Кой е истинският Станишев?

На 15 декември 2001 година новоизбраният лидер на БСП, младият, вдъхновяващ, почти непознат кадър Сергей Станишев завърши първата си реч с думите на популярната испанска молитва: "Господи, дай ми сили да променя това, което мога. Дай ми смирение да приема това, което не мога. И ми дай мъдрост да отлича първото от второто". След това мнозина търсиха в тази фраза някаква алегория с политическата биография на Станишев, но като всяка поетична приумица и тези аналогии бяха обречени на крах. Защото повечето журналисти имаха уши единствено и само за ефектния край на речта, но не и за факта, че Станишев изпълни основните задачи, които набеляза в своето слово - ефектно приобщаване на българската левица към Социалистическия интернационал и Партията на европейските социалисти. Важно е да кажем това, защото в последвалите години към председателят на БСП се посипаха безброй обвинения, че е майстор на декларациите и никакъв го няма в осъществяването на намеренията. Оттук-нататък следват само въпросите.

Кой е истинският Станишев? Какъв е неговият принос в политическата история на България? Кои са тези качества, които му позволиха да бъде един от най-трайните играчи на обществената сцена и да влезе в класацията на най-дълголетните леви лидери в историята? Това са въпроси, които нямат отговор. Или по-скоро имат толкова много отговори, че човек дори и да иска няма да успее да се ориентира и да стигне поне до късче истина. След 13 години в българската политика, истината за човека Станишев е погребана под тоновете медийни информации и дежурни анализи. Дори медийният образ на водача на БСП е обречен да бъде трагично раздвоен, напомнящ болезнено, че в България е невъзможно съществуването не само на съгласие, но дори и на елементарна толерантност.

Заради това е трудно да избистрим истината зад думите. Защото съъвместно съжителстват няколко паралелни образа на Станишев. Образът на хитрия апаратчик, който успя да надхитри дори и учителя си, стои паралелно на образа на младия визионер, имащ нещастието да е в една закостеняла партия, която не търпи бързите промени, радикалните похвати и политическите иновации. Образът на обсебения от властта партократ се съчетава по време и място с образа на лидера, който отърва левицата от някои от основните й комплекси. Къде е истината - в това, че Станишев е един самозабравил се политик, който изви ръцете на парламентарната си група да гласува за кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС или човек, който направи и невъзможното да предупреди обществото за политическата опасност, която представляват ГЕРБ и да ги отстрани от власт?

Най-важното качество в българската политика е късметът. А Станишев го имаше в изобилие. Той пое БСП в момент в който десницата започна да се разпада като лицето на фолкпевица след неуспешен лифтинг, а имиджът на новопоявилото се чудо НДСВ бе сериозно разклатен след като царистите дори не номинираха свой кандидат за президент. Към Станишев имаше почти религиозното усещане, че той е призван сам-самичък да разчисти Авгиевите обори от феодализирани местни организации и партийни гаулайтери, да придаде европейски блясък на левицата и да я върне триумфално на власт. И въпреки, че още в първите години на неговото лидерство съдбата му стовари скандала, инспириран от иракски вестник, че хора от БСП са били част от мошеническите схеми "Петрол срещу храни", той успя да задържи позициите си, а по оново време дори написа писмо на лидерката на СДС Надежда Михайлова с което я призова за толерантен тон в политиката. От това действие и до днес лъха на някакъв неясен романтизъм, което прави трудно за един мислещ човек да се отдаде на пълна омраза срещу Станишев.

Ето защо политическата кариера на Станишев може да бъде описана със заглавието на книгата "Триумф и трагедия", защото той изпълни всичките си задачи, но само донякъде, а за останалата част трябваше да разчита на помощ, която плати с всички лихви. Именно при Станишев БСП постигна своят световен пик, а едва ли през 2007 година, когато партията стана част от ПЕС някой изобщо е подозирал, че само пет години по-късно самият Станишев ще оглави тази организация, чест до която никой друг източноевропеец не се е приближавал и едва ли в обозримо бъдеще ще се промени. Но България съществува встрани от световното време. Европейският блясък не трупа изборни резултати. Световните постижения остават незабележими като резултатът на Реформаторския блок в социологическите проучвания. Парадоксално е, но част от големите разлюлявания на БСП също се дължаха на световните събития. Много преди настоящата драма в Украйна, в левицата се бяха навдигнали сериозни колизии около американската инвазия в Ирак. Тогава БСП също беше поставена между чука и наковалнята, а залогът бе още по-голям, впредвид на усилията на БСП да бъде припозната като част от света. В БСП пак имаше гласове, че едностранна атака на САЩ трябва да бъде подкрепена, дори и без санкция от ООН, но настроенията в партията бяха на обратния полюс. В крайна сметка левицата тогава прояви чудеса от дипломатично търпение, някаква странен коктейл от недоизказана подкрепа и антивоенни митинги, а в крайна сметка това свали нивото на вътрешнопартийните драматизми. Драмата с Украйна е по-тежка, но пък, ако има поле на което Станишев да играе наистина умело, това е международната политика. Вероятно заради това му излезе името на двулика фигура. Неговото правителство въведе фетишът на десните икономисти плоския данък, но това накара една огромна част от БСП да се чуди какво се случва с върховете на "Позитано". Той отстоя докрай идеята левицата в никакъв случай да не влиза в коалиция с ГЕРБ, но пък това тласна България в политическа конфронтация, светкавиците от която траят и до днес. Левите на свободна практика виждат в соцлидера някакъв десен сатана, който е закрепил неолибералния модел, а десните постоянно халюцинират в негово лице някакъв умопобъркан русофил, който чака всеки удобен момент пак да вдигне паметниците на Ленин. 

Не е вярно обаче, че авторът на книгата "Защото сме социалисти" не се е опитвал да промени БСП. Точно обратното - от първия си миг на "Позитано" 20 Станишев смени десетки концепции за това как трябва да се ръководи сложен и идеологически напрегнат организъм като социалистическата партия. Проблемът дойде от това, че не технологията на управление, а липсата на идеи е тази, която в крайна сметка изтощи вътрешнопартийния живот на левицата. Станишев се усети и за това. Не напразно в друга рече за която го критикуваха, тази от конгреса през 2008 година, той възкреси понятието "социализъм" и за първи път откровено заговори, че БСП е партия, която преследва цел отвъд капитализма. Дали беше твърде късно, или просто обществото не вярваше на идеи - вече никой не може да каже. Но и това не сработи. На власт дойде ГЕРБ, които четири години правиха опит като политически паразит да трупат популярност на гърба на БСП. Никой няма да го признае, но Станишев все пак успя да запази партията през най-трудния период на своето лидерство. БСП успя да оцелее и през най-големия вътрешнопартиен катаклизъм през който е минавала - възкресяването на проекта АБВ в началото на тази година и фактическото дезертьорство на Георги Първанов от редиците на партията. Тогава стана ясно, че цялата политическа кариера на Станишев води към един окончателен и финален сблъсък, подобен на битка от фентъзи-филм. Ако на европейските избори водената от него листа успее да надделее над ГЕРБ голяма част от миналите вини ще бъдат забравени, простени и оставени в архивите. Ако стана обратното - вероятно ще се наложи лидерът на БСП да се върне в първоначалата на своята лидерска кариера и да прецени дали е научил големият урок за това как да прави разликата между това, което може и това, което не може да промени.

