Защо въпросът за кинтите вбесява НПО-ата?

Изобщо нямаше да влизам в тази тема. Намерението ми беше да изкарам една дълга отпуска без да ми пука за протести, политика, финансови потоци, градски лудости, нарцистични мании и неправителствени организации. Вселената е прелестна, краката на рускините по Черноморието са дълги, човек може да изкара цял живот в състояние на естетически възторг и без да се интересува от въпроса кои точно пари стоят зад лицата на протестърите. Но понеже Фейсбук е паралелна реалност и от няколко дни насам Асенн Генов, видно лице от софийските улици, е решил да ми преподава уроци по журналистика, реших да се заровя в темата и да видя какво толкова е предизвикало гнева му. Видях, че гневът му се дължи на публикации в пресата за това как неправителствените организации, които стоят в основата на протестите са спечелили проекти за доста тлъсти суми. Нямам намерение да обвинявам никого заради това, че си е свършил работата. Дори нямам намерение да обвинявам никого заради това, че е взел пари. Това, което ме дразни не е прибирането на кинти, а реакцията на хората, които трябва да се светли, възвишени, лъчезарни и демократични, когато ги попитат откъде идва тяхното финансиране. Тази злоба ме изведе от лятното настроение и реших да видя какъв е нейният източник.

Всъщност мнението, което ме извади от оптимистичния светоглед е на Антоанета Цонева, шефка на Института за развитие на публичната среда. В един неин статус във Фейсбук е събрана толкова вещерска злоба, че очаквах думите да почнат да бълбукат. Ето какво е написала тя:

"Когато всичко това свърши с оставката на правителството - искам тогава да видя участвалите в информационната война на кого ще станат наемци и в чии крака ще се хвърлят - да си страхлив може и да е разбираемо понякога, да си наведен - не толкова разбираемо - унизително е доста, но да застанеш на тъмната страна и да й слугуваш с такъв апломб, самозалъгвайки се, че упражняваш журналистика е избор, който се прави съзнателно, страхът и нискочелието са само гарнитура към липсата на гръбнак - това е за цял живот"

Значи въпросът - откъде се финансира Антоанета Цонева е слугуване, така ли? От висотата на коя небесна и политическа инстанция тя е тази, която определя кое е тема за журналистиката и кое не? Нима всички не искаме повече прозрачност в нашия обществен живот, защото сме удавени от отвращение от безкрайните лъжи в които живяхме в продължение на 20 години?

Преди около месец протестърите бурно реагираха на една декларация на шефа на НС Михаил Миков в която той изказа опасения, че медиите истеризират обществената среда. Развълнувани журналистки, които бързо забравиха, че 3,5 години живяхме под диктата на един Постоянен зрител на сутрешни блокове, обявиха, че това било натиск върху медиите. А мнението на Цонева какво представлява? Нима това не е намеса в журналистиката? Нима това не е опит за цензура, нима не е опит за фалшив морален ботуш в лицето на медиите?

И забележете - всичко това е изразено като ясна заплаха - "когато всичко това свърши с оставката на правителството". Очевидно трябва да се стягаме за политически офицери в медиите, които стриктно да бдят, че думата протестър ще се употребява само с прилагателни като "чист", "морален", "възвишен", "неподкупен".

Никой не може да ме убеди, че финансирането не създава зависимости. Което не означава, че приемам тезата за тъмна мрежа от "соросоиди", които дърпат конците на обществения живот. Но приемам отказа да се признаят финансовите зависимисти като опит за манипулация.

Защото същите хора, които днес отказват да си признаят за кинтите пре февруари пръскаха гневни слюнки, че "рубладжиите" са на улицата. Тогава клеймяха финансовите зависимости, а когато този бумеранг се върна, за да отнесе тях, изведнъж започнаха да врякат като виртуални есесовци.

Преди 20 години вероятно можеше да повярваме, че парите от чужбина пристигат в израз на висш алтруизъм и изначална доброта. Но днес 23 години по-късно всеки опит за отричане на тези завистимости издава театър и подлост.

Никой никога не е казвал, че проекти не могат да бъдат печелени, това, което трябва да стане ясно обаче е доколко българските НПО-та са изразител на реален обществен интерес или пък са говорител на внушена неясно откъде теза. И другият голям проблем - с парите от чужбина няколко организации се опитват и в момента да монополизират цялото гражданско общество, сякаш само те имат право да говорят от негово име. Заради това вероятно идва усещането за истерия - те почват да съскат, защото въпросът за финансовите източници сериозно подрива техния кредит на доверие. И то с основание.

И вместо да се защитят реално, те почват да громят всеки журналист, който е попитал основополагащия въпрос на капитализма - откъде са парите?

Иначе се получава нещо много перверзно - искаш прозрачност от властта, ама за себе си не прилагаш това правило, откъде-накъде?

Политическият бяс не замества липсата на отговор. Гневните статуси с призив за цензура не са обяснение за парите. Размаханият гневен пръст не осветлява ситуацията.

Наглата самоувереност, че не дължиш отговори, когато искаш отговори, пък води вече до обществени абсурди и усещането за изкривена реалност.

Пичове, просто си кажете откъде са ви кинтите. Ще ви олекне. И пак ще можете поне малко да бъдете забавни. Защото с тази истерия изтощавате вече всички. И най-вече тези, които ви вярват, но които също се питат - защо пък истерясвате всеки път като ви питат откъде са ви парите?

Ако това не е задкулисие, кое е? С какво сте по-добри от властта, ако се държите като нея? Или ако смятате, че НПО-болшевизмът е следващата фаза на българската демокрациия, поне ни предупредете навреме.

За да можем да си хванем самолетите преди да дойдете на власт.

Най-голямото престъпление на прехода - убийството на БДЖ

Една кратка БДЖ-случка. 

Влакът София - Бургас/Варна още на първата си спирка натрупа 1 час закъснение, защото не тръгна навреме. Аз го хващам от гара Подуяне и час половина си отвисях на гарата. Изучих всички вестници, огледах всички пътнички по няколко пъти, сварих се от жега, но все пак не се отказах. Никой не се появи да даде дори елементарно обяснение на какво се дължи това драматично закъснение. Най-накрая влакът се появи в далечината. Загледах го с вълнението на дядо Йоцо. Напоследък влакът по най-натоварената линия е къс като мисъл за философията на фолкпевица. И този не правеше изключение - три вагона и един за първа класа. Дори и да предположим, че не пътуват много хора, което е абсурдно, защото все пак е август, а народът се разхожда наляво-надясно, вагоните са абсолютно недостатъчни и така всяко пътуване с влак е вид драматична истерия - местата недистигат, местата за багаж също. Коридорите са пълни, абе абсолютен драматизъм.

В 37 градусовия пек във вагона температурите сигурно стигат до 40. Но няма нито намек за климатик. Прозорците, разбира се, се отварят трудно, а тези, които се отварят се затварят веднага и така пътуването се превръща в една потна, изтощена, проточена одисея в която човек разбира как са се чувствали концлагеристите в газовите камери. Кондукторите минават да проверяват билетите с известно неудобство, защото са наясно, че при такива условия на пътуване, народът е настроен социално-критично и си изкарва гнева на първия униформен представител на властта, който види.

При така описаната ситуация сигурно ще ме питате защо все още си причинявам пътуването с влак, а не ползвам автобусите. Отговорът на този въпрос е най-елементарното и най-сложното нещо на света. Аз обичам влаковете. И не само. Не искам с отказа си да пътувам с тях да участвам в едно от най-големите престъпления на целия преход, в най-гнусното и тъмно деяние на всички власти до една и то без изключение - системното убийство на Българските държавни железници. Един ден, когато историците пишат за това време, планираната екзекуция на БДЖ ще е един от най-големите примери за национално предателство, за посегателство над собствеността на един народ, за рязък пробив в националната сигурност и за алчност в литературни размери.

