Integrate Маlko Mozuk Na Prezidenta...

Президентската администрация вчера откри най-големия си проблем - прозрачността. Екипът на държавния глава изпрати прочувствено писмо до медиите с което обяви, че старанието на Росен Плевнелиев било цялата работа институцията да е прозрачна, а това очевидно носело своите негативи...

Причината за този сълзлив вопъл е повече от стресираща. Оказа се, че файлът на който е качена Стратегията за интеграцията на ромите е кръстен злобно и расистки "IntegrateMangali". Какво повече можем да кажем като присъда за една администрация, която не уважава собствените си политически продукти? Очевидно думата "мангали" ще е върховното обществено постижение на екипа на Плевнелиев и на неговото расистко чувство за хумор.

Представете си само - ако това е истинското отношение каква политика бихи водили. И е чудно защо вместо обяснение, Плевнелиев веднага не започна с уволненията, защото търпимостта към подобен род изцепки е най-сигурният начин за подхранване на всички останали изцепки в обществото.

Но голямата загадка си остава. Какво толкова е негативното на прозрачността? Това, че благодарение на нея се видя каква атмосфера цари в президентството? Обединителят на нацията няма право да държи на работа при себе си хора, които наричат циганите "мангали". Тази дума-клеймо може да бъде употребявана единствено от духовно ограничени хора, които не би трябвало да се вписват в администрацията на президент. Особено на президент, който постоянно твърди, че гледа на запад и сънува клъстери на всеки километър.

Очевидно убийствената прозрачност е като радиция. Защото на 20-ата минута файлът бе свален. Но точно тогава комедията стана пълна. Расистката грешка бе поправена с просташка грешка. Изведнъж думата фразата "IntegrateMangali" бе заменена с фразата "InjegrateRoms". Думата roms обаче просто не съществува в английския език. Гаф заменен с друг гаф. Убийствена прозрачност.

Според една легендарна история точно така навремето вестник "Народна младеж" прави гаф с името на поета Пушкин, който е циничен за разказване пред каквато й да аудитория. Но там едната грешка е умишлена. А тук грешката се дължи на това, че хората просто не стават. Те са едни лустросани юпита, които не са виждали истинския живот. Плевнелиев очевидно е заобиколен с кабинетни расисти, които не могат да поправят дори един гаф без да направят друг. А новата админстрация е на власт само от пет месеца.

Този паникьорски стил е изключително характерен за новия президент и действията му. Плевнелиев, а екипът е отражение на началника си, създава системното усещане за постоянно интелектуално усилие и празнина. Това не е обида, а просто констатация. Той дори не знае как да реагира в такава ситуация, освен с разтърсващо писмо посветено на прозрачността. Обаче това е все едно вампир да напише колко е вредна светлината за него.

Прозрачността не убива президентската администрация. Просто я показва в истинския й вид. А той почва да плаши.

IntegrateМаlkoMozukNaPrezidenta...

Крахът на доктрината на дюнера

„Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни актове.” С тази величествена антитерористична програма излезе през януари 2011 година премиерът Бойко Борисов. Повод за неговата кулинарна доктрина за сигурност стана атентатът на руското летище „Домодедово”, при който загинаха над 35 души, включително и един българин. Още в мига на изричането си това беше глупост на глупостите. Първо, ако някой слушаше какво точно говори министър-председателят щеше да избухне страхотен дипломатически скандал, защото в крайна сметка извършителят на терористичния акт се оказа кавказец, а не арабин. Но нека да не бъдем взискателни към геополитическата култура на премиера, защото това няма да доведе до добър край. Но днес вече неговата мисъл може да влезе в пантеона на най-големите глупости, изричани някога на български език. Просто, защото тероризмът наистина прекрачи границите ни, долетя дотук внезапно и смъртоносно, а дюнерите, които трябваше да бъдат нашата защита, не предпазиха никого.

Половин час преди доктрината на дюнера да рухне, най-важните фигури в кабинета даваха пресконференция и не спираха да се хвалят. Премиерът каза, че възприема доклада дори и като похвала. Вътрешният министър сподели, че не открива в него нито една критика срещу себе си. Вкупом всички обвиниха предишните управления и щяха да бъдат доволни и спокойни. В мига в който бомбата е избухвала сред израелските туристи, Цветан Цветанов направо си твърдеше, че е направил на 100 процента реформата в МВР, което вероятно трябваше да означава, че България е кротък рай на абсолютната сигурност в Европа. Седмица преди фаталния взрив да сложи край на идеята за България като спокойно място, премиерът гордо размаха пръст пред младежите от ГЕРБ: „Аз съм щастлив премиер, защото в двата най-важни за мен ресора – вътрешна сигурност, тероризма - Цветанов се справя прекрасно”.

След атентата този щастливец се покри в миша дупка. Пресцентърът му заработи на пълни обороти, за да прикрие отвратителната слабост на властта в криза. Написаха съобщение, че премиерът наредил Цветан Цветанов и Десислава Атанасова да хващат самолета и да отлитат за Бургас. А какво ще правят там? Някой попита ли? Не беше ли по-редно Борисов веднага да свика заседание на кабинета, да сформира кризисен щаб, да започне да дава информация на медиите, които да успокоят ужасените хора от Бургас и разтревожените хора от цялата страна.

Четири часа държавата изобщо не съществуваше.

Никой не излезе с официална позиция, никой не каза една официална дума, никой не излезе, за да каже какви мерки се предприемат, никой не информира за жертвите, щетите, предприетите действия. Само за контраст – на 15-ата минути след взрива Израелското външно министерство вече даваше официална информация и правеше коментари. В България обаче цареше абсолютно мълчание.

Сигурно премиерът се е чудил защо богът на дюнерите не му идва на помощ? Няма как да обясним това внезапно притихване на властта, особено след уникалните хвалби, които си хвърляха само няколко часа преди това. Историята обича да е черна и иронична. С един замах тя унищожи всяка идея, че ГЕРБ изобщо са водили политика за сигурност.

А не е като да не ги предупреждаваха. Седем месеца по-рано

израелските служби са предупредили България, че се готвят атентати на наша територия. Тогава куките от политическия кабинет на Цветанов ходеха да обясняват, че това са пресилени информации, че нямало опасност. И хората повярваха. Защото нали заради това съществува държавата – трябва да й вярваш за големите неща.

А тази държава, държавата на Борисов – Цветанов е лъжела и е правила театър. Те не са взели нито една предпазна мярка, те изобщо нищо не са направили. И България плати с чужда кръв това бездействие. Невинни израелци умряха, защото са решили да дойдат на почивка в най-непукистката държава на тази земя. Аркадията на дюнерите.

А най смешното е, че в опит на имитация за действия изведнъж МВР започна с литературно-пропагандните клишета. Чух няколко телевизионни репортерки с успокояващи гласове да казват, че по летищата в България бил наложен „код „червено”.

Кой ли вярва вече на това?

В България, ясно е, това е само празна фраза, защото видяхме докъде стигат способностите до осигуряване на сигурност – до сигурността на премиера докато си рита мачовете.

Останалите граждани са обречени да слушат за  „код „червено” и да имат свободата да бъдат разкъсвани от бомби, защото органите за сигурност всъщност само имитират дейност. Те са една парализирана политическа полиция, която знае само да слухти, но не и да пази.

Какъв ти код червено?

Всички знаят, че полицията не е в състояние да ги защити. Трябва да си кажем тази истина незабавно.

Тя, полицията, не може да уварди мазетата на хората, не може да спре дребните апаши, безсилна е пред кокошкарите, а пък как ли ще се пребори с изпечени терористи, обучени на подривна дейност? И само вижте речникът на облечените с власт – те ни заляха с цял порой от клишета, които нищо не означават. Какво от това, че Цветанов е на бургаското летище? Какво ще последва от това? Като екстрасенс по аурата ли ще издирва терористите?