Има нещо иронично - Станишев бе избран за лидер на заседание на 44 конгрес на БСП през 2001 година. Това е същият конгрес, който само година по-рано обърна радикално посоката на левицата и я накара да приеме пронатовската ориентация. Днес враговете на Станишев и безкрайните хейтъри са склонни да му приписват антинатовска роля и едва ли не желание да изкара България от ЕС. Безобразието на тази спекулация е не само мерзко, то е удивително глупаво, защото въпреки всичките си кусури, Станишев не е човек на революциите, нито пък някога е бил антиевропеец. Той просто има нещастието да се опитва да бъде политик на здравия разум в една държава, която напълно е обсебена от лудостта. Станишев е политик на премерените стъпки и на доста големите компромиси, но в общество, което си пада по театралните жестове и крещящите фрази. В този смисъл разминаването на образ, общество, очаквания и резултати беше неизбежно като нещастен финал в европейски филм. Но в "Защото сме социалисти" той е декларирал пред себе си и пред света желанието на левицата не само да търси национално съгласие, но и вяра в разума и предвидливостта. "Рано или късно справедливостта надделява и си струва усилието и волята да отстояваш позициите си. Стига да си реалист и да си убеден, че си прав", казва още Станишев в последната глава на книгата. Заради това протестърите от бурното лято на 2013 година така и не разбраха каква услуга на БСП направиха, а и на нейния лидер. Въпреки залитането с Пеевски, БСП беше права в търсенето на път отвъд ГЕРБ и техният политически кошмар. Именно тогава партията колективно разбра, че все пак е направила нещо правилно и се консолидира по начин, който в крайна сметка я отърва и от последния комплекс на прехода - че винаги е в състояние да падне от власт под натиска на улицата. Станишев имаше щастието да бъде лидер в тази трудни дни. Щастие, защото всеки заслужава нов шанс. Той го получи по екстремен път. И сега е в ръцете му отново. Но не като молитва. 

Като призив за битка е. 

вестник "Преса"

 

Булката-беглец от ГЕРБ

"Булката-беглец" - имаше един такъв филм с Джулия Робъртс. Няколко пъти почвах да го гледам, но скуката на тази романтична комедия винаги е взимала връх. Единият път заспах, другият път предпочетох пак да си пусна да гледам трилогията (четвъртата част да си я гледа авторът й) "Пришелецът", третият път май просто изпуфтях досадно изтрих филма. Дотам докъдето съм стигнал обаче историята се въртеше около една мацка (в ролята Джулия Робъртс), която бе избягала от всичките си сватби. Около нея се завъртя някакъв пич (в ролята Ричард Гиър) и всички медии се бяха наредили да отразяват сватбата, за да видят дали мацката пак ще повтори виртуозно коронния си номер...Така и не разбрах как сюжетът успява да завърши с хепи-енд, а и да ви кажа честно, не ми пука особено.

Нямаше да се сетя за тази американска боза, ако не беше медийната драма с някаква политическа булка-беглец (в ролята депутатът Даниел Георгиев). Доколкото схванах от задъханите публикации - нейният ухажор (в ролята лидерът на "България без цензура Николай Бареков) обявил, че парламентарната палавница е решила да акостира в неговото партийно пристанище, където ще получи утешение за всички години изкарани в цветановистка диктатура. После обаче май съпружеското тяло (в ролята или Бойко Борисов или Цецка Цачева) било упражнило влияние върху Георгиев и го отказало от неговото романтично бягство. Тук филмът се заплита до нивото на психария от Дейвид Линч и изведнъж модернистично прескачаме няколко часа, за да стигнем до митинг на ББЦ в Бургас, където булката-беглец, въпреки клетвите си по-рано от деня все пак се появява до Бареков. След това медийният герой дава обяснение, че бил минал просто от кумова срама, за да си стисне ръката с новия политик. По някое време в романтичната трагикомедия е имало и спомени за разтърсващи откровения. Едно от тях ме впечатли - Бареков го е разказал пред медиите, така че достоверността му трябва да е що-годе прилична: "С комедията спираме до тук. Искам да дойда още тази вечер при теб в Бургас и да застана рамо до рамо с теб в предизборната кампания на "България без цензура". Ако не знаех, че чета политическо писание, щях наистина да го объркам с продукт на комерсиалното съзнание на Сандра Браун.

Четох драмата ред по ред. Отзад-напред също така. Но в нея има толкова силна липса на логика, че човек неволно изпада в конспиративни теории. Знаете ли защо никога не мога да повярвам на Бареков? Това политическо видение не спира да се опитва да прибира депутати от ГЕРБ. Пет пари не давам за партията на Бойко Борисов, но пък именно поради тази причина нямам никакво доверие на кадровите умения на Пожарникаря или на дясната му ръка, с ръкавелите Цв. Цв. С други думи - да се търсиш кадри в ГЕРБ е все едно да си търсиш лекари от Бухенвалд. Дори и целта ти да е разнищиш партията на Борисов отвътре, това по никакъв начин не оправдава романтичните драми с ухажванията на негови хора.

Вече е очевидно, че парламентарната група на ГЕРБ се състои от хора, които смятат идеите за нещо като "Сексът и градът" - разгул на постоянната смяна на партньори. Заради това конспиративната ми теория не се върти около някакво задкулисие или около серия от моралистични въпроси и късане на коси в стил: "ооо, защо все ги избираме такива?", а с осъзнаването на простичкия факт, че това е надникване в бъдещето, ако се осъществи политическата фантазия на ГЕРБ за страната. Парламентарната игричка на "тука има, тука няма" разкрива за пореден път, че основната опозиционна сила е партия само по название, а има много повече белези на фолк-оркестър, който е останал без певица. Диригентът на оркестъра обаче никакъв не се появи, за да сподели мнение по въпроса. Той е като призрак - в такива мигове се разтваря в безбрежната синева и от него не остава следа по която да го проследиш. Но тази морална гъвкавост – да простиш предателство в името на парламентарната бройка, издава много политическото състояние на ГЕРБ. Това е партия, която си е вдигнала лагер на няколко сантиметра от земите на пълната лудост.

Булката-беглец така и на даде смислено обяснение за своите парламентарни страсти и решения. Но още по-интересно бе поведението на ГЕРБ. Те един път излъгаха, че Георгиев не е подавал молба за напускане, но след това под напора на неизбежната реалност признаха, че това не било искане. Самата булка сълзливо сподели, че подала молбата, защото някои хора много искали да има такава "входирана" молба. С този политически език човек може да съсече плешка от младо яре, но не и да схване какво точно се случва всъщност.

Вместо да задълбаят с пръст в раната и да обяснят цялата ситуация, ГЕРБ се оттеглиха по терлици от бойното поле и оставиха след себе си цяла купчина трупове на неотговорените въпроси. Например - дали Георгиев е някаква финансово-мотивирана случайност или пък процесът на разпад в ГЕРБ започва отново. Очевидно парламентарните партизани на Борисов изпитват сериозни притеснения за намаляването на тяхната бройка след като стигнаха до такива действия - да си приберат избягалата булка без да й задават много въпроси. Това е обратното на морала в политиката - прилича на някакво сенчесто действие, изпълнено с драматургичен заряд на абсурда. Такава парламентарна колизия издава, че естественото състояние на българския хаос е именно стремежът отчаяно да прилича на сапунена опера.  

В крайна сметка булката-беглец си оставала в ГЕРБ, но отишла да уважи "България без цензура" в Бургас. А публиката (в ролята българския народ) остава с усещането, че всяко действие, продуцирано от комедийното шоу - ББЦ - ГЕРБ може да се окаже основен спектакъл поне още няколко месеца напред. Очевидно съм направил много драматична грешка като недогледах филма с Джулия Робъртс, сега поне щях да знам има ли щастлив изход от такава ситуация. Но пък - който и от любовната конкуренция да се уреди с беглеца - халал да им е. Да си го гледат с удоволствие, да му се радват и питки да му месят.

Но пък ето защо предпочитах да гледам „Пришелецът”. В него поне отначало е ясно кой е злодея. А тук всички се оказаха такива. 

Човекът, който е по-голям от думите

Написах това въведение за срещата на Стефан Данаилов с младите социалисти. Не е лесно да представиш легенда. Тоест не знам дали се е получило. Знам само, че се опитах да синтезирам съвсем накратко един човек – епоха. Ето какво се получи и какво прочетох пред младите хора:

 

Има хора за които думите никога няма да са достъчни. Думите лесно описват събития, политически битки, банални интриги, жълти сензации, но имат проблем, когато трябва да опишат човек,  без който цяла България не може да си представи своя собствен живот. Стефан Данаилов е от тези хора. За него думите винаги ще бъдат недостатъчни. Винаги ще звучат леко кухо, защото когато човек е доказал с живота си, че е една епоха, той трябва да бъде разказван в романи .

