Вестник "Протестър", брой 2

Тези дни налетях на новото издание на протестърите вестник "Протест", който изчетох с неудоволствие. Не, не, защото не харесвам протестърските тези, а понеже първия брой са го давали лежерно и са вкарали текстове, които са въртени до втръсване из Фейсбук, така че само го прелестих (виртуално казано)и го оставих. Но в журналистическата ми фантазия идеята избуя. И понеже съм доказан и освидетелстван графоман реших, че не мога да не помогна на колегите да спретнат втория брой. Август е, поръчката за броене на делфини я отмениха, няма кой знае какво да се прави в тези напечени дни, така че моята помощ е абсолютно безвъзмездна и лъчезарна.

Уводна статия

Протестът като пролетен сън на млада монахиня

Когато феите запърхат с крилца в далечните гори, когато самодивите извадят белите си рокли, когато еднорозите тръгнат да пият водичка, звездичките по небето започнат да мигат все едно искат вот на недоверие, когато душата на Едвин Сугарев презре всички кренвирши по света, духът на Йоло Денев призове Тангра, а в неспокойния си сън Евгений Михайлов и дъртите седесари виждат прииждащи танкове, тогава е ясно, че народът вече не спи. Той се събира по улиците и този протест е така вълнуващ, смислен, небесен, кристален, че как да не се снимаш със смартофона си пред паметника на Цар Освободител с поетичен и магичен плакат с надпис: "Серго дебне да ни ебне!".

Активни човеко, това е призив към теб. Не сме много наясно в какво точно си активен, дали в гледането на филми със зомбита или в четенето на книги на Георги Господинов (добре де, наясно сме, че никой не е чел до край книга на Георги Господинов), ама сега е времето да организираме едно голямо сваляне на олигархията. Олигархията, знаем, най-много се страхува от танци, песни, плакати и стари десебарки.

Олигархията се страхува от феите, които пърхат, от росичката по тревичките в парковете и заради това ние ще я свалим. Щото сме активни. Толкова сме активни, че няма да има делфин, който да не преброим. Няма да има проект, който да не усвоим. Оставка! Ама ако може не веднага, че хонорарите почнаха да ни се услаждат.

(всяка прилика с произволна статия във вестник "Дневник"  или с личния дневник на Иво Прокопиев е случайна и се дължи на капризите на вселената)

След като един път сме грабнали вниманието на публиката сега е ред на това до усмъртим публиката с тежък и философски текст, който да разкрие монументалното злодейство на комунягите.

Вампирите от БКП ми надничаха под полата

(текст от дясна блогърка)

Бях само на 14 години, когато осъзнах колко гнусно нещо са комунистите. Това стана през 1988 година, аз бях млада, невинна, невъзможно хубава и интелигентна. Толкова интелигентна, че четях романите на Айн Ранд без дори да съм ги виждала на живо. И тогава установих, че съседчето ми по чин ми наднича под полата. Разтреперих се от гняв. Изстенах: "Ооох, кога ще дойде 2013 година", за да мога да ходя с плакати по софийските улици. А съседчето ми не спираше да наднича под полата ми. Бяха ми казали, че баща му е шлосер, но член на БКП, а ние в нашето семейство бяхме запазили спомена за това как гнусните комунисти насила са докарали електричество и течаща вода по селата. Баба ми с треперещ глас веднъж ми обясни колко гнусно комунягите са я карали да ходи на работа и един от тях пипнал дантелените покривки на масата у тях, а баща й също се разтреперил от ужас. Репресии, репресии. И сега детето на комуниста ми надничаше под полата. Смазах се от безсилие. Установих колко е нелепа системата и дори щях да си направя татуировка на Маргарет Тачър, ако знаех, че тя съществува. Колко гнусна беше системата! Колко противна! Знаех, че ще ме изключат от училище, ако не дам на партийното отроче да ми гледа под полата, но в знак на дисидентски протест малко си свих краката, за да не улеснявам комунистите.

Гадно време. Вечерта оставих комунистчето да ме натиска, но насън виждах тези дни, когато всички ще излезем по улиците, за да свалим олигархията. Само така оцелях от репресиите на системата.

И днес, когато младите, красивите, готините, богатите и съвременните вървим по площада се чудя защо ли онова малко комунистче само искаше да се натиска с мен, а не поиска нищо друго. Оставка, оставка, гадове!

След като сме изтощили публиката от философски четива, тук е време да поставим малко снимки на лозунги, барнати ефектно на фотошоп, че битката на пазара е тежка трябва да се преборим за вниманието. Всички снимки на заголени крака - по-големи, останалите по-малки. Така де - електоратът трябва да види нещо прогресивно, че иначе има голяма опасност пак да гласува по неправилен начин.

В минутките за поезия стих от Едвин Сугарев:

"Гладна стачка"

Откачалката преживя люцерна

слънцето прилича на очите на социалистка

и кръв тече от моите устни напукани

тази власт е като пилешка кълка

и аз я презирам

няма да се поддам на фондюто на примирението

нито ще опитам от пилешката пържола на отчаянието

няма да вкуся от

наденичките на меланхолията

дори и да ми ги дават с гарнитура

от картофки

и малко сиренце отгоре

не бих опитал от таратора на предателството

или от шкембе чорбата на поражението

не ще се поддам на препечените вурстчета

които ми казват - опитай ни

нито пък на пилето с ориз в хладилника

което като БСП е гнусно

(пфуу, жена ми така и не се научи да готви)

тази власт трябва да си отиде

като сандвич от Макдоналдс с повечко маруля

Оставка казвам на луканката в килера

долу Орешарски който прилича на шоколадово суфле

долу комунисти които държите в ръцете си прясно изпечени хлебчета

долу, долу, долу!

само за протокола - 
този кренвирш не го изядох аз

едни социалисти минаха

те го изядоха!

Най-накрая вестникът завърша с призив за революция от Ивет Добромирова - невинната пиарка, която казва на всички, че е революционер без кинти и дава банкова сметка, но само, за да събира пари, за да има кафе за подчинените си, че така тежко страда в тази финансова криза, че не е истина.

Оставка!

Вестник "Протестър" брой 2 вече може да отива на пазара!