Когато стане нещо такова, това веднага изяснява болезнено реалността – ние не можем да разчитаме на защита. Тази власт се е укрепила единствено медийно, но е безпомощна в реалния свят. Вътрешният министър е голям майстор на атаките срещу опозицията, но думите му изхвръкват от ужас, когато трябва да коментира истински тероризъм.

Сигурно полицията просто не си е поръчвала достатъчно дюнери.

Тепърва има да става ясно кой е поръчител, организатор и вдъхновител на атентата у нас. Може и да е Хизбула. Обаче нашата собствена Хизбула, кабинетът, който рухна в мига в който бомбата удари, се оказа по-опасна дори от терористичната обстановка. От един от говорещите шефове на полицията в Бургас вчера се чу, че първия израелският посланик е организирал нещо като щаб, за да ръководи дейността по разследване и помощ на пострадалите? Ами, ако го нямаше? Кой щеше да свърши ценната работа, която е свършил той?

Цялата власт реши да емигрира в Бургас, за да има за какво да говорят журналистите. Но журналистите могат да опишат единствено това, а не и какво е направила властта, защото такива действия отсъстват. Ролята на държавата се сведе до това да премести едни министри от София в Бургас, всичко останало бе оставено на световната милост и ароматът на дюнерджийниците, които вероятно би трябвало да прогонят надалече всеки терорист.

А премиерът отново повтори, че отношенията ни с арабския свят са на високо ниво: „България има прекрасна външна политика към арабския свят, като изключим това, че завчера бих арабските посланици на футбол, в прекрасни отношения сме”.

Някой, може би, трябваше да му обясни, че тази реплика също може да предизвика скандал. Защото изкара едва ли не всички посланици на арабски държави, свързани с невидима нишка с тероризма. Не му ли стигна това, че шейхът на Катар го посрещна по джапанки, какво още иска, целият арабски свят да гледа свъсено България и да отзове продавачите на дюнери ли?

Ето този речник, който не докосва реалността, вече е на път да унищожи управлението. Защото шегичките спират, когато тероризмът започне.

А Бойко Борисов не може да спре, защото ще изневери на образа си. Но народът също може да се шегува.
Ето, значи, как Борисов е решил да остане в историята – като премиерът, който докара терористите у нас.

Шегичка, Бойко.

Черпи по един дюнер!

Краят на „лявото” и „дясното” : халюцинацията невъзможна

Напоследък има нещо в българския въздух. Хората ходят с пламнали очи, фантазират си различно бъдеще, представят си различни партии, друг възможен модел на страната, изобщо, ако има заплаха за ГЕРБ то тя не е това, че доведоха страната до просешка тояга, а това, че обществото отново започна да мечтае. ГЕРБ могат да се справят с реалността, но са удивително безпомощни в борбата с фантазията.

А размечталият се човек – това е истинската сила в този свят.

Разбира се, понякога всеки сън може да се изплъзне от контрол и да се превърне в кошмар. С това не искам да преча на хората да фантазират, но сред всички планове, идеи, възторзи и статии на които станах свидетел, видях посоки, които не, че плашат толкова, но просто наникъде не водят. Най-голямата грешка, която един мечтател може да си позволи е да повярвя, че предишният свят никога повече няма да съществува. Уви, реалностите са досадно нещо – те стоят непоклатими, вечни и упорити, въпреки нашите опити да се правим, че ги няма.

И така тези дни налетях на една статия, която обобщава една красива илюзия, която може да действа като кокаин: „Децата на прехода" и краят на етикетите"ляво" и "дясно". Авторката на този текст е развихрен ентусиаст. Фактът, че е успяла да вмести две столетия история в четири изречения е прелестен, но подсказва твърде прибързани изводи, което не винаги е лошо, но в случая е като внезапен исторически махмурлук.

Самият факт, че „ляво” и „дясно” вече са окачествени като етикети трябва да ни насочи към основната идеология на текста – политическите разграничения са мъртви, децата на прехода са особена форма на свръхоригинални супермени, общите каузи ще държат планетата единна, политиката вече не е това, което беше.

Не съм наясно защо някой иска да погребе "ляво" и "дясно". Разликата между лява и дясна политика е симптом на модернизиращо общество с ясно изразени ценности. Разграничението по тази плоскост възниква в мига в който обществата излизат от феодализма и почват да търсят нови форми на организация. Норберто Бобио, един от най-оригиналните и известни италиански политолози, въпреки, че се отнася леко иронично към архаичните значения на тези два пътя в политиката, смяташе, че имено те са най-адекватните описания на обществените човешки активности. „Ляво” и „дясно” имат различен политически смисъл, различна емоционалност, различна визия и всъщност заличаването на разликите между тях е основният проблем на света, а не както авторката смята начало на истинското лечение.

Политиката днес е в жестока криза на представителност. Но това не е причина да я обявим за мъртва. Това е все едно да се откажем от медицината, защото има един или два нещастни случая. Политиката може да съществува ситуационно, но това е временно състояние, което не може да изтрае повече от няколко години. Човешките общества не са в състояние да живеят от година на година, от кауза на кауза, хората се нуждаят от структурирана цел и път за нейното постигане.  В противен случай вече няма да говорим за политика, а за временен карнавал. А най-тъпото на карнавала е, че когато той свърши, животът все пак трябва да продължи.

Авторката на статията обаче сляпо и утопично вярва, че политиката е направила един пълен кръг и днес вече се е върнала обратно в началната си точка, след като новите идеи стоят преди лявото и дясното. Ако приемем това за вярно, то значи с тревога трябва да отбележим, че светът сериозно се е демодернизирал. „Лявото” и „дясното” не са архаични клишета, а знаци за някаква степен на политическа цивилизованост и култура. Ако се окаже вярно, че сме се върнали в епохите преди тях, значи трябва спешно да видим къде е проблема и веднага да се попитаме – кой е виновен за тази внезапна политическа архаизираност на обществата. А има поне два вида отговор на този въпрос и те са (о, интелектуален ужас!) „ляв” и „десен”.

Вместо да потърси отговора на най-големия проблем поставен в нея, статията започва радостно да описва някаква нова обстановка в която политиката ще протича по пътя на бързо самоорганизиращи се общности, които ще решават конкретен проблем, а после вероятно пак ще се разпадат в общата сивота на живота. Само, че това може да бъде наречено политика единствено в някоя романтична фантазия. В средновековието е било пълно със самоорганизиращи се общности, нали? Всяко отделно село е било такова. В епохата на самоорганизиращите се общности политиката е била възможна единствено около фигурата на монарха. Там ляво и дясно наистина нямат смисъл, защото монархията в своето древно измерение не допуска различни възгледи за света, а само различни начини за осъществяване на едноличната воля. Това ли иска да ни каже авторката – че ние обитаваме някакво ново анархистично средновековие и ще възникваме като общество един път на петилетка, когато се появи кауза, способна да впечатли повече от пет души едновременно?

„Лявото” и „дясното” са изключително сложен проблем и въображаемите деца на прехода не могат да минат без него, колкото и да се опитват да се самоидеализират до най-патетичните висини на езика. И тук нещата не опират до БСП, ГЕРБ, ДСБ, СДС. Партиите са само временен преносител на идеи. Някои от тях оцеляват по-дълго. Други се разпиляват като есенни листа. Но партиите не съществуват по някаква приумица на олигархичните кръгове, които като паяци са оплели държавата. Партиите имат дълбоки социални корени и проблемът на сегашната ситуация, е че всички формации, без нито едно изключение, са изгуби тези корени. Те са партии-сенки, но това не прави автентичните леви или десни идеи по-малко силни или пък залинели. С други думи не в етикетите е проблемът, а в това, че етикетите трябва да бъдат изпълнени със съдържание, за да може политиката да проработи отново. В противен случай ще трябва да изтърпим не един или два текста, които обявяват края на политиката и началото на новото купонджийско средновековие в което общностите ще съществуват като призраци и ще се появяват само по конкретни поводи, цели и място.