Великият актьор, отдаденият професор, невероятният българин Стефан Данаилов доказа през годините, че може да бъде обединител на хората. Доказа, че човек може да бъде обичан въпреки всички и всичко. Само, защото е себе си.  Представете си за колко малко хора в България можем да кажем това. И това е леко тъжно. Хора като него ни напомнят и за онова другото време, така виновно премълчавано днес, когато обществото не живееше в състояние на постоянна омраза и можеше лъчезарно да се смее на репликата: „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи”, да преживява душевните терзания на Хамлет и да чуди кога и кой е прегръщал ветровете и целувал дъждовете, както гласи текстът на песента „Без сълзи”, изпълнена от Стефан Данаилов.

Чух тази песен на една от обиколките си из страната тези дни и се замислих, че замислих, че думите на Любомир Левчев наистина могат да бъдат четени като визитка за Ламбо. След като човек мине една определена възраст вече „раздялата не носи свобода” и заради това Стефан Данаилов не се раздели със своята вяра. И със своята партия.

Във времената на постоянното предателство, той избра да бъде верен на идеите. Във времената на безкрайната подлост, той избра да бъде на страната на хората. Във времената на непостоянството, превърнато в мода, той избра да бъде постоянен, убедителен и вдъхновяващ. Във времената на политическите пребоядисвания, той избра да остане при своите хора, при нас, но и никога не си позволи да изрече и една дума на омраза за другите.

После мътилката на днешния виновен живот се опита да стигне и до Ламбо. По всякакви начини. Днешните господари на разрушението не искаха край нас да има авторитети, хора по които да се съизмерваме, вероятно, защото това щеше лесно да разкрие какви джуджета се опитват да се представят за великани.  Точно заради това трябва да ценим хората като Стефан Данаилов – те могат да бъдат нашият детектор на истината за това кои са измислените герои и кои истинските,

Днес е наш ред да платим дълга си за тази енергия, за неговия ентусиазъм, за всички каузи в които ни е научил да вярваме. Дори в миговете на най-голямата си лична трагедия, Ламбо откри сили в себе си, за да запише своето послание до всички нас за тези избори. И ни напомни, че политиката никога няма да е истинска, ако не минава през сърцето.

А сърцето наистина бие отляво. 

България не може да е ястреб срещу Русия

Любовта към Москва не е любов към Путин, а ЕС само ще загуби от вражда с Кремъл

Мнение за вестник "Всеки ден"

Българската позиция по отношение на кризата в Украйна в момента е точна, балансирана и премерена. България не може да си позволи да бъде ястреб срещу Русия. България не може да си позволи да подкрепи санкции срещу Москва не само поради икономически причини. Не е срамно да кажем, че не искаме санкции и по емоционални причини. 75% от хората у нас се чувстват емоционално свързани с Русия и това не е политическо твърдение.

Хората обичат Русия и руснаците. В България има една идеологическа прослойка, която се опитва да изкара любовта към Русия путинизъм. Любовта към Русия датира много преди Путин да дойде на власт и ще продължи много след като всички са забравили за него. Затова българската позиция не може да бъде крайна, тъй като руският народ е братски нам народ.

Част от европейските страни проявяват двоен стандарт по отношение на кризата в Украйна. Ако приемем, че трябва да се разшири кръгът от лица от Русия, на които се забранява да идват на територията на Европейския съюз, в задачата се пита защо в забранителния списък няма хора от украинския „Десен сектор". Защо там не попадна шефът на Генщаба на украинската армия, който е издал заповед военните да стрелят по обикновените хора. Европа се провали в един много важен тест - да разпознае фашизма.

Престъплението в Одеса, при което загинаха близо 50 души, а стотици бяха ранени, беше акт на върховен фашизъм. Имаше много политици в Европа, които се опитаха да обяснят, че жертвите в Дома на профсъюзите са се запалили сами. Не може да се твърди, че за тази криза е виновна само Русия. Ако сме слепи да видим причините за кризата, не можем да вземем и правилните решения.

Голяма част от проблема на европейската позиция е, че тя изхожда от грешната предпоставка, че новата украинска власт е едва ли не ангелско творение. А всички виждаме, че не е така. Не е странно, че дебатът за руско-украинската криза заема централно място в предизборната кампания за Европарламента. Русия е най-голямата европейска страна. Можем да си говорим много за това дали тя е фактическа част от Европа или не, но аз лично в Русия съм усещал гордостта от това, че те са част от Европа. Нямаше как това да не излезе като проблем, особено когато има криза в европейските избори. Защото отношенията ЕС - Русия са ключови за бъдещето на нашата политическа общност.

Жалко е, че тази тема излезе по този кризисен и военен начин на дневен ред, но рано или късно тя трябваше да бъде поставена. ЕС трябва да гони принципно сътрудничество с Русия на всяка цена. Русия не е държава от извънземни или държава от враждебно настроени към нас хора, че да трябва да се отнасяме към нея като към заплаха.

Голямата грешка на Европа е, че тя се опитва икономически да флиртува с Москва, отказвайки политически да влиза в по-задълбочени преговори с нея. Сега обаче въпросът отново изплува на дневен ред, само че вече виждаме, че по доста краен начин. Руският политически елит е настроен антиевропейски - не чак така, че да искат ликвидиране на ЕС, но в Москва са убедени, че Европа е враждебна към тях. А ЕС може и не трябва да бъде враждебна сила на Русия, но на тези избори трябва да изговорим част от нещата, които прикривахме с дипломатически език.

Александър СИМОВ: Тарикати на прехода крещят „червени боклуци“

Левицата винаги е имала план за промяна на света

Интервю за вестник "Преса"

 

  

Александър Симов е на 36 г. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил e като журналист в много вестници, от 2004 г. е в „Дума“. Той е активен блогър. Секретар е на оперативното бюро на Младежката организация на БСП с ресор „Медийна политика“. Кандидат за евродепутат от листата на Коалиция за България.

          

- Сашо, за първи път ти не отразяваш, а си отразяван от колегите си. Какви са впечатленията ти от месец - време, в което си на политическо пътешествие из България?

- Усещането първоначално беше странно. Свикнал съм да разпитвам хората, а не те да търсят отговори от мен. Но сега опознавам реално българите и съм впечатлен от тях. Хората от левицата са световни хора, търсещи, информирани, следящи политиката. Всеки, който си е въобразил, че стои по-високо от тях, е потъвал в блатото на забравата. Възприемам България като пациент, който се възстановява от тежка болест. Медийното всеприсъствие на Борисов се е разсеяло от съзнанието на хората. И се е случило отдавна чаканото - лидерът на ГЕРБ и неговата партия са на път да станат бележка под линия в някоя историческа справка за епохата.

- Познаваме те като един от най-големите критици на политиката на БСП, на лидера й също, сега обаче си от другата страна на барикадата.

- Да, критик съм на ръководството и не се отказвам от критиките си. Но в момента пред БСП има по-важна задача. В партийното русло ме върна тъпият опит за обругаване и сатанизация на партията. Не можах да изтърпя най-големите мошеници и политически тарикати на прехода да стоварват вините си за проваления преход върху снагата на левицата и да възраждат малоумните си крясъци „червени боклуци“. В БСП има време за критика и има време за това, когато трябва да отстояваш идеи. Смятам, че сме в битка за идеи.

- Само преди ден медиите те цитираха да казваш, че левите сили имат план за промяна на света и на България. Какъв е този план, това не е ли предизборен популизъм? А и знаеш, че истината винаги е по-различна от медийните клишета.

- Левицата винаги е имала план за промяна на света. Френските социалисти са го формулирали най-добре: „Да бъдеш социалист, означава да не се задоволяваш със състоянието на света такова, каквото е.“ Никакъв предизборен популизъм няма. А в България, иска или не, БСП се нагърби с жестоката задача да почисти авгиевите обори на ГЕРБ. Има ли по-хубав план за промяна на България? Страната се нуждаеше от проветряване след спарената от цинизъм и алчност политика на кандидат-диктаторите.

- Бойко Борисов пък се оплака, че му е трудно да приземява хората, след като Станишев и други обещават на народа цветя и рози, мед и масло. Не е ли прав?

