БДЖ - българското "Шарли Ебдо"

Само няколко дни след нападението над редакцията на "Шарли Ебдо", в България бе извършен атентат със също толкова голяма сила и злост - започнатото окончателно убийство на БДЖ. Да, то стана като в романа на Маркес "Хроника на една предизвестена смърт" - всички знаеха, че ехидните убийци се готвят да извършат подлото си дело, всички знаеха, че те са в състояние да го направят, всички знаеха за техните планове, но никой не успя да предотврати този нагъл тероризъм, който за пореден път ни показва, че в България това, което минава за държава отдавна е отвлечено, заразено и служи единствено и само на корпоративни интереси.

БДЖ е най-мрачният символ за провала на прехода. Едно държавно предприятие, което не само можеше да си стъпи на краката, но и отдавна да е напред в бъдещето с години бе задушавано, притискано, убивано садистично бавно, за да могат превозваческите фирми да трупат огромни кинти и да финансират партийните каси. На всичкото отгоре във филма се намесват и агентите на чуждо влияние - маниакалните десни фундаменталисти, които вместо да опишат истината, че БДЖ е символ на мъчително убийство, написаха десетки статии за това как железниците трябва да си отидат, а най-апетитните части от нея приватизирани. Тук имаме направо наличие на икономическа конспирация, символ за това как държавата попаднала в нечисти ръце започва да работи срещу интересите на хората, срещу онези, които обикновени хора, които не застават в кресливи пози и сълзливи медийни изяви. Всяка една закрита линия всъщност е социална бомба, защото какво трябва да правят хората от местата, които остават без влакове - да се научат да летят ли? И не се хващайте на изпечената лъжа, че хората имат алтернатива. Алтернативата е с пъти по-скъпа. Ето как четворната коалиция започва постепенно да превръща обикновените хора в крепостни селяни. Икономическата логика не може да стои над социалната в една държава, която претендира да бъде част от развития свят. Това, че някои искат да приличаме на джунгла е техен проблем. Но ние не сме длъжни да търпим този тероризъм и да гледаме как пред очите ни убиват един от символите на това, че България има някаква остатъчна държавност.

Влаковете са един от символите на онзи възход на страната ни, който остана толкова назад в миналото, заличен от картините на всекидневната мизерия и отчаяние. Не е само дядо Йоцо, който през строежа на железницата със слепите си очи започва да разбира, че България става друга, някаква мощна модерна държава. Никола Вапцаров има едно стихотворение "Влак", което е да деца, но в него е описано безкрайното очарование на поета от мощта на железниците, от скритата в тях сила. Нещо повече - Вапцаров се прекланя пред всички хора, които с труда си поддържат влаковета. За него те са носителите на истинския ред във вселената, а не измислената политическа власт.

Браво бодри кантонери!

Със сигналните фенери

в дъжд и вятър, пек и студ

вие с непосилен труд

бдите, пазите редът.

Посегателството срещу БДЖ не е обикновена кражба, а тероризъм. То за пореден път ни изправя срещу горчивата истина, че имаме срещу себе си една фалшива, една псевдодържава, която не иска да оздрави железниците и да им осигури перспективно бъдеще, защото най-вероятното зад това убийство стои очеваден корпоративен и озъбен интерес. А някой задава ли си въпроса - какво ще прави България със своите железничари? На боклука ли да отиват тези хора? Какво да правят завършилите транспортните училища - виновни ли са, че живеят по времето на този безкраен икономически терор, който се опитва едно от малките неща, които ни свързват с онази България, отърсила се от турското робство. Нима някой с истинско сърце може да си позволи да унищожи труда на толкова много хора, дали силите си и мечтите си да опасат страната ни с релси и тя да не тъне в средновековно състояние.

Но има искра на надежда - много хора от цялата страна започнаха подписки. Кметове, без значение на партиен цвят, започнаха да протестират срещу това нагло и лицемерно насилие. Най-накрая обикновените хора започнаха да разбират, че псевдодържавата всъщност е като радикален фундаменталист, който е взел заложници. Тия пичове ще вземат 8 милиарда заем, а не искат да отделят 40 милиона за БДЖ. На тях не им пука. Повечето от тях вероятно не са се качвали на влак от десетки години, но ние обикновените хора, които не сме се отказали от БДЖ можем да бъде силата, която ще спре това безумие. БДЖ трябва да оцелее. България може без ГЕРБ, без БДЖ-не. 

Вън терористите от властта!

Титанът на свободното слово

Новият Бойко Борисов (след обяви, че първо ще се консултура със спецслужбите) специално отиде в Париж да се включи в едномилионния митинг на французите, а след това заяви, че не може да издържи такова посегателство срещу свободното слово като атентата в "Шарли ебдо". Имаме новина! Новият Борисов, оказа се, е ценител на свободата на словото. заради това вероятно прозвънява всички журналисти. За да се убеди дали са достатъчно свободни и да им набие канчето, ако проявяват каквато й да е несвобода. Заради този безкраен стремеж към абсолютна свобода на словото вероятно старият Борисов живееше телевизионно в сутрешните блокове, където даваше акъл по всяка тема във вселената - от това каква да е новогодишната програма до това как е трябвало да рисуват великите майстори на живописта. Новият Борисов в Париж обаче се разграничи от миналото си. Обяви, че новият му подход към свободата на словото е да не говори с медиите. Дори го каза троснато, за да подчертае, че такива въпроси оскърбяват свободолюбивия му дух.