Идеята за край на политиката също може да има дясно или ляво измерение. Дясното е в опита историята да бъде затворена завинаги, замразена в кристала на икономическия либерализъм и осветена от огромните прожектори на свободния пазар. Левият край на политиката пък трябваше да дойде, когато светът окончателно се освободи от държавата като форма на съществуване и влезе на дрейф в носталгичното море на абсолютното равенство. С други думи – самата идеята за край на политиката също е силно политическа при това издава не спонтанно желание за бърза читателска общност, а за вечно състояние на обществото.

Статии като тази обаче ще се появяват именно заради мечтателния характер на българската политическа душа. Българската душа трудно съществува в реалностите, защото те са подтискащо досадни. И заради това винаги се опитва да живее в света на предстоящото чудо. Между другото – не възприемайте това като критика. Напротив – това е най-доброто на което е способна България.

Само, че проблемът идва точно тук. Десните мечтатели стоят и хлипат в десетки блогове, че идеалната десница е буквално зад следващия ъгъл и тя ще се появи всеки момент, когато мафията, олигархията, комунистите, ДС, извънземните, цената на Виаграта (ненужното да се зачертае) спрат да пречат на перфектния свят. И така пропускат да видят, че българската десница днес – това са Кунева и Бойко Борисов. Това се оптималните варианти на дясно у нас. Едното, първото, зализано, проевропейско, елитарно и нарцистично. Другото, второто, популистко, размито, дебелашко и егоцентрично.

Същото се получава с левицата. Хиляди мечтатели си представят идеалната левица, която ще се появи като крайцера „Аврора” на червения хоризонт и то буквално след 20 секунди, без да видят, че левицата днес се е свела до лица, които са леви, само, защото това е начин да запазят портфейлите си дебели.

Идеята за край на политиката е най-добрият начин това статукво никога да не бъде променено. Защото това, че някой е погребал „лявото” и „дясното” няма да им попречи утре двата „етикета” да се завърнат като метеорите в нощното небе и да ни накарат да се чудим защо сме мечтали за различна история, когато истинската история през цялото време е била пред нас...

Лявото и дясното са най-ценното, което политиката може да предложи. Аз, разбира се, никога няма да стана десен, това е път, който ненавиждам, смятам за радикално сбъркан и за прелестно невъзможен. Но това не е причина да отписваме политическите разграничения. Защото само те движат света напред. И няма деца на прехода. Има хора, които знаят да мечтаят. Но и да превръщат мечтите си в реалност.

А и това не е най-важното. Смисълът на политиката е да заявиш идеи и присъствие, защото това прави светът различен. И тези идеи не съществуват от днес за днес. Те са били тук преди мен, ще останат и след мен. Политиката прави света исторически последователен, независимо от завоите, подкупите, тъпанарите и психопатите в нея. Няма как да го кажа по-добре от Честъртън, въпреки, че той по друг повод пише:

О, блазе ни: ние чухме с наште собствени уши.

Да, блазе ни: ний видяхме с наште собствени очи.

Вече нека смърт ме грабне от света желан и мил.

Та какво, ако ме няма? Не е малко, че съм бил.

Никак не е малко, ей.

Президентът като Чешърския котарак

Президентът Росен Плевнелиев удивително напомня на Чешърския котарак от книгата на Лус Карол "Алиса в страната на чудесата". Литературното животинче притежаваше една странна особеност - да изчезва и да се появява, когато пожелае. В страната на чудесата това поведение не предизвиква въпроси, то дори подпомага щастливия край. В изтощителната българска реалност обаче да си имаш Чешърски котарак за президент е вбесяващо, защото предизвиква постоянното усещане за медийна лудост.

Оставяме настрани цялата поредица от гафове, които Плевнелиев сътвори откакто стана държавен глава. Но държавният глава не е взел ясна позиция по важен обществен проблем откакто е поел поста. Той е затворен в алтернативната си богаташка вселена на клъстери, бизнес-закусти и помпозни яйца, които да бъдат подарявани на папата. Но, когато се появи обществена криза или огромно недоволство, президентът изчезва от хоризонта като Чешърска котка и сигурно притихва в тайното си скривалище докато бурята отмине.

Случаят с уволнението на Мирослава Тодорова е ясна демонстрация на това. Първият ден президентът почти не взе отношение по проблема. Реакцията му беше: "Имам доверие в българското правосъдие". Неговият екип го измъкна от блаженната отпуска в Евсксиноград, организира му спешно пиарско събитие, за да се демонстрира, че президентът не почива, а усилено размишлява по кризисните въпроси. Държавният глава обаче изключително литературно изчака първо да чуе реакцията на премиера и едва след това започна да изразява ясна позиция. Чешърски котарак - уж е тук, а може и да го няма.

Плевнелиев няма самостоятелен политически живот. Той е като институционална сянка на премиера. Оттегля се призрачно в бизнес-сферите и изобщо не взима отношение по големите проблеми на деня. Някой да чу президентът да коментира шоковия удар с цената на тока, която скочи с 13 на сто? Някой да го чу да вземе отношение по скандалните поправки със закона за горите преди Борисов да обяви, че е необходимо да се наложи вето. Плевнелиев се движи след събитията, живее в собствен свят, няма присъствие и съвсем не е трудон да забравиш, че присъства в политическия пейзаж, пардон, фауна.

Още един куриозен случай. Само преди около седмица пред вестник "Ди Велт" той обяви, че България рано или късно ще се присъедини към Еврозоната, защото това е национален приоритет. Само няколко дни по-късно се оказа, че президентът почти не мисли това, по-скоро мислел, че сега ни е още много рано за подобно действие. Трудно е да разбереш някого, който все отсъства от общественото пространство. 

Плевнелиев е като картината на Дали с разтичащите се часовници - политическа смес, която не заема точна форма и никога няма да има. 

Той е голямото отсъствие в българската политика. 

Една черна дупка. 

Човекът, който го няма. 

Котаракът от старата книга.

Мяууу! 

Последната ни останала държава

Преди малко повече от месец премиерът излезе със загрижено лице по телевизията.

Негово Медийно Височество обяви, че държавата е намерила нов начин да се справя със земетресенията.

"Разпоредили сме всички налични полицейски патрули, при подобно или по-силно земетресение, по мегафони да съобщават придобитата от Института  по геофизика при БАН информация", каза Бойко Борисов. После си направи снимка с учените от БАН, отиде до Перник, за да го снимат как се раздава на народа, обеща пари, които после Дянков не даде, остави хората да се оправят сами и си потърси нови каузи за прецакване на света - уволнение на неудобни съдийки, увеличение на цената на тока и други подобни...

Властта обожава пожарникарските похвати: кратка загриженост, бърза показност, телевизионен политически екшън и после пълна амнезия.

Но природата не може да бъде успокоена с политически средства.

Тя съществува преди политиката и има голяма вероятност да оцелее и след нея.

И, когато земетресение отново удари и разлюля напечената следобедна София, властта пак не реагира.

Аз не съм очаквал някаква висша реакция.

Но отчаяно се ослушвах да чуя как полицаи с мегафони съобщават за земетресението.

Така де. Човек не може да разчита на много по време на бедствие.

Но е хубаво да усети поне за малко, че държава наистина има.

Че тази държава предния път не е говорила празни приказки и, че наистина е мислела това, което казва.

Ослушвах се в подуянския пек. Ослушвах се под шума на тополите.

Нищо.

Няма значение дали трусовете за вторични, третични, четвъртични...

Видях как няколко семейства с децата си стояха в най-голямата жега навън.

Заобградени от тишина.

Никой не мина нищо да съобщи. Ама нищо.

И тогава схванах най-важното нещо наоколо.

Пълна тъпотия е да разчиташ на държавата.

Особено, ако тази държава е България, а нейния премиер е Бойко Борисов.

Тази държава съществува единствено по телевизията и никъде другаде.

Ние останалите обитаваме друго пространство.

Ние сме жители на друга държава и добре, че е тя.