- Никой не обещава мед и масло. В тази кампания няма социалист, който да е обещал нещо подобно, гарантирам. Точно обратното. БСП се ангажира с трудна кампания, защото ние трябва да отстоим резултати от едно мъчно управление, което обаче свърши неочаквано добра работа. Това е обратното на популизма дори. Това е реалност, в която трябва да накараш един народ от мечтатели на свободна практика да припознае и одобри с гласа си.

- В Европа непрекъснато се говори за енергийна независимост, темата около „Южен поток“ е особено актуална. Какво мислиш по въпроса?

- „Южен поток“ е стратегически за страната проект. Каква е алтернативата му? Шистовият газ ли? Това ли е различното, което ни предлагат - да се откажем от тръбата, за да си надупчим житницата на България? Това е типичен опит за шокова доктрина, точно както бе описана от Наоми Клайн - използват кризата, за да прокарат отвратителните си идеи, от които после ще страдат следващите 15 поколения.

- Като говорим за енергетика, реформаторите обвиниха социалистите в „корупция, граничеща с държавна измяна“, и заявиха, че „хора от левицата са се поставили в услуга на „Газпром“ - тежко обвинение, а?

- Би ли ми припомнила коя точно партия наричаше себе си „реформаторите“? Да не би да говорим за онези кресливи политически създания, които се борят за резултат между 1 и 2 процента? Защо изобщо трябва да коментирам нещо, което произлиза от политическа екзотика от типа на партия „Български орел“, например? Аз пък твърдя, че реформаторите са станали заложник на неслучилата се здравна реформа в България. В по-добър свят повечето от тях щяха да стоят в тапицираните си килии и блажено да се карат кой от тях е истинският Иван Костов.

- Не мислиш ли, че българските политици поставят външната ни поли- тика прекалено на идеологически основи, докато в Западна Европа това не е точно така?

- За да постави политиката си на идеологически основи, България трябва да има някаква идеология. Опасявам се, че в повечето случаи основите са по-скоро комплексарски. Българското външнополитическо пътешествие винаги е в търсенето на новия господар, край чиято трапеза да застанем чинно и да го гледаме обожателно в очите. Време е това да се промени.

- Какъв е истинският Европейски съюз - напоследък евроскептицизмът набира скорост и тук, и навън, ще го бъде ли?

- С тъга трябва да констатираме - в последните 10 години ЕС успя да умъртви това, което Джеръми Рифкин бе нарекъл „европейска мечта“. Кризата и абсолютно сбърканите мерки за справянето с нея доведоха до разпад на политическите и моралните стойности. И днес е ясно, че все по-често се работи в посока на „Европа на две скорости“ - една Европа с три-четири държави - елит, и всичко останало - еврогето. Как няма да набират сили скептиците? Десницата отвори широко вратата за тях. Проблемът е, че скептиците са лесният, а следователно и грешният отговор. Левицата е истинският отговор на поставения проблем.

- В блога си цитираш една велика мисъл, че когато човек се поправи, всичко ще се поправи. Не е ли прекалено идеалистично да искаш да поправяш хората?

- Аз не искам да поправя хората. Няма да се изживявам като монтьор на историята, който завива гайки. В настоящия момент е важно да се поправи животът на хората. Да се изгони бедността, да се изкорени безработицата. Утопично вярвам, че когато изведеш един човек от бедността, той става по-добър, защото почва да мисли в по-широк хоризонт за себе си. Бедността е смазващо явление, защото свежда човека единствено и само до борба за оцеляване.

- След 9 май видях, че си казал - Европа проспа фашизма. Защо мислиш така? А и покрай случващото се в Украйна си доста краен и яростен в текстовете си...

- Бесен съм. Когато видях гаврата с жертвите на фашисткото престъпление в Одеса, се вбесих. Изкарваха ги, че те са се самозапалили, за да дискредитират властта в Киев. Не мога да повярвам, че можеш да видиш фашист и да продължаваш да твърдиш, че той не е престъпник. Хора от сегашната украинска власт пуснаха армия срещу народа си. Не мога да приема оправдаването на такова зверство. Няма как да не съм яростен. Двойните стандарти са проклятието на съвременното човечество.

- На избори казват, че най-много се лъже. Ти успя ли да се заразиш от този бацил? Кое е онова, което хората най-много искат да им обещаеш и да изпълниш?

- Никого не съм излъгал. По време на кампанията се старая да си говоря с хората за идеи. За това какви идеи трябва да имаме в нашето желание за промяна на Европа. Говоря на хората за БСП и за това, че нашата партия е политическа ценност. Не лъжа. Има време, когато трябва да се говори с цифри. Но аз изхождам от разбирането, че сега е време да поговорим и със сърце.

 

Мариела БАЛЕВА

Александър Симов: Сидеров се опитва да паразитира върху гласовете на БСП

10 години лидер на Европа е един доста скучен политик на статуквото, един много безидеен човек като Жозе Барозу, който предпочете да се носи по течението вместо да промени генерално курса на Европа когато удари кризата. На евроизборите левицата има реален шанс да надделее в Европейския парламент и да успее да постави начело на Европейската комисия своя кандидат Мартин Шулц, смята Александър Симов.

Александър Симов е журналист от вестник „Дума”. Член е на БСП и 8-и в листата за евроизборите. „Разбирам! Силни сме когато говорим с гласа на хората!” е неговият принцип в политиката. 

Интервю на Даниела Николова

- Смятате, че българската политическа система е катастрофирала. Какво ще я извади от тежкото й състояние?

- Българският политически модел е в абсолютно насипно състояние. Видяхме, че всичко онова, което бе създадено като модел на партии, на практика беше така изсушено, така изсмукано, така изхабено и традиционни партии на прехода, останаха вън от парламента. Говоря за традиционната десница с абсолютно нулеви рейтинги, което е абсолютен политически крах. Българският политически модел в момента придобива много особено мотирало състояние, в което се появяват партии еднодневки, някакви временни чудеса, които събират политическо доверие и после изчезват. Това е явна симптоматика за голям генерален проблем на българската политическа система. Тази система е катастрофирала абсолютно, въпросът е, че никой не иска да признае датата и часа на смъртта й и да предприеме действие за нейното спасяване. Докато не признаем, че българската политическа система не произведе нормално дясно, а и в лявото не всичко е наред, то това винаги ще води до неизменна политическа катастрофа.

- Обръщате внимание, че новите партии се разпадат. Това отнася ли се за опозицията и „Атака”?

- ГЕРБ е партия, която има силно властово присъствие. ГЕРБ е партия, за която е ясно, че те са като спринтьор на допинг, т.е. те трябва да си бият допинг с идеята, че властта е едва ли на една крачка разстояние. Ако тази идея изчезне, при всички положения електоралният им блясък ще се свие, защото това е партия консуматор на власт. И ако тя се отдалечи от тях, ГЕРБ няма да представлява силата, която е в момента.

„Атака” е партия леко странна и трудна за анализ. Винаги е намирала начин да оцелее, въпреки че обстоятелствата са били срещу нея. Волен Сидеров многократно е успявал с чисто журналистически усет да надуши коя е темата, която може да му подаде спасителното въженце и да оцелее. Лично аз не вярвам в идеалистичните подбуди на „Атака”, нито приемам нейната лексика и риторика, дори не приемам нейното русофилство, което изповядват с идеята да спечелят повече гласове. Сидеров се опитва да паразитира върху гласовете на БСП, този номер досега не успява много добре поради една проста причина – русофилството само по себе си е много силен коз за левите симпатизанти. Приемайки че Волен Сидеров е натрупал достатъчно черни точки като политик, който не изпълнява нищо от това, което е обещал, хората няма да му имат доверие докрай. Те харесват това, което говори за Русия, но не биха го подкрепили, тъй като не е последователен в своите действия.

В началото си мислех, че поведението на Сидеров е такова, че около него винаги да има скандал. Но вече си мисля, че това е умишлено търсено поведение. Волен Сидеров се нуждае от скандала с идеята да обясни на своите избиратели, че целият свят е срещу него и симпатизантите му само с гласовете си могат да го спасят. „Атака” разказва на избирателите си, че всички са срещу нея и че е идинственият глас на истината, но ако симпатизантите не помогнат да влезе в парламента, тя ще бъде унищожена и стъпкана. Ясно е, че Волен Сидеров умишлено търси скандала като начин да спасява политическата си кариера.