В Париж българските журналисти не спестиха на Борисов въпроса за отношенията им с Пеевски. Интересно - любителят на свободата на словото по никакъв начин не даде отговор на този въпрос. Тези отношения са като древна конспирация за която всички се досещат, но никой няма чак толкова конкретни доказателства. Защото дуото - Борисов - Пеевски и паяжината край тях е най-доброто доказателство за това защо българският премиер няма никакво място на митинг в защита на свободното слово. Новият Борисов е опит за карикатура на стария, но съвсем не е далеч времето, когато истинската му същност ще избие и тогава ще видят всички, които го възхваляваха като променен, различен и смирен.

А дотогава ще слушаме като от латерна как Той е боец за свободата, участник в митинги, целувач на чужди президенти и всичко това в името на свободата.

Новият Борисов - титан на свободното слово! 

"Да" на "Шарли ебдо", "не" на парфюмираните шарлита

Признавам си доброволно. Харесвам много карикатурите на "Шарли Ебдо". Не бях виждал произведенията на това списание преди кървавия атентат, но от няколко дни не спирам да им се наслаждавам. Тези карикатури са шедьовър. Те са веселяшки, брутални, цинични, нарисувани от опиянието на това да няма никакви граници, рушат табута, разритват йерархии и в тях сияе вечната искра на анархистичния волтериански дух, който не приема някакви скучни, дръпнати и вечно намръщени хора да определят правилата в този свят. Изчетох много критични мнения срещу френските карикатури. Честно, не ги разбирам. Да, карикатурите им не в рамките на добрия вкус. Да, цинични са. Да, не са за всеки. Да, нетолерантни са. Да, могат да бъдат възприети като обидни. И какво от това? Сатирата не е пансион за благородни девици, моралистични чистофайници и експерти по геополитическа етикеция. Светът е развратен от риалита, новговор и много други простотии заради това истината трябва да се казва с крясък в лицата на хората. Истината не е универсално явление. Карикатуристите на "Шарли ебдо" са казвали своята истина. Неподправена. Истинска. Брутална. И нарушаваща жестоко границите на добрия вкус. Да не би обаче са вързали някой да им се възхищава? Не, не са. Заради това тяхното убийство е истинска траегедия. Те са виновни заради това, че са били свободни. Виновни само за това, че искали да кажат своята истина и наблюдавайки анархистичния дух на списанието едва ли им е дремело от критиките. Били са безпощадни към всички, а най-вероятно и към себе си.

От друга страна обаче като гледам кои хора в България първи сложиха надписа "Аз съм Шарли" на профилите си във фейсбук ми става ясно, че тази кампания (няма да коментирам света, говоря за България) е нечиста в своята основа. Първи крокодилски сълзи срещу насилието и терора заляха хора, които умират да бъдат вербално агресивни и изпитват канибалска страст, когато трябва да разкъсват моралистично някой. Фалшивият патос на половината протестърство, които са ментално десни, не търпят чуждо мнение и, ако бяха видели карикатурите преди терора щяха да пищят до небесата, е отвратителен. Българската грантова прослойка е в състояние да олигави всяко истинско събитие и да го превърне в неговата противоположност. Точно заради това много хора у нас не поискаха да разберат жертвите във Франция - защото тези, които първи навдигнаха глас са тук са сред най-големите лицемери, които отечеството признава. И, да, точно тези, които посрещаха със скандиране руските жертви в Донбас, днес да леят сълзи за жертвите във Франция - това е чудовищна перверзия. Тези, които бяха готови да обявят, че жертвите в Одеса са се самозапалили, сега да се държат като оплаквачки е морален фалит. Но френските карикатуристи не са виновни за своите псевдоподръжници у нас днес.

Ако тези защитници на свободата бяха истински, сега сърцето им щеше да кърви за това, че големите американски вестници не пуснаха карикатурите на "Шарли Ебдо". Нали само преди месец Обама критикуваше компанията "Сони пикчърс", че не пуска филма "Интервюто" след като сайтът им бил хакнат, от нещо, което се твърдеше, че били северкорейски хакери. Къде беше сега Обама да скастри пресата в своята страна? Защото май всички знаят, че Северна Корея е един илюзорен, измислен и преувеличен враг, докато онези там с автоматите са реална опасност и могат да се появат всеки момент от световната мъгла.

Няма да приема за Шарли днес слюнки да пръскат всички господари на омразата в България, които са обсебени от комунисти, Путин, пети колони и, които под път и над път истерясват за всеки, който има различно от тяхното мнение. Тези са псевдошарли и никога няма да бъдат на висотата на онези свободни карикатуристи, които със своя живот платиха за вътрешната си свобода.

ози контраст - "Шарли ебдо" и българските най-шумни шарлита не ми дава мира. Това показва подмяната в нашето общество - фалишивите европейци, проповедниците на фалшивите атлантически ценности се опитват да монополизират тази кауза. Но няма да им се получи. Защото, ако баха живи карикатуристите първи щяха да бъдат безпощадни към тази сива маса от грантаджии, които се опитват посмъртно да ги залеят със своята собствена помия. 