Ако от 1990 година поне една правителство бе насочило внимание към БДЖ, бе отделило средства, бе инвестирало в развитие на този най-екологичен транспорт, днес българските железници нямаше да приличат на нещо от 19 век. Но системното вампирско изсмукване на пари, пращането на политически измекяри в ръководството на железниците, днес вече ни доведе дотук.

Състоянието на БДЖ е най-добрия показател за това колко олигархизирана и разнищена от лобистки мафии е България. В името на интересите на автобусните превозвачи с БДЖ бяха извършени чудовищни неща - бяха съкръщавани влакове, закривани линии, променяни разписания, само и само автобусните превозвачи да си напълнят гушите с кинти и да държат в желязна корупционна хватка всяка власт. А през това време българските железници, които съществуват от 1885, повтарям от 1885!, бяха превръщани в ходещ труп и изкарвани нерентабилни, за да може гаврата с тях да бъде политически оправдана.

Тези дни някой беше снимал бившия шеф на БДЖ Йордан Недев в редиците на протестърите в София. Стана ми лошо, честно казано. В друга държава този човек отдавна щеше да търка затворническите пейки, защото от всички икономически наемни убийци, точно той постави окончателно БДЖ на колене и драматично унищожи всички условия за някакво развитие. И сега, разбираш ли, той бил протестър! Вероятно се кефи от ситуацията и, че в пика на политическата криза неговото управление на БДЖ е било забравено. Именно негово ръководство на железниците предизвика безпрецедентна стачка на железничарите, които показаха, че тяхното търпение е изчерпано напълно. И този Недев протестира среще олигархията? Че той бе ръката на олигархията през цялото време. Схащате ли колко са извратени и унищожени политическите стойности. И как много хора виждат в протеста начин да скрият престъпните си биографии. Убиецът на БДЖ да протестира - гнусно, гнусно, гнусно!

И само, за да не помислите, че съм пристрастен. Кабинетът на Орешарски също показа, че не само няма желание да реши проблема с БДЖ, а че изобщо не разбира, или умишлено не иска да разбере къде е проблемът.

След като темата за приватизацията бе поставена отново на дневен ред, значи пак влизаме в стария цикъл на абсолютна простотия. Приватизацията на БДЖ не е решение, а престъпление.

Рефренът "закриване на губещи линии" бе изваден отново на бял свят, а всеки човек би трябвало да получава ускорено сърцебиене като го чуе, защото това е елегантна формулировка за лишаване на цели част от България на нормален и достъпен транспорт.

Миналата година по това време бях в Русия, а давам това като пример, защото руснаците също като нас трябваше да правят преход от социализъм към пазарна икономика. Руските железници взимат разстояние от 350 километра и то с обикновен влак за 3 часа. В България за това са необходими 6 часа. Руснаците обаче не приватизират линии, а инвестират в цялостна подмяна на релсови пътища и вагони. Вярно е, говорим за огромна страна, но това показва как дори една държава, която е трудно да облетиш със самолет, не се отказва от своите железопътни пътища.

У нас обаче понеже доминира дясната икономически гледна точка - убийството на БДЖ бе представяно като стъпка в правилната посока. Ако приватизират "Товарни превози" бъдете убедени, че краят на железниците е съвсем близо и всички мълчаливо участваме в това престъпление.

Заради това не се отказвам от влаковете. И няма да се откажа. Ще пътувам в жегата, ще търпя хората, ще се изнервям колективно с всички, но няма да се оставя на коварния план БДЖ да бъде закрита и тази българска гордост да изчезне завинаги в миналото. Транспортът не може да бъде оставен единствено и само в ръцете на частници. Ако държавата се откаже от БДЖ, то тя се отказва от правото си да бъде държава изобщо.

И това ще е логичен край на най-голямото престъпление на прехода.

Вестник "Протестър", брой 2

Тези дни налетях на новото издание на протестърите вестник "Протест", който изчетох с неудоволствие. Не, не, защото не харесвам протестърските тези, а понеже първия брой са го давали лежерно и са вкарали текстове, които са въртени до втръсване из Фейсбук, така че само го прелестих (виртуално казано)и го оставих. Но в журналистическата ми фантазия идеята избуя. И понеже съм доказан и освидетелстван графоман реших, че не мога да не помогна на колегите да спретнат втория брой. Август е, поръчката за броене на делфини я отмениха, няма кой знае какво да се прави в тези напечени дни, така че моята помощ е абсолютно безвъзмездна и лъчезарна.

Уводна статия

Протестът като пролетен сън на млада монахиня

Когато феите запърхат с крилца в далечните гори, когато самодивите извадят белите си рокли, когато еднорозите тръгнат да пият водичка, звездичките по небето започнат да мигат все едно искат вот на недоверие, когато душата на Едвин Сугарев презре всички кренвирши по света, духът на Йоло Денев призове Тангра, а в неспокойния си сън Евгений Михайлов и дъртите седесари виждат прииждащи танкове, тогава е ясно, че народът вече не спи. Той се събира по улиците и този протест е така вълнуващ, смислен, небесен, кристален, че как да не се снимаш със смартофона си пред паметника на Цар Освободител с поетичен и магичен плакат с надпис: "Серго дебне да ни ебне!".

Активни човеко, това е призив към теб. Не сме много наясно в какво точно си активен, дали в гледането на филми със зомбита или в четенето на книги на Георги Господинов (добре де, наясно сме, че никой не е чел до край книга на Георги Господинов), ама сега е времето да организираме едно голямо сваляне на олигархията. Олигархията, знаем, най-много се страхува от танци, песни, плакати и стари десебарки.

Олигархията се страхува от феите, които пърхат, от росичката по тревичките в парковете и заради това ние ще я свалим. Щото сме активни. Толкова сме активни, че няма да има делфин, който да не преброим. Няма да има проект, който да не усвоим. Оставка! Ама ако може не веднага, че хонорарите почнаха да ни се услаждат.

(всяка прилика с произволна статия във вестник "Дневник"  или с личния дневник на Иво Прокопиев е случайна и се дължи на капризите на вселената)

След като един път сме грабнали вниманието на публиката сега е ред на това до усмъртим публиката с тежък и философски текст, който да разкрие монументалното злодейство на комунягите.

Вампирите от БКП ми надничаха под полата

(текст от дясна блогърка)

Бях само на 14 години, когато осъзнах колко гнусно нещо са комунистите. Това стана през 1988 година, аз бях млада, невинна, невъзможно хубава и интелигентна. Толкова интелигентна, че четях романите на Айн Ранд без дори да съм ги виждала на живо. И тогава установих, че съседчето ми по чин ми наднича под полата. Разтреперих се от гняв. Изстенах: "Ооох, кога ще дойде 2013 година", за да мога да ходя с плакати по софийските улици. А съседчето ми не спираше да наднича под полата ми. Бяха ми казали, че баща му е шлосер, но член на БКП, а ние в нашето семейство бяхме запазили спомена за това как гнусните комунисти насила са докарали електричество и течаща вода по селата. Баба ми с треперещ глас веднъж ми обясни колко гнусно комунягите са я карали да ходи на работа и един от тях пипнал дантелените покривки на масата у тях, а баща й също се разтреперил от ужас. Репресии, репресии. И сега детето на комуниста ми надничаше под полата. Смазах се от безсилие. Установих колко е нелепа системата и дори щях да си направя татуировка на Маргарет Тачър, ако знаех, че тя съществува. Колко гнусна беше системата! Колко противна! Знаех, че ще ме изключат от училище, ако не дам на партийното отроче да ми гледа под полата, но в знак на дисидентски протест малко си свих краката, за да не улеснявам комунистите.

Гадно време. Вечерта оставих комунистчето да ме натиска, но насън виждах тези дни, когато всички ще излезем по улиците, за да свалим олигархията. Само така оцелях от репресиите на системата.

И днес, когато младите, красивите, готините, богатите и съвременните вървим по площада се чудя защо ли онова малко комунистче само искаше да се натиска с мен, а не поиска нищо друго. Оставка, оставка, гадове!