 - Споменахте за проблеми на лявото. Какви са те?

- Лявото има основен генерален проблем в цяла Европа, но и в България той също е очевиден: дълго време левицата се примири и прие част от десните икономически решения, тя не само ги прие, но и ги прие като безалтернативни и започна да ги прилага. В България левицата няколко пъти бе наказвана поради това, че се държа като десница. Тя започна по възможно най-трудния начин - чрез няколко изборни поражения - да научава урока си. Разбра, че хората я наказват защото прилича на десница и не може да бъде отличена от десницата. В момента на чисто програмно ниво БСП е преодоляла това. Левицата трябва да работи да привлича младото поколение, за да може да се смени целия генерационен състав на хората, които гласуват за нея.

Смятам, че политическото ръководство е влязло в пътя, но трябва да отчитаме, че левицата е в изключителна тежка коалиция, в много тежък парламент, в който всички виждаме и знаем какъв проблем е да се осигурят ежедневните заседания. В този смисъл БСП не може да постигне политическата си програма.

- Хората знаят ли за какво се гласува на 25 май?

 

- Хората осъзнават само най-общия план на тези избори. За съжаление политиката не е довела до някакъв реален просперитет на хората, затова думи като европейски, ЕС не говорят абсолютно нищо. 85% от хората ще гласуват с вътрешнополитически мотиви. Много е трудно в такава кампания да се опитваш да развиваш някакъв вид европейски проект, но всяка партия е длъжна да го направи.  В едночасовата реч на Бойко Борисов при откриването на кампанията му думата Европа не бе спомената нито един път, отсъства всякаква форма на европейски проект. Кампанията на ГЕРБ набляга на това, че трябва да има реваншизъм, който да накаже тези, които са ги свалили от власт. Ние се опитваме да говорим за това, че трябва ляво управление на Европа, за да може ЕС да бъде на социалните държави.

- За какво конкретно ще се борите?

- От 10 години в Европа управлява десницата, включително ЕНП. 10 години лидер на Европа е един доста скучен политик на статуквото, един много безидеен човек като Жозе Барозу, който предпочете да се носи по течението вместо да промени генерално курса на Европа когато удари кризата. В момента на тези избори има реален шанс левицата да надделее в Европейския парламент и да успее да постави начело на Европейската комисия своя кандидат Мартин Шулц, който е невероятно подготвен човек. Левицата много често е обвинявана, че е много красива на думи, но никак я няма в действията. Този път манифестът на левицата, на ПЕС е изключително действен – предлага конкретни мерки за справяне с безработицата. Хората го приемат, тъй като безработицата е български проблем, особено сред младите хора. Време е ЕС да стъпи на социална основа, а не да бъде съюз на едрите капитали. Когато ЕС стана съюз на банките, отговорът на хората бе масови протести, недоволства срещу бюджетните ограничения. Във вътрешнополитически план знаем, че тези избори ще бъдат четени като тест за стабилността на това управление.  Ако хората искат Орешарски да получи своя нов шанс за по-спокойно управление, за по-спокойно развитие за осъществяване на плановете за реиндустриализация, те трябва да гласуват за БСП. Така те ще могат да видят различното лице в тази политика. 

- Хората вярват ли ви?

- Хората в България след 25 години тежки удари върху живота им са се научили да не вярват. Много хора ми казват: „Ние сме се наслушали на красиви приказки и сме се нагледали на безобразни действия”. Опитвам се да ги убедя като политик от ново поколение, че левицата развива нови идеи и този път няма да останат излъгани.

 - Какво обяснявате на гражданите, с които се срещате?

 

- Има две големи цели, които трябва да бъдат отстоявани – председателят на ЕК да бъде избран от парламента и да не става продукт на задкулисни договорки, каквито податки има. Втората цел е подписването на трансатлантическото споразумение между Европа и САЩ. Трябва да бъде отхвърлено проектовида му, тъй като предлага най-ужасни условия за Европа и може да я даде в ръцете на нов вид корпоративен капитализъм, който да получава повече власт от националните държави.

 

- Нека излезем от конкретиката на предстоящите избори и да погледнем към събитията в Украйна. Бившата руска република ще запази ли целостта си или ще се разпадне?

 

- Пълен абсурд е да смятаме, че Украйна може да съществува по начина, по който съществуваше. Кръвопролитието в Одеса, това чудовищно престъпление, което бе извършено с мълчаливото одобрение на властта в Киев, допринася държавата да престане да бъде възможна като политически проект. Всички медии говорят, че Путин е дал крачка назад като съветва хората да отложат референдума, за да се даде път на диалога. Сега ще се стигне до абсурдната ситуация – властите в Киев да направят това, което Русия от първия момент настояваше – да има федерализация на тази страна. Проблемът е, че Киев ще стигне до това чрез много пролята кръв и чрез абсолютна дискредитация на идеята за майданова демокрация. Според една българска историчка доц. Дарина Григорова майданът стана символ на разрухата. Оттук нататък Турчинов и сие няма да избягат от славата си на разрушители, следователно тяхната власт е обречена. Те не влизат в историята като освободители на Украйна, а като унищожители и това е драмата, която и западният свят трябва да разбере. Разбира се, Русия също има своите грешки, но да изкарваш само Русия виновна за цялата ситуация, без да виждаш очевадния фашизъм, който струи от паравоенните украински формирования, означава наистина да приложиш двоен стандарт в най-голяма степен. Украйна няма голямо политическо бъдеще в този й вид. Беше ясно, че фашистите в тази страна рано или късно ще обърнат оръжията си срещу собствения си народ. Европа проспа този фашизъм или най-малкото не искаше да го види. Мислеше, че красивият сън за Украйна ще се окаже реалност. Само че не можеш да си затваряш очите пред фашизма. Фактът, че Европа наруши основен принцип на своето модерно съществуване, а именно антифашизма. Опитът за възстановяване на демокрацията в Украйна фалира, именно защото Европа не бе способна да разпознае новия вид на фашизма. Яценюк и Турчинов си затвориха очите пред десния сектор. Не можеш да се хванеш на танц с дявола без да си продадеш душата. Те си продадоха душите на тези хора. И затова каквото и да кажат, не звучат достоверно, най-малкото защото се опитват да препишат престъпление, което тежи на тяхната съвест, на съвестта на някой друг. Това е нечестна позиция и Украйна ще страда от такива политици.

Не смятам, че Русия иска да вземе Източна Украйна и да я присъедини към своите територии, тъй като това е доста голяма финансова тежест и ще я натовари. Също така не смятам, че Европа би искала Западна Украйна като отделна държава, тъй като това ще е държава паразит, понеже няма никакви производителни ресурси и е генератор на един латентен фашизъм. Да имаме второ Косово в Европа ще бъде зловещо.

Опорните точки на зализаната олигархия

Е, не, историята не обича да се повтаря като фарс. Тя обича да се повтаря като истерична трагикомедия. Когато в разгара на карнавала на младите, красивите, умните и богатите изтекоха опорни точки на БСП по част от актуалните събития, за вестниците на богаташа Иво Прокопиев това беше нечуван и чудовищен скандал. Сълзливи интелектуалци и зализани журналисти се упражняваха в романтични есета на тема морал, в разсъждения върху всесилността на олигархията и в морални заклеймявания на политическия враг, който има само три мозъчни клетки и заради това се нуждае, видиш ли, от опорни точки.

Сега обаче, когато на бял свят изплува имейл на Прокопиев до медийните му храненици, изведнъж лъскавата журналистика, зализаната преса и снобското репортерство гнусливо присви нос и сподели, че е отвратено, разтърсено, потресено и ужасено от нахлуването в личната кореспонденция на един отделен индивид. Когато се оказа, че опорните точки са всеобщо явление, Прокопиев и сие започнаха да се държат като викториански девици, оскърбени от погледите в деколтета им.