"Да" на "Шарли ебдо", "не" на парфюмираните шарлита...

България през 2020 (истинската и разтърсваща история)

Коледните и новогодишните празници със сигурност откачат някакви жички в главата на определени хора и това въздейства на въображението им като екстази. Само по този начин можем да си обясним приповдигнатият разказ на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров "България през 2020", който обиколи много електронни агенции и различни вестници. Наречен някъде "пророчество", другаде "шега", този текст се колебае какво точно да бъде - бляскава възхвала на Бойко Борисов или опит за модерна шега, с леко намигване, както подобава на епохата. Моето лично усещане беше, че покрай многото открити вампири шефът на НИМ се е заразил с влечение към хорър-литературата, защото първото изречение ("Президентът Бойко Борисов се събуди, както винаги в 6 часа") спокойно може да послужи като въведение за пътеводител към края на света. Повечето от вас вероятно са налетели на фантазиите на Божидар Димитров покрай почивните дни, но ако сте от щастливците, които са ги избегнали нека да ви осветлим, че в разказа България вече е президентска република, Красимир Каракачанов е областен управител на Охридска област, България продава скъпо и прескъпо газ на Путин. Не е подминат и вестник "Галерия" - през 2020 година Бойко Борисов избягва да говори на глас, не защото внезапно е станал аутист, а защото знае, че каквото каже веднага ще се появи във вестника, което си е истинска похвала. Щом злите сили се боят от тебе, искаш или не искаш, ти си от светлата страна. Изобщо Божидар Димитров е възприел ролята на политически шаман, обществен прорицател и раздава постове, възходи и падения все едно през 2020 година ще се осъществи веднъж завинаги мечтаното светло бъдеще и историята ще спре, за да не развали това съвършенство.

В описвания текст има още много безумия, което си е солидна причина той да бъде пренаписан и да звучи както трябва да изглежда в действителност, а не според доста преувеличените фантазии на един историк с изявена склонност към митоманията. Но преди да се отдадем на тази пародия задължително трябва да направим един много бърз исторически преглед на българската литература, за да открием първоизточника на вдъхновението на Божидар Димитров и да обясним защо този първоизточник четен днес ще изглежда изключително политнекоректен, направо ругателно антиатлантически и вероятно заради това никой не се опитва да го извади от избраните съчинения на един от най-големите ни писатели.

Как си е представял Вазов София през 2000 година?

Разказът на Божидар Димитров е опит за имитиране на един известен, макар и много наивен разказ на Иван Вазов, наречен "Последният ден на XX век". През 1899 година патриархът на българската литература се опитва да предвиди каква ще е страната в края на 20-ти век. Опитайте се да го прочететe и днес, за да видите колко политически некоректен е той. Първо - намеква се, че жената на българския цар е рускиня, о ужас! Значи петата колона е проникнала до върховете на управлението и паяжината на Путин е оплетена. След това следва още един ужас. Вижте какво путинистко изречение: "българската флота, която се бе прибрала в Кавала, подир маневрите си по Бяло море заедно с руската...". Тоя тъпанар Вазов не си ли е давал сметка за евроатлантическите ценности, че така безбожно плюе и хули нашите цивилизационни избори? Продължаваме - царят говори с баща си. И бащата му казва: "Изпратете двадесетия век радостно, както и ний тука ще го изпратим. Той беше щастлив век за славянството". Славянството? Ооо, къде сте вие горди представители на грантовата интелектуалност, за да заклеймите този допотопен динозавър, който ги говори тези неща? Как смее да обругава евроатлантическите ни души, произведени вероятно във Флорида? Как?

Вън от политическите некоректности на разпаления путинист Вазов, има и други много готини несъвпадения. Вазов дори и в най-развихреното си мечтание не може да си представи София повече от 350 хиляди души. Толкова му се вижда тя в края на XX век. И нещо повече. Той не може да си представи София без производство: "високи фабрични комини изхвърляха черни стълпове пушек и замъгляваха атмосферата й" (Става дума за София). Има и стиймпънк елементи: "Отвъд Орловия мост той се размина с малките князове, които яздеха на новоизобретения инструмент „флигт-вег“ (един вид велосипед, движен от каучукови крила)". Величествен разказ.

Вън от шегата вазовият текст може да бъде прочетен като трагедия, защото светлата фантазия на един писател изобщо не е можела да си представи, че един ден ще има политически елит, който ще работи изцяло срещу реалните национални интереси и по този начин България ще е обречена да броди сляпа през пустинята на прехода като на всеки ъгъл лъжепророци се опитват да продават своите измами като върховна бляскава истина. Вазов е мечтаел за една горда, независима страна, изпълнила националните си идеали, пълноценна сама за себе си и слава богу, че днес не е жив, защото едва ли сърцето му щеше да понесе гледката на настоящата страна, тънещ в самодоволство елит и бедност, която застрашително приближава африкански размери. С други думи преходът в България, цялата история на страната е опит за убийство на литературата. Но все пак си струва да четете Вазов, а не халюцинациите на Димитров. При Вазов има светлина, при Димитров единствено мисловен кючек.

