под нелегалното име "Ти си абсолютен престъпник". С няколко думи трябва да припомним сюжета, защото той и до днес е като примка около врата на Цветанов и вероятно в друга страна той отдавна щеше да търка затворническия нар и да се чуди кой ли бог на седмото изкуство е разгневил.

Видеото започваше с това как полицаите нахлуват в една къща и арестуват човек, чието лице не се вижда. Човекът през цялото време май си даваше ясна сметка за абсурдността на ситуацията заради това изпълняваше каквото му кажат. После се разбра, че това е Алексей Петров, а с това филмче бе дадено митичното начало на съдебната сага "Октопод", която изригна в лицето на своите сценаристи, но за това малко по-надолу. След това следваха външни снимки, правени все едно от холивудски режисьор на стаж - полицейска кола със сирена, която бърза по софийските улици и чудо! - не друсва в нито една дупка.

Следваше още по-комедийна сценка. Прокуротът Роман Василев заедно със спецченгета нахлува във Военна болница. Там куките свалят на земята бившия военен министър Николай Цонев, а Василев като нацист с главоболие изсъска: "Ти си абсолютен престъпник...".

После следваше хепиенда. Ченгетата водат с белезници болния Цонев, а от широкоъгълния кадър трябваше да струи една вяра в справедливото бъдеще и да възцари в душата на зрителя знанието, че новата власт телевизионно бди в мрака и само чака някой да се размърда, за да го окове в белезници.

Пак по същото време отново като върховен екшън се разиграха още две истории, които ще разкажем накратко преди да се доближим до драматичния финал на текста. Първият беше арестта на тогавашния шеф на Варненския общински съвет Борислав Гуцанов. Рано призори спецотряд разби вратата на къщата му и нахлу там, за да арестува Гуцанов пред погледа на жена му и децата му. Тръгна дори мълва, че медийният спецпул на МВР толкова се е престарал в опита си да направи този арест сензация, че е пуснал новината до агенциите поне час преди самия арест. И май Гуцанов е прочел, че го арестуват още преди реално ченгетата да потропат на вратата му. Какво се оплаква, написа с черно чувство на хумор един човек във форумите, поне е имал време да се подготви психически.

След това се разигра още един екшън, този път с арт-привкус. При поредното снимане на МВР-филм спецекипът обърква адресите и нахлува в грешен апартамент. Баретите разбиват входната врата не на някой престъпник, а на Човека-глас Красимир Аврамов. Без да се церемонят силите за сигурност просват певеца на пода и го закопчават с белезници. Очевидно има някакви полицейски протоколи в такива ситуации, които изискват престъпника да бъде отделен от реалността, защото един от униформените сваля плакат от стената и покрива с него главата на задържания. Едва тогава баретите схващат, че май има леко проблемче, понеже човекът от плаката и човекът с белезниците се оказват едно и също лице.

След това известно време Красимир Аврамов обикаляше из телевизиите, за да разказва как полицаите са му се извинили и то много мило, но както се казва горчивият вкус в устата остава. Това представляваше 2010 година, най-мощната година на криминалното кино у нас. А пък и имената на акциите бяха на ниво. Стига се дотам, че една от тях бе кръстена "Дупетата", което дежурните по любов медиите разтълкуваха като внезапна социална сатира на криминалните сценаристи, вместо да констатират очевидния факт - пълно изчерпване на фантазията. Акция "Дупетата" - днес това звучи като уникална метафора за цялата 2010 година, както и за цялото управление на Цветан Цветанов в МВР.

Сами знаете развитието след това обаче. Днес Цветанов вече има статут на ангел небесен и то със съдебно решение. Човекът беше оневинен, магистратите изтупаха прахта от ревера му, а след това във внезапен порив на парламентарна любов, дори опозицията го подкрепи да стане шеф на вътрешната комисия.

Ето обаче - сенките от тревожното минало започнаха да се завръщат под формата на интересни новини. Миналата седмица съдът в Страсбург осъди България заради изказвания Цветан Цветанов. Излязоха решенията по жалбите, подадени от задържаните през февруари 2010 г. при операция "Октопод" Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера и братята Йордан и Пламен Стоянови-Дамбовците. Европейските магистрати присъдиха общо 85 хил. евро на Пламен и Йордан Стоянови и семействата им, 9 хил. евро на Алексей Петров и 15 хил. евро на Антон Петров и съпругата му.

Нещо повече в решението на съда ясно се казва, че май има нарушение на забраната за изтезание на задържаните и всичко това е заради поведението на полицията при арестите. Българската Темида може да се прави на сляпа колкото си иска, българското следствие може да си мълчи като аутист, но европейската присъда е унищожителна оценка за управлението на Цветан Цветанов. Не би ли трябвало подобно решение да е достатъчно основание да започне следствие срещу този невинен ангел, натоварен отново с толкова много парламентарна власт?

Ако в България наистина имаше гражданско общество, а не някакви грантови клоуни, които се борят с въображаемата сянка на Путин, щеше вече да се е заформил сериозен протест, който да настоява тези пари Цветанов да ги извади от джоба си. Ще продаде един от апартаментите пък ще се разплати, в крайна сметка присъдата в Страсбург натоварва всички нас с грешките на един човек, който се изживяваще като кинорежисьор вместо като смислен министър.

Още преди три години пък Гуцанов осъди България за 40 хиляди евро пак заради импровизациите на Цветан Цветанов, обезсмъртил се в телевизионната история със своите инициали Цвъ Цвъ.

Фактът обаче, че вече дни след присъдата никой не повдига темата за виновното минало е леко плашещ. Нима Цветанов има чак толкова власт, че е в състояние да спре текстовете срещу него или май истината е, че българската журналистика отдавна е абдикирала от своята мисия да бъде на страната на здравия разум и истината. Тук медиите до безкрай могат да се дърлят за събития станали преди 70 години, но нито една от тях не иска да тръгне на битка срещу модерното зло, в битка за изясняване на цялата истина и поднасянето й на обществото. Докато Цветанов минава за фактор в нашата страна тя няма да може да се нарече нормална, защото присъствието му във висшите етажи на управлението е все едно индулгенцията за голямата му вина. За първи път в историята на прехода някой се опита да превърне МВР във фабрика за политически поръчки, безкрайни компромати, постоянно подслушване и вечен гърч на опозицията.

Сами знаете как прословутата сага "Октопод" замря във времето, защото пиротехниката на киното няма как да подмени реалните доказателства. Тя зацикли, защото за МВР тогава беше важен само кино-жестът, нищо друго. Днес, когато е ясно колко струват тези клипове на обикновените българи, наистина трябва да се изговори азбуката на цялата цветановщина, защото, ако не го направим той ще се завърне на бял кон и пак ще почне производството на аматьорско порно, пардон, видео.

Пак в онази драматична 2010 година Веселин Маринов изпя песента "Моята полиция", която представляваше бездарен опит да се възхвали фигурата на полицая в нашето общество. Днес вече дори от Страсбург ни казаха - моята полиция никой не е пазела. Точно обратното - изтезавала е. И май ще се окаже, че всъщност през цялото време сме имали режисьор, който не искал да снима криминален филм, а просто да задаволи своята садо-мазо страст. Това не е обида. 

Ообосновано предположение е. 

Гневът на европейците срещу ЕС

Референдумът в Холандия за асоциацията на Украйна към ЕС завърши с резултат, който може да е накарал Петро Порошенко да се утеши с бутилка горилка, а Арсений Яценюк да изпочупи чиниите в луксозното си имение. 61,1 на сто от гласувалите казаха "не", а едва 38,1 "да" на украинските усилия за интеграция в Европа. Най-лошата новина за хунтата е, че активността на допитването мина 30 процента и сега холандският политически елит иска или не трябва да се съобразява с волята на гласувалите. Важно е това да се знае, защото Украйна е такава демокрация, ама толкова голяма, че политолози, нацисти и депутати от Киев вкупом почнаха да обявяват, че сега резултатът ще бъде пренебрегнат, че никой няма да се съобрази с него, точно както те постъпват с украинския народ.