След като сме изтощили публиката от философски четива, тук е време да поставим малко снимки на лозунги, барнати ефектно на фотошоп, че битката на пазара е тежка трябва да се преборим за вниманието. Всички снимки на заголени крака - по-големи, останалите по-малки. Така де - електоратът трябва да види нещо прогресивно, че иначе има голяма опасност пак да гласува по неправилен начин.

В минутките за поезия стих от Едвин Сугарев:

"Гладна стачка"

Откачалката преживя люцерна

слънцето прилича на очите на социалистка

и кръв тече от моите устни напукани

тази власт е като пилешка кълка

и аз я презирам

няма да се поддам на фондюто на примирението

нито ще опитам от пилешката пържола на отчаянието

няма да вкуся от

наденичките на меланхолията

дори и да ми ги дават с гарнитура

от картофки

и малко сиренце отгоре

не бих опитал от таратора на предателството

или от шкембе чорбата на поражението

не ще се поддам на препечените вурстчета

които ми казват - опитай ни

нито пък на пилето с ориз в хладилника

което като БСП е гнусно

(пфуу, жена ми така и не се научи да готви)

тази власт трябва да си отиде

като сандвич от Макдоналдс с повечко маруля

Оставка казвам на луканката в килера

долу Орешарски който прилича на шоколадово суфле

долу комунисти които държите в ръцете си прясно изпечени хлебчета

долу, долу, долу!

само за протокола - 
този кренвирш не го изядох аз

едни социалисти минаха

те го изядоха!

Най-накрая вестникът завърша с призив за революция от Ивет Добромирова - невинната пиарка, която казва на всички, че е революционер без кинти и дава банкова сметка, но само, за да събира пари, за да има кафе за подчинените си, че така тежко страда в тази финансова криза, че не е истина.

Оставка!

Вестник "Протестър" брой 2 вече може да отива на пазара!

Политологически геноцид

"Няма никаква логика в това да взимаш заеми, за да финансираш една социална система". С това мъдро откритие блесна вчера пред БНР политологът Огнян Минчев. Трудно е да се опише с едно изречение подобна мисъл. Взимането на заем било вредно, защото хората щели да получат само грошове, а утре ще се налага да връщат парите. По тази логика всяко семейство, което иска да купи учебници за децата си, но няма пари, не бива да взима заем, защото това са пари, хвърлени на вятъра. Или, ако нямаш пари за вечеря, е тъпо да взимаш заем от приятел, защото утре вечер пак ще огладнееш.

Разходите в една социална система никога не са пари, хвърлени на вятъра, а инвестиция в солидарно общество. Заради това самата теза, че парите ще бъдат пропиляни, защото, видите ли, щели да бъдат пръснати за хората, е елементарна, вредна и свръхидеологизирана.

Факт, че един от експертите на прехода си позволява подобна елементарна заигравка в името на дребнава политическа критика, издава вътрешна паника. Несъстоятелността на анализите срещу актуализацията на бюджета, и то с елементарната теза, че парите щели да бъдат "откраднати", можеше да бъде подмината, ако не застрашаваше социалните устои на обществото. 

В разгара на софийската протестна вълна медийните политолози може би мислят, че десните им клишета са взели връх, но това означава, че не си дават сметка, че февруарските протести бяха абсолютно отрицание на настоящите им идеи.

"Никой не управлява по-арогантно от БСП", констатира Минчев вчера. Правото на лични политически пристрастия е безспорно, но от амнезия не страдат всички. Кой забрави, че допреди няколко месеца имахме правителство, арогантно като хулиган от Банкя и просташко като есемес на фолкпевица. Днес експертите на прехода отчаяно се опитват да ни убедят, че ГЕРБ никога не са управлявали. И че трябва да стоим бедни и гладни, защото това е правдиво. 

Това е геноцид. 

Каквото и да говорят.

Мира Радева - пророкът на комедийния преход

От 2001 до 2011 година Америка си имаше Бин Ладен - универсалното чудовище, най-мощния генератор за национално единство, телевизионният злодей, психарят от пустинята. Абсолютно същата мисия у нас изпълнява социоложката Мира Радева/Янова. Дори, за да покажем, че пак сме първи в геополитическата надпревара можем да споделим, че тя тормози колективното българско съзнание, което всяка секунда воюва за запазването на здрав разум, много преди на историческите хоризонти на Америка да се появи брадатия терорист.

Мира Радева със страстта на оръжие за масово поразяване винаги избира най-подходящия момент да се появи на телевизионния екран и да зашемети народонаселението с поредната доза социологическа нервнопаралитична отрова за мозъци. Което е един от най-удивителните процеси на българската медийна среда. Мира Радева още от 1999 година е доказала, че нейните прогнози са като фентъзи-роман - звучат красиво, но описват алтернативна реалност. Заради това е чудна найсточивостта с която отново и отново я канят в телевизионните студиа да дава прогнози. Разбира се, изобщо не съм против забавлението, което тя осигурява и дори съм убеден, че тя трябва да присъства на екраните всекидневно, но просто смятам, че трябва да бъде сменен сегментът, където гастролира тя. Би трябвало да присъства на екраните в минутите за врачки, магии, всемирни спасители и древни славянски магии.

Наясно съм, че народът питае криминално подозрение към социологията и то донякъде с право и заради това бих апелирал не за друго, а просто да престанат да причисляват Радева към социологическата общност и да я направят председател на Асоциацията на политическите врачки, там, където сигурно почетен председател е онова тъпо и тъжно извънземно същество с шантавото име Унилсън. Все пак човек би трябвало да изисква от социологията минимална степен на научна обоснованост на прогнозата. Така де - ако видите, че хирургът, който трябва да ви оперира ви търси апандисита някъде сред зъбите ще скочите с протестни писъци от операционната маса и ще потърсите закрила от здравните власти. Същото трябва да се отнася и за социологията.

При новата си поява на тв-екран Радева успя да омагьоса за кратко аудиторията с няколко шармантни умозаключения. Няма да ги разказваме подредено, защото това е нелеката мисия на психиатрите, ние, и то в името на тъмните богове на социологията, просто ще се опитаме да разсъждаваме върху най-ключовите от тях. Знам, знам, безполезно е да търсим логиката във виденията на някой циклофреник, но циклофрениците раждат болезно поетични образи от които можем да съдим много за вътрешните им терзания и топлинни потоци.

И така нека да да започнем.

Твърдение номер 1: На предсрочни избори Реформаторския блок можел да постигне процентите на ГЕРБ.

Убеден съм, че в тази прогноза няма да повярва дори и съпругата на лидера на ДСБ Радан Кънев. Не че десницата няма политически шансове. Точно обратното - протестите волно или неволно събудиха дясната енергия и почти съм готов да се хвана на бас, че Реформаторския блок може би ще успее да докрета до десетина депутатски заплати, въпреки, че всеки проект в който е замесена Меглена Кунева изначално е осъден на зловещ карък.

Реформаторския блок още е в ембрионален стадий, така че е нелепо да се коронясва за победител в каквото й да е. Разбира се, има вариант в който Мира Радева да е искала да каже, че ГЕРБ ще се срине до четири процента. Което на този етап уви също е безмерна халюцинация. Единствената организирана дясна партия в страната с трайно присъствие в местата, които "традиционната десница" смята за маловажни, е ГЕРБ. Колкото и да ми се иска - Реформаторския блок и неговата победа на изборите изглеждат като тийнейджърски блян по манекенка на бански, случайно видяна по телевизията.

Твърдение номер 2: БСП и ДПС били основните виновници за дивия капитализъм в България.

Внимание, внимание! Тук имаме поне две новини просто трябва да преодолеете първоначалното отвращение от грубото изопачаване на истината. Първо - капитализмът в България е наречен "див". Тази модна социологическа новост в речника на Радева трябва да бъде изследвана внимателно. Очевидно от време на време на кораба-майка достига някой гневен сигнал от българската ментална действителност и "социоложката" се е усетила, че антикапиталистическите настроения в страната са изключително силни. Сега на дневен ред е приказката, че има някакъв друг капитализъм - мощен, светъл, силен, правдив, бляскав и справедлив, а ние тук живеем в някаква негова демо-версия, която е с ограничени параметри и само дразни. Всеки капитализъм е див. Единият е бляскаво див, докато другия си е див по естествен начин, но степента на бруталност е една и съща.

БСП и ДПС имат огромна вина за случилото се по време на прехода. Но напоследък с поетичната си невинност забелязвам как една част от анализаторите се опитват с широка душа да пренебрегват факта, че СДС изобщо някога е управлял тази страна. И че именно по тяхно време бе проведена криминалната приватизация, която даде собствеността трайно в ръцете на олигархията. БСП и ДПС съвсем не са невинни ангели, но да твърдим, че десницата е невинна като девойка от католическо училище е връх на перверзията изобщо. Десницата постулира този див капитализъм като нещо непреходно. нейните шамани и жреци обявиха държавата за някакъв непотребен израстък. И резултатът днес е налице.

Твърдение номер 3: Цялото общество се е изместило в център-дясно!

Йес! От всички твърдения това ме изкефи най-максимално. Ако под цялото общество разбираме живеещите в центъра на София, значи България не само е дясна, но психиатрично дясна страна. Само че след като се отдалечиш на два километра от жълтите павета виждаш една съвсем друга реалност. Хората в България, и то в огромната си част са ултра-леви. Искам да ме разберете добре. Това, че ги наричам ултра-леви съвсем не означава, че те са фенове на БСП. Точно обратното - огромна част от ултра-левите яко хейтят БСП, защото не е автентична и е размита. Но ако на този блуждаещ електорат му опишете няколко възможни икономически действия за една и съща ситуация - бъдете убедени, че той ще избере най-лявото възможно от тях. Или, хайде да го кажем така, ще избере онова, което минава за най-ляво. Това е драмата протестърския интелектуалец в тези размирни дни. Ако не трябва да говори с клишетата и да обясни какво точно трябва да се прави, ако победят, повечето от тях ще бъдат побити на кол. Народът няма да приеме нов разгул на приватизация, дерегулация и обяснения как минималната работна заплата е болшевизъм.

Склонен съм да се съглася, че една част от интелектуалния елит е в център-дясно, ама те винаги са били там и това е тяхната драма, защото народът не ги разпознава като нищо друго освен като нелепи мърморковци. Да твърдиш, че мнозинството българи са център-дясно това означава изобщо да не си даваш сметка за февруарските протести и за това, че хората, които излязоха тогава крещяха лозунги, които действат разстройващо на десния интелектуалец - "Национализация" например.

Твърдение номер 4: Привържениците на БСП са хора на миналото и носталгията.

Никога няма да спре да ме изумява страстта с която могат да бъдат отречени толкова много хора накуп. Това е част от канибалската същност на прехода. След 1989 година бе сатанизароно цяло едно поколение на хора на възраст от 30 до 45 години. Те бяха изхвърлени като ненужен боклук в покрайнините на общественото пространство и стана така, че всички подготвени да управляват държава хора бяха маргинализиране. Преходът се пое от "калинките" и резултът днес е очевиден - бедност, олигархия, абсолютно усещане за безвремие и Мира Радева.

Никой не отрича правото на един социолог, анализатор или мислител да бъде срещу ръководството на една партия. Това е адекватно и съвсем правилно политическо поведение. Но когато тръгнеш на кръстоносен поход срещу обикновените хора в една партия, а те съвсем не са малко и вкупом ги обявиш за ненужни носталгици, презрени останки от миналото, ти всъщност осъществяваш някакъв специфичен обществен апартейд. Значи политиката ще бъде за младите, красивите, съвременните и богатите, а останалите бедни лузъри, особено пък лузърите, които гласуват за БСП да си стоят там в по къщите и да не надигат много глава. Демокрацията е проект за абсолютно всички. Не може да има политическа легитимност в едно общество, където са изключени цели части от него. Не може да има легитимност в едно общество, където анализаторите говорят с езика на комендант от концлагер.

Към настоящия момент единствената голяма партия, която не се бута в тълпата в дясно е БСП. Дали тя ще стане автентично лява или ще се появи друг субект е въпрос на отделен разговор. Но от 23 години насам дърдорковците на прехода вряскаха, че БСП трбва да се реформир, а когато БСП се реформира и възприе икономическата дяснота като нещо неотменимо, сега същите дърдорковци пак извадиха от нафталина старите си клишета. Клишето - това е враг номер 1 на българския преход. Той (преходът) нито за миг не прояви фантазия и заради това неговият пророк днес се нарича Мира Радева.

На някои може да им е тъжно.

На мен ми е смешно. Честно. Смешно е.

Беше логично преходът да започне като комедия и да завърши с врачка-политически пророк и всемирен телевизионен спасител.

Един романтичен поет под звездно небе в пролетна вечер

Животът наистина е чудо. А смъртта е все още непотвърден слух. Взимам тези две изречения от мисли на Емир Кустурица, защото те изразяват по много готин начин моето вътрешно усещане за света в развихреното лято на 2013 година.

2013? Божичко – тя профуча по бързо от луксозна кола по огромна магистрала. Преди да се усетя вече бе преполовена и какво му остава на човек тогава освен да вдигне глава към небето обсипано със звезди, да потърси мястото си във вселената и поне веднъж за удоволствие, радост, възторг и сила да обяви какво мисли по всички теми, които го вълнуват.

Май Фейсбук направи от мен един креслив досадник, който има мнение по всичко във вселената. Но това са особеностите на моята порода – да си поет без стихосбирка, да си романтик в неромантично време, да вярваш в светлото бъдеще, въпреки, че вселената постоянно ти дава доказателства за обратното.

Та с този образ на поета втренчил поглед в звездите бих искал да ме запомнят един ден. Не знам дали нещо от това, което съм написал ще просъществува повече от една секунда след мен, но пък кротките погледи, които човек е хвърлял на вселената, давайки й знак, че знае, че тя е отделен организъм, би трябвало да се запечатват някъде, нали?

Чета фундаментално заглавие: "Вече има химически тоалетни по АМ "Тракия". А после твърдят, че властта не чувала протестърите. Ето погрижила се да им е облекчено в техния поход до морето :))))) Само как така не са викнали Боко да пререже лентичките?

----------------------------------------------------------------

Група десни, полудесни и квадратно мозъчни интелектуалци вчера писа на патриарха с молба да направи молебен за обединение на народа. След като един път писаха на ел президенте, втори път писаха на ел президенте, сега очевидно интелигенцията се отчая и потърси небесно лоби за собственото си пиене.

Ноо, мисля, че за пореден път не пишат на правилното място. Заради това аз и група интелектуалци от Подуяне решихме да призовем истинските небесни власти за съдействие и написахме най-правилното писмо:

До шефката на Синдиката на стриптизьорките в България

Сестро, народът стене в олигархичното иго от 23 години насам и от толкова политическо порно съвсем е забравил естественото порно, което е по-добрият начин за възвисяване на душата. Протестърите и те пренебрегнаха народа като му показаха само половин, а не цял бюст, все едно другата част ще си я носят у тях. Заради това те призоваваме - излезте по улиците и обединете народа. Ако се извърши колективния стриптийз - хем протестърите ще гледат, хем даже и премиерът ще надникне от прозорците на МС и така ще се осъществи диалога за който всичко говорят. Президентчето и то може някое око да хвърли, че то други удоволствия май и на него не са му останали.

Заради това те призоваваме - организирайте колективен стриптийз, обединете народа, пък после може да издигнем лозунги бакшишът за стриптизьорки да ти се признава като данъчен кредит и да ти бъде връщан от държавата.

Голота за народа.

Група нови интелектуалци от Подуяне :)))))))))))

--------------------------------------------------------

Ужасно е гадно да се работи в неделя. Това е доказан научен, философски и естетичен факт. Но пък обичам рано в неделя да минавам през центъра на София. Центърът е празен като главата на романтичен поет под звездно небе в пролетна вечер, напечен като сръбска скара на фолксъбор и само някой друг случаен вятър се мярка от време на време, за да придаде на наблюденията достоверност. Днес като минавах по едно време в триъгълника на властта, дето нощем шумят протести, се оказахме само аз и група виетнамци, които щракаха и говореха на техния поетичен, но дяволски неразбираем език. И тогава, каза си старият репортер, единствено тогава от дълги години насам София ми се видя не само поносима, ами красива, странна и могъща като кост от бронтозавър, която откриват след много години и и само по нея се сещат какви удивителни създания са бродели по земята...:)))))

-------------------------------------------------------

Попаднах на една удивително смешна книга "Светец в асансьора" на румънския писател Петру Чимпоешу. Книгата е толкова грабваща, че е я прочетох за една нощ. Такъв роман не бях чел от години, а той е от романите, които ти връщат вярата в това, че литературата не е единствено проявление на депресивния мозък на някой сдухан интелектаулец, а може да бъде жизнена, енергична и все пак разтърсваща. С изключение на невероятните книги на Милен Русков, аз не съм чел такъв текст от български писател. И сега стоя и се тюфкам - защо, защо, защо, мама му стара, тук за литература минават нарцистични епигонски видения на изнежени десни интелектуалци, които дори и техните фенове не могат да изчетат докрай? Животът е по-интересен от абсолютно всяка фантазия за него, но за да можеш да пишеш трябва да го познаваш. А светът е пъстър, уникален и неповторим. Божеее, ето как един румънски писател ме изпълни с вяра в живота при това без да се дава труд целенасочено да ми промива мозъка :)))

-----------------------------------------------------------

Попаднах на таксиджия-антиглобалист и антикапиталист. Вика ми: "Тази страна се е изхранвала само от промишленост, земеделие и малко от туризъм. А сега какво направиха - унищожиха първите две. А туризмът - това е вятър работа. Утре някой ще напише, че гъркините имат по-големи цици от българките и цяла Европа там ще отиде. А другото го дадоха в частни ръце. В частни ръце, ама така те хранят само своите фамилии. А народът? Народът гледа телевизия и все вярва в светлото бъдеще, ама си стои гладен...". Нямаше какво да добавя към тази тирада. Почувствах се идеологически прав. Така че с таксиджията се разделихме с надежда. Надежда, че социализмът предстои...:))))

------------------------------------------------------------

Катрина Зита-Джоунс напуска стареца Майкъл Дъглас. Протестъри, от всички страни, хайде с мене на протест пред имението й. Измислил съм лозунг: "Катрин, олигархията ли ти плаща, че да не ме забелязваш". Или: "Ако не излезеш на вечеря с мен значи си агент на Путин". Окупирай имението на Катрин! Сега или никога! Ще се примирим ли с това само световната олигархия да си делка красивите актриси? Какви прогесисти сме, ако приемем този свят така? :)))))))

----------------------------------------------------

Кратка сводка на ситуацията в ГЕРБ:

След вчерашния си медиен запой днес, твърдят запознати, Вежди Рашидов бяга от журналисти като Бойко Борисов от парламентарна зала.

След като откри полифония в протестите на цветето от Кърджали Цвета Караянчева й бе препоръчано да си изследва главата, за да види дали гласовете, който й говорят са полифонични или го дават само моно.

Признанието на Бойко Борисов, че ГЕРБ са се правили на маймуни хвърли във възторг световната научна общност. Професор от Харвард коментира, че най-накрая Дарвин е бил опроверган - не маймуната ставала човек, а човеците се превръщали в маймуни.

И накрая тревожен факт от света на икономиката. Липсата на Искра Фидосова се отразявала трагично на оборота в стола на парламента. Управителят на стола обмислял да вдига протест за връщането й в НС :))))

--------------------------------------------------------------

В предзаплатно време минавам през подуянския пазар бързо като полугола протестърка покрай Йоло Денев и то изпълнен със социален гняв, че цените на дините не падат, а в тази жега единствената храна, която успява да ме отърве от усещането, че се пържа върху повърхността на слънцето е динята. Но забелязах едно икономическо правило за което тъпите копелета от ИПИ никога не пишат - колкото по-малко пари имаш, толкова по-капризен ставаш. Оглеждах дините като Коко Динев нова фолкдива и по едно време продавачката - ромка, колоритна сякаш излязла от филм на Кустурица ми вика: "Че ти, ако жена така избираш, цял живот ерген ще си ходиш"...Пфууу, как успя да ме отгатне само за една секунда. С други думи май аз и ромката родихме съвместно поетично откритие - жените са като дините - колкото и да избираш никога няма да си сигурен дали ще е сладка, но пък, ако се окаже сладка - ще си отживееш :))))) Пък, ако се окаже зелена и кисела - винаги можеш да избягаш в Чуждестранния легион, нали така?

-----------------------------------------------------------------

Александър Томов: "През последните 25 г. у нас не е имало истински лява партия". Боже мой, Сашо Томов ще спасява левицата! Това е все едно педофил да пази детска градина, дилър на дрога да изнася лекции срещу кокаина или изнасилвач да чете беседа: "Колко е важно да останем девствени". Няма такъв кеф просто...:))))

-----------------------------------------------------------------

Откакто редакцията е в центъра рано сутрин край забележителностите около ЦУМ мога да виждам постоянно чуждестранни групи, които хълцат от прелест пред красотата на страната. Но покрай тези групи състоящи се от предимно по-възрастни хора осъзнах какво е най-голямото престъпление извършвано някога в историята на страната.

Пенсионерите-чужденци са радостни и витални хора, имат енергия и живеят с кеф. Могат да си го позволят, обикалят света, наслаждават се на живота. Точно обратното е у нас. Българският пенсионер е разярен, ядосан и гневен, защото са го лишили от най-нормалното човешко достойнство. Да си принуден да зависиш от други хора, въпреки твоята воля, да нямаш пари за нормален живот, за нормално развитие след като спреш да работиш е не само престъпление, а форма на геноцид. Човек се озлобява още като наближи старостта, а влиза в старостта отвратен и сломен. И вероятно чужденците, поне тези, които виждам щастливи в България, си отиват от този свят доволни. Не ми се мисли с какви чувства се разделят българите с този свят. Вероятно не стават за описание. Дори се чудя дали някои от тях не приемат смъртта като облекчение. Все пак данни в отвъдното да има капитализъм все още не са ни дали...

--------------------------------------------------------

Август е. На стария репортер вече яко му се ваканцува. Въпреки изкривената рецепция на перцепцията на този стихиен глагол - ваканцува ми се. Искам да го запишат в речника на българския език. Както и съществителното протестър. А сега едно упражнение по стил - направете изречение с двете думи: "Млада протестърка ваканцува и плажува пред парламента, въпреки, че най-добре щеше да направи ако цицува (това би трябвало да означава - да покаже цици), понеже властта дори и да мишкува, цицуването ще й заостри вниманието" :)))))

-----------------------------------------------------

"Станахме свидетели на кризата на рецепцията, която се прояви като профанизирано отношение към толкова стойностното изказване". Л. Местан. Умберто Еко си има яка конкуренция, май :))))

----------------------------------------------------

Иво Сиромахов вчера беше написал статус, че според МВР навън е 11 градуса. Може и да прав. Пропуснал е обаче да каже колко градуса е според бТВ - според тях навън е 104 градуса :)))

---------------------------------------------------------

На въпроса ще се яви ли в комисията по корупция в парламента, президентът Росен Плевнелиев дълбокомислено отговори: Ко? Нее :))))))

----------------------------------------------------------------

Чета една книга на Жозе Сарамаго "Приумиците на смъртта". Дааа, знам, Сарамаго е комунист и има терористичен стил на писане - от препинателните знаци пичът използва само точка и запетая, нищо друго. Но пък е вълшебник с идеите и запленява. В тази книга се разказва за една държава, където изведнъж никой повече не умира. Хората винаги са си мечтаели за безсмъртие, но за безсмъртие в което си оставаш завинаги млад. В книгата на Сарамаго е обратното - човек се докарва до старческа деменция, до последен стадий на рака, до пълен зеленчук, но просто не умира. Та в книгата група философи се събират да обсъждат какво да правят в този абсолютно променен свят. Единият от тях казва: "Всички релгии, колкото и да го увъртаме, нямат друго основание за съществуване, освен смъртта".

Замислих се, че и за политиката важи същото. Политиката е оспорвана, яростна и жестока, защото знаем, че този свят ни принадлежи само за около 80-90 години. Ако бяхме вечни щяхме да съществуваме в постоянен консенсус. Ама не сме. Заради това - да живее революцията. Тя в своята същност винаги е била едно неосъзнавано желание на човек да установи вечност на земята :)) Оффф, май не трябва да прекалявам с книгите в твърде горещото лято

------------------------------------------------------------

Заглавие: ""Движение България на гражданите" предлага разширяване на Реформаторския блок". Амчи да! Каква оргия ще е, ако броят на партньорите не се увеличава ден след ден :)))))))))))))))

--------------------------------------------------

Представата за ад: стая на седмия етаж, големи прозорци, юлски горещници и развален климатик. Май само в ада хората се пържат така. Адът - това не са другите. Адът - това е лято без климатици.

Разбира се, има положителен момент. В една книга за Африка на Капушчински той беше написал, че през 60-те години (епохата преди климатиците), най-важният въпрос вечер е бил: "Какво ще пиеш?". Защото да дишаш онзи напечен въздух е било все едно да се опитваш да дишаш памук. С други думи - сега, ако си сипя едно малко няма да има кой да ме гледа накриво, аз просто се спасявам от жегата :)))

--------------------------------------------------------------

Чета сега, че Антоанета Цонева искала дебат с кабинета на неутрална територия. И понеже винаги съм се чудил колко точно души представлява Цонева, от името на 22 блок в Подуяне и аз настоявам за разговор с премиера, но на пазарна територия. Тоест в кръчмата в Подуяне - ние го критикуваме, той черпи! :))))

-------------------------------------------------------------------

Вижте какво нещо е да си радикален философ на свободна практика в едно горещо лято, когато жегата те изгаря като поглед на еротична фотомоделка, а времето не помръдва като храносмилането на преял депутат. През всички векове на цивилизацията философията отново и отново е поставяла въпроса за щастието, а философи от различни поколения драматично, трагично и самоубийствено са търсели отговор, без да го намерят. А аз открих Големия отговор само за две минути. Между човека и щастието лежи нещо много простичко и банално. Една фунийка шоколадов сладолед :))))))

------------------------------------------------------------------

Чувствам се истинска обществена звезда тези дни. От няколко статуса посветени на скромната ми персона разбрах, че съм:

- драматичен червен боклук

- посветен сатанист, поклоник на масовия убиец Троцки

- абсолютен изверг, платен от БСП

- абсолютен изверг, платен от Кремъл

- тотален изверг, който размътва съзнанията на хората

- че аз лично съм вкарвал интелигенцията в Белене

- че съм едно нищожество, което с нищо не е заслужило пред вселената

- че съм просто ходещ микроорганизъм, който плюе интелигенцията

- че съм малко по-дебел клонинг на Путин

Няма как да не призная. Всичко писано за мен е истина. Пропуснали са само, че по пълнолуние ми никнат косми в ушите и, че на всеки 9 септември системно се гавря костовистки като ги карам да четат Маркс, а после да ми го преразказват със свои думи и по минижуп :))))))

------------------------------------------------------------------------

Статията на Любослава Русева ме накара, макар и с огромни усилия, да отделя малко време и да изслушам оригиналният запис на интервюто на Росен Плевнелиев пред "Уолстрийт джърнал". Вече почвам да си мисля, че тоя пич е продавал нефелни хороскопи в началото на бизнес-кариерата си. Едва ли е бил ирландка в предишния си живот. Ако беше ирландка сигурно щеше мънинко по-добре да шпреха на английски. Последният път, когато слушах такива поп-обяснения за България беше, когато случайно дочух как някакъв бургаски гларус се опитва да сваля подпийнала британска фризьорка :)))

Протестърът Бойко Борисов

Има нещо особено патетично в това да гледаш как Бойко Борисов се изживява като политически провокатор на бъдещи народни недоволства. След като няколко пъти в различни медии затвърди политическото си верую, че "няма демократичен начин да бъде свален този кабинет", последните му изяви бяха посветени на това да опише своята представа за "недемократичния" начин.

Бойко Борисов си представя свалянето на правителство като стихотворение на начинаещ поет от епохата на соцреализма. Излизат тълпи от хора по улиците, носят потрети с надпис: "Цветан Цветанов - прогресивният освободител от Октопода" и лозунги "Благодарим ти, Бойко, че ни замрази заплатите" и помитат порочното управление на Орешарски.

Проблемът не е в това, че бившият премиер желае пак да е на власт, дори съюзен с дявола, ако се наложи. Проблемът е в това, че от известно време се насажда трайното мнение, че властта трябва да бъде овладяна задължително с насилие. С някаква форма на проливане на кръв, с камъни и палки. Самият факт, че можеш да кажеш, че демократичните начини не работат вече говори, че си готов за недемократичните, а те не напразно се наричат "недемократични".

Истеризацията на обществото и без това е болестно състояние, а ако някой в този момент прекрачи границите на демокрацията, камък под камък няма да остане. В края на краищата избори имаше преди 2 месеца, а ако зачестим с вотовете само, защото някой не е доволен от резултата, тогава трайно ще изпаднем в състояние на абсолютна недемокрация.

Това, което Борисов насажда обаче в общественото съзнание среща одобрение в една луда част от десните интелектуалци. Тези дни един от тях си позволи да напише статия в която каза, че трябвало да има съд за всички членове на БСП, ДПС, "Атака" и ГЕРБ, ако протестите успеят. Както и, че, за да успеят протестите трябва да се хвърлят камъни и павета.

Демокрацията трудно вирее в съзнанията на лудите. 

Това май е генералният извод от всичко.

Кварталният идиот на протеста проговори

Казват, че протестът няма лидер. Казват, че протестите нямат никаква организация. Твърдят, че всичко е спонтаннно, а истеричните пиарки, които се разхождат като политкомисари с изкривени от злоба лица са просто страничен продукт на всяко протестно движение. Казват, че хората по жълтите павета били млади, красиви, уникални, модерни, съвременни, футуристични. Всичко описано по-горе обаче е вид политически и обществен капан. Защото като тръгнеш да пишеш за един или друг аспект от протестите винаги се намира някой добре платен бунтар, който с мъдро лице и напомпан с политически стероиди речник ти обяснява, че всъщност това било изолирано явление, че като цяло хората не били такива, че случащото се на улицата било нещо като присъствие в свободата, което опиянявало. Красиво и доста лъжливо.

50 дни на протести задръстиха цялото възможно пространство с клишета и мъртвородени фрази. Заради това появата на един истински текст, който да ни ориентира за същинската мотивация и действия на протестърите, трябва да се възприема като празник. Най-накрая идиотът в компанията обяви на висок глас това, което сигурно се говори само с шепнене. Идиотите са полезно явление във вселената, защото през тях протича истината, която не е цензурирана от пиарки, политкомисарки и секретни агенти на модерната олигархия.

Ето го и текста на Идиота. Негов автор е някакъв кадър Манол Глишев, а сътвореното от ума му като изводи и бъдещи действия заслужава много внимателно четене. Текстът е озаглавен помпозно: "Заключителна рекапитулация" и на моменти звучи като наръчник за терористи от Ал-Кайда, но това са особеностите на времето.

Авторът на текста е изпаднал в черен песимизъм за постигнатото от протестърите досега. Той описва един апокалиптичен свят - никакви резултати, никакво внимание и душата му на костовист или на някакъв друг подобен вид политически мутант стене от изумление, че този път протестърската енергия не е успяла да се канализира.

Трябва да кажа няколко думи по този параграф. Проблемът на България винаги е бил в абсолютната несъстоятелност на политическите анализи. Политическият анализ у нас е инструмент не за обясняване на реалността, а за атака по политически субекти и това му отрежда нерадостна роля като цяло. А типът обществен идиот, чийто типичен представител е авторът на описваното тук терористично четиво, не могат да мислят самостоятелно, ако някой отгоре не им спусне тези. Този път една част от "политолозите" дадоха всичко от себе си. Опитаха се да представят случващото се у нас не като продукт на обикновен политически дебилизъм, а като опустошилна битка на конкуриращи се геостратегически интереси. Това трябваше да бъде идеологическия бензин, който да събуди десните зомбита от дългогодишната им обществена летаргия.

Десетки политолози, добре платени от странни източници на кинти, се опитаха да напишат мащабно и епично фентъзи за това, че БСП и ДПС обръщат кораба към Путинова Русия и дори имали черен и таен план за излизане от Европейския съюз. Въртяха го, сукаха го, смъркаха кокаин, пак го сукаха, но този път черният им роман съвсем не се получи.

Изобщо римейкът на политологическата 1997 година съвсем не беше успешен, защото светът е друг, Европа е друга, да не говорим, че половината от описваните политолози вече са остарели, уморени, банални и превъртели, за което говори факта, че се опитват да възкресят стар комикс в модерните дни. Именно опитът случващото се в България да бъде представено като някаква битка на еврореволюционери срещу банда хищни путинисти изолира цялата останала България от този сюжет. Да не говорим, че изолира и две трети от София, защото през 1997 година хората имаха надежди за Европа, а сега самата Европа няма много надежди за себе си. Но свръхзасилването на драматичното напрежение, разбира се, се получи фарсово. И повечето го разбраха. Единствено обществените идиоти още преживят тази идеологическа дъвка и нейният пророк Манол Глишев е сътворил серия от мракобесни клишета.

Сега нека да се позанимаваме с неговите изводи, защото те прекрасно подчертават маниакалността на произволно дясно създание, което броди из жълтите павета.

"Дъртите, грозните, глупавите и злобните са повече от нормалните", пише с истерична слюнка авторът. А пък разправяха, че нямало такова деление, че протестът не се изживявал като колектив от висши същества. Да, ама кварталният идиот друго разправя. Всъщност това е първото адекватно мнение, което срещам макар и изразено по толкова хейтърски начин. Под "дърти, грозни, глупави и злобни" трябва да се разбират всички онези хора, които не искат да участват в този маскарад, който опорочи възможностите за една национална кауза. Не твърдя, че всички, които не ходят по протестите подкрепят кабинета. Твърдя, че хората, които не ходят по протестите просто не виждат разликата между протестърите и кабинета. А и такава няма. Вече много пъти сме виждали как от изящната и слънчева реторика се раждат чудовища.

Абсолютно същите хора и преди години ни разправяха, че България е на прага на цивилизационна промяна, че бъдещето идва, а ни натресоха дивотии, които и до днес трябва да преглъщаме. Аз заради това като видя, че хора като Михаил Неделчев, Едвин Сугарев, Васко Кръпката се появяват от нищото, за да твърдят, че промяната идва, започвам да се оглеждам подозрително за новото чудовище, което ще ни докарат. Тези хора бяха глашатаи на всички глупости, които ни се случиха. Днес "дъртите, грозните, глупавите и злобните" са твърде опарени, за да се хванат на номера на старите мошеници и деснеещите интелектуалци. И това тепърва ще се разбира. Защото, когато зомбитата окупират една битка, няма как тя да свърши положително.

И вторият момент, който е много важен:

"Тепърва се налага нормалните да се научат да налагат себе си над останалата, дебилна част от обществото", хълца опиянено Глишев.

Това е класическа десница. Ясна, гадна, високомерна и, разбира се, самоубийствено глупава. На този пич вече демокрацията му пречи, защото демократичните начини за налагането на неговото мнение се провалиха. Наистина - класическият бунтар има два избора в тази ситуация - да се примири и да продължи да опитва или да използва насилие, за да наложи своите цели. Проблемът идва оттам, че тази конформистка "революция", която медиите неистово ни рекламират  се е брандирала като лице на демокрацията. Но май вече не знае какво точно е демокрацията, нито пък особено я харесва. Това за "нормалните", които трябва да се налагат над "дебилите" е най-обикновен фашизъм, защото демокрацията предполага изключителна равнопоставеност на гледните точки. Ама българската десница, която съществува в ментална психиатрия, не може да се примири с това. Тя дълги години паразитира върху моралните каузи, за да може да се добира до властта в най-бедната държава в ЕС и да я прави още по-бедна. Сега 3 хиляди човека самовъобразен елит, крещяща каста искат да направят така, че единствено и само от тях да зависи кой ще управлява България. Какво е това?

Някакво Политбюро на улицата? Партиен комитет на жълтите павета? ЦК на младите и красивите? КПСС на пиарките?

Съвсем наскоро Адам Михник, човек, който има всички основания да се нарича антикомунист, наблюдавайки процесите в Източна Европа сподели: "Демокрацията обаче важи за всички, а не само за възвишените и умните". Тоест няма как да има елит, който за задава посоки. Точно това е проблема пред протеста в София. Няма геостратическа битка у нас този път. Простотията, че кабинетът продава България на Русия може да мине като теза единствено в ушите на някоя журналистка, която цял живот е работила в държавна медия. Проблемът в България е абсолютният разпад на институциите и невъзможността институциите да решат основния проблем на страната - отчайващата бедност. Но докато има хора, които си въобразяват, че трябва и могат да ръководят "дебилите" проблемът за бедността дори няма да бъде поставен. И това е другата причина този протест да се самозатвори и самоистеризира. Кварталният идиот с кратко есе разкри вътрешната драматургия на ситуацията. Трябва да сме му благодарни.

А финалните призиви за това, че наесен трябва с павета, палки, тръби да се атакува полиция и парламент ще отнесе към сферата на черното фентъзи. Такива като тоя Глишев ги е имало многократно в историята - те ще стоят по ресторантите докато насъскват другите да свършат мръсната работа, а после ще се появят като бактерии, за да установят империята на микробите.

Но ме кефи идеята за това членовете на БСП, ДПС, ГЕРБ и "Атака" да бъдат съдени. Направете си сметка кои партии са пропуснати и това говори достатъчно кои се изживяват като идеологическа сила на тази протести. Вярно е - кварталният идиот не може да бъде достоверен източник за всичко, но фактът, че искаш да осъдиш всеки, който мисли различно към тебе трябва да бъде клинично изследван в Карлуково, а авторът на идеята, в името на собствената си безопасност, да бъде изолиран в стая с тапицирани стени, където да му пускат само сини хитове от началото на 90-те години.

Политическата драма у нас рано или късно ще свърши. За кратко ще бъде, но ще приключи. Не се наемам да гадая точно какъв е финала засега. Но когато бурята утихне поне за миг ще се налага отново да живеем в една и съща страна, в едни и същи пространства и не съм сигурен, че някога отново ще поискам да живея в една и съща държава с човек, който е пожелал да съди всички партийни членове. Бурята разкри твърде много неща у нас, които не стават за гледане. И заради това се питам, ама това е въпрос без отговор, тоест трагичен, нелеп и патетичен, ако цялата битка  всеки път се свежда да свалим старите идиоти, за да институционализираме нови, то не е ли време направо да направим този Глишев президент, а останалите да си събираме куфарите и да отиваме по тропическите острови, там, където поне се надявам, зомбитата все още не са доплували...

В защита на Мишо Шамара

Не, няма да защитавам Мишо Шамара заради това, че нарече Дянков "еврейска гад". Това си беше върховна тъпотия, която е защитима единствено с искрено извинение този, който я е изрекъл. И нека всеки сам за себе си да преценява искрено ли извинението на рапъра или не.

Мен лично ме кефи това, че по тази тема Шамара е обвиняван от хора, които смятат за добър стил да държат плакат в палатковия си лагер пред парламента, който обявява генерал Луков за герой. Така че - леко с моралния патос, камарада, като изгоните от редиците тези, които възкресяват духовете на старите антисемити с кървави муцуни и ръце, тогава ще имате моралното право да се правите на непорочни духове и чисти съвести.

Толкова по тази тема. Сега по същество.

Лично аз винаги усещам нещо нередно в ситуация в която цяла една общност, в случая "младите, красивите, интелигентните и богатите" започне да преследва един човек. Това ми напомня на преследването на Салемските вещици, на опит за виртуално аутодафе, направо на екзекуция. Защото никой не се опитва да спори срещу аргументите по същество, а се прави опит да се отрече цялата му личност. Сякаш Мишо Шамара няма право на мнение, защото една общност от самовлюбени полупсихопати е решила, че ще разкости един човек понеже той, о, каква наглост, не мисли като тях и не споделя като зомби техните романтични прилагателни за света.

Шамара може да ви дразни, можете да хапете до кръв книгите си на Айн Ранд докато той ви говори за социална справедливост, може да ви кипват нервите от него, но той е човек като всички нас, с равни права на нашите да има собствена позиция. И преследването на един човек с цел да бъде внушено, че той е някаква отрепка, чието мнение е незначително, се родее със сталинския терор и то по много поразителен начин.

А Шамара е симпатичен, защото той беше реална жертва на режима на Бойко Борисов. СЕМ написа донос до прокуратурата за една негова песен "Бяло, зелено и червено" и започнаха разследване срещу него за оскверняване на българския химн и герб. Абсолютна простотия. Още тогава обаче ми направи впечатление, че тези, които днес реват като разгонени котараци какви борци за свобода са и какви мощни интелектуални поети са понеже римуват "полюция" с "конституция", изобщо не се вдигнаха да защият свободното слово. О, не, налягаха си парцалите и си ядяха в скъпите ресторанти. Никой не кара да приемате метафорите на Шамара и полетът на неговата мисъл, но да търпите прокурор да разследва текст на песен? Хей, къде го има това? Бил сравнил червеното с мензис. Дай да лежи в затвора, така ли? Толкова малко хора се обадиха тогава по този случай, че беше кошмарно.

И смятам, че именно тогава Шамара е осъзнал, че в мрачни времена един артист няма място в дискотеките, клубовете или по заведенията, а че битката за демокрация трябва да се води на улиците. Че един артист не може да си позволи да стои безучастен пред снобщината и авторитарния режим. И се превърна в най-последователния критик на Бойко Борисов. Нещо повече - той е един от най-опасните критици на Бойко Борисов, защото го атакува на неговото първично ниво, там, където генералчето е най-уязвимо, защото това е езикът, който той разбира и който го разкъртва.

Половината от тези, които сега го плюят обаче са фенове на Бойко Борисов. И феновете на Бойко Борисов трябва да са еманация на демократичното мислене в страната ли? Те ли ще бъдат културната инстанция, която ще казва кое е добро и кое лошо? Заради това мога да им препоръчат да си спестят иронията. Всяка тяхна дума, между другото, печели нови фенове на Шамара.

Забелязах и нещо друго. В арсенала срещу рапъра се използват текстовете на неговите песни, особено тези, които са пълни с цинизми. Да, това е легитимно оръжие, не може да се отрече. Някои от текстовете не биха говорили добре за никого. Но рапът е култура на бунта, който не признава ограничения и ако ми вземете текст на произволен рапър по света, който да звучи като молитва на майка Тереза, лично ще ви черпя с бира. Просто смисълът от рапа не е да бъде приличен, а да внесе уличния език в културата.

Тези, които обаче наблягат на цинизмите у Шамара пропускат друго. Пропускат да видят, че неговите текстове винаги са били социални, тоест той не се е събудил вчера като човек, който осъзнава реалността, а винаги е живял със социално чувство.

Ето ви част от текст за пример:

Баща ми имаше жигула комби,

бачкаше до късно, връщаше се като зомби.

Кинтите в семейството бяха дефицит

майка ми трепереше да не стана бандит.

Но живота е такъв, ситуацията е такава,

а аз израснах такъв в тая държава.

Посочете ми един от модерните поети, които сега ехидничат над Шамара, който поне веднъж в творчеството си да е изразил такава социална трагедия, описана с такъв човешки език.

Или пък такава:

Много искаше да влезе във клуба,

нямаше лев във джоба и стоеше вън на дъжда

Гледаше децата със скъпите дрехи,

които благодарение на техните имаха успехи.

Маратонките му бяха менте,

но това не му попречи да бъде смело сърце.

Това е дивата картина на преходната България. На смазващите контрасти. Но интересното е, че докато пишех този текст видях, че Шамара е активист дори отпреди прокуратурата да го погне. В песента "Сърцата ни" преди да почне клипа Шамара се обявява срещу добива на шистов газ в България. А в тази песен се пее още:

ТЕ искат всичко от мен ,

а аз отдавна нищо нямам.

Вървя по моя път и просто гледам да не падам!

И има дни в които не мога и не искам

И още:

Душите ни взеха, взеха ги отдавна.

Ценностите умряха , когато комунизма падна!

Искам свобода, брато, не искам свободия.

Не искам да съм РОБ на тия или на ония

И последно:

Оставете ни да дишаме - искам глътка въздух.

Не мога да ви дишам бе - искам глътка въздух!

Не говоря по телефона с моите момчета,

еб*л съм ви ченгетата и ваш`те СРС-та!

Рапът е директна култура. И неизменно стига до политиката, макар и пречупена през индивидуалното начало и протестният вопъл. Но Мишо Шамара е много по-добър и искрен изразител на автентичния гняв, отколкото например едни D2, които набързо излъгаха, че тяхната старичка песен "Черна сутрин" е протестна. Тя наистина може да е била протестна, но понеже е пусната още в началото на 2013 година, най-вероятно са я вдъхновили съвсем други протести.

Но в голямата си част съвременната българска култура е абсолютно импотентна или дивашко-конспиративна, когато трябва да опише политически процес и резултатът е:

Писна ми да тичам, гонейки една лъжа.

Бях така наивен, за да мога да търпя.

В черна сутрин слънцето изгря.

В черна сутрин сбъдва се съня.

Това може да се тълкува по всякакъв начин - като протест към света, като протест към душата или като черен ужас от нахлуващия заран в главата махмурлук.

В този смисъл Шамара запълва нишата, която отдавна е заета в другите страни - артистът, който се ангажира с кауза. И нещо друго - Шамара не е Кирил Маричков, Милена или Васко Кръпката - вечното присъствие, което все ни убеждава, че трябва да гласуваме за правилните сили, а когато тези сили преебат всичко после пак ни се правят на невинни. Шамара е автентичен понеже не само е нов, но и очевидно се раздава с цялата си душа. Да не говорим, че е направил много повече за българската култура от един Едвин Сугарев например. Защото поне е накарал няколко млади хлапета да се замислят за това какъв е смисъла на живота, който водят, за разлика от Сугарев, чиято поезия може да те убеди единствено в това, че самоубийството не е чак толкова лош изход от този литературен дебилизъм.

Странни са пътищата на артиста в този свят. В началото на 90-те години Шамара едва ли е предполагал, че някога ще се качи на Бузлуджа по време на празника на левицата. Но го направи. Той е воден от свои идеи и, честно казано, аз му се радвам. Виждам в него всеотдаденост и пламък, които толкова липсват в политиката тези дни. Понеже плажуванията на протестърите са просто имитация на пламък. Харесва ми и това, че Шамара като истински артист се конфронтира с официалната интелектуална обществена гледна точка, тоест винаги намира начин да бъде бунтар, да скандализира, но и да поднесе своята истина на обществото.

Той просто е човек с битка и е радостно да виждаш, че я води.

Нека, който е безгрешен да хвърли първия камък срещу него.

Офф, забравих, в България всички са безгрешни. Камъните срещу Шамара хвърчат като при торнадо.

Ама се радвам, че не му пука.