Добре, че го имаше Фейсбук. Той пак свърши работа.

Какво ли щяхме да правим без него? :))))

Личната служба за грешки на Бойко Борисов

В последните няколко месеца правителствената пресслужба е основен източник на комедия в държавата. Нейните импровизации на тема "бърза реакция" и паническите й опити да се опита да разгадае неясните желания на премиера за неговото медийно присъствие забавляват репортерската гилдия от три години. Но всяко шоу има своите граници, отвъд които смехът започва да се превръща в истеричен кикот на осъзнаването, че досега си се смял не на нещо лъчезарно, а на нещо невероятно мрачно.

Нека да проследим няколко опита на пресслужбата на МС да блесне реактивно. Преди няколко дни, когато стана ясно, че кабинетът освобождава Георги Костов като шеф на Селскостопанската академия в сухо и кратко анносче, медийните помощници на премиера бяха написали, че Костов е бил на поста си 4 години. Това, разбира се, е абсолютна лъжа, тъй като той бе назначен на него през 2011 година и това може да се провери само с елементарно чукване на няколко букви в Гугъл.

Проблемът за грешките в информациите на МС съвсем не е маловажен. Пресслужбата е гласът на премиера. А тя постоянно лъже и заблуждава, което вече трябва да ни намеква за характерологичните особености и на върховния й патрон. Какво трябва да мислим за един кабинет, който не в е състояние да пусне достоверна информация? Нима патологичната лъжа е основна диагноза на управлението? Защото другият вариант е за изключително голямо невежество. Това е дори още по-голямо обвинение.

В официално съобщение по повод на уволнението на Мирослава Тодорова срещаме фразата, че ВСС я е уволнил от поста председател на Съюза на съдиите. Представяте ли си? За какво огромно невежество става дума след като съобщението е минало през цедките на административните цензори и е било пратено до медиите. За каква медийна политика говорим? Това е медиен терор на постоянна лъжа и невежество.

Вероятно поради тази причина от време на време срещаме и лежерни съобщения за разгови между Бойко Борисов и Ангела Меркел с информационна стойност "нула". Защото да кажеш едно изречение от Борисов и да обобщиш, че Ангела Меркел е изразила задоволство от водената политика не е информация. Това е пълен боклук. Изречение без смисъл. А и човек веднага се пита - как така Меркел никога публично не хвали България, а винаги в телефонни разговори.

Вероятно цялата вина за тази фабрика от лъжи не се крие в пресслужбата. Всички сме чували за експлозивния характер на "онзи, който седи сам като куче в Бояна". Вероятно именно неговия натиск и пожарникарски идеи за бързи реакции са причина за този хаос от грешки и смях. Казват, че понеже Сталин бил нощна птица всички държавни чиновници си сменили графиците и работели нощем, защото на Господаря на Кремъл можело да му хрумне в 3 часа през нощта да поиска справка за него. Знаем как завърши цялото подчиняване на политиката на една отделна личност.

А кое е е различното при нас?

Едно интервю, което разтърси България

Фейсбук, новите медии, силата на блогърите и защо властта показа, че я е страх от всичко това

Откакто двама блогъри – Асен Генов и Константин Павлов – Комитата успяха да направят близо едночасово безпрецедентно интервю с премиера Бойко Борисов, споровете около този разговор не са замлъквали нито за миг. Парадоксално е, че вместо дискусията да се води за това какво каза министър-председателят в него (той призна, че е водил разговора с Ваньо Танов за който преди твърдеше, че бил „нагласен”, а съдържанието на този разговор го уличава в престъпление), изведнъж основна точка на сблъсък стана противопоставянето на „нови” и „стари” медии. И колкото и да ми се иска да кажа няколко думи по основното, което чух в интервюто на двамата блогъри, този текст ще е посветен на втората тема, защото тя е важна, ако искаме наистина да разберем медийната ситуация в страната.

Основен изразител на мнението, че интервюиращите се са се провалили при разговора с премиера стана журналистът Веселин Стойнев. В своя статия, озаглавена „А може ли без нас, „старите” медии?”, той атакува двамата блогъри, че са оставили Борисов да си направи пиар на техен гръб, че са допуснали премиерът да ги „превземе” и, че в крайна сметка традиционните медии не могат да бъдат изместени от социалните мрежи и гражданските инициативи.

Смятам, че е по двата параграфа Стойнев бърка, както и, че темата на сблъсъка „стари” и „нови” медии е абсолютно сгрешена.

Изгледах с огромен интерес интервюто на блогърите с Бойко Борисов. Първото нещо, което веднага се набива на очи е факта, че премиера си бе довел антураж – двамата вицепремиери Цветан Цветанов и Симеон Дянков и министърът на икономиката Делян Добрев. Независимо от развоя на разговора този екип веднага издаде нервността на властта. Дори страха. Бойко Борисов никога не е проявявал страх от традиционните медии, защото е разчел напълно техния код, а там, където не е успял е купил собствениците и резултатът е трагичен – интервютата с премиера приличат на фарс или на ранна тв-проповед.

Срещу представителите на гражданското общество обаче главата на правителството не се престраши да излезе сам. По-късно, разбира се, говори основно той, но дори само с тази постъпка, че ще се нуждаеше от компания за разговора, вече поставя социалните мрежи с една степен над останалите медии. И няма как да не е така. Мрежите са изразител на едно огромно мнение от хора, зад тях стои реална, активни и ангажирана публика. Останалите медии са концентрирани в рекламите и шоуто, блогърите, фейсбукърите и огромната част от виртуалната общност се интересуват най-вече от социални каузи и обществен просперитет. Силата е при вторите, когато опре до реален натиск.

В анализа на Стойнев е дразнеща нотката на свръхочакване. Сякаш авторът е искал двамата блогъри да извадят автомат и да застрелят Борисов на място. Между другото в тази надежда можем да разчетем един от провалите на традиционните медии – след като инвестират надежда някой друг да свърши тяхната работа по политическия разгром на премиера, значи те не са успели изобщо да напреднат по този път. Традиционните медии трябваше да набият канчето на премиера. Те не го направиха. Защо смятат, че някой е длъжен да го прави вместо тях и то по техния начин?

Но именно защото не са професионални журналисти Асен Генов и Комитата интуитивно налучкаха слабото място на премиера и му дадоха терен за развитие, отпуснаха му достатъчно въже да се обеси сам.

Въпреки, че и двамата са изявени противници на премиера, те не се държаха агресивно с него. Това спаси интервюто и го направи велико. Борисов знае как да се справя с агресията. Тя изобщо не го плаши и той има изпитани техники, за да превръща агресията срещу него в свой плюс. Когато Диана Найденова в едно интервю се опита да го притиска в типично неин стил с недоизказани въпроси и агресивни интонации (технология на интервю, която в крайна сметка я унищожи завинаги като журналист), Борисов няколко пъти й разказа как е вадил и садил картофи като дете. При него агресията не само не работи, тя започва да действа в полза на премиера.

Генов и Комитата обаче постъпиха неочаквано. Не предпоставяха отговори на Борисов, разпитаха го по целия конспект и дневен ред на обществото и го оставиха да говори.

Министър-председателят е безпомощен в чисто политическите разговори. Дори и когато предварително са го подготвяли по някое време той бърка репликите и реда на отговорите в резултат на което често се раждат незапомнени бисери. В този случай двамата „непрофесионални” журналисти успяха да измъкнат от него подробности за флашките и разговорите с Танов, които нито един друг журналист не е успял. Това говори за всичко друго, но не и за провал на разговора.

И всъщност именно тук е огромният проблем. Медиите дълго време бяха четвъртата власт. И все още са. Но социалните мрежи започват да формират алтернативна, пета власт, която има съвсем различна специфика от тази от всички останали. Петата власт всеки ден е подложена на референдум – стотици хора те четат, бориш се за тяхното внимание, средата е конкурентна, напрегната и скептична. Дори можем да открием идеалистични и утопични моменти в нея, защото социалните мрежи не търпят диктат и мнения са хоризонтално разположени. Всички имат глас, всеки има място под слънцето. В традиционната журналистика не е така. Там съществуват йерархии без които професионалните медии просто не могат да функционират, но пък и точно те ги правят малко по-бавни и не толкова народни.

