Крахът на доктрината на дюнера

„Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни актове.” С тази величествена антитерористична програма излезе през януари 2011 година премиерът Бойко Борисов. Повод за неговата кулинарна доктрина за сигурност стана атентатът на руското летище „Домодедово”, при който загинаха над 35 души, включително и един българин. Още в мига на изричането си това беше глупост на глупостите. Първо, ако някой слушаше какво точно говори министър-председателят щеше да избухне страхотен дипломатически скандал, защото в крайна сметка извършителят на терористичния акт се оказа кавказец, а не арабин. Но нека да не бъдем взискателни към геополитическата култура на премиера, защото това няма да доведе до добър край. Но днес вече неговата мисъл може да влезе в пантеона на най-големите глупости, изричани някога на български език. Просто, защото тероризмът наистина прекрачи границите ни, долетя дотук внезапно и смъртоносно, а дюнерите, които трябваше да бъдат нашата защита, не предпазиха никого.

Половин час преди доктрината на дюнера да рухне, най-важните фигури в кабинета даваха пресконференция и не спираха да се хвалят. Премиерът каза, че възприема доклада дори и като похвала. Вътрешният министър сподели, че не открива в него нито една критика срещу себе си. Вкупом всички обвиниха предишните управления и щяха да бъдат доволни и спокойни. В мига в който бомбата е избухвала сред израелските туристи, Цветан Цветанов направо си твърдеше, че е направил на 100 процента реформата в МВР, което вероятно трябваше да означава, че България е кротък рай на абсолютната сигурност в Европа. Седмица преди фаталния взрив да сложи край на идеята за България като спокойно място, премиерът гордо размаха пръст пред младежите от ГЕРБ: „Аз съм щастлив премиер, защото в двата най-важни за мен ресора – вътрешна сигурност, тероризма - Цветанов се справя прекрасно”.

След атентата този щастливец се покри в миша дупка. Пресцентърът му заработи на пълни обороти, за да прикрие отвратителната слабост на властта в криза. Написаха съобщение, че премиерът наредил Цветан Цветанов и Десислава Атанасова да хващат самолета и да отлитат за Бургас. А какво ще правят там? Някой попита ли? Не беше ли по-редно Борисов веднага да свика заседание на кабинета, да сформира кризисен щаб, да започне да дава информация на медиите, които да успокоят ужасените хора от Бургас и разтревожените хора от цялата страна.

Четири часа държавата изобщо не съществуваше.

Никой не излезе с официална позиция, никой не каза една официална дума, никой не излезе, за да каже какви мерки се предприемат, никой не информира за жертвите, щетите, предприетите действия. Само за контраст – на 15-ата минути след взрива Израелското външно министерство вече даваше официална информация и правеше коментари. В България обаче цареше абсолютно мълчание.

Сигурно премиерът се е чудил защо богът на дюнерите не му идва на помощ? Няма как да обясним това внезапно притихване на властта, особено след уникалните хвалби, които си хвърляха само няколко часа преди това. Историята обича да е черна и иронична. С един замах тя унищожи всяка идея, че ГЕРБ изобщо са водили политика за сигурност.

А не е като да не ги предупреждаваха. Седем месеца по-рано

израелските служби са предупредили България, че се готвят атентати на наша територия. Тогава куките от политическия кабинет на Цветанов ходеха да обясняват, че това са пресилени информации, че нямало опасност. И хората повярваха. Защото нали заради това съществува държавата – трябва да й вярваш за големите неща.

А тази държава, държавата на Борисов – Цветанов е лъжела и е правила театър. Те не са взели нито една предпазна мярка, те изобщо нищо не са направили. И България плати с чужда кръв това бездействие. Невинни израелци умряха, защото са решили да дойдат на почивка в най-непукистката държава на тази земя. Аркадията на дюнерите.

А най смешното е, че в опит на имитация за действия изведнъж МВР започна с литературно-пропагандните клишета. Чух няколко телевизионни репортерки с успокояващи гласове да казват, че по летищата в България бил наложен „код „червено”.

Кой ли вярва вече на това?

В България, ясно е, това е само празна фраза, защото видяхме докъде стигат способностите до осигуряване на сигурност – до сигурността на премиера докато си рита мачовете.

Останалите граждани са обречени да слушат за  „код „червено” и да имат свободата да бъдат разкъсвани от бомби, защото органите за сигурност всъщност само имитират дейност. Те са една парализирана политическа полиция, която знае само да слухти, но не и да пази.

Какъв ти код червено?

Всички знаят, че полицията не е в състояние да ги защити. Трябва да си кажем тази истина незабавно.

Тя, полицията, не може да уварди мазетата на хората, не може да спре дребните апаши, безсилна е пред кокошкарите, а пък как ли ще се пребори с изпечени терористи, обучени на подривна дейност? И само вижте речникът на облечените с власт – те ни заляха с цял порой от клишета, които нищо не означават. Какво от това, че Цветанов е на бургаското летище? Какво ще последва от това? Като екстрасенс по аурата ли ще издирва терористите?

Когато стане нещо такова, това веднага изяснява болезнено реалността – ние не можем да разчитаме на защита. Тази власт се е укрепила единствено медийно, но е безпомощна в реалния свят. Вътрешният министър е голям майстор на атаките срещу опозицията, но думите му изхвръкват от ужас, когато трябва да коментира истински тероризъм.

Сигурно полицията просто не си е поръчвала достатъчно дюнери.

Тепърва има да става ясно кой е поръчител, организатор и вдъхновител на атентата у нас. Може и да е Хизбула. Обаче нашата собствена Хизбула, кабинетът, който рухна в мига в който бомбата удари, се оказа по-опасна дори от терористичната обстановка. От един от говорещите шефове на полицията в Бургас вчера се чу, че първия израелският посланик е организирал нещо като щаб, за да ръководи дейността по разследване и помощ на пострадалите? Ами, ако го нямаше? Кой щеше да свърши ценната работа, която е свършил той?

Цялата власт реши да емигрира в Бургас, за да има за какво да говорят журналистите. Но журналистите могат да опишат единствено това, а не и какво е направила властта, защото такива действия отсъстват. Ролята на държавата се сведе до това да премести едни министри от София в Бургас, всичко останало бе оставено на световната милост и ароматът на дюнерджийниците, които вероятно би трябвало да прогонят надалече всеки терорист.

А премиерът отново повтори, че отношенията ни с арабския свят са на високо ниво: „България има прекрасна външна политика към арабския свят, като изключим това, че завчера бих арабските посланици на футбол, в прекрасни отношения сме”.

Някой, може би, трябваше да му обясни, че тази реплика също може да предизвика скандал. Защото изкара едва ли не всички посланици на арабски държави, свързани с невидима нишка с тероризма. Не му ли стигна това, че шейхът на Катар го посрещна по джапанки, какво още иска, целият арабски свят да гледа свъсено България и да отзове продавачите на дюнери ли?

Ето този речник, който не докосва реалността, вече е на път да унищожи управлението. Защото шегичките спират, когато тероризмът започне.

А Бойко Борисов не може да спре, защото ще изневери на образа си. Но народът също може да се шегува.
Ето, значи, как Борисов е решил да остане в историята – като премиерът, който докара терористите у нас.

Шегичка, Бойко.

Черпи по един дюнер!