Но майната им на "Капитал", в техния свят и без това всичко е опорна точка, защото от водопада от клишета, който са способни да произведат и без това много рядко има някакъв смисъл. Нека да се задълбочим в умотворенията на богаташа, който спуска инструкции на своите протежета как да бранят ЕРП-ата от посегателствата на нахалната държава, която има наглостта да иска от тях да спазвят закона. Оказа се, че медийните марионетки не се задействат преди да е натиснат бутона "Start" и преди програмистът да им спусне параметрите на тяхната свобода. А тази свобода се побира в идеята енергоразпространителите да се отбраняват самоотвержено с пазарен талибански блясък в очите и финансово боговдъхновение в тайните счетоводни отчети. Кръгът "Капитал" в своите опорни точки разкрива не само политическите си опекуни, но и целият кръг от свои фантазми. Прокопиев наставлява медийните си чираци да плашат народа, че отнемането на лицензите на ЕРП-ата ще постави под риск хиляди договори за доставка на ток и множество други договори за изпълнение. Това, че хората страдат от терора на ЕРП-ата изобщо не прониква в този стерилен свят на електронните опорни точки. Нещо повече - от гардероба е извадено любимото страшилище на кръга "Капитал" - КТБ и нейният шеф Цветан Василев. Виждаме политическа опорна точка - протестърските кръгове трябва да започнат колективно да съскат, че парите от ЕРП-ата щели да ходят в КТБ. Понеже си направих труда да прегледам няколко последни броя на "Капитал" забелязах, че там КТБ и нейният шеф присъстват като някакъв Мордор, където всичко е черно, мрачно и сиво. Интересно, някъде наскоро прочетох, че Цветан Василев е един от най-големите данъкоплатци в България. Дали Прокопиев може да каже същото за себе си? И то без опорни точки. Въпросът съвсем не опира до това харесваш ли КТБ или не, трябва да сме изключително чувствителни към опитите за сатанизация, които се провеждат като медийна гилотина. Нали това трябваше да бъде журналистика на чистите, прекрасните и невероятните? Защо ръцете им са потънали до лактите в медийна кал и защо паразитират постоянно върху три-четири измислени образа без реални доказателства? Защото банкерът Василев трябва да почерпи. Един от малкото начини да си оправиш имиджа в тази страна сред народа е кръгът "Капитал" да те вземе на мушката си. Това със сигурност означава, че си направил нещо както трябва, след като господарите на зализаните опорни точки не могат да те дишат.

Имейлът на Прокопиев не спира само до интелектуалните възклицания, той възлага направо схема и начин на действие. Именно през тази схема виждаме кои са навързаните на обща хранилка медии и сега ги следете внимателно - ще ни чакат две седмици на проклятия, възклицания, много удивителни и истерични анализи. Следете и друго. Следете дали нещото, наречено "Протестна мрежа" ще даде сигнал до главния прокурор за действията на Прокопиев. Това си е направо организирана група за мокри медийни поръчки и искам да видя дали "чистите съвести" на епохата ще намерят нещо мръснишко в това. Уверявам ви - няма. Просто през изтеклият имейл видяхме разкриването на едно истинско задкулисие, което е свикнало да действа в сянка и, което като вампир се бои от светлината на истинските анализи и незализаната журналистика.

Историята се повтаря и като сапунена опера. Една медийна група е взела за заложник идеята за гражданско общество и се опитва да говори през неговия глас все едно е изразител на божествено мнение, което не търпи противоречие.

В разгара на протестите през миналата година Прокопиев се опита да се обяви за идеолог на ново общество и написа един текст, наречен "България 2.0 срещу България "1984". В него маститият богаташ си представяше някакво ново свободно виртуално общество, където освободен от партии и разни държавни органи, едрият бизнес ще може да гради своята корпоративна утопия. В опорните точки виждаме програмното допълнение към този текст. Богаташът използва своите медии като бухалка за собствения си интерес и срещу интересите на хората. Богаташът раздава заповеди и чака изпълнения като литературен герой на Марио Пузо. Братче, истината е, че няма никакво значение колко технократично го раздаваш, какви костюми носиш или дали си чел трудовете на Айн Ранд. В момента в който почнеш да се изживяваш като медиен дон на свободна практика, ти се саморазкриваш като част от нещо нечистоплътно, мрачно и сиво. 

Колкото и да са ти зализани опорните точки.

Възможна ли е наистина коалиция между БСП и ГЕРБ?

Колкото повече наближава митичният 25 май, денят на европейските избори, толкова повече става кристално ясно, че май вотът няма да даде нито един от чаканите отговори. От горещото лято на 2013 година и уличният карнавал на "умните, красивите и богатите" всички се бяха втренчили в този вот с утопичната надежда, че той ще въздаде всекиму своето като някаква неотменима небесна справедливост и ще подреди хаотичния свят на българската политика до разбираеми стойности. Това обаче е все едно да разчиташ песен на Милко Калайджиев да събуди миролюбието у американците или гола фотосесия на Преслава да укроти напрежението в Украйна. Социологическите проучванията показват такова затагяне на обществените нагласи, че никой не е в състояние да каже не само кой ще е победител на вота, но и дали въз основа на изборните резултати ще можем да направим някаква прогноза за бъдещето.

Има голяма вероятност гласуването от 2014 година да възпроизведе почти напълно вота от миналата година плюс някоя и друга екзотична новост, но това не само не е белег на промяна, а дори може да бъде разчетено като знак за неизбежност на сегашното статукво. Само преди една година всички живееха с колективната халюцинация, че алтернативата вече се мержелее на хоризонта и само чака удобния миг да се появи, но неумолимата социология е безпощадна като модернистичен поет, който продължава да чете пред изтощената публика неразбираемо стихотворение. Протестите от миналата година не само не са оставили никаква следа, но положението е такова, че тях все едно никога ги е нямало. Основните политически играчи са си същите, а рейтингът на най-кресливите протестъри от Реформаторския блок е така миниатюрен, че напомня на буква изписана върху оризово зърно.

Така описаната обществената ситуация обаче и идеална за появата на шамански видения като опит натрупаното напрежение да се разтвори някъде без да избие в агресията. И така на българския политически хоризонт се появи екзотичната идея, че след изборите било вече време за коалиция между БСП и ГЕРБ. Изразител на подобно гледище стана социологът Андрей Райчев. Той го мотивира с това, че обществото не може да живее без консенсус поне по няколко основни теми и очерта няколко такива - енергетиката, демографския срив и други. Според социолога такъв политически съюз ще има силата да прави реформи без да трепери от гнева на електората. Нека да подчертая, че никога не съм разбирал самата идея, че реформите се правят въпреки хората, но пък вечно се твърди, че е за тяхно добро. Как така - хората не ги искат, нито ги приемат, ама реформите все ни се представят като свръхценност? Чудно е кой точно е източникът на разбирането, че има някаква универсална правота на всяко реформиране, която обаче електоралните единици никога не могат да разберат докрай и то трябва да се прави все насила, все с мащабни парламентарни мнозинства и други такива полуавторитарни политически екстри?

Казвам това само, за да стане ясно, че самата идея за коалиция между БСП и ГЕРБ трябва да се разглежда като токсична още при произнасянето й. Политическите граници съществуват, за да бъдат гаранция за елементарно следване на идеология и принципи, без които политиката ще бъде сведена единствено до технология и нищо повече. Да съвместиш в едно управление несъвместимото е най-сигурния начин да предизвикаш социална шизофрения в огромен мащаб. Между БСП и ГЕРБ е натрупано повече напрежение отколкото в 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", което е сигурен знак за това, че такава коалиция не само не е добро решение, ами опитите за нейното предизвикване е все едно да си играеш с ядрената енергия, без противорадиационен костюм.

Дори и резултатите от изборите да бъдат меланхолични за всички, както се очертава, това съвсем не е показател, че българите са в състояние да преглътнат още една голяма коалиция. Нека да си припомним съдбата на една партия, която танцува два сезона на българската политическа сцена, преди да изчезне в тъмното небитие на политическите дълбини. Става дума за НДСВ, формация, която по зародиш, генезис и лидерско тяло, бе предзначена за управление във всякакви възможни коалиционни форми. Още първото управление на НДСВ през 2001 година бе в съюз с ДПС, а трябва ли да припомняме, че имаше и двама министри (Костадин Паскалев и Димитър Калчев), които гравитираха край левицата. На прясно избрания лидер на БСП Сергей Станишев тогава сигурно му бе писнало под път и над път да обяснява, че БСП не участва официално в правителството и, че министрите са там в лично качество. Дори и коалиция между близки партии като НДСВ и ДПС се отрази тежко върху електоралния потенциал на жълтите и през 2005 година техните шансове за успех на вота се бяха стопили драматично. Тогава в опит да стегне редиците и да си прелее гласове отдясно Симеон Сакскобургготски направи една от най-големите грешки в своята политическа кариера. В интервю за столичен вестник лидерът на НДСВ, който обикновено е майстор на това да не казва нищо, обяви, че партията му никога няма да направи коалиция с БСП. Само два месеца по-късно обаче бе създадена прословутата Тройна коалиция, която нововъзникналата партия ГЕРБ се опита да сатанизира напълно. Второто поредно участие на НДСВ в коалиция и то този път достатъчно широка унищожи напълно партията и днес дори и най-добрите социолози почти не отчитат рейтинг за този политически субект.  БСП също пострада от тази коалиция, защото именно от 2005 година започнаха обвиненията към левицата, че в името на властта се е отказала от свои основни идеи, да не говорим за това, че под натиск на коалиционните си партньори въведе плосък данък, който днес като бумеранг всеки път се връща към социалистите.

Не напразно и сегашното правителство избра формулата "експертен", а не коалиционен кабинет, защото самата идея за коалиция в България вече е така компроментирана, че всеки, който прибегне до нея официално ще бъде обявен кварталния идиот на българската политика. По време на своя мандат Борисов бягаше от думата "коалиция" като анорексична манекенка от шведска маса и залагаше на някакви ситуационни мнозинства, за да може да поддържа еднопартиен кабинет без да си търси съюзници. Разбира се, подобен подход беше очевидно грешен, защото корумпира парламентаризма в България, но е факт, че след него ще бъде все по-трудно някой да поиска да прави коалиция, защото медийното обругаване ще е абсолютно сигурно.

Предписаната от Райчев рецепта за справяне с безвремието звучи много ефектно на хартия. Особено, когато към нея се прибавят малко европейски подправки за вкус. Припомня се, че в Германия в момента управлява широка коалиция, дават се примери със страни от цяла Европа, за да може да са докаже една българска теза. За да има широки коалиции обаче е необходима голяма политическа легитимност на партиите. Тоест да е сигурно, че те изразяват реални интереси на реални хора и ръководствата на формациите да имат пряка връзка със своите избиратели. Всички обаче сме наясно, че в България съвсем не е така. Тук политическата система прилича на кола, която едвам крета по някое нанагорнище и се задъхва при всяко натискане на газта. Създаването на широка коалиция ще бъде все едно да натовариш в багажника на такова возило един тон тухли.

Но проблемът със създаването на коалиция между БСП и ГЕРБ не е само технологичен, а а и чисто политически. От началото на 21 век досега на българите постоянно им се преподава урока, че идеите не са важни, че е дошъл краят на ерата на идеологиите, ама тези българи все не иска да приемат това и продължават да настояват за неща като ценности и принципи. След като БСП и ГЕРБ от години се преследват като хрътки из ограниченото политическо поле в страната, всеки съюз между тях моментално ще роди огромни дози обществено отвращение. Това е все едно да получиш доказателство, че конспирация срещу здравия разум съществува наистина.

Пътят за справянето с безвремието и липсата на алтернативи съвсем не се състои в противоестествените коалиции. Той минава през ясно дефиниране на левицата и десницата и преследването на техните автентични цели. Проблемът на българските партии е, че те приличат на създания от комикс, които се държат нелогично през по-голямата част от времето. В ГЕРБ този парадокс е най-очевиден. Тази партия, която почива на сериозен вътрешен авторитаризъм, полицейска дисциплина и никакво различно мнение, успява да привлече гласовете на хората, които иначе твърдят, че са демократи само, защото е обявила, че срещу БСП. Изобщо политическите формации не се борят с реалните проблеми, не създават реални визии, а предпочитат да преследват призраците на въображаемите си противници, тоест да се изживяват като ловци на духове, защото това е единствената роля, която познават.

Широката коалиция ще нарани и без това крехките устои на възстановената демокрация, защото ще постави под съмнение досегашното поведение на двете най-големи партии. Каквито и консенсусни цели да могат да бъдат очертани, каквито и общи идеи да могат да се открият, всеки политически съюз в който влизат БСП и ГЕРБ е обречен на сериозен крах. Това е все едно да се опиташ да направиш коалиция на бензина и огъня. В България обичаме да натоварваме със символи неща, които трябва да бъдат държани в строга стерилна чистота. 

Това свръхочакване към евровота и натоварването му с вътрешнополитически цели беше повече от абсурдно, защото резултатът ще се отчита на съвършено друг терен. Ако левицата спечели тук, но ЕНП вземе предимство в ЕС това за победа ли ще се брои? Или обратния вариант. Отговорите на тези въпроси не са очевидни. Но самият факт, че се опитваме да вадим изводи за състоянието у нас от един вот, който има европейски измерения, говори, че упорито не искаме да се почувстваме част от широкия и гневен свят, както казваше един руски писател Андрей Платонов.

България пак се оказа в плен на символите и на политическите приказки, които в крайна сметка я правят да изглежда като политическа провинция. Тук вече имаме е интелектуална коалиция на целия политически елит, но както се казва в посредствените романи това е друга тема и не върви да я разискваме без ракийка и салатка. 

Брюксел наложи двоен стандарт за Украйна

Интервю за вестник "Стандарт"

от Биляна ВЕСЕЛИНОВА

 

Александър Симов е известен ляв блогър, едно от ярките журналистически пера на в. "Дума". На европейските избори е 8-и в листата на "Коалиция за България".

- Г-н Симов, как си обяснявате изравняването на силите между ПЕС и ЕНП? Ще успеете ли европейските социалисти да се поздравите с победа в нощта на 25 май?

- Европейският съюз от 10 години се управлява от Европейската народна партия. Предишните евроизбори показаха изненадващ резултат, защото в ситуация на криза избирателите предпочетоха десницата, въпреки че именно нейните политики и действия доведоха до икономическата криза, която разтърси света. Паритетът днес се дължи на скоростта, която набра левицата. Тя успя да покаже своето ново европейско лице, но знаете, че върху нея винаги тежи подозрението, че е страхотна на красивите думи и формулировки, но мъчна на реалните действия. Предстои левицата да се справи с последния голям тест, а именно - да покаже, че ще свърши всичко, за което говори. Аз лично съм убеден, че тя е в състояние да го направи, защото кандидатът на ПЕС за президент на ЕК Мартин Шулц представя своя програма с изключително конкретни стъпки. Това е програма за справянето с най-болезнените социални проблеми, които настъпват в Европа. И когато левицата победи, само след 1-2 години ще можем да говорим за една различна Европа. За една Европа, която се е върнала при обикновените хора, а не гледа само към големите капитали.

- Това ли е основното ви послание по време на предизборните срещи? Всъщност, за пръв път сте в кампания, но от другата страна - с политическо говорене, а не с журналистически въпроси?

- Опитвам се да се преборя със сатанизацията на БСП, срещу опита БСП да бъде обвинена за целия провален преход. Но всички много добре знаем, че в тази игра няма невинни. И ако трябва да оценяваме вината, то вината на БСП е най-малка. Това беше и моята мотивация - да отстоим БСП като политическа ценност на прехода, да покажем, че БСП е партията с възможности, сили и бъдеще. БСП е единственото политическо формирование във властта, което прилича на истинска европейска партия. Има различни гледни точки, има демокрация. Смятам, че е време в България да бъде гордост, че си социалист.

- Минава ли стабилността на кабинета "Орешарски" през победата на БСП на евровота? Как гледате на тази теза?

- Според мен двете неща не са свързани. Да, цената на управлението на правителството може да се качи, ако резултатът но 25 май не е такъв, какъвто ние очакваме. Но не смятам, че ако БСП е с равен резултат или загуби първенството с минимален процент, то автоматично следва оставка на кабинета. Според мен това е леко интригантска и умишлено налагана теза, за да може да се тиражира политическа нестабилност.

- Нямаше как един от основните въпроси през тази кампания да не е кризата в Украйна. Но посланията на Брюксел се разминават до известна степен с настроенията на вашите симпатизанти, нали?

- Вижте, БСП има ясна позиция за Украйна. БСП е против нови санкции, защото това би се отразило пряко на интересите на България. Позицията на ЕС в някои отношения към Русия не е правилна. Ето сега разширяват кръга от забранителния списък за нови руски фигури. А защо никой не налага в забранителния списък фашистите от "Десен сектор"? Нали разбирате, че тази проява на лек двоен стандарт много дразни хората от БСП? В крайна сметка, ако приемем, че част от руските олигарси или приближени на Путин фирми нямат място в Европа, нима десните сектори имат място в Европа? Нима шефът на Генщаба на украинската армия, който е дал заповед да се стреля срещу обикновени хора, трябва да бъде приет в Брюксел? Когато кажем А, трябва да кажем и Б.

Александър Симов: БСП трябва да се върне към по-ляв радикализъм

Интервю за вестник "24 часа"

- Г-н Симов, определят ви като "новото лице" на БСП - с какво ще направите тази кампания по-атрактивна?

- Не се възприемам като ново лице в БСП, защото съм в партията от 2004 г. Но се надявам това определение да означава човек, който с нови идеи се опитва да обогати идейната история на левицата. Защото тя трябва да заложи на своите автентични корени, да се върне към един по-ляв радикализъм.

- Какво имате предвид?

- Да се откаже от някои десни икономически аксиоми, които бяха възприемани едва ли не като безалтернативни. Например - приватизацията и концесиите не са отговор на всички проблеми. Трябва да се мисли за нова политика по доходите.

- Но БСП засега май се отказа от идеята си за отмяна на плоския данък?

- Отмяната на плоския данък е абсолютно задължителна. Вече се направиха стъпки в тази посока, след като бе оставен един необлагаем минимум. Но трябва да се направи стъпка за пълна отмяна на плоския данък. Наясно съм, че в момента това звучи като политическо харакири, защото в това Народно събрание няма подкрепа за подобно действие. Но това не означава, че БСП не трябва да си го поставя като цел, защото плоският данък е един от най-често използваните аргументи срещу нея - за това, че тя не е достатъчно лява, че се отказала от своите приоритети и е предала голям набор от своите ценности. В този смисъл пътят на БСП да поправи тази своя грешка е рано или късно да се откаже и реално от плоския данък. А иначе на идеологическо и програмно ниво тя го е направила.

- Но това в мандата на този парламент не е възможно, защото партньорите ви ДПС са против.

- Така е. Но БСП не трябва да се отказва от тази цел. Не се знае какви ще бъдат политическите конфигурации след изборите на 25 май. Но отмяната на плоския данък е знаково решение за това, че БСП наистина е приела един нов ляв курс.

- Говорите за нови политически конфигурации след изборите - очаквате ли такива? Оцеляването на правителството се обвързва с резултатите на БСП, очаквате ли то да падне, да има предсрочни парламентарни избори?

- Възможни са всякакви развития на ситуацията след изборите. Не смея да прогнозирам конкретно, защото не мога да предскажа и резултата от изборите. Българската политика е доказала, че са възможни всякакви комбинации, дори и такива, които изглеждат абсурдни на пръв поглед. Но не подкрепям тезата, че при изоставане на БСП в резултата и при разлика от 1-2% кабинетът е поставен под заплаха. Нито вярвам в апокалиптичната теза, че един малко по-слаб резултат на БСП автоматично означава предсрочни избори. Според мен

правителството

не е заплашено

от резултатите

от изборите

Дестабилизация на правителството би имало, ако то се откаже да изпълнява заложените в програмата му политики. Засега не дава такива знаци.

- На 1 май обявихте, че имате план за промяна на света и на България. Какво пише в него?

- Казах, че левите сили имат план за промяна на света и на България. Това са конкретни стъпки, които трябва да направим, за да върви България напред. Отказването от десните икономически решения е стъпка №1 в тази посока. Следващата е приемането на нови закони, които защитават повече работната сила - т.е. трябва да се прави политика в името на работниците, а не на работодателите; на потребителите, а не на големия бизнес. Възможностите за промяна на България са огромни.

А планът за промяна на света - звучи малко като поезия, но е факт, че светът е на прага на голяма промяна. И то в чисто социален смисъл - виждате недоволството на хората, те не приемат настоящия икономически модел и започват да се бунтуват срещу него. Всичко това говори, че светът или ще се промени бързо и ще отговори на потребностите на хората, или е обречен на политическа нестабилност, която ще трае с години.

- Една от стъпките на БСП е борбата с младежката безработица. Как ще се включите в нея като евродепутат?

- БСП е единствената политическа сила, която не само разпозна проблема с младежката безработица, но и издейства конкретни стъпки за неговото решаване на европейско ниво. Под личното настояване на Сергей Станишев и на ПЕС бяха отпуснати средства за т.нар. Младежка гаранция. Те вече идват и в България, кабинетът обяви програми за стажанти. Вече се работи по проблема. И големият въпрос е не какво може да направи още БСП, или аз, а защо останалите партии не успяха да разпознаят това като проблем.

- Какви са мотивите на един журналист да влезе в политиката?

- Стана случайно. Винаги съм бил политическо същество. Винаги съм бил социалист. Но конкретното ми влизане в политиката сега стана поради една проста причина - откакто започнаха протестите на умните, красивите и богатите. Когато

видях как те се

опитват да

сатанизират БСП

и да я представят като партия изцяло в плен на олигархията, а левите идеи като нещо, което трябва да бъде оставено на боклука на историята, реших, че трябва да се ангажирам с позиция. Защото за мен БСП е една от най-големите ценности на прехода, партия с памет, която пренесе идеите си в новото време. И въпреки всичките си грешки и колебания БСП все пак остава единствената нормална и демократична партия в една страна, в която се оформя политическият модел на партии еднодневки и на шамани, които идват и лъжат хората, пълнят си банковите сметки и изчезват завинаги от политическата сцена. А БСП е силата на здравия разум.

- Бяхте част от новите млади леви, които искаха промяна и търсеха алтернатива в лявото пространство. Какво ви накара да промените мнението си и да сте в евролистата именно на БСП?

- Така е. Продължавам да мисля, че чисто интелектуално и идейно принадлежа към новите млади леви. Но моята теза винаги е била, че

битката за ново

ляво е битка за

нова БСП, а не

битка срещу БСП

Грешката на част от новите леви е, че си въобразиха, че ново ляво може да дойде в грандиозна битка с БСП. А аз смятам, че БСП е носител на левите идеи, има мощни социалистически низини и новото ляво може да дойде, като променим БСП, а не да водим някаква обречена война срещу нея. Понеже така или иначе левицата в България още десетилетия ще се свързва единствено с БСП.

- Промяната на БСП отвътре, за която говорите, обаче означава смяна и на ръководството, и на лидера. Това ли искате?

- Не означава само смяна на ръководството. Промяната на БСП означава партията да залегне на едни здрави леви програмни основи, които постепенно ще доведат и до други промени в нея. Смятам, че промяната на ръководството в момента повече интересува медиите, отколкото самите социалисти. В ситуация преди избори, при появата на АБВ, за социалистите смяната на ръководството сега не е проблем №1. Проблем №1 е БСП да отстои лявата си идентичност в ситуация, в която от всички страни я натискат да провежда дясна политика.

- Защо избрахте да се включите в листа на БСП в евроизборите, а не за българския парламент?

- Имах номинации от няколко организации. А и тези европейски избори носят и вътрешнополитически смисъл. Резултатите от тях ще са тест за БСП. Така че няма лоши избори, в които да се включиш и да помогнеш на партията си.

- Първите ви стъпки като евродепутат?

- В Европарламента първите две задачи трябва да са следващият председател на Еврокомисията наистина да се избере от ЕП, а не да става обект на задкулисни договорки. И всеки ляв евродепутат трябва да вземе категорично позиция срещу готвеното за подпис споразумение за трансатлантическо сътрудничество, което ще натресе Европа в такъв нов корпоративен фашизъм, какъвто просто не можем да си представим. Ще бъде нещо като извадено от фантазията на Джордж Оруел.