Заради това темата „стари” срещу „нови” медии не истинска. Разделителните линии съвсем не са там. „Старите” и „новите” медии могат да съществуват съвместно и да си помагат, а от това печелят и двете страни. Разделението е по линията – честност/лъжа. По линията – мислещи/немислещи. По линията можещи/неможещи

Стоящите пред Бойко Асен Генов и Комитата са честни в смисъл, че те не си придават статут на богоизбраност, нито пък зад гърба им стои мощна корпорация с тъмни цели. Те представляваха себе си и направи едно интервю, за което ще се говори още много време.

Трябва да признаем и един плюс на премиера, ако искаме да бъдем обективни. Той или неговият екип много бързо се усетиха, че гражданските инициативи стават сила и то изключително сериозна. Заради това опитът властта и гражданите да се срещнат в едно интервю привлече толкова много внимание. Според мен гражданите спечелиха, защото премиерът със своята циклична логорея просто изтърва потока на своята мисъл. Няма критично мислещ човек, който да е в състояние да понесе радушно такъв поток от хвалби, его и невъзможност за критично мислене, който демонстрира Бойко Борисов.  Той в нито един момент не призна грешка. Но не е работа на Асен Генов и на Комитата да показват силните страни на своето интерю, публиката видя достатъчно. В този смисъл те изкачиха още едно стъпало – дадоха възможност на своите зрители да мислят сами, а да не се водят от някакъв въображаем и манипулативен журналистически дискурс.

Кога интервю на премиера в сутрешен блок е било тема на разговор цяла седмица? Кога друг път от разговор с Борисов са се раждали толкова много теми? Очевидно силата на свободните блогъри да поставят парливо темите не се пречупи пред мощния образ на властта в лицето на министър-председател и двама вицета като бодигардове.

Интервюто стана интересно, защото се превърна във водораздел. Традиционните медии трябва да разберат и вече разбират, че трябва максимално много да се отворят към гражданите, ако искат да намерят място в бъдещето. Защото техните за манипулация вече не работят. Петата власт има очи за тях и бързо ги демаскира.

В този смисъл бъдещето ще е повече от лъчезарно и светло. Властта отново ще си остане същата – гадна, манипулативна, милиционерска и лобистка. Но тя разбра, че срещу нея няма стадо от овце, а хора, които знаят как да окупират кръстовища и, които не ги е страх да се срещнат очи в очи в нея. Смятам това открие за по-важно дори от 10 ноември.

Кой е казал, че една мини-революция не може да се осъществи пред камера в ръцете на блогър?

текстът е писан за сайта Пресклуб 

Да бъдеш идиот, не е лесно

ГЕРБ съвсем очевидно искат да институционализират собственото си партийно тяло не само като политическо, но и като културно явление. Вероятно заради това от самото възникване на формацията тя е съпътствана от песни. Първо беше химна им, озаглавен помпозно: "ГЕРБ ти си надежда". В него анонимен стихоплетец твърдеше, че само нововъзникващата партия може да гарантира светло бъдеще на електората. След това хората на Борисов се опитаха да вкараха в парламента млад рапър, който си падаше по рими от вида - "патлака - храсталака - бум мада фака" и обясняваше как гангстерите контролират целия шит (не се притеснявайте, ако не знаете тази дума) на обществото.

Малко по-късно на сцената изгря една дама от Русе, стара поетеса, която реши да възпее Небесната Лъчезария на Генерала. За да не остане по-назад Веселин Маринов излезе едни гърди (и една кофа пот) пред всички и написа най-лигавата песен на хилядолетието - "Моята полиция" чийто текст и до днес се родее с най-психиатричните фантазии на тема униформа. В безсмъртните редове на това производение полицията бе представена като небесна сила, която бди за вселенския ред. Не трябва да забряваме и още един хит - песента, която прочу позабравената министърка Анна-Мария Борисова, в която се настояваше на обед децата да хапват по сто банана, двеста круши, триста чушки и домати...

Тези дни обществото чу нов хит, който разтърси дори и залинялата от чалга колективна душевност - "Да бъдеш гербер не е лесно". Песента на младата Соня Иванова за пореден път демонстрира културните претенции да спечели сърцето на премиера и вероятно държавно финансиране за следващата петилетка. В текста на песента можем да открием разтърсващи редове:

Да бъдеш гербер не е лесно,

да даваш обич не е лесно.

В това стихче е скрита екзистенциална драма. "Герберите" се опитват да обичат народа, ама да го обичат страстно, а българите очевидно се дърпат и това е причината за елемента на драматизъм "не е лесно".

Между редовете се забелязват опити за плахи пролетно-политически метафори за внезапното появяване, но това е културно харакири, защото знаем, че внезапно появилите се гербери имат еднаква съдба - да бъдат продадени на пазара, а от там да бъдат купени от фолкпевици, които са в състояние като гимназистки да се възторгват от природните проявления на естетика.

Особенно силен е митологичният дискурс в стихчето - герберът, лирическият герой се е преборил с бури и вятър леден, за да отстои своята пролетна вечност. Текстът обаче пози постмодерна загадка - кои са тези бури и този леден вятър? Това е оставено необяснение, което също е капан, защото да не обясниш нещо в епохата на ГЕРБ е вражеска проява, защото предполагаш, че партийният електорат на Борисов може да мисли, а той е доказал, че не може.

Младата певица Соня Иванова се заплита и в друга политическа инверсия, която се връща като бумеранг към нея. Герберът расте на полянки, а полянките са в архитектурно противоречие с магистралите. Премиерът няколко пъти показа загриженост за блатните кокичета, но натоварен с отговорност и за герберите той може да изпуши като ядрен реактор и да попилее културата, която се е осъмнила в неговите строителни ценности. Но това са неща сложни, литературни, културни, тоест изключително вредни в епохата на радикалното безсмислие...

Вън от шегата културната претенция, която е заявена е доста нелепа. Защото всеядността на ГЕРБ винаги стига до чалга-моделите. От песента в която две певици се мечтаеха за тройка с премиера до лиготията за гербера пътят е съвсем кратък. Тоталната чалгаризация на живота, роди не култура, а мутирала словесност, пошла музика и Симеон Дянков. Роди направо антисвят. Само в този антисвят е възможно да има възторжени песни за управляващата партия, хора, които рисуват на капаците на колите си портрета на Бойко Борисов и много други внезапни форми на тероризъм.

С други думи ГЕРБ се опитаха да споят чалга и политика в едно. Чалготика или политчалга. Което е красив резултат от 20 години безвремие. И следващият път като нищо някоя чалгарка ще оглави ГЕРБ и ще премиер на държавата. Или пък президент. 

Всичко се опитва да го предскаже.

Но досега май се опитвахме да не го видим.

Словоблудството на един финансист

Политическите бедствия са по-страшни от природните. Ураганите отминават, градовете изникват отново. Дъждовете спират и хората се връщат към нормалния си живот. Дори след древния метеорит, който е помел динозаврите като Цеко Минев половината Витоша, планетата все пак оцелява.

Политическите бедствия, особено, когато са въплатени във фигурата на финансов министър със странна интонация и безкрайно щение да прави палави фотосесии, носят след себе си повече разрушителна сила от ядрен взрив над Хирошима. Защото, когато един финансов министър като Симеон Дянков започне да дава акъл по всеки въпрос във вселената, това е явен знак, че новото политическо бедствие наближава. 

Само в рамките на вчерашния ден вицепремиерът успя да се изкаже по следните теми: 1) Заплатата на докторите. 2) Отварянето на резиденция "Кричим". 3) Цифровизацията. 4) Ексцентричните идеи на здравната министърка. 5) Дългът на страната. 6.) За това как си щамповал образът на премиера Бойко Борисов върху чаршафите в спалнята. (Добре де, номер 6 е измислица, но всичко останало са автентични размишления).