Само, че Холандия е пред избори, ЕС изживява най-голямата криза в своята история и, ако гласът на холандците бъде пренебрегнат, това ще все едно да пуснеш запалена клечка кибрит във варел с бензин. Резултатът ще е впечатляващ, но няма да ти хареса. Това обаче не е текст за Украйна. Това е текст за състоянието на Европейския съюз.

След референдума в Холандия на няколко места прочетох разтърсващи вопли за това как тази страна е направила най-големия подарък на Путин. В България неин изразител стана журналиста Веселин Желев. "Холандия даде на Путин победа, която руското оръжие не успя", изстена той в свой мелодраматичен текст. Статията на Желев прилича на някакво апокалиптично откровение на адепт, който броди из мрака и надава писъци на отчаяние от време на време. Иска ми се да ми е мъчно за това страдание, но именно хора като Желев, на които не отричам журналистическите качества, със своето безкритично отношение доскоро към Европа направиха така, че днес всеки удар да се възприема два пъти по-болезнено. И за това не е виновен никакъв Путин. Путин е лесното обяснение. И невярното. До тази криза Европа стигна самостоятелно, защото много журналисти вкупом ни рисуваха образа на един ЕС, който никога не е съществувал. Вярвахме във виртуалната реалност на бюрокрацията и пропускахме да видим дефектите на баналното ежедневие.

Референдумът в Холандия е трети или четвърти опит на евробюрокрацията да мине през демократична процедура. И всеки път тя досега е получавала "не". Много е важно това да се подчертае - никога, ама никога евробюрокрацията не е получавала автентично "да" за своите стремежи.

Единственото "да" на референдум, което е било записвано е съмнително като висшето образование на Лъчо Мозъка или като трезвеността на Порошенко. Нека да припомним "да"-то преди да върнем лентата назад за другите откази.

на 12 юни 2008 година ирландците трябваше да гласуват на референдум Лисабонския договор. И го отхвърлиха. През цялото време евробюрократите се опасяваха от такова развитие и дори се чуваха мнения какво е това нахалство от страна на Ирландия да се обръща към хората и да ги пита. Защото хората казаха "не". След това последва невиждан политически и медиен натиск, започна радикална промивка на мозъците на публиката, заредиха се едни визити и в крайна сметка Ирландия бе принудена да повтори референдума, където вече се получи измъченото "да".

А през 2005 година Франция и Холандия на референдуми отхвърлиха проекта за Европейска конституция, което накара Еврокомисията да започне да се бои за години напред от пряката демокрация.

И сега идва големият въпрос - с каква легитимност се управлява ЕС? Ако хората постоянно казват "не", а евробюрокрацията винаги е "да", тогава този съюз съществува на ръба и при пълна липса на демокрация. Това разминаване на борюкрацията с гражданите не е обикновен проблем. Това са паралелни реалност. ЕС съществува като проект на бюрокрацията, който именно поради тази причина не може да стане истинска политическа общност.

Гражданите на Европа при всяка възможност казват какво мислят за инженерните проекти на елитите, но нито един път досега не са били чувани. Можем ли да наречем свободен един съюз в който мнението на гражданите винаги се разминава със замисъла на управленците и въпреки това управленците правят каквото си искат.

Многократната подмяна на вота, загърбването на гласа на хората по никакъв начин не говорят за възвишеното пространство на ценности и свобода, което ни описват нашите алкохолни бардове на психодясното.

Всъщност ЕС в бюрократичния си вид е усмирителна риза за свободата, сънотворно за демокрацията, транквилант за автентичния политически смисъл, наркоза за политиката на идеите. Та заради това холандският вот е показателен за състоянието на ЕС. Той няма почти нищо общо с Украйна. И украинците яко сбъркаха, че се опитаха да направят кампания с която да привлекат вниманието към себе си. Всеки, който погледне съвременна Украйна бърза да се обърне от гаденето, което получава. Така че киевските елити за пореден път показаха, че те също съществуват в алтернативна от народа си реалност. Може би заради това са считали, че са готови за ЕС, защото по абсолютно същия начин пренебрегват гласа на хората.

Холандия просто допусна възможността за пореден път да стане ясно разминаването между еврократизираните елити и обикновените хора, което съществува много преди бежанците, а сега просто не може да бъде прикрито. И да твърдиш, че това е победа за Путин е цинизъм. Защото се опитваш да заобиколиш проблема, да не го поставиш ясно, да го замъглиш в поредната конспирация, а недоволните се възмущават именно от това.

Най-лошото е, че ЕС в момента не е харесван от различните си членове по най-различни причини. Холандците го мразят с високомерието на богатите, които не искат да пуснат бедните на трапезата. Източна Европа се тресе, защото подозира, че Западна ще се опита да я превърне в изкупителна жертва на своите грешки. Югът се гърчи от кризата, а Северът от националистическото си безумие. Как да не обвиниш Путин за всичко това? Той е точно като варварите от стихотворението на Кавафис. Въпросът е какво ще прави ЕС, когато Путин престане да бъде перфектното обяснение. 

Тогава кой ли ще бъде следващата жертва, обвинена, че се опитва да разклати устоите на въобразилата си вечност бюрокрация?

Дресьорът на умните и красиви болонки

Бойко Борисов притежава едно качество, което трябва да му бъде признато. Той знае великолепно как да разиграва умните и красивите и то по начин по който цирков дресьор кара лаещи болонки да скачат и джафкат по негова команда.

Поредният медиен фишек, който Борисов пусна накара цялата виртуална десница мигом да забрави, че до вчера го му се нахвърляше като вампир на кръв и да почне да ръкопляска на изявленията му, че нито той, нито Цветан Цветанов ще бъдат кандидати за президент.

Много е трудно да се каже дали Борисов говори истината или просто милва десните си болонки по перчемчетата, за да ги приспи до мига в който президентската надпревара стане наистина ожесточена. Да се довериш на изявление на премиера е все едно да тръгнеш с превръзка на очите из минно поле, но българската десница е умна само на думи, докато в политическия смисъл на думата интелектът е сравним с този на буболечките. Точно на това разчита Борисов, когато стартира всяко свое медийно шоу.

Тук маневрата има ясни очертания. Борисов сваля огъня от себе си, натиква Цветанов зад гърба си и пуска адреналиновата инжекция на десницата, която ще подскача няколко дни като първолак предозирал със захарните продукти. Понеже всички знаем колко е единен Реформаторския блок следващите няколко месеца в дясното пространство ще започнат граждански войни за президентската кандидатура. В крайна сметка след като в РБ се натровят от миризмата на политически кръв "единно" ще стигнат до три или четири имена, около които ще има допълнително битки. И точно тогава ГЕРБ пак ще изплуват на сцената, когато решат да извадят от тъмнината на европейското безвремие Кристалина Георгиева и да я поднесат като лакомството на изтощената от битки десница. Това, че тя е просто една кукла на конци няма да има никакво значение. Болонките ще са доволни, ще махат с опашки и ще джафкат. Някои от тях пак могат да почнат да пишат хубави статуси за Б.Б. 

Тъмно и неясно нещо е любовта. 

Александър Симов: Българската "стабилност" може да прерасна в голяма катастрофа

Интервю за радио "Фокус"

Водещ: Господин Симов, вие сте сред малкото медийни гласове, които не пестят критики и остър език по адрес на воденото от десницата правителство. Вие как виждате най-голямата лъжа към българските граждани до днес? А защо не и най-голямата шега с избирателите?