"България през 2020" - истинската история

И сега е крайно време на напишем истинската история на България през 2020 година, а не фантазиите на придворните лакеи на управлението. Как се казваше в добрите романи - сипете си нещо, отпуснете се удобно и нека пътешествието да започне:

Бойко Борисов се събуди вкочанен от студ на 1 януари 2020 година. Навън беше минус 20 градуса, ама вече нямаше с какво да се отоплява. Горите край Банкя бяха изсечени от зъзнещото население. "Нека да ни е студено, евроатлантическите ценности ще ни топлят", помисли си гордо Борисов и си спомни как лично той спря проекта "Южен поток". Сети се разговора си с Меркел в онези величави дни. Тя го беше потупала по ръката, той я целуна по бузата и любовта сияеше между тях. После канцлерката му прати немски експерти, които набързо го освободиха от поста му. Сега правителството се управляваше от Герхард Нойман, заместник-портиер на Външното министерство на Германия, бодър червендалест експерт, който присъстваше в страната всеки четвърти вторник от месеца, за да подсигури европейският ентусиазъм на населението и да се убеди, че заместник-министрите не щипват твърде много от фискалния резерв. Страната можеше да се купува скъпа газ от Турция, но цените бяха скочили твърде много, а и чуждите експерти се мръщеха на всеки небалансират бюджет, защото смятаха, че така източноевропейците мамят системата.

Борисов си помисли дали не трябва да закуси, ама се сети, че нямаше откъде да си купи хляб. Навремето с тържествена церемония на която присъстваше президентът на България (с промяна на конституцията от 2016 година за президент вече се смяташе американският посланик у нас както и да е неговото име) бяха пуснати сондите за шистов газ в Добруджа. Васко Кръпката записа фундаменталния си хит: "Аз добивам шистов газ - комунета, вече нямам страх от вас", а трима десни политолози получиха инфаркт в сутрешен блок, когато разбраха, че блянът им се е осъществил и когато получиха есемеси, че "Америка за България" им спира грантовете. Шистовият газ се оказа поредната пирамида. За две години сондите разораха цяла Добруджа, количествата добит газ бяха миниатюрни, но житницата вече не можеше да произвежда нищо. България, разбира се, можеше да внася зърно, но президентът на България на чист английски всеки път крякаше истерично, когато виждаше пари да се харчат за нещо различно от това страната да купува самолети от 1969 година. Хората постепенно се научиха да карат с по едно ядене на ден и това често бе изтъквано като добър пример в докладите на Еврокомисията, а се смяташе, че новият шеф на ЕК смята да препоръча това на цяла Южна Европа - този смутител на европейската мечта за това банките да просперират и финансистите да се къпят в шампанско.

Борисов изсумтя от студ. Погледът му попадна на снимка от президентската кампания през 2011 година. Изпсува наум. Росен Плевнелиев се бе подложил на операция за смяна на пола и избягал от България след като артистичната му душа на издържа и на журналистически въпрос той отговори, че е бил на протест през 681 година срещу налудничавата политика на хан Аспарух да създаде България толкова близо до Русия. "Носех плакат с надпис "Дворците на Аспарух да станат щаб-квартира на НАТО", беша казал президента, но два дни по-късно, вече с рокля си бе бил шута от страната. Много хора след това подозираха, че е Плевнелиев е спечелил четвърто място на конкурс "Мис Вселена", проведен в Зимбабве, но дали това е така или не светският хроникьор Евгени Минчев мистериозно мълчеше. Същ

Борисов погледна през прозореца. София вече беше различен град. През 2018 година Подуяне обяви независимост и със специална декларация поиска Памела Андерсън за президент. Градски транспорт не се движеше, защото мнозинството на ГЕРБ в София реши, че това е излишно пилеене на пари, които иначе могат да отидат в техните джобове. Реформаторският блок също обяви независимост от България и избраха Меглена Кунева за империатрица. Столицата на новата държава стана ресторант "Синия лъв", където империатрицата обяви специални намаления за либертарианци, за да привлича чужди туристи. Говореше се, че Радан Кънев бил опозиция в новата държава. Настоявал кафето да се сервира върху сини салфетки, а не върху путинистко бели.

"С ръцете си преобърнах тази държава, направих я велика, а какво получавам - само мрънкания, неблагодарности и интриги", изсъска наум Борисов. После чу сирените на полицейския бронетранспортьор. Разбра, че трябваше да побърза. Сложи в куфара бельо, недочетеното томче на Винету и снимка на Лиляна Павлова. Затворът го чакаше. От него дори и немските експерти не успяха да го спасят.

Арсений Яценюк - премиер за Нобел

Украинският премиер Арсений Яценюк вече се оформя като най-мощния претендент за Нобеловата награда за мир тази година. В интервю за немска медия вчера този разюздан хуманист и спасител на европейските ценност изсъска, че Украйна сега ще пази Германия от руска агресия и нахлуване, както това е станало през 1945 година. Това изявление ме изпълва с безкраен пацифизъм, удивителна вътрешна светлина и силна вяра в евроатлантическите ценности.

