Животът наистина е чудо. А смъртта е
все още непотвърден слух. Взимам тези две изречения от мисли на Емир Кустурица,
защото те изразяват по много готин начин моето вътрешно усещане за света в
развихреното лято на 2013 година.
2013? Божичко – тя профуча по бързо
от луксозна кола по огромна магистрала. Преди да се усетя вече бе преполовена и
какво му остава на човек тогава освен да вдигне глава към небето обсипано със
звезди, да потърси мястото си във вселената и поне веднъж за удоволствие,
радост, възторг и сила да обяви какво мисли по всички теми, които го вълнуват.
Май Фейсбук направи от мен един
креслив досадник, който има мнение по всичко във вселената. Но това са
особеностите на моята порода – да си поет без стихосбирка, да си романтик в
неромантично време, да вярваш в светлото бъдеще, въпреки, че вселената
постоянно ти дава доказателства за обратното.
Та с този образ на поета втренчил
поглед в звездите бих искал да ме запомнят един ден. Не знам дали нещо от това,
което съм написал ще просъществува повече от една секунда след мен, но пък
кротките погледи, които човек е хвърлял на вселената, давайки й знак, че знае,
че тя е отделен организъм, би трябвало да се запечатват някъде, нали?
Чета
фундаментално заглавие: "Вече има химически тоалетни по АМ
"Тракия". А после твърдят, че властта не чувала протестърите. Ето
погрижила се да им е облекчено в техния поход до морето :))))) Само как така не
са викнали Боко да пререже лентичките?
----------------------------------------------------------------
Група
десни, полудесни и квадратно мозъчни интелектуалци вчера писа на патриарха с
молба да направи молебен за обединение на народа. След като един път писаха на
ел президенте, втори път писаха на ел президенте, сега очевидно интелигенцията
се отчая и потърси небесно лоби за собственото си пиене.
Ноо, мисля,
че за пореден път не пишат на правилното място. Заради това аз и група
интелектуалци от Подуяне решихме да призовем истинските небесни власти за
съдействие и написахме най-правилното писмо:
До шефката на
Синдиката на стриптизьорките в България
Сестро,
народът стене в олигархичното иго от 23 години насам и от толкова политическо
порно съвсем е забравил естественото порно, което е по-добрият начин за
възвисяване на душата. Протестърите и те пренебрегнаха народа като му показаха
само половин, а не цял бюст, все едно другата част ще си я носят у тях. Заради
това те призоваваме - излезте по улиците и обединете народа. Ако се извърши
колективния стриптийз - хем протестърите ще гледат, хем даже и премиерът ще надникне
от прозорците на МС и така ще се осъществи диалога за който всичко говорят.
Президентчето и то може някое око да хвърли, че то други удоволствия май и на
него не са му останали.
Заради това
те призоваваме - организирайте колективен стриптийз, обединете народа, пък
после може да издигнем лозунги бакшишът за стриптизьорки да ти се признава като
данъчен кредит и да ти бъде връщан от държавата.
Голота за
народа.
Група нови
интелектуалци от Подуяне :)))))))))))
--------------------------------------------------------
Ужасно е
гадно да се работи в неделя. Това е доказан научен, философски и естетичен
факт. Но пък обичам рано в неделя да минавам през центъра на София. Центърът е
празен като главата на романтичен поет под звездно небе в пролетна вечер,
напечен като сръбска скара на фолксъбор и само някой друг случаен вятър се
мярка от време на време, за да придаде на наблюденията достоверност. Днес като
минавах по едно време в триъгълника на властта, дето нощем шумят протести, се
оказахме само аз и група виетнамци, които щракаха и говореха на техния поетичен,
но дяволски неразбираем език. И тогава, каза си старият репортер, единствено
тогава от дълги години насам София ми се видя не само поносима, ами красива,
странна и могъща като кост от бронтозавър, която откриват след много години и и
само по нея се сещат какви удивителни създания са бродели по земята...:)))))
-------------------------------------------------------
Попаднах на
една удивително смешна книга "Светец в асансьора" на румънския
писател Петру Чимпоешу. Книгата е толкова грабваща, че е я прочетох за една
нощ. Такъв роман не бях чел от години, а той е от романите, които ти връщат
вярата в това, че литературата не е единствено проявление на депресивния мозък
на някой сдухан интелектаулец, а може да бъде жизнена, енергична и все пак
разтърсваща. С изключение на невероятните книги на Милен Русков, аз не съм чел
такъв текст от български писател. И сега стоя и се тюфкам - защо, защо, защо,
мама му стара, тук за литература минават нарцистични епигонски видения на
изнежени десни интелектуалци, които дори и техните фенове не могат да изчетат
докрай? Животът е по-интересен от абсолютно всяка фантазия за него, но за да
можеш да пишеш трябва да го познаваш. А светът е пъстър, уникален и неповторим.
Божеее, ето как един румънски писател ме изпълни с вяра в живота при това без
да се дава труд целенасочено да ми промива мозъка :)))
-----------------------------------------------------------
Попаднах на
таксиджия-антиглобалист и антикапиталист. Вика ми: "Тази страна се е
изхранвала само от промишленост, земеделие и малко от туризъм. А сега какво
направиха - унищожиха първите две. А туризмът - това е вятър работа. Утре някой
ще напише, че гъркините имат по-големи цици от българките и цяла Европа там ще
отиде. А другото го дадоха в частни ръце. В частни ръце, ама така те хранят
само своите фамилии. А народът? Народът гледа телевизия и все вярва в светлото
бъдеще, ама си стои гладен...". Нямаше какво да добавя към тази тирада.
Почувствах се идеологически прав. Така че с таксиджията се разделихме с
надежда. Надежда, че социализмът предстои...:))))
------------------------------------------------------------
Катрина
Зита-Джоунс напуска стареца Майкъл Дъглас. Протестъри, от всички страни, хайде
с мене на протест пред имението й. Измислил съм лозунг: "Катрин,
олигархията ли ти плаща, че да не ме забелязваш". Или: "Ако не
излезеш на вечеря с мен значи си агент на Путин". Окупирай имението на
Катрин! Сега или никога! Ще се примирим ли с това само световната олигархия да
си делка красивите актриси? Какви прогесисти сме, ако приемем този свят така?
:)))))))
----------------------------------------------------
Кратка
сводка на ситуацията в ГЕРБ:
След
вчерашния си медиен запой днес, твърдят запознати, Вежди Рашидов бяга от
журналисти като Бойко Борисов от парламентарна зала.
След като
откри полифония в протестите на цветето от Кърджали Цвета Караянчева й бе
препоръчано да си изследва главата, за да види дали гласовете, който й говорят
са полифонични или го дават само моно.
Признанието
на Бойко Борисов, че ГЕРБ са се правили на маймуни хвърли във възторг
световната научна общност. Професор от Харвард коментира, че най-накрая Дарвин
е бил опроверган - не маймуната ставала човек, а човеците се превръщали в
маймуни.
И накрая
тревожен факт от света на икономиката. Липсата на Искра Фидосова се отразявала
трагично на оборота в стола на парламента. Управителят на стола обмислял да
вдига протест за връщането й в НС :))))
--------------------------------------------------------------
В
предзаплатно време минавам през подуянския пазар бързо като полугола
протестърка покрай Йоло Денев и то изпълнен със социален гняв, че цените на
дините не падат, а в тази жега единствената храна, която успява да ме отърве от
усещането, че се пържа върху повърхността на слънцето е динята. Но забелязах
едно икономическо правило за което тъпите копелета от ИПИ никога не пишат -
колкото по-малко пари имаш, толкова по-капризен ставаш. Оглеждах дините като
Коко Динев нова фолкдива и по едно време продавачката - ромка, колоритна сякаш
излязла от филм на Кустурица ми вика: "Че ти, ако жена така избираш, цял живот
ерген ще си ходиш"...Пфууу, как успя да ме отгатне само за една секунда. С
други думи май аз и ромката родихме съвместно поетично откритие - жените са
като дините - колкото и да избираш никога няма да си сигурен дали ще е сладка,
но пък, ако се окаже сладка - ще си отживееш :))))) Пък, ако се окаже зелена и
кисела - винаги можеш да избягаш в Чуждестранния легион, нали така?
-----------------------------------------------------------------
Александър
Томов: "През последните 25 г. у нас не е имало истински лява партия".
Боже мой, Сашо Томов ще спасява левицата! Това е все едно педофил да пази
детска градина, дилър на дрога да изнася лекции срещу кокаина или изнасилвач да
чете беседа: "Колко е важно да останем девствени". Няма такъв кеф
просто...:))))
-----------------------------------------------------------------
Откакто
редакцията е в центъра рано сутрин край забележителностите около ЦУМ мога да
виждам постоянно чуждестранни групи, които хълцат от прелест пред красотата на
страната. Но покрай тези групи състоящи се от предимно по-възрастни хора
осъзнах какво е най-голямото престъпление извършвано някога в историята на
страната.
Пенсионерите-чужденци
са радостни и витални хора, имат енергия и живеят с кеф. Могат да си го
позволят, обикалят света, наслаждават се на живота. Точно обратното е у нас.
Българският пенсионер е разярен, ядосан и гневен, защото са го лишили от
най-нормалното човешко достойнство. Да си принуден да зависиш от други хора,
въпреки твоята воля, да нямаш пари за нормален живот, за нормално развитие след
като спреш да работиш е не само престъпление, а форма на геноцид. Човек се
озлобява още като наближи старостта, а влиза в старостта отвратен и сломен. И
вероятно чужденците, поне тези, които виждам щастливи в България, си отиват от
този свят доволни. Не ми се мисли с какви чувства се разделят българите с този
свят. Вероятно не стават за описание. Дори се чудя дали някои от тях не приемат
смъртта като облекчение. Все пак данни в отвъдното да има капитализъм все още
не са ни дали...
--------------------------------------------------------
Август е.
На стария репортер вече яко му се ваканцува. Въпреки изкривената рецепция на
перцепцията на този стихиен глагол - ваканцува ми се. Искам да го запишат в
речника на българския език. Както и съществителното протестър. А сега едно
упражнение по стил - направете изречение с двете думи: "Млада протестърка
ваканцува и плажува пред парламента, въпреки, че най-добре щеше да направи ако
цицува (това би трябвало да означава - да покаже цици), понеже властта дори и
да мишкува, цицуването ще й заостри вниманието" :)))))
-----------------------------------------------------
"Станахме
свидетели на кризата на рецепцията, която се прояви като профанизирано
отношение към толкова стойностното изказване". Л. Местан. Умберто Еко си
има яка конкуренция, май :))))
----------------------------------------------------
Иво
Сиромахов вчера беше написал статус, че според МВР навън е 11 градуса. Може и
да прав. Пропуснал е обаче да каже колко градуса е според бТВ - според тях
навън е 104 градуса :)))
---------------------------------------------------------
На въпроса
ще се яви ли в комисията по корупция в парламента, президентът Росен Плевнелиев
дълбокомислено отговори: Ко? Нее :))))))
----------------------------------------------------------------
Чета една
книга на Жозе Сарамаго "Приумиците на смъртта". Дааа, знам, Сарамаго
е комунист и има терористичен стил на писане - от препинателните знаци пичът
използва само точка и запетая, нищо друго. Но пък е вълшебник с идеите и
запленява. В тази книга се разказва за една държава, където изведнъж никой
повече не умира. Хората винаги са си мечтаели за безсмъртие, но за безсмъртие в
което си оставаш завинаги млад. В книгата на Сарамаго е обратното - човек се
докарва до старческа деменция, до последен стадий на рака, до пълен зеленчук,
но просто не умира. Та в книгата група философи се събират да обсъждат какво да
правят в този абсолютно променен свят. Единият от тях казва: "Всички
релгии, колкото и да го увъртаме, нямат друго основание за съществуване, освен
смъртта".
Замислих
се, че и за политиката важи същото. Политиката е оспорвана, яростна и жестока,
защото знаем, че този свят ни принадлежи само за около 80-90 години. Ако бяхме
вечни щяхме да съществуваме в постоянен консенсус. Ама не сме. Заради това - да
живее революцията. Тя в своята същност винаги е била едно неосъзнавано желание
на човек да установи вечност на земята :)) Оффф, май не трябва да прекалявам с
книгите в твърде горещото лято
------------------------------------------------------------
Заглавие:
""Движение България на гражданите" предлага разширяване на Реформаторския
блок". Амчи да! Каква оргия ще е, ако броят на партньорите не се увеличава
ден след ден :)))))))))))))))
--------------------------------------------------
Представата
за ад: стая на седмия етаж, големи прозорци, юлски горещници и развален
климатик. Май само в ада хората се пържат така. Адът - това не са другите. Адът
- това е лято без климатици.
Разбира се,
има положителен момент. В една книга за Африка на Капушчински той беше написал,
че през 60-те години (епохата преди климатиците), най-важният въпрос вечер е
бил: "Какво ще пиеш?". Защото да дишаш онзи напечен въздух е било все
едно да се опитваш да дишаш памук. С други думи - сега, ако си сипя едно малко
няма да има кой да ме гледа накриво, аз просто се спасявам от жегата :)))
--------------------------------------------------------------
Чета сега,
че Антоанета Цонева искала дебат с кабинета на неутрална територия. И понеже
винаги съм се чудил колко точно души представлява Цонева, от името на 22 блок в
Подуяне и аз настоявам за разговор с премиера, но на пазарна територия. Тоест в
кръчмата в Подуяне - ние го критикуваме, той черпи! :))))
-------------------------------------------------------------------
Вижте какво
нещо е да си радикален философ на свободна практика в едно горещо лято, когато
жегата те изгаря като поглед на еротична фотомоделка, а времето не помръдва
като храносмилането на преял депутат. През всички векове на цивилизацията
философията отново и отново е поставяла въпроса за щастието, а философи от
различни поколения драматично, трагично и самоубийствено са търсели отговор,
без да го намерят. А аз открих Големия отговор само за две минути. Между човека
и щастието лежи нещо много простичко и банално. Една фунийка шоколадов сладолед
:))))))
------------------------------------------------------------------
Чувствам се
истинска обществена звезда тези дни. От няколко статуса посветени на скромната
ми персона разбрах, че съм:
-
драматичен червен боклук
- посветен
сатанист, поклоник на масовия убиец Троцки
- абсолютен
изверг, платен от БСП
- абсолютен
изверг, платен от Кремъл
- тотален
изверг, който размътва съзнанията на хората
- че аз
лично съм вкарвал интелигенцията в Белене
- че съм
едно нищожество, което с нищо не е заслужило пред вселената
- че съм
просто ходещ микроорганизъм, който плюе интелигенцията
- че съм
малко по-дебел клонинг на Путин
Няма как да
не призная. Всичко писано за мен е истина. Пропуснали са само, че по пълнолуние
ми никнат косми в ушите и, че на всеки 9 септември системно се гавря
костовистки като ги карам да четат Маркс, а после да ми го преразказват със
свои думи и по минижуп :))))))
------------------------------------------------------------------------
Статията на
Любослава Русева ме накара, макар и с огромни усилия, да отделя малко време и
да изслушам оригиналният запис на интервюто на Росен Плевнелиев пред
"Уолстрийт джърнал". Вече почвам да си мисля, че тоя пич е продавал
нефелни хороскопи в началото на бизнес-кариерата си. Едва ли е бил ирландка в
предишния си живот. Ако беше ирландка сигурно щеше мънинко по-добре да шпреха
на английски. Последният път, когато слушах такива поп-обяснения за България
беше, когато случайно дочух как някакъв бургаски гларус се опитва да сваля
подпийнала британска фризьорка :)))
No comments:
Post a Comment