Александър Симов: Вижте, трудно е да се посочи една най-голяма лъжа. Но трябва ясно да кажем едно – това управление се състои единствено и само от лъжи. То използва лъжата като основен компонент за спойка между тези несъвместими политически субекти, които влязоха в коалицията. Цялото това управление, което имаме днес, беше възможно да се изгради върху една огромна измама към българските избиратели. Всяка една от партиите в коалицията, четворната коалиция, които участват днес излъга своите избиратели. Спомнете си Реформаторският блок, които говореха колко много ще се борят срещу Бойко Борисов, а в крайна сметка приеха офертата му за управление, Радан Кънев, който каза, че не спазил свое обещание, което е просто евфемизъм за една опашата лъжа, че няма да гласува за Борисов като премиер. Да припомним и АБВ, и Ивайло Калфин, който 10 месеца преди да стане вицепремиер каза, че неговият основен политически противник остава ГЕРБ, а в крайна сметка коленичи пред Борисов, какво да кажем за Патриотичния фронт… Изобщо пред очите ни, когато се съставяше този кабинет бе изговорена първата лъжа, а след това тя се мултиплицира в безкрайна поредица от много лъжи във всички сфери. И най-голямата лъжа на този кабинет вероятно е идеята, че той е дошъл да реформира каквото и да е. Този кабинет дойде да краде, дойде да усвоява пари и прави единствено и само това. Въобще този реформаторски план, който чухме от едни декларации е нещо като спец ефект. Нещо като димна мъгла, в която да може да скрият всъщност далаверата, която ги крепи.

Водещ: Мантрата за стабилността е любимият рефрен на участниците в управлението. Има ли някакво основание да говорим за стабилност в момента – финансова, икономическа, социална?

Александър Симов: На мен лично мантрата за стабилността ми звучи като сюжет на роман за Стивън Кинг. Какво ще рече стабилност? Пациентът в будна кома също е стабилизиран, също е стабилен. България е страна в будна кома в икономически и в политическия смисъл, и изобщо да поставиш за свръх цел на своето управление стабилността, означава да кажеш, но да се опиташ да скриеш, че всъщност нямаш намерение да управляваш, а изпускаш всичко и се надяваш нищо да не се разруши. България е една изпусната страна, България е една за съжаление вече провалена страна, в която хората само като чуят за стабилност и започват да псуват. Хората само като чуят за реформи започват да псуват. Тоест въобще да се гордееш с нещо, което го няма, също е особена шега. Особена проява на някакъв много особен черен хумор. Някакъв такъв садистичен маниер на тази власт да се гордее с нещо, което го няма. Когато погледнете хората навън и видите как те броят последните си пари за храна или пък за сметки, и ако им кажете, че трябва да се гордеят с това, че държавата е стабилна – най-вероятно което ще получите е или ритник, или ругатня. Това е България в момента. Властта и хората живеят в паралелни светове и само това позволява на Бойко Борисов и въобще на реформаторските кадри да говорят как стабилността процъфтявала и хората едва ли не я оценявали. Нека да излязат, да отидат по селата, да отидат в малките градове, да излязат по улиците на София, за да видят какво е истинското мнение на хората.

В крайна сметка упойката на ГЕРБ, наркозата ГЕРБ вече е свършила. Много хора, дори такива, които са гласували за тях, вече си дават ясна сметка какво чудовище са произволи със своя вот, тъй като те не само създадоха безпринципна коалиция, те създадоха своя паяжина във всяка част от България, която изсмуква ресурси в своя полза. Знаете ли, медиите сега много ни занимават със скандала „Панамагейт“, обаче смятам, че той не стига до обикновените българи по една много проста причина – тях много повече ги интересува кой кога ще направи скандала с българското изсмукване на пари, за да разберем как сегашната власт и сегашните кадри обогатяват себе си и своите роднини през тази власт. Всъщност десницата за съжаление винаги така е разбирала властта – като начин да обогати своите структури, своите собствени политически октоподи и нищо друго, никакво развитие. Другите хора са оставени да съществуват ден за ден, без ясна перспектива, без ясна цел, без видима политика, която да се води в тяхна полза. Резултатът от това е, че все повече ще стават такива анкети. Дано те да доведат и до реалното осмисляне на това, че промяната е необходима.

Водещ: Хората споменават винетките, споменават здравната реформа. Излъга ли министър Москов с онези свои първоначални обещания за повече пари? А шофьорите, дали и те не бяха подведени по някакъв начин?

Александър Симов: Нека да обясним набързо. След като министър Петър Москов извърши свои определени действия и започна да се държи като медиен нацист по телевизионните блокове, той получи прякора си Петър Менгеле. Защото, и смятам, че това е много справедлив прякор, тъй като под неговото мъдро и величаво ръководство здравната система се превърна в нещо като концлагер. Ние нямаме здравен министър, имаме комендант на концлагер, който се опитва да не допусне някой да каже нещо срещу водената от него политика. Всеки човек, който се е сблъсквал със здравната политика или т.нар. здравна реформа на Петър Москов, е наясно, че попадането в здравната система в момента е преживяване по-лошо от смъртта. Тъй като могат да те мотаят от инстанция, на инстанция, на инстанция. А да не говорим, че трябваше Конституционният съд да се намесва, за да спре неговата налудничава реформа да дели пакетите на две, което гарантираше това, че здравеопазване ще получат само най-спешните случаи, всички останали ще трябва да чакат въобще този десен министър да им обърне внимание. Това е дясната реформа в здравеопазването. А колкото до шофьорите, също трябва да обърнем внимание на грандиозната лъжа на Лиляна Павлова и въобще на нейния екип за това, че винетките няма да бъдат вдигани. И те не само, че ги вдигнаха, но и цинично заявиха, че всъщност вдигайки ги в България пак имало евтина винетка, в Швейцария били по-скъпи. А кога доходите на българите ще станат като швейцарските? Изобщо българската десница, вече тук трябва да я отделим от европейската, се отнася с парите на хората като със свои собствени средства. Единственото, което прави като политика тя, е да бръкне в портфейлите на тези, които малко са повдигнали глава, са поели въздух, за да може да ги натика обратно в блатото. И смятам, че политиката на постоянната лъжа, на перманентната измама, трябва да получи своя отпор. Ето, шофьорите се вдигнаха, обаче някак си протестът им затихна. Лекарите излязоха, протестът им затихна. На мен ми е ясно, че това са само искри, които предвещават някакъв голям политически взрив. Нека да си припомним, и това трябва винаги да го помним, първото правителство на Бойко Борисов, което се оплете също в грандиозна мрежа от лъжи, не изкара пълния си мандат, понеже в един момент хората излязоха на улиците, ударени до кокал от непосилните сметки за ток. Не знам защо си мислят, че сега ще им се размине същата история.

Водещ: Да си поговорим малко за 16-милиардния заем – също една доста интересна тема.

Александър Симов: Любимата тема на народа, да.

Водещ: Тази идея беше прокарана, въпреки всичко. В същото време, обаче, дежурният отговор на всички искания за увеличение на социалните разходи – няма как. Включително и от страна на социалния коректив АБВ.

Александър Симов: Първо да кажем, че АБВ са социален коректив на тази власт точно толкова, колкото Азис може да мине за Лучано Павароти. В АБВ няма нищо социално. Това е една партия, създадена само да консумира власт и да осъществява кариеристичните амбиции на шепа хора, които неясно защо се опитват да се титулуват като леви. Тоест тях ги изхвърляме от уравнението. Това е една партия на злобни кариеристи. Другото обаче е много по-важно – същите хора, които по времето на Пламен Орешарски плашеха едва ли не със самозапалване за заем от 1 милиард и то за попълване на кофти бюджета на Симеон Дянков, след това, идвайки на власт, веднага поднесоха на българския народ солената сметка от 16 милиарда, след което добавиха още някакви милиарди към нея. И общата цена на управлението на четворната коалиция между Реформаторския блок, ГЕРБ, АБВ и Патриотичния фронт, вече стига към 20 милиарда. Това е солената цена на стабилността, разбирана по Бойкоборисовски. Започвам да си мисля, че ГЕРБ и присъдружните й партии – това са партии паразити. Те знаят да живеят само върху такива готови пари и не знаят как да генерират някакъв наистина реален доход. В България просто няма икономика, няма нищо друго и тези партийки, за да могат да осъществяват себе си и да имитират управление, знаят единствено и само да живеят на базата на заема, на парите, които бъдещите поколения ще трябва да плащат. Да припомним, че първото управление на Бойко Борисов се характеризираше по същия начин. Само за няколко години ГЕРБ успяха да унищожат 4 милиарда, оставени им във фискалния резерв, 4 милиарда на плюс, оставени им от толкова лошата тройна коалиция, Дянков успя да прехвърли милиард и половина от резерва на здравната каса в бюджета и тези пари се стопиха. Изобщо досега в двата си мандата, в които ГЕРБ са били в управлението, те са показвали единствено това, че са паразити. Те смучат готови финанси, разпределят някакви порции с тях, но доход не генерират. И това е причината вероятно думите социална политика и социални помощи да ги дразнят. Защото да дадеш социални помощи на някой, да увеличиш социалните помощи, означава да намалиш парите, които герберските кариеристи ще вземат. Това е моделът на управление на българската държава – една малка шепа от бюрократи си угаждат по всякакъв начин, а всички останали хора са оставени да оцеляват кой както намери за добре. Ето това е стабилността и солената й сметка – за две години 20 милиарда. Не ми се мисли каква ще е сметката, ако те останат още две години на власт. Но да се надяваме, че това няма да се случи.

Водещ: Хората възприемат всички тези реформи в здравеопазване, в съдебната система, в образованието дори, като един пълен хаос. Защо така го възприемат хората? Не разбират ли реформите или просто нещо куца в цялата комуникация?

Александър Симов: Защото в България реформи не се правят, това трябва много ясно да стане. В България думата реформи служи на властта да прикрие това, че всички действия, които тя предприема, са негативно насочени към хората. Пак бедните плащат цената на всичко, което властта прави. Думата реформа в България често скрива неща като масови уволнения, като намаляване на заплати, като всякакви такива командно-административни преструктурирания, които само навреждат на работата на отделни звена. Тоест стигнахме дотам, че на 26-та година от прехода, когато хората вече чуят „реформа“, те знаят вече, че това ще е в тяхна вреда и го знаят с основание. Точно заради това тук вече власт и народ говорят на различни езици. От една страна, виждаме телевизионната България, която излиза, състояща се от политици, анализатори, разни други психо десни, които излизат и започват да говорят за някакви неразбираеми неща, като вдигане на доходи, като успешни реформи, и от друга страна, когато човек си погледне портфейла в края на деня и види как в него дрънкат някакви последни останали стотинки, този сблъсък между телевизионната и реалната България рано или късно ще получи своето политическо изражение, тъй като не може да продължава така.

Има и друг проблем в борбата с престъпността, тъй като благодарение на абсолютната некадърност на Румяна Бъчварова, няма какво да се лъжем, тази жена абсолютно не става за този пост и можем до утре да си говорим за нейните грешки, които допусна като министър с липсата на знания за това как да се управлява тази система, има нещо, което трябва да си кажем откровено. Да, трябва да се води битка с организираната престъпност, тъй като щетите от нея са много големи. Но обикновените хора страдат най-вече от неорганизираната престъпност, от тази стихийна вълна от кражби, разни полунеорганизирани цигански банди и разни други. А с неорганизираната престъпност МВР не води битка. Има села, през които съм минавал, които виждат полицаи един път годишно. Хората всяка вечер се заключват с по три катинара, слагат си решетки на вратите, защото превърнали са самите си домове в затвори, за да могат да спят спокойно и поне да се подсигурят малко, че няма някой да влезе в къщата им да тършува за последните им останали 10 лева. Ако само отворим теченията на вестниците в последните 6 месеца, ще видите колко често има следната случка – влиза някакъв крадец в къщата на възрастна пенсионерка и й взима последните 5 лева останали. За каква държава говорим? Когато, обаче, излезе Румяна Бъчварова да говори, в нейните приказки отсъства картината на тази България, просто я няма. Тоест огромна част от България е потънала в такова зловещо беззаконие и е превърната на практика в някакъв свиреп феодализъм, където всеки оцелява сам за себе си. Много е лесно някой позьор от жълтите павета с претенциозния си интелектуален речник да ми говори за евроатлантически ценности, но нека да ходи да го обясни на онези хора, които всекидневно се заключват, за да си опазят двата килограма картофи в мазето, за да не влезе някой да им го обере. Изобщо тези две Българии съвсем не са някаква метафора, те реално съществуват така. Има някакви хора, които тук медийно си въобразяват, че България върви към бъдещето и другата част от България, която трайно се е закотвила в миналото.

Водещ: Хората изразяват притеснение и от бежанската вълна, от борбата с корупцията и спрените обществени поръчки. Как можем да ги определим тях?

Александър Симов: За мен това е някакъв сюрреалистичен спектакъл. Казвам го така малко увъртяно и сложно, защото това със спрените обществени поръчки по никакъв начин не може да бъде борба с корупцията, най-малкото, защото никой не си направи труда да изясни има ли право премиерът изобщо да извърши това действие. Въобще не коментирам самите поръчки. Те може и да са много лоши. Въпросът е, че са спечелени и в една държава, в която има законност, премиерът трябва да уважава закона и да знае къде свършват неговите права. В държавата на Бойко Борисов, обаче, всичко е възможно, тъй като за него законът е врата в полето, той може да го погази по всяко време. Но, когато бориш корупцията с незаконни мерки, с какво си по-добър от нея, от тая корупция? С какво? Ти си силата на доброто ли, когато постоянно газиш Конституцията? В този смисъл аз продължавам да смятам, че това със спрените обществени поръчки беше просто спектакъл, за да може Бойко Борисов да застане отново в своята любима поза и да каже: ето, лично аз определям политиката в тази държава. А и вероятно да опита да пласира своето корпулентно тяло по същия начин, като евентуален кандидат за президент. Знае ли човек. Но въпросът е, че не може политиката в тази държава да е подчинена на желанията на един единствен човек и на неговите телевизионни, ранносутрешни телевизионни махмурлуци или не знам си какво. Смятам, че това е пародия на борба с корупцията.

Водещ: С едно изречение – накъде отиваме?

Александър Симов: Отиваме към катастрофа. Българската стабилност, родена от голямата лъжа на това управление, може да прерасне в голяма катастрофа, ако няма промяна в близко време. Затова призовавам всички хора, които изразиха своя гняв по този начин. Борете се за тази промяна, борете се за България, тъй като в ръцете на тези паразити, България няма да издържи още дълго време.

Катастрофата на Николай Ненчев и неговите евротлантически селяни

Всеки път, когато Николай Ненчев катастрофира в своето безсилие да управлява нещо повече от масичка за слънчогледови семки, неговата партия, реформаторското БЗНС се събужда от политическата си кома. Евротлантическите му зомбита изпълзяват от пръстта на държавните си службички и раждат някакъв текст за политическа декларация от който на нормален човек може да му се напука черепа. Реформаторските земеделци на Ненчев (това звучи като име на терористична ядка) тези дни отново се появиха от мрака и, ако някога сте се чудили как звучат евроатлантическите писъци, поднесени с безенесарски фалцет не се чудете повече. Дръжте се за столовете, защото ще друса.

"Няма да поднесем България на Путин, като ви позволим да смажете Ненчев!", започва този сюрреалистичен текст, със сигурност писан под въздействието на незаконни препарати. Да, всички знаехме, че Черното Чудовище от Кремъл не може да спи, когато знае, че Ненчев е министър. Путин не може да яде, нито да пие, нито пък да се закача с млади фигуристки, докато евроатлантическият селянин командва българската армия и назначава гримьорки и дами с леко поведение в екипа си. И заради това земеделците са убедени, че "Кремъл се тресе от бяс".

Продължаваме с халюцигенното пътешествие, което прилича на видение под ЛСД. "Днес Кремъл вече знае, че съпротивата срещу хегемонията им в България нараства. За техен ужас един от големите им проблеми е не кой да е, а министърът на отбраната в България". Не само Путин, целият Кремъл трепери от страх от гордата осанка на този, който си присади коса, за да може перчемът му да се вее победоносно един ден, когато с двата български хеликоптера нахлуе в Москва, за да арестува руския президент и да го предаде в централата на Реформаторския блок.

След това в декларацията се появяват минорни нотки. Рицарят от светлина, гордият страж на евроатлантическите ценности Ненчев обаче е изоставен сам срещу опасността. Описаният околен свят е в руини - в парламента имало само путинисти, неправителствените организации били пета колона на Кремъл, медиите канели само русофили, а дори и Църквата "путиноугодно" служела само на кървавия диктатор. И след това следва юмрукът в зъбите - "днес публично казваме – знаем, че се опитват да му скалъпят корупционен скандал".

Ето как стигаме до същността на текста. Става дума за това, че военна прокуратура най-после излезе от безвремието и миналата седмица привика Ненчев на разпит. След него военният министър излезе пред медиите, но мълча като евроатлантик попаднал на руско порно. Според неговите собствени думи не знаел за какво е бил призован, но не можел да говори, защото подписал декларация за поверителност. Вероятно темите на този разпит са били повече от една. Но рано или късно обвинителите ще погнат Ненчев за основната му гордост - сделката за двигателите на МиГ-овете с Полша. В тази афера има повече дупки отколкото в рокля на гръндж-манекенка. Най-вероято земеделецът толкова много се натиска за поста си и пуска дежурните му лакеи да произвеждат поетични безумия, за да може да осъществи докрай далаверата и всички по веригата да се уредят с комисионни. Няма да се правим на прокурори и да го обвиняваме в корупция. Но някой трябва да разнищи документално всички дребни детайлчета, за да се види дали път този патетичен евроатлантизъм на министъра не е приповдигнат допълнително с няколко градуса заради очаквани попълнения в банковата му сметка.

Пак миналата седмица обаче излезе един друг факт и от него евроталантическият селянин няма как да се скрие. Целият воаяж до Полша, който е включвал журналисти, депутати, чиновници и стриптизьорки (ох, с мъка ще призная, че това последното е измислица. Защо ти е стриптизьорка като си имаш актриса за шеф на кабинета?) е излязъл 200 хиляди лева. 200 хиляди лева държавна пара пръсната ей така на вятъра, плюс разходите за луксозен коктейл във Варшава. И само за контраст - точно по същото време Ненчев подписа заповед с която намали порциона на курсантите във военните училища с по 2 лева. Така де - защо да хрантути някакви стихийни путинисти като може да храни собствения си антураж от хардкор слагачи.

Всички тези данни са накарали Ненчев да се поти зловещо в кабинета си, защото фактите срещу неговото управление се натрупват като лавина. Липсата на качество обаче безенесарите на Ненчев заместват с стоманени фрази, които като винкел стоварват върху мозъка на читателите. Ненчев е приравнен с Никола Петков като дори се намеква, че Никола Петков може само да диша прахта на реформаторския земеделе. Вместо реални отговори - имаме патетични хленчения. Вместо истинска позиция - конспиративно безумие. Вместо качествена политика - от декларацията се лее концентрирана помия, върху всички хора, които се съмняват в качествата на министъра на отбраната. За първи път начело на толкова важно министерство имаме човек с ръст на пигмей, който се самоизживява като геополитически титан. Готов съм да заложа колекцията си от списание "Плейбой", че Путин нито веднъж в живота си не е чувал за Ненчев, а ако случайно някой му покаже снимка на евроатлантическото недоразумение просто ще попита дали здравната реформа в България е успяла, защото такива управленци дават доказателства за обратното.

Говорихме толкова дълго за малоумният текст на БЗНС обаче и по друга причина. Вижте в какво иронично време живеем. Днес лакеите пръскат най-яростни слюнки и се опитват да се изкарат първи патриоти. Тези, които ежедневно продават националните интереси и ни тикат в ръцете на геополитическите ястреби като вземат думата веднага се изкарват ангели на мира с невинни души. Тази подмяна действа като повик за гадене. По телевизиите шестват една орда от лилипути, която в мига на своя най-голям провал започва да крещи неистиво лозунги с надеждата, че господарите зад океана ще му пощадят политическата кариера. Я си представете, че някоя партия в Русия приеме такава декларация за България. Ненчевите зомбита първи ще почнат да хвърлят къчове каква агресивна реторика ще лее и ще ходят от сутрешен блок на сутрешен блок да леят сълзи за това как у нас във всеки град трябва да има американска база, за да си подсигурят вовеки веков грантовете, хонорарите и сребърниците за предателството.

Между другото - наскоро точно така постъпи Соломон Паси, който в своя медийна ексцесия обяви, че повече бази означавало повече сигурност. Това е все едно да кажеш, че повече ненчевци ще вдигнат интелектуалното ниво на кабинета. Изобщо живеем в една отровена среда, където мижитурките са взели властта и са готови да се нахвърлят срещу всеки, който не е загубил всичките си мозъчни клетки. Но самият факт, че зомбитата родиха такава декларация за която си говорихме сам по себе си е глътка оптимизъм. Някъде дълбоко в себе си тия знаят, че един ден няма да им се размине за деянията. Народът отдавна го е казъл грубо и първично - на такъв - такъв. И, не, наказващата ръка няма да е на Путин. 

Така че язък им за декларациите. 

Класовата война на една бъдеща хлебарка

Много често, когато заговоря за класовото презрение на българските необогаташи към бедните, от нищото изплуват някакви виртуални наивници и балъци, които се опитват да ми опишат България като социална идилия. В тази тяхна непозната и несъществуваща страна неравенството не е проблем, бедността не е проблем, а богатите са като някаква подобрена версия на майка Тереза и по цял ден леят сълзи за съдбата на по-малко успелите от тях. Няколко пъти дори представители на десницата, които дори за един ден през живота си не са живели в лишения, а най-близката им представа за социално затруднение е да не им достигат няколко лева да си купят обувки за 500 лева, се опитват да ми обясняват, че изостреният тон срещу богатите бил демоде, че това е някакво архаично като кост на птеродактил мислене, което водело до задънена улица. Когато го правят презадоволени сноби това не ме притеснява толкова. Лошото е, че съм го чувал и от хора, които едвам свързват двата края. Това означава само едно - операцията по промиване на мозъци е била осъществена успешно. Бедните са били отучени да виждат проблема и да го разпознават. Тоест вкарани са в кошарата без никакъв шанс да се измъкнат и да получат промяна. За да имаш надежда трябва да имаш знанение. Когато са те обградили със стени от невежество, спасението става илюзорно...

Но стига толкова с общите приказки. Днес ще се занимаем с един типичен пример на класово презрение. Ще го изследваме детайлно, за да видим, че едната част от обществото отдавна води война, а другата предпочита да се прави, че бойни действия няма. Заради това богатите в повечето случаи побеждават. Просто бедните не искат да повярват, че никой пет пари не дава за тях и няма интерес да ги вади от калта.

От десетина дни се говори за това, че билетчето в София ще бъде увеличено с 60% и вече ще струва 1,60 лева. Подобно нещо е управленския аналог на праскането с бокс по зъбите, защото увеличението отново се обвива в розови фрази, невзрачни клишета за качество на транспорта и поредните дежурни лъжливи дъвки.

И тези дни въпросът с този ценови тероризъм на Столична община, този джихад срещу социално-слабите бе обсъден на комисия. Именно там общинският съветник Прошко Прошков се обезсмърти с реплика, която вероятно ще му подсигури прераждане като хлебарка в следващ живот. Прошков каза: "В момента транспортът в София е убежище за социално слаби хора".

Ако това не е език на омразата, тогава не виждам кое на този свят може да мине за това. Излъскания реформатор разви своя визия за социално изчистен градски транспорт, където бедните лузъри няма да имат място. Градският транспорт във фантазия на бъдещата хлебарка трябва да е за делови хора, които да слязат от колите. А знаете как са деловите българи - не обичат някакви мизерно облечени идиоти да им се мотаят в краката. Друго ще е, ако направим градския транспорт само за богати костюмари. Това ще е истинската богаташка социална утопия. Свят от който бедните са изрязани напълно. Бедните да ходят пеш и да умират по улиците. То заради това според Прошков не било важно колко ще струва билета. Това може да го каже единствено човек, който не е слизал от колата си в последните 10 години. Може да го произнесе само богаташ, който така е забравил своя произход, че сигурно вече се чувства като част от глобалната класа на финансовите вампири.

Няма да си правим труда да припомняме кой е Прошко Прошков и как през живота си той едва ли реално е допринесъл изобщо на растежа на някаква икономика. Всички помним неговите политически маневри и радикален кариеризъм. Прошков би шута на своята първа партия - ДСБ и отиде във втора - Движение "България на гражданите". Днес вече е опакован като реформатор и е пуснат като оръжие за масово поразяване да вилнее в собствената си класова война на самозабравил се богаташ.

Как само обаче им ги ражда фантазията? В главата на политическия сноб България никога не е това, което изглежда наистина - с хора, които едвам смогват да си платят сметките, да пратят децата на училище и да не бъдат удавени от безбожната скъпотия. Не в главата на богатия България винаги трябва да е пълна с лъскави негови клонинги, които нямат проблем и да плащат по 5 лева за билет.

В този ограничен свят на класов хейт бедните просто не съществуват. Намерете ми поне един десен у нас, който някога е поставил темата за бедността и да е предложил решение. Няма такова нещо. Тия съществуват с идеята, че бедността не им пречи. Все пак други умират от глад и студ. Друг вият от ужас, когато получат сметка за парно. Други се изгърбват от бачкане по 14 часа на ден, за да получат в края на месеца 350 лева. Бедните са така притиснати от живота, че нямат време дори да осмислят факта, че богаташите вече са почнали битката срещу тях и смятат даже да ги свалят от автобусите. Това е елитарното дясно мислене. Право на живот има само тези, които имат пари. Нямаш ли финанси - броди по улиците като скот и не притеснявай извисените десни същества в техните терзания за съдебна реформа. Налягай си парцалите, лузър и не пречи на Прошко да се самоизживява като злобно малтусианско божество, което утре ще вкарва в лагери социално-слабите, за да не му развалят пейзажа.

Дано животът като хлебарка един ден да му хареса. Те, хлебарките, още не са измислили класовото делене, така че може да му е малко вътрешно...

Панамският пиар за Владимир Путин

От две седмици светът живееше в нагнетено виртуално очакване. Медиите започнаха да бият тъпана отдалече. 106 издания от 76 страни, обединени в "Международен консорциум на разследващите журналисти" се заканиха да извадят толкова изобличителни данни за Владимир Путин от т.нар "Досиета Панама" (изтекъл огромен масив от информация за влогове в офшорки), че дори Алина Кабаева да избяга с писъци в древната руска нощ. В един момент се създаде усещането, че едва ли не Путин ще е единственият обект на разследването, а ден преди данните да станат официални журналистът Дрю Съливан, съосновател на Центъра за разследване на организираната престъпност и корупцията написа в профила си в туитър обръщение към прессекретаря на Путин Дмитрий Песков: "Гоподин Песков, утре ще работите до късно. Предвидете го в плановете си, моля". Същата организация излезе със становище, че след техните динамитни разкрития светът вече ще гледа с други очи на Русия.

Всички притихнахме във виртуалния свят. Аз лично очаквах като мининум Путин да бъде изкаран системен изнасилвач, злостен масов убиец и човек, който пие кръв от млади девици на закуска. Не повече, не по-малко.

Информацията излезе, но, когато стана това данните, които излязоха за Русия произведоха върху мен ефекта, който имаше първото пукване на черешовото топче в "Под игото". Звукът от него в романа беше толкова нещастен, че според великолепният израз на Вазов някои от въстаниците го объркали със звук от "нецензурния канал на Боримечката".

Обещаваната сензация се оказа спукан балон. В документите разследващите журналисти открили данни за офшорна сметка от 2 милиарда долара, която водела опасно близко до Путин. Самото име на Путин не фигурира в тях, което трудно ще го разберете от нашите либерални медии, които се занимават само с руския президент и никой друг.

2 милиарда ли, написа някой ехидно във ФБ, нима искате да кажете, че Путин в сравнение с Бойко Борисов е едно пионерче? Убеден съм, че Песков е погледнал данните, разхилил се е и се е убедил, че няма да му са налага да работи до късно. Можете да проследите в другите издания как точно журналистите твърдят, че схемата води до Путин, но крайният резултат от нагнетяването на напрежение е пародиен.

Точно тук е добре да припомним градацията на напрежението в хибридната война срещу Русия, защото ми се струва, че западните пропагандисти вече започват да се държат като маразматици от Политбюро по времето на Брежнев и стават все по-смешни с всеки свой ход.

През януари 2015 година световната преса бе разтърсена с твърденията, че Путин е най-богатият човек в света със състояние от 200 милиарда. Така де - няма да си играят на дребно. Пиши му едни огромни пари в сметката и гледай как западната журналистика нарушава всичките си стандарти, когато трябва да тиражира тази глупост.

През януари тази година се появи ревизирана версия. БиБиСи пусна чудовищната манипулация под формата на филм, наречена "Тайните богатства на Путин", разследване в което не бе показан нито един, ама нито един документ. Нещо повече - авторите на филма бяха уличени в лъжа, тоест, че не са проверили едно от твърденията на свой събеседник. Същият събеседник обяви, че е бил гост на яхта, която Роман Абрамович бил подарил на Владимир Путин през 2002 година. Междувременно дадоха кадри на яхтата, събеседникът я разпозна. Кратка проверка обаче показа, че този плавателен съд е произведен през 2014 година и така мащабното свидетелство увисна във въздуха. Но дори и в този филм, уникално съчетание на драматична музика и много конско, но без доказателства, авторите изчислиха, че Путин има само 40 милиарда. Значи Чудовището от Кремъл само за една година загуби 160 милиарда. А днес вече се оказва, че и тези 40 милиарда са се стопили до два. В кръга на шегата написах, че се опасявам, че следващото разследване вече ще носи заглавието: "Краде ли Путин кламери от кабинета си", защото прогресивното намаляване на богатството му води в тази посока.

Сега е време обаче да се вгледаме по-детайлно в разследващите, че нещо много взе да ни бяга фокусът. Веднага на очи се набива факта, че то е финансирано от американските USAID и "Отворено Общество". О, да, всички знаем, че САЩ са извор ня всяка светлина по земята, но ако прегледате добре пуснатата информация ще се убедите, че Америка - това е територия населявана от ангели.