Всички си спомняме колко коварно нахлу СССР на територията на миролюбивия Хитлер през 1945 и нарушиха покоя на един режим, отдаден единствено на благотворителност, социална политика и съчиняването на песни за световния мир. Всички си спомняме и как как украинските бандеровци тогава пацифистки избиваха евреи, за да може свободата да тържествува, а пък агресивните руснаци така гадно нарушиха тази идилия. Как да не ги мразиш?

След като думите на Яценюк обиколиха земята, негов прессекретар побърза да обясни, че патронът му говорел в метафоричен смисъл. Никаква метафора няма тук обаче. За украинецът победата над Хитлер е агресия. Толкова е просто и ясно, че дори и шефът на НАТО би трябвало да е получил пристъп за повръщане. Яценюк продължи със своята кървава серия - сравни опълченците в Донбас с терористите в Париж. Сега е модно зализаните храненици на американските фондации да се правят на разтърсващо морални и опечалени.

Така ли? Значи е демокрация да пускаш армията да гони хората от домовете им, да прави масови екзекуции, да преследва всеки, който не приема хунтата, а пък е тероризъм, когато обикновените хора искат да се защитят? Всеки човек със сърце би трябвало да хвърли гнил домат по Яценюк след такова изявление, защото неговите ръце са по-кървави отколкото ръцете на масов убиец

Очевидно европейския тур на потомците на Бандера е да си осребрят политическите си заслуги и между другото да надрънкат обичайните си глупости. Проблемът не е в киевския бандеровец, а в това, че Европа приема тази лексика, в това, че никой не намери сили да се възмути от радикалния опит за пренаписване на Втората световна война и обявяването на Хитлер за жертва.

Яценюк не само трябва да получи Нобелова награда за мир, след това тя просто трябва да бъде отменена, че просто едва ли ще се намери някой по-миролюбив на който да я връчат. А, да, да го направят и академик по история.

Папа Франциск - новият демон за неолибералите

Тъкмо, когато човек си позволи лукса да мисли, че е видял всеки един номер, който произволен злодей е в състояние да спретне, съдбата запретва ръкави и като арт-директор с неукротено въображение решава да ти покаже, че предстои много за гледане, твърде много за откриване и прелестно много за удивление.

Всички знаем, че след 2008 година всеки неолиберал по тази планета имаше два изхода - или разкаян да скъса книгите на Айн Ранд и Милтън Фридмън и да се оттегли в манастир с надеждата, че ще спаси вечната си душа от адския огън или като закален наркоман да продължи да вярва в своите черни халюцинации и сатанински видения. Оказа се, че неолибералите избраха втория път - екстазито на самозаблудата е силно, мощно и безотказно.

Тези дни от блатото изплува един от тях и с пръст на стар магьосник посочи новият демон на неолибералите - папа Франциск. В един сайт преведоха статия на икономиста Стивън Мур, който бе решил да се саморазправи с политическите възгледи на светия отец. Мур обвинително сочи папата и твърди, че той се е съюзил с крайната левица и зелените и така рано или късно щял да направи планетата по-бедна. Какво ли сатанинско нещо е изрекъл папата, че така да ужаси неолиберала, нима е призовал някакви отвъдни черни сили. Ето един цитат от папа Франциск, който Мур публично изхейтва: "Монополизирането на земите, изсичането на горите, приватизирането на водните източници, неадекватните отровни материали в селското стопанство са някои от злините, които откъсват човека от родната му земя". Леле, какъв злодей! Направо да се чудиш как НАТО не се е самосезирала за тази ходеща заплаха и не прати самолети да бомбардират Ватикана, за да изкоренят това политическо зло. В тези думи Мур вижда езикът на радикалното зелено движение, което било античовешко и вървяло срещу прогреса. Даа, няма нищо по-човешко и прогресивно от това да тровиш земята с разни химикали и да продаваш водните източници на богати корпорации. Сигурно в някаква тайна част от Библията, достъпна само за сектатата на Фридман, е казано: "И не говори против големите корпорации и едрия бизнес, защото иначе светът ще свърши и планетата ще загине".

Този Стивън Мур - какъв борец за истински католицизъм само! В неговата идеология папата трябва да говори само за безсмъртието на душата, една безопасно отдалечена от реалностите космологична тема, а да остави легионът на несправедливостта да поробва цялата планета със своята алчност. Точно това не е християнството. Неговата цел наистина е спасение на душата, но душата не може да бъде спасена в един свят, затънал до ушите в боклуци, богати маниаци и световни жандарми. Очевидно заради това папата сега се привижда като демон на неолибералите - просто той се осмели да каже истините, които всички страдащи хора виждат отдавна.