Далеч сме от идеята да поставим под съмнение енциклопедичната душевност на вицепремиера, но това словоблудство издава неразбиране на идеята за това да си финансист. Откакто е в България, вече три години, Симеон Дянков не е казал нито една истина. Неговата политика е политика на лъжата, на безкрайното дърдорене с неясни термини и приказки, за да прикрие икономическата бездна в която пропада България. Но логореята не може да замаскира бедността, енциклопедичността просто не може да напълни хладилниците на хората. Очевидно говоренето на Дянков е като брояча на бомбите - към края цифрите се сменят с все по-ужасяваща бързина.

Нито един финансов министър не може да си позволи такъв езиков тероризъм, защото това подрива идеята за държава, това унищожава смисъл от публичното говорене, това отвращава трайно хората, защото ясно им доказва, че управленците не спират да лъжат нито за миг.

Ако Дянков обаче е чак толкова разговорлив. Ако наистина иска да коментира вселената, то тогава нека вместо да се впуска в спомени за резиденция "Кричим" или да точи сатъра за лекарите, да отговори на няколко важни въпроса, които от месеци се въртят в общественото пространство:

1. Плащал ли е здравни осигуровки за себе си и своето семейство откакто е в България?

2. На какво основание живее в Бояна и ползва персонала там. Дори и причината да е това, че премиерът се нуждае от човек в 2 часа през нощта с когото да поцъкат белот, нека да го каже. Да го чуем.

3. Колко точно е трагично финансовото състояние на България след като Дянков постоянно се заканва, че ще реже пари за нещо. Да не би парите-кеш да са дефицит? Защо се е стигнало дотам? Нали мащабният икономически учен щеше да прави магия?

4. Един философски въпрос. Нали България 9 пъти излезе от кризата? Защо още никой не го е забелязал.

Ето защо политическите бедствия са вредни. Те никога не отговарят на истинските въпроси. 

И постоянно лъжат.

Заради това светлината в края на тунела винаги се оказват фаровете на връхлитащ в тъмното влак. 

Законодателен аутсорсинг

В изчанчената корпоративна версия на новия български език се появи странната чуждица "аутсорсинг". Всеки път, когато някой заговори сложно, значи се кани да взима много пари. Но аутсорсинг означава "изнесено производство" - една фирма да делегира на външен изпълнител свои вътрешни функции. И ако за бизнеса подобна верига е приемлива, то трябва политическите аларми да запищят, когато става ясно, че властта възлага на две неправителствени организации да пишат закон за печата - немските "Конрад Аденауер" и "Ханс Зайдел". Подобен законодателен аутсорсинг е политическа новост, особено що се отнася до парлива тема като медиите. Все пак българите избират депутати, именно за да ги натоварят с отговорността да пишат закони. Няма лошо да консултираш законодателен акт с неправителствения сектор, но да му го възложиш по този начин е скандално.

Особено като обърнем внимание, че и двете фондации са сред спонсорите на ГЕРБ. Това аутсорсинг като услуга ли е? Нима чужди фондации знаят най-добре как да приложат чуждия законодателен опит на българска почва? Системното бягство от отговорност на ГЕРБ става епидемия. По същата логика Бойко Борисов може да делегира на някой да управлява от негово име, защото не иска да наруши имиджа си пред Брюксел. Това е в основата на странното решение на ГЕРБ - страх ги е, че приемането на закон за печата ще разгневи Европейската комисия. И заради това прибягват до законодателен аутсорсинг.

Даваме едни пари на нашите фондации, да става каквото ще.

Както казахме в началото - чуете ли сложни думи винаги се оглеждайте кой точно иска да ви надуе цените. 

Легенда за андрогина Премиер

(урок по история от 3112 година)

Полският философ Лешек Колаковски е невероятна свежарка. Независимо, че е класически либерал по убеждения, има религиозна насоченост, мрази Маркс (което не пречи да е написал два прелестни тома за неговата философия, които въпреки критиката в тях са доста обективни), той има невероятен стил и е страхотен за четене. В сборника „Политиката и дявола”, издаден у нас през далечната 1994 година и с който успях да се сдобия още като студент за някакви смешни пари, понеже в България качествените текстове винаги залежават и се налага цените им да бъдат намалени, той има едно невероятно есе, наречено „Легенда за императора Кенеди. Нова антропологическа дискусия”. В него Колаковски си прави невероятна гавра с всички философски школи и го е написал с неизчерпаемо чувство за хумор. Сюжетът е следния – в много далечното бъдеще група учени се събират на симпозиум, за да обсъдят какво е било това „президент Кенеди”. Сетих се за този развълнуван текст, когато се сблъсках с идеята на Образователното министерство да осъвремени учебниците по история и да вкара в тях свършеното от кабинета на Бойко Борисов. Веднага се зачудих как ли един ден в далечното бъдеще учените ще обсъждат дейността точно на това правителство и на неговия началник.

И така реших да експериментирам и да улесня представителите на бъдещето в тяхната трудна задача. Текстът по-долу е изцяло повлиян от стилистиката, сюрреалистичния хумор и черната ирония на Колаковски. Което доказва само едно – човек трябва да пази качествените книги близо до себе си. Просто никога не се знае кога точно ще ти потрябват.

И то като оръжие.

През 2012 година правителството на Бойко Борисов празнувало три години от своята власт...

В това изречение има поне две неясни неща. Учените от Факултета по темпорална магия и вампиризъм дълго спореха по темата какво може да е година. Наясно сме, че през 2130 година премиерът Бойко Борисов (името му е било или така или Генералът, но никой не може да каже със сигурност) излиза за кратко от стазисен сън, за да обяви, че прави радикална реформа на календара, чийто дефекти той е наследил от Тройната коалиция (Проф. Божидар Димитров – прапрапрапрапрапраправнук смята, че Тройната коалиция е било древно чудовище от друго измерение, което е идвало от Сарай (старобалканската дума за ад), но е било разгромено на нещо наречено избори, дума, която се премахва от езика след като св. Искра Фидосова вкарва за гласуване нова версия на Библията в парламента). Тогава единица мярка за време става времето, което е необходимо на депутат от ГЕРБ да обяви, че някой друг е виновен за проблемите.

На днешните учени не е ясно и какво точно е правителство. Учените от Института за окултна геополитика смятат, че това е било просто друго тяло на Премиера, което той е използвал, когато се е чувствал самотен. Фактът, че Премиера е можел да си сменя телата очевидно не смущавал населението тогава, което е наричано с неясната дума „общество”.

Археолози от Университета за неокласическа чалга наскоро откриха древен текст, който с мъка разгадаха и чиито първи думи са: „Обществото получава ерекция, когато плюе някой известен”. След продължила близо две години културологична дискусия учените се обединиха около мнението, че обществото е било същество, което постоянно е имало ерекция и поради тази причина Премиера често се е явявал по телевизиите, защото е вярвал, че това е единственият начин да се опази от сексуално похищение. Поради тази причина някои учени и до днес вярват, че Премиерът може да е бил и жена, защото иначе не е ясно дали обществото изобщо би получило ерекция в противен случай. Казусът обаче не изяснен.

Днес има и проблем с разбирането на матримоналния статус на Премиера.

В един от древните текстове учените от Факултета по Порнографски умения разчетоха фразата: „Стоя сам като куче в Бояна”. Това накара мнозина от тях да си скъсат дипломите, защото от изявлението става ясно, че Премиера е владеел биологичната трансформация, знание, което е било загубено през вековете. Другото изречение: „Цецо също е красив”, някои школи тълкуват именно като потвърждение на женската природа на Премиера и на това, че той е бил в състояние да ухажва и членове от правителството, тоест членове на самия себе си след като Правителството е просто друго тяло на Премиера.

Според друга теория Премиера е бил андрогин и си е бил самодостатъчен и вероятно продуктът от негова самодостатъчна сексуална дейност се е наричал „магистрали”, защото в запазените древни текстове той говори единствено и само за тях. От думите на Премиера можем да направим и още един извод – очевидно Магистралите не са растели бързо, защото въпреки постоянните приказки за тяхното обгрижване, те съвсем не са напредвали скоростно, което говори за вроден генетичен ефект на тези същества, причинен вероятно от обърканата хормонална природа на Премиера.

Някои учени пък твърдят, че цялата теория дотук е объркана. Според една от разчетените фрази върху която все още се спори, Премиера е казал, че „българите са като кучета”. Специалистите са съвсем объркани от думата „българи” и смятат, че това била особена порода животни, които очевидно са приличали на кучета и които са изчезнали поради неизяснени причини. Представители на консервативната школа на еротичните мислители смятат, че е възможно Премиера да се е превръщал в куче, за да може да бъде съвсем близо до своите поданици и следователно думата „държава” да означава просто зоопарк, нещо, което се потвърждава от факта, че се пази стар видеозапис на Премиера, който казва, че кучетата трябва да бъдат нахранени с пържолки...

Каквато и да е историческата истина е ясно, че през 2012 година кабинетът на Премиера е чествал 3 години от своето управление. Според неофройдистите „управление” е подвеждаща дума, защото всъщност ставало дума за древна насилствена сексуална техника от забранената „Кама сутра”.

Част от учените са убедени, че ако днес успеем да събудим Премиера от своя стазисен сън в който той поляга, за да се самоубеди, че победи вечността, той ще успее да ни обясни загадките на историята. 

Проблемът обаче е, че нито един учен не би се престрашил на това, защото никой не е сигурен, че Премиера пак няма да се превърне в Правителство и да тръгне да го преследва, за да прави магистралки с него...

Кратки мигове от новия Фейсбук-ред

След като прочетох последните си статуси събрани накуп, направо застинах от ужас. Фейсбук е най-мощната фабрика за политическа реалност, която е известна на човечеството. Ако някой някога се е самоизолирал от света, много трудно ще хване някоя от циничните ми шеги или всички други форми на пародия, които се изкушавам да използвам, докато полицията на кармата не гледа наоколо. И, ако един ден историците съдят за нас по тези кратки виртуални мигове, то със сигурност ще си кажат, че в началото на 21 век са живели хора тотално зарязали перспективата за небесен живот и хедонистично отдали се на бой, шеги и политика в една реалност, разтопена от жега, глобализация и назряваща революция. Изобщо животът съществува, за да бъде изкоментиран. Вселената е изпипана с подробности, за да не разваля прозата за себе си. Един ден може да се окаже, че светът е просто арт-инсталация, а това е мисъл, която идеално се вписва в новия Фейсбук-ред, изискващ от пролетариата остра мисъл, наблюдение на световните процеси и енергия да се саморазправи с всеки недорасъл спамър.

И, ако някога дойдат извънземните и решат да колонизират Земята, ще направят голяма грешка, ако не колонизират първо социалните мрежи. Защото увлечени в политически спорове и големи идеи, социалните мрежи може изобщо да не забележат, че извънземните са дошли тъдява....

Само кратък преглед на агенциите днес ме убеди, че имаме национална медийна звезда, която се родее с премиера по изяви - Черната Златка. Агенциите се надпреварват да пишат за последните събития около нея - една твърди, че Черната Златка била засечена само по интимна прическа в някакъв сайт, друга, че тази култова фигура можела да бъде видяна само по коте в нета. Не съм наясно тази дама зоологическа градина ли си отглежда, че котето й да е толкова важно, но премиерът Бойко Борисов си има конкуренция. Да ви кажа още отсега изпитвам опасения да не би утре да видя заглавия: "Премиерът само по пате в Министерския съвет" :)))))

-------------------------------------------------------

Офф, днес успях да се замеся и в снимането на клип, който да пропагандира идеята за референдум по земите български. Разбира се, реалността много бързо посече арт-виденията ми. Имах развихрена фантазия на кадри на голи девойки, които се оплакват социално: "Ето докъде ни докара Бойко Борисов". После обаче стигнах до извода, че тази само ще му правим реклама на този гад. Заради това заложихме на класическия подход - кратки и ясни фрази, които се родеят почти с псувните по своята експресивна сила. Мама му стара, визията е голямо нещо. Докато снимахме хората ни гледаха с почит и уважение. От всички изкуства май за нас наистина най-важно ще се окаже киното...:)))))

-------------------------------------------------------------------

Особености на новата медийна епоха. Ако си певец от който се лее нещо като реката Нил или журналистка, която никой не може да си спомни какво е написала или направила, очевидно всички ще са задължени да гледат в реално време сагата по развода ти, който се точи като латиносериал. Последният път на терор спрях да следя филма малко след като чух как Цветанка казва, че Веселин Маринов я напуснал с писмо. Сагата Тадаръкови е още в началото, мъжът й вече се оплака, че тя му изневерявала с двама мъже, но вече съм изтощен. Кога стана задължително разводите да се превръщат в смъртоносно тв-риалити?

------------------------------------------------------------------

"Обществото получава ерекция, когато плюят известните". Министърът на културата Вежди Рашидов прибягва до еротични сравнения, за да защити идеята си, че в нормална държава щели да издигнат паметник на премиера. Какво ли иска да каже министърът? Че, когато хората плюят премиера след това бързат да се приберат, за да увеличат раждаемостта ли? :))))))

-------------------------------------------------------------

Фолклорът се оказа бездънна яма на безценно знание. Покрай митарствата из пернишкия край старият репортер налетя на велика песен (типично граовска, протяжна и настръхваща) в която обаче се разказва за един юнак, който си легнал между две моми...А Божидар Димитров ми се занимава с вампири! Вместо да обърне внимание на факта, че българската тройка очевидно съществува далеч преди шведската! Двете моми в леглото очевидно отдавна тормозят въображението на литературните души по нашия край. А какво да кажем за песента: "С кол е баба врата запиняла" - шокираща песен за домашно насилие, в която старицата блокира вратата, за да не пусне старецът да изтича до кръчмата с руйно вино. Но старецът (горд българин) прави нещо насилствено с бабата, защото в следващия куплет вече е в кръчмата, а бабата горко го проклина...:)))

--------------------------------------------------------------

"Извънземните съществуват, но приличат на медузи, които са с размерите на футболно игрище", твърди водещ британски учен. Оххх, какво да ви кажа. Уфологията е в рязък застой, откакто извънземните слязоха на земята и си направиха кабинет в България. Трябва да си много оригинален, за да измислиш нещо по-космическо от Симеон Дянков...:))) Но, ако извънземните наистина са колкото футболни игрища, колко ли са големи топките им. Футболните им топки :)))

-------------------------------------------------------------------

Пътуването в адската жега в София е особена форма на екшън. Днес дори и калената в политически интриги и страсти душа на стария репортер не издържа и преждевременно слязох на "Плиска", за да се спася. Според мен поне половината София не е научила, че баня не е нещо, което се случва единствено на другите...:))))

----------------------------------------------------------------

Пичът, който гепи 1,5 милиона лева от инкасо автомобил се предал на полицията! Защо? Защо? Защо? Братле, нямаш право да лишаваш цяла една нация от мечти някой ден да направи абсолютно същото и да си бие шута към лазурните брегове. Като гледам какво върши всеки ден кабинета, това, което е направил крадеца ми се вижда направо почтено :))))

--------------------------------------------------------------------

Очевидно не успявам да заразя световната литература с творческата си идея лириката да черпи с пълни шепи от необятното море на геопилитическите събития. Но така сме ние скромните гении, изпреварили сме времето, стоим във Фейсбук-мрака, не шумим много и ден след ден осъществяваме културната си мисия - да пратим поезията мощно сред политическия народ. И така тези дни стария репортер отново реши да вплете политика и лирика в едно. Ето какво се получи:

Любовта е като Фидосова в закусвалня,

нахлува и гепи всеки бонбон,

но, любима, ти си студена и брутална

като пореден лобистки закон.

Скочи цената на проклетата бира,

пролетариатът плувва във пот,

но се надявам аз да триумфирам

като социалист във френски вот.

Ако си много зла и проклета,

и забиваш ножа си до кост,

ще свикам 200 хиляди протеста

и ще блокирам целия "Орлов мост".

И така предупредих те навреме,

като ООН Башар Асад.

Обади се бе, че иначе Кунева ще ме вземе,

и ще си загина млад...:)))))))

--------------------------------------

Само едно не успях да разбера - какъв е смисълът да търсиш божествената частица, ако нямаш инструменти с които да я приклещиш хигс-бозона натясно и да го попиташ - какъв бог е тоя, който ни праща Веселин Маринов...:))))))))))))

---------------------------------------------

Европа каза "нееее" на АCTA! Това нали означава, че сега вече мога да ступам Блатечки, ако го хвана да се навърта край хладилника ми? :)))))

----------------------------------------------------

Сигурно нищо не разбирам, но, честно казано, в момента изобщо не ми пука кой е виновен за увеличението на тока с 13 на сто. Това е все едно двама лекари да се карат на операционната маса кой първи е срязал пациента...Важното е, че пациента стои, кърви, стене, а никой нищо не прави. След като вече е ясно, че и ГЕРБ и БСП са недоволни от скока на цените на тока, чудно защо никой нищо не прави, за да премахне това увеличение? Нали по дефиниция би трябвало да мислят за хората? Ако се върна към метафората си обаче - караницата на лекарите по никакъв начин няма да излекува пациента. Дори ще му влоши състоянието, защото ще е принуден да умре сред лекарско крякане...:)))) Май същото ще е с България. Ще ходим бедни и праснати от токов удар. Докато някои се карат кой го е причинил...

--------------------------------------------------------

Чета най-порочното заглавие в българската журналистика: "Доган разтривал клитора на девствена туркиня, за да разбере дали ще бяга в Турция" и си викам, че, ако навремето са рекламирали ДС с подобни похвати, сега досиетата щяха да бъдат четири пъти повече :))))) Така де - кой да ти каже, че агентура върви с екстри :))) Дори се учудвам, че България след промените остана без стабилен порнобизнес - че то с тази основа можехме да задминем с една обиколка Лари Флинт :))))))))

------------------------------------------------------------

Днес за няколко мига се чувствах господар на света. Сутринта при серия от екстремни обстоятелства и, за да си подсигуря светлина вкъщи успях за първи път през живота си да сменя бушон, при това от старите. Разглобих го, сложих му жичка, поставих го обратно и светлината се върна. Сега разбрах защо виртуалната икономика съсипа света - човек трябва да може веднага да види продукта на своя труд и да му се порадва като малко дете. Ебаси, изчитането на "Вълшебната планина" от томас Ман (едномесечен труд с кратки паузи за заспивания) не ми донесе такова удовлетворение. И много моля, няма да търпя подигравки с моя битов труд. За мен като стар мързеливец и интелектуалец на свободна практика, трудът по сменянето на бушон е сравним с идеята да вдигна във въздуха Световния търговски център - трябваше да си осигуря душевна логистика ("Сашо, ако сега не го направиш, няма кога"), увереност ("Дори и да ме удари тока, така или иначе - поживях си") и пролетарска радост ("Време ти е и ти да свършиш нещо полезно на този свят!). Хахахаах :))))

--------------------------------------------------------------

На света няма по-мощен редакционен успокоител от гигантските количества шоколад. Пратиха ни два кашона руски бонбони в редакцията и изведнъж настана мир, тишина и спокойствие. Един жокер - мир, тишина и спокойствие в една редакция се постигат по-трудно от това да установиш траен мир в Близкия Изток или да успееш да убиеш Бин Ладен...Да живее шоколада! Ако руснаците бяха превземали Европа с него, сега президентът на ЕК щеше всяка сутрин да закусва борш :)))

---------------------------------------------------------

Никога няма да разбера защо вестниците пишат заглавия в множествено число като "24 часа": "Пазим рекордни 33,4 млрд. на депозит в банките, не харчим и не влагаме в бизнес". Значи Ние пазим толкова много пари? Е, аз очевидно съм от някои други Ние, понеже ние като се видим с някой лев не само не припарваме до банките, а веднага ги влагаме в бизнес - развиваме ресторантьорската промишленост и подпомагаме културата като пеем на висок глас песните :)))) И честно - не знам откъде Те имат толкова много пари в банките. Ние в настоящия момент ще се зарадваме и на 0,001 процент от тези кинти :)))))

--------------------------------------------------------

Като стар репортер с безпогрешен инстинкт за аванта, след цяла серия от приключения и медиен рекет, успях да се сдобия с величествен и безплатен билет за фестивала "Sofia rocks". Първо - фестивалът така или иначе се провежда на 15 метра от вкъщи, защото Подуене освен столица на ракията, очевидно е и столица на рока. И второ - подло ме бяха уведомили, че основна група на концерта ще са къртачите на зъби Годсмак, а когато Годсмак свирят, дори адът замръзва, защото дяволите се унасят от музиката и нямат време да подгряват котлите...После разбрах, че Годсмак няма да идват и прокълнах целия промоутърски капитализъм, егати шибаните ментарджии. После чух известни възмущения от страна на обидената общественост, защото не искали да им връщат парите. И в знак на солидарност с вселената - натоварих един приятел с отговорността да ходи на София рокс. Аз бойкотирам лъжливите копелета. И възнамерявам да ходя из Пернишко в събота. Там хората никога не лъжат. И черпят...:))))))

--------------------------------------------------------------

Около драмата с цената на тока не мога да разбера само едно нещо. Приемам, че сатанинската тройна коалиция, ояла се от рушвети, баклава и царски десерти е приела най-лобисткия закон през 2007 година. Приемам, че министрите на тройната коалиция с блеснали от алчност очи са шибнали клаузите за зелена енергия и са построили по още една вила в Кан. Не схващам обаче как справедливото и чисто сърце на премиера е търпяло 3 години толкова изявен лобистки закон без да го отмени? Нима ГЕРБ са спали през това време? Че нали се самонатовариха с мисията да бъдат отмъстителна ръка на народа, аджеба защо 3 години гледаха този закон безпомощно? Толкова ли не можаха да пресекат злобните планове на тройната коалиция за тока? Заради това ви казвам - ГЕРБ нямат нито една характеристика на политическа партия. Те приличат на случайна секта, която не може да живее без образа на главен сатана. :))))) Обаче забелязах и друго - този път не видях човек, който да плюе миналите за цената на тока. Но пък какви неща чух за Борисов...

--------------------------------------------------------------

Вежди Рашидов: "Докато не бъде проучен и последният слой, това правителство няма да зарови археологията". Хахахах, знаех си, че този кабинет не води борба с кой да е - цялата археология е на прицел :))))

-----------------------------------------------------------

Мисля, че хората щяха да приемат по-лесно смъртта, ако получат уверения, че и в задгробния живот ще разполагат с достъп до Фейсбук :)))) Замислих се как ли би звучал статус там: "Приятен ден от вечността. Бог не се мярка тъдява, защото е зает да налива акъл на грешниците. Оплаках се на св. Петър, че кръчмите от ада цяла вечер вдигаха шум. Не съм подозирал, че и в Рая песните на Ивана ще ме преследват като ангелче грешница, която не носи дрехи" :))))))

--------------------------------------------------------

Геополитическата ми схема за футболна подкрепа блокира. Испания - икономически лузър и Италия - икономически лузър. В Испания управлява десницата, а пък в Италия направо управляват банките. Очевидно дотук съм с политиката. А след като политиката свърши, се намесват чувствата, а като е за чувства - Форцааа, Италия!!!!!!! :)))))