Авторите на разследването го обявиха за глобално, че са ровили в данни за последните 40 години в информация, която е имала обем от 2 терабайта. И какво се оказва - нито един американски политик или бизнесмен няма сметка в офшорна фирма. Ама нито един ви казва. Очевидно САЩ е страна на невинността. Там няма алчни копелета, които да влагат пари зад граница. О, не, сър. Отворете сайта за документите и вижте - там дори отсъства САЩ като страна. Какво повече можем да кажем? Очевидно е, че който диктува той плаща музиката, но чак такава арогантност вече е повече от недопустима. Опитът да използваш толкова много журналисти като инструмент в хибридната война трябва да буди отвращение.

Опитите цялото това разследване да бъде фиксирано върху Путин, въпреки, че неговото име изобщо го няма официално написано, а връзката се прави през човек, който уж му бил най-добрия приятел, е толкова нелеп, че дори тези, които пишат изобличителните статии със сигурност знаят, че звучат като звук от "нецензурния канал на Боримечката".

За разлика от Путин името на украинския президент Петро Порошенко присъства в списъка. Дори се натъкнах на много интересен факт във фейсбук - в деня в който украинската армия ядеше як бой край Иловайск, Порошенко си е регистрирал офшорна сметка на британските Вирджински острови. Колко евроатлантическо от негова страна, а? А след това украинецът е направил и маневрата да не публикува тези компании в данъчните си декларации. И сега какво - ще искаме ли оставката на Порошенко, ще го разобличаваме ли пред лицето на целия свят?

А какво да кажем за десетките други лидери, които с имената си присъстват в тези списъци на позора, включително и бащата на Дейвид Камерън, чиято страна иначе толкова много се бори с корупцията на Путин.

Опасявам се, че с подобни действия западната журналистика е на път да дискредитира не само себе си, но и разследващата си сила. Това е оперетна журналистика впрегната да изрива нечистотиите на западните елити като приписва въображаеми вини на противника. Но след като си играл на тази струна в продължение на три години, след като си пускал измислица след измислица, след като си обещавал грандиозни разкрития, а такива изобщо липсват, то това вече е дефиниция на класическа хибридна война. Само, че дори и този опит за атака катастрофира, защото светът вместо да гледа с други очи на Русия от вчера се залива от смях, понеже мишката родена от планината се оказа едно малко информационно уродче.

Ако трябва да погледна конспиративно на нещата дори вече съм склонен да подозирам този огромен консорциум от издания в таен путинизъм, защото с такива псевдоистории те само работят в полза на имиджа на Русия. Толкова не могат да измислят нещо качествено, че залагат на предположения и ги представят като факт. На мястото на Путин аз щях да пратя Песков в отпуска. 

Има кой да се грижи за неговия имидж. 

Соломон Паси като огледало на българската шизофрения

Владимир Ленин навремето беше написал една много яка статия със заглавието "Лев Толстой като огледало на руската революция". Идеята в текста е, че гениалният руски писател е разказал за всички онези социални противоречия в руското общество, които в крайна сметка ще доведат до революционните събития, защото няма как една страна да разчита на нормален живот, когато се разкъсва от неразрешим емоционално и политически конфликт.

С цялата сериозност на аналогията и ако си позволим да перифразираме Ленин, то значи е време някой да напише статия, която да е озаглавена "Соломон Паси като огледало на българската шизофрения". Развихреният атлантик и натовец тези дни блесна на медийния хоризонт, че България прави грешка като не се въоръжава повече срещу Русия. И също така призова за колкото може повече американски бази на нашата част от Черно море. Значи - бутаме хотелите и строим военни пристанища. Майната му на туризма, ще разчитаме на американските подаяния, ако изобщо ги прилъжем да плащат наем.

Когато трябва да защитава чуждите постъпления, които постъпват в организацията му Паси е като истеричен буфосинхронист. Според него повече бази означавали повече сигурност. Което е все едно да кажеш, че с колкото повече взрив се опашеш, толкова повече си вдигаш продължителността на живота. От времената на Киряк Стефчов досега не сме имали толкова агресивни лакеи за които чуждото военно присъствие изчерпва цялата им вселената. Днес им даваме бази, утре тези като Паси ще искат да им поднесем като дар нотариалния акт за цялото Черноморие.

И не трябва да разглеждаме това като обикновено комедийно шоу. Засилването на милитаристичния бяс е начин да се подмени дневния ред на българската политика и страната ни трайно да бъде вписана в орбитата на геополитическите ястреби.

Същевременно обаче Паси развива и друга теза - че не сме уважавали достатъчно Русия, а изнервената ни реторика имала обратен резултат. Интересно - призивът за повече US-бази част от спокойната реторика ли е? Това ли е идеята на Паси за спокоен и ведър разговор? Трябва да се боим от проповедниците на войната, които идват и театрално размахват маслинови клончета. Тази узаконена медийна шизофрения е най-ясния знак, че пак ни лъжат за нещо. Че лакеите пак мътят някаква схемичка, която в крайна сметка ще платим всички ние. 

Шизофрения ли казах? 

Не е шизофрения. 

Това си е целенасочена политика срещу България. 

Украинските приключения на Росен Плевнелиев

Отдавна съм се отказал да се питам каква е причината Росен Плевнелиев да ражда гаф след гаф в своята кариера на президент. Възможните обяснения са твърде много. Според мен производството на гафове и комични ситуации се дължи на това, че Плевнелиев не е автентичен човек. Той се опитва да угоди на възможно най-много страни едновременно, а това е шизофренично невъзможно. Няма как да коленичиш пред американците, да превиеш гръбнак пред европейските бюрократи, да се подмажеш на US-посланика у нас, да изпъстриш речта си с фрази-бухалки като "евроатлантически ценности" и "хората искат съдебна реформа", да се опиташ да намигнеш на психодясното и да им подскажеш, че сърцето ти им принадлежи и крайният резултат да не прилича на песен на Азис. Това е драмата на Росен Плевнелиев. Той е политически имплант, нещо като силиконов израстък в политическия живот на страната - изкуствен, фалшив, приповдигнат и заради това старание ражда грешка след грешка. Което не е чак толкова зле, защото при цялата немотия, страдание и "стабилност" наоколо хората поне получават малко смях, пък бил и той през сълзи.

Отдавна е време някой да се наеме да каталогизира най-големите гафове на Плевнелиев през втората половина от мандата му, но тази работа ще я оставим за по-нататък. Днес ще се концентрираме върху воаяжът на държавния глава в Украйна, където спешно излетя, за да получи наградата "личност на годината" на тази интересна и разбунена държава. Или както каза някой във фейсбук - "понеже Плевнелиев никога няма да получи наградата "личност на годината" в собствената си държава, той гледа да удари кьоравото поне в Украйна". Официалното съобщение от Киев звучи като винкел в зъбите. Нашият президент получавал наградата за личност на годината заради "обществената му и политическа дейност в европейски и международен план и за приноса му за укрепване на отношенията на Украйна с международната общност и за утвърждаване на единството на украинската нация и териториалната й цялост".

В рамките на по-малко от година, това беше второто посещение на Плевнелиев в Украйна, което означава, че в личната му класация властите в Киев наистина са му близки до сърцето, пълно с евроатлантически ценности до повръщане. Обаче задължително е да припомним какво точно се случи в украинската столица при предишната визита на президента през юли 2015 година. Ден преди старта на посещението му зловеща ръка в Киев изтръгна и скъса над 15 български флага. Снимки на вандалския акт веднага заляха социалните мрежи, което направи опитите на българските власти да отрекат случката направо карикатурни. А случилото се беше следното - депутатът от Радикалната партия на Олег Ляшко, формация, която е основен проводник на неонацизъм в Украйна, Дмитро Линко се разхождал из нощен Киев и в тъмнината българските флагове му се видели като руските. Той веднага пусна пост във фейсбук по темата и резултът беше, че на сутринта флаговете вече бяха накъсани на парчета. Българската дипломация отрече случката, но киевското кметство я потвърди, което показва само едно - никога не разчитайте на нашето Външно министерство, ако тръгнете да търсите истината. Тогава Плевнелиев дори не повдигна темата за този неонацистки вандализъм, въпреки, че не негово място друг президент с минимални нива на достойнство, би отменил посещението си. Случката със знамената обаче беше ясен знак за това какво представлява постмайдановската Украйна - една държава, която съществува на ръба на лудостта, обливана редовно с изфабрикуван националистически бяс и подложена на кладата на постоянното интригантство. В речта на Плевнелиев обаче отсъстваше дори елементарно ниво на критичност. Тогава, през юли 2015 година, той бойко обяви, че Крим това е Украйна, а Украйна е Европа, което представлява банално повторение на втръсналия на всички майдановски лозунг, който днес звучи като неясен спомен за зловещ махмурлук. Особено с оглед на това, че само преди няколко седмици Жан-Клод Юнкер обяви, че Киев не може да разчита на членство в ЕС или НАТО поне още 20 години. Това беше грозен юмрук в зъбите на президента Петро Порошенко и премиера Арсений Яценюк, които успяват да крепят легитимността на своя режим вече единствено на базата на европейската патетика и предстоящото светло бъдеще на Украйна в Евросъюза. Студеният душ обаче беше много силен. Трудно е да накараш един беден, оскотял и редовно лъган народ да чака 20 години, за да започне да живее добре, ако това, разбира се, изобщо стане един ден.

Ако човек си направи труда да спре прозявките и да изчете новата реч на Росен Плевнелиев в Киев ще трябва да се ощипе, за да повярва, че времето не е спряло. В изказването изобщо не е отразено това, което Юнкер каза. Точно обратното - нашият държавен глава изчете като под индиго предишната си реч, само, че този път я подлюти с повече екзотични подправки. След като стана ясно, че за Плевнелиев отново Крим е Украйна, а Украйна е Европа, държавният глава избра точно Киев да обвини за пореден път Русия в агресивно поведение. И дори обеща на Украйна България да бъде страж на нейния суверинитет.

Нямаме никакви причини да се съмняваме в патетичността на тази декларация, но винаги ми се е струвало, че преди да се грижи за украинския е добре Плевнелиев да се опита да отбранява българския суверинитет. Всички обикновени граждани на България виждат как от половин година насам турската намеса във вътрешнополитическите работи на страната стана болезнено очевидно, а Анкара дори си създаде собствена партия. Изявление на Плевнелиев обаче по този въпрос няма. Държавният глава бяга от тази тема като вампир от чесън, защото тя срутва неговата теза за евроатлантическото единство. Няма да намерите изявление от него за поведението на турския посланик и повечето от консулите на Турция. Очевидно е много ефектно за международната ти биография да се обявиш за защитник на Украйна, но защитата на собствената ти държава не ти печели точки пред международните ти господари. Заради това изявленията на президента от Киев звучат като върховен цинизъм. Украйна е по-близка на сърцето му от България. Плевнелиев дори в обръщението си към парламента наскоро изобщо не повигната темата за опитите на Анкара да се бърка в нашата политика. Много по-готино е да повтаряш като латерна недоказуемата теза, че Русия е основната заплаха за страната, вместо да видиш автентичната опасност. Това е лудостта на част от европейските държавници - дори под напора на реалността отказват да видят къде са истинските проблеми и продължават да вярват в собствените си пропагандни клишета.

Но истинският бисер дойде малко по-късно. Украинските информационни агенции с патос обявиха: "Българският държавен глава благодари на украинския народ за за помощта, оказана на България и борбата й за независимост през XV и XIX". Нека толерантно да подминем опита да бъдат разграничени украинците и руснаците през 19 век, въпреки, че тогава са част от една държава, а пък до края на вселената ще останат част и от една нация. Но само си представете - Украйна ни помагала в борбата за независимост през 15 век! Каква Украйна е можело да има тогава и какви точно украинци? Че и каква борба?

Както много иронично и правилно написа един приятел: "по-скоро са ни помагали да се почувстваме комфортно в първите брачни десятилетия на съжителството, докато си свикнем по семейному". Това е мащабно пренаписване на историята, реваншизъм превърнат в истинско тролене. 

Ако човек има нерви може да се зарови малко по-надълбоко, за да види кое събитие се опитва да украси с лъжи Плевнелиев. Той има предвид прословутата битка на народите през 1444 година край Варна, където войските на Владислав Варненчик и унгарския пълководец Янош Хуняди се разгромени от войските на турския султан Мурад II. Плевнелиев вероятно има предвид, че в армията на Варненчик е имало някой и друг украинец, колкото й да е проблематично изобщо да е имало такава идентичност в онези мрачни времена. Защото по това време Полша така или иначе прибира голяма част от западните украински земи докато воюва с монголите, тъй като от 13 век Украйна е васална на Монголия. Всъщност не трябва ли в такъв случай Плевнелиев да благодари на Монголия за участие в битка за нашата независимост?

Изобщо заиграването с исторически факти в името на днешното статукво трябва да се третират като опити да се създаде ядрено оръжие нелегално. Откъде-накъде трябва да търпим нашия президент и неговият екип да се правят на исторически фалшификатори и да приличат на герои от Джордж Оруел, които пренаписват старите вестници и събития, така че да съответстват на днешната реалност. В рамките на един месец Плевнелиев за втори път си позволява да посегне към историята с нечисти ръце и да се изгаври с нея. Първият път беше в обръщението си към парламента, когато си позвори да фалшифицира Васил Левски, приписвайки му думите "който ни освободи, той ще ни пороби". Такова нещо досега никой, ама никой не си е позволявал. И опитите на президентската администрация да се изплъзне от тази вина, твърдейки, че Плевнелиев визирал думи от биографията на Левски от Захари Стоянов е нелеп. Първо, защото никой не може да гарантира автентичността на това послание и второ, защото в книгата думите са изказани по съвсем различен начин. Сега виждаме, че фалшификацията на историята достигна като раков тумор и до по-ранни векове, за може Плевнелиев да се чувства удобно в своята кожа на безмозъчен евроатлантик.

Опасявам се, че нашия президент започва да се превръща в системен унищожител на мозъчни клетки. Говоренето на глупости и пренаписването на фактите се очертават като основно блюдо във всички приключения на нашия държавен глава. 

Опасявам се обаче, че както е тръгнал да чертае нови посоки в историята и да приписва думи на Левски, на посещение във Вашингтон съвсем скоро ще благодари и на шести американски флот за помощта при създаването на българската държава.

Заразната ненчевщина

Николай Ненчев трябва да бъде патентован. Никога друг министър на отбраната не се е оплитал така в собствените си лъжи, схеми, манипулации и откровени глупости. И цялата тази ненчевщина се разигра за по-малко от година и половина. Което си е плашещо. Този има ефективност за оръжие за масово поразяване на мозъчни клетки.

Тези дни стана ясно, че само едно посещение в Полша на Ненчев е струвало на данъкоплатците 200 хиляди лева. В това число влиза ангажирането на самолет, командирвката на депутати и воаяжът на десетки придворни журналисти, които да слюноотделят колко велика е сделката за двигателите на МиГ-овете. В тези пари, разбира се, влиза и цената на коктейл, защото как иначе Ненчев ще има сили ежедневно да се бори с Путин, ако не подложи добре преди битката с шампанско и луксозни деликатеси.

Говорим обаче за същия министър на отбраната, който малко преди това свръхскъпо пътуване до Полша намали с по два лева порциона на курсантите от военните училища. Защо трябва да хрантути бъдещите военни като може да храни настоящите си лакеи, а? Досвидяха му се два лева за храна на младите момчета.

В контраста на тези два факта става ясно кои са приоритетите на отбранителния министър. Дано ненчевщината да не е заразна. 

Че май лекарства за нея няма открити, няма открити...