Няколко думи само за самия Стивън Мур, за да ни стане ясно кой е обвинителят все пак. За първи път налетях на тази одиозна фигура във филма на Майкъл Мур "Капитализъм: Любовна история". В него Мур, но лошия Мур, откровено признава, че той не вярва в демокрацията. Единственото му политическо верую е капитализма. И тук виждаме едно екзотично развитие на дясната мисъл за което никой у нас не говори, но рано или късно то ще ни сполети като епидемия от непознат вирус. Крайните неолиберали вече ужасно много съскат срещу демокрацията. Един от тях я нарече направо "мека форма на комунизъм". Няма как демокрацията да не пречи. Тя изравнява резултата - бедният - 1 глас и богатият - 1 глас. На идеолозите на богатите това им пречи. Тях всъщност народът като обобщено понятие ги дразни, защото този народ не спира да мрънка за социални помощи, по-високи заплати, платена отпуска, защита от уволнение и много други болшевишки екстри, които докарват неолиберала до високо кръвно и силни стомашни киселини. Фактът, че един папа вече говори не на езика на елита, а на езика на недоволните е тревожен, защото то е някакъв знак, че световното идеологическо статукво се пропуква, а това означава, че много скоро най-богатия един процент със сигурност ще трябва да си платят за всички беди, които са причинили. И само за протокола - не физирам физическа саморазправа. За тях е достатъчно да започнат да плащат по-големи данъци. Те биха предпочели да ги ритат в слабините, отколкото да загубят пари, така че ритникът трябва да бъде в портфейлите. В крайна сметка човек не може да живее в 500 имения едновременно. И 50 му стигат, не е ли така. Никой не иска предприемчивите да се молят за пари, настояването е да те разберат, че носят отговорност.

Стивън Мур беснее и заради това, че папата си е позволил да забележи проблемът с бедността. Той обвинява Франциск направо в марксизъм. Какво ли толкова революционно може да е казал главата на католиците. Я да видим: "Някои хора продължават да защитават теориите, според които икономическият растеж, стимулиран от свободния пазар, неизбежно ще успее да донесе по-голяма справедливост и всеобхватност в света... Това мнение, което никога не е било потвърдено от факти, изразява сляпата и наивна вяра в добронамереността на тези, които разполагат с икономическа власт, и в обожествяваните постижения на преобладаващата икономическа система." Леле, ама този наистина е злодей. Как смее да се съмнява, че богатите имат правото да стават само по-богати, а бедните по-бедни! Какво си мисли този долен комуняга, че социалната справедливост е възможна ли? Пълен болшевик.

Мур обаче удобно пропуска много важен факт. Папа Франциск е от Аржентина, тоест той с очите си е имал възможност да види какво причиняват неолибералните идеи на цял един континент и как го обрекоха в продължение на години на космическа бедност. Всички идеи на Фридмън и сие, цялата тиранична халтура на Чикаго бойс създаде един малък елит, който държеше всички ресурси, а всички останали потънаха в мизерия. Нещо повече - именно Латинска Америка беше експерименталното поле на това капитализмът да съществува без демокрация и кървавите следи на хунтите се виждат и до днес. Русия си има ГУЛАГ, САЩ си имат Латинска Америка. Даже не САЩ - неолибералите си имат Латинска Америка.

След това в статията, пусната между другото съвсем неслучайно във "Вашингтон пост", започват да се прокарват абсолютно недоказаните клишета, че предприемчивите бизнесмени са магическите момчета, които всъщност премахват бедността в света. Значи този свят се състои от идиоти и дебили. Корпорациите и хищният финансов капитал ги издигат социални, а тия лузъри само се пенят, че живеят зле и постоянно излизат да протестират срещу безумните приватизации. Не се ли научиха, че водата е ценен ресурс и трябва да им бъдат съдирани кожите заради нея. В името на шампанското на американската олигархия, ако се наложи ще бъдат надупчени четири континента, важно е богатите да са доволни. Мур дори описва какво трябва да каже идеалния неолиберален папа на своите миряни: "Ако климатичните промени са заплаха, най-доброто противодействие е да не даваме власт на тромави и некомпетентни правителства да се опитват да се справят с тях, а вместо това да позволим на свободните хора да се наслаждават на богатството си, технологията, изобретателността и съзидателността". Ето как значи трябва да звучи истинският духовен отец - трайте си там и не мрънкайте и само гледайте по телевизията в какви къщи се шири елита.

Яростната атака срещу папа Франциск показва едно. Съвременният християнски свят е кривнал много от добродетелите, които твърди, че са заложени в неговата основа. Всеки папа, който си позволи да не забележи ужасната бедност, огромната несправедливост и безкрайният терор на неолибералите няма да е никакъв духовен отец, а обикновен колаборационист. Тоест няма по-добре характеристика за добре свършена дейност от това някой неолиберал да ти се ядоса. Щом и папата заговори като крайната левица, това означава едно - светът наистина се намира на някакъв кръстопът и праисторическите чудовища от блатото ще направят и невъзможното да не се случи някаква промяна. Но май този път няма да успеят. Защото папата наистина трябва да се грижи за душите, а от моя гледна точка наистина имаме папа, който е замислен от тях. Свободата е в това да си даваш сметка за несправедливостите и да предложиш решение. Другото е тиранията на консуматорството, която ни излиза през носа. И заради това Мур, който твърди, че е католик, трябва да е сериозно загрижен за своята душа. Само с една статия той си осигури поне една вечност в котела. На малко по-висока температура.

Парижкият залез на фанатиците

Атентатът в Париж и убийството на карикатуристите от "Шарли ебдо" потресе всички. Нямаше как да е по друг начин. Кървавата баня безмилостно напомни на всички, които се бяха отнесли в безвремието, че този свят съществува на един милиметър от буйстващата лудост, която всеки момент може да се развилнее като епидемия от ебола. Ислямска държава доказа по най-гнусния и отвратителен начин, че е в състояние да води война в Европа и, че е една от най-големите заплахи, които съществуват в момента. Много хора си позволяваха да го забравят. Много хора изгубиха толкова много енергия да обрисуват Русия като враг номер 1, че просто не е истина колко политическо време бе изхабено и всичко това избухва в лицата ни.

Гледах снимки от Париж вчера. Хиляди французи спонтанно излязоха на улицата в знак на съпричастие към убитите и показаха, че не само са социално, но и солидарно общество. В миговете на такава трагедия хората трябва да са единни, защото това е единственият начин да се противопоставиш на фанатизма и човеконенавистничеството, дошли под формата на изстрели от автомат. Може би заради това Франция е по-напред от нас. Когато бурята ги сполетя, те престанаха да се делят и станаха просто французи. Обикновени хора, които не искат да се предават. Това е не само трогателно. Смислено е.

Разбира се след като шокът от трагедията отмине от блатото ще изплуват всички с праисторическо мислене, които ще се опитат да наложат ксенофобията като основен възглед в анализа на събитието. И това е едно потенциално харакири, което може да бъде предотвратено. Възможно, ама възможно най-голямата грешка, която един човек и едно общество могат да направят е след такова зверство като това в Париж, е да се втурнат в посоката, която можем да наречем литературно "уелбекианска".

Не напразно кръщавам това явление на прочутия мизантроп и писател Мишел Уелбек. В последния брой на списанието "Шарли ебдо" има негова карикатура в която го взимат на подбив. Повод за това е последният роман на Уелбек в който той пророкува, че един ден Франция ще има президент мюсюлманин и завърта сюжета около това. Най-лошото е, че този сюжет, загриващ с едра ръка с антиислямските настроения е комерсиално поднесен като някаква върховна смелост и едва ли не борба срещу статуквото. Още от първия роман на Уелбек, който прочетох - "Платформата" ми направи впечатление неговата фиксация върху исляма, която според мен е просто начин той да мрази целия свят и най-вече самия себе си. Но почнаха да се появяват версии, че терористите стреляли и заради Уелбек, което ми дойде в повече. Защото уелбекианството не е смелост по никакъв начин, а е опит за първобитен шамански танц край огъня.

Колективното вменяване на вина е точно това, което фанатиците целят. Само в свят в който "мюсюлманин" задължително означава лош те ще са изпълнили своята върховна цел. Ако някой цели разделение, точно гласовете на крайните ще поднесат изпълнението на тази задача на тепсия. Просто светът е по-свързан откогото й да е. Радикализацията на едните води до увеличаване на лудостта в другите. И точно в епохата, когато всичко почва да прилича на психиатрия именно спасителните гласове, гласовете на здравия разум ще се удавят в тоновете от изобилна информация и интриги. Ислямът няма как да е виновен като религия заради това, че има мюсюлмани, обсебени от омразата. Както християнството само по себе си не е виновно за Инквизицията. Всяка идеология има своето средновековие, ако перифразираме леко Станислав Йежи Лец. Ето защо взривът от ксенофобия не само няма да е отговор на проблема, но ще е като сипеш киселина в отворена рана. Крайно време е да разберем, че този свят няма да си реши проблемите с истерия. Идиотите са универсално явление, а борбата с идиотизма е методична и очевидо ще се проточи повече отколкото са се надявали светлите умове на планетата.

Време е обаче и това, което наричаме "западен свят" да си даде една бърза сметка за това какво се случва. Така наречената "война с терора" скоро ще трябва да бъде увековечена като едно от най-големите мошеничества от началото на века, защото се вижда, че тя само разпалва политически и идеологически страсти и превръща един проблем в практически вечен. Днес сме в етап в който противопоставянето вече не може да бъде върнато назад. Твърде много бомби бяха изсипани там, където не трябва, твърде много ярост се наслои в света в който твърдяха, че историята е приключила, твърде много проблеми бяха замитани под килима и днес виждаме, че в тази алхимична лаборатория всичко е в хаос - колбите пушат неконтролируемо, смесите преливат, а геополитическите алхимици изобщо не знаят какво да правят, за да спрат нещата. Войната с терора не само не постигна целите си, но напълно прецака света, защото създаде терористи дори и там, където можеше да ги няма. Самоуверенността на западния свят, че държи универсален отговор на всички проблеми отдавна трябваше да бъде прибрана в мазето, защото планетата е твърде голяма, за да си мисли някой, че може да я държи под контрол. И в този хаос ненавистта вирее най-добре. Там, където няма смислена политика, а само някакв имперски амбции, идват лудите на които не им пука и които са достатъчно ужасни, за да убиват хора без да им мигне окото. Тази война няма да спре докато някой не си даде сметка, че не оръжията ще я решат, а разбирането на проблема. И, да, осъзнавам, че говоря като лунатик, който мечтае на едро. Но големите проблеми понякога имат влудяващо лесни решения, която са кошмарно трудни за изпълнение. Важното е просто да не допуснем проповедниците на омразата да вземат връх. Тогава няма да има смисъл от битка, защото тя ще е била спечелена предварително.

Преди време попаднах на едно страхотно есе на израелския писател Амос Оз "Как да излекуваме фанатик". Оз се е нагледал на фанатизъм в страната в която е израсъл както от едната, така и от другата страна. Това е черно знание. Той проумява, че не можеш да пребориш тази злостна природа у човека, но понеже можеш да се опиташ да разграничиш заразените от незаразените. И той стига до един интересен извод. Основната отличителна черта на фанатика е, че той няма никакво чувство за хумор. Ето какво казва Оз: "Чувството за хумор е чудесно лекарство. Не съм срещал фанатик с чувство за хумор, нито пък съм виждал човек с чувство за хумор да стане фанатик, освен ако по някаква причина го е загубил.Фанатиците по правило са саркастични, някои от тях имат остър език, но не и чувство за хумор. Хуморът задължително включва способността да се смееш на себе си. Хуморът предполага релативизъм, способност да се погледнеш отстрани и да се видиш такъв, какъвто те виждат другите, възможност да проумееш, че колкото и да си прав и безгрешен, животът има и една смешна страна.  Ако можех да компресирам чувството за хумор в малки капсули и да накарам цялото население на Земята да изпие по едно."

Не карам никой да се смее в миговете на трагедия. Но фанатизмът може да бъде преодолян само, ако не предадем светлата идея на душата си, че понякога е добре да си присмиваме и над самите нас. Тоест да можем да видим грешките си и да дори да им се посмеем. 

Тогава фанатиците няма да имат никакъв шанс.

Защо западните елити се плашат от "Сириза"

Провалът на традиционните партии в Гърция и новият възход на "Сириза" там като лакмус показа колко много от нещата, които си мислим, че знаем за западния свят, съвсем не са толкова парфюмирани, розови и ценни, колкото ни ги представят. От няколко седмици насам любимото занимание на западната журналистика например е да изхвърля на боклука всички принципи за доброто репортерство и да всява апокалиптични очаквания в цяла Европа, ако Алексис Ципрас вземе, че стане премиер на Гърция. Знайни и незнайни анализатори като праисторически чудовища почнаха да се упражняват и да рисуват катастрофични сценарии. "Сириза" щяла да изведе Гърция от еврозоната, крайната левицата щяла да създаде абсолютен хаос в Атина, мрачно бъдеще чакало обикновените гърци. Нещо повече - управляващите десничари от "Нова демокрация" се впиха като вампир в западните измислици и започнаха да подгряват допълнителното напрежението. Представителите на тази партия почнаха да дават дълги интервюта на толкова безпристрастните западни журналисти в които повтаряха като роботи опорните точки, спуснати им ясно откъде.

Интересно как са получава така? Нали демокрацията беше върховна ценност, а думата на суверена непоколебим закон? Суверенът в Гърция очевидно се нагледа на политически и икономически експерименти, на лакейски елити и чака някаква радикална промяна за собствения си живот. Гърция е общество, което вече е изтощено от това да бъде жертвен агнец на ЕС и точно заради това масовото хората там поставят под въпрос политическото статукво в ЕС. И какво се оказа - в такава ситуация изведнъж всички захвърлиха европейските ценности, сметоха обективността и толерантността под килима и представителите на ЕК се превърнаха във фабрика за дезинформация и откровено политическо интригантство.

Самите представители на "Сириза" многократно опровергаваха част от лъжите по техен адрес, но кой да ги чуе в тази какафония от злост, ярост и измами. Интересно обаче - колкото повече европейският елит на статуквото говори срещу "Сириза", толкова повече вдигат рейтинга на Ципрас и на неговите хора. Защото "Сириза" съвсем не е някаква буйстваща радикална левица - това е просто един драматичен опит левицата да бъде върната към нейните истински социални корени. Това е триумф на истинската над хайверената левица, завръщането на онези социални идеи, които доведоха до просперитета на Европа, завръщането на политиците, които говорят с гласа на хората, а не с истеричните писъци на банките.

С какво "Сириза" представлява такава заплаха за ЕС? Много е просто. В целият Европейски съюз социалното недоволство започва да клокочи като лава, която всеки момент ще изскочи от кратера на вулкан. Единият отговор на това недоволство е тъп и посредствен - националистическият отговор, защото той е само маскиране на проблемите, опит за отклоняване на истинската промяна. Другият отговор е радикална промяна на статуквото, яростно опълчване на международните капитали, край на идеята, че ЕС е само съюз на банки, а не съюз на хора. "Сириза" е симптом за това, което чака много други общества в ЕС, защото от 2008 година тече една огромна подмяна, която обаче само замаскира проблема, а не го решава. Вече никой не говори за причините за огромната криза, която и днес изсмуква силите на стария континент. Всички идеи за спирането на ужасяващия инструментариум на дивашкия капитализъм бяха избутани встрани. Опитът неолибералното статукво да остане непроменено доведе до днешната кризисна ситуация в ЕС. А това плюс разклащането на еднополюсния свят доведе до наистина вакуум в ЕС, защото той няма как да кара по старите правила. А старите правила го тикат единствено към това той да стане придадатък на американските пазари и завинаги да изгуби собствена историческа роля.

"Сириза" е не само надежда за гърците, но и страх на европейските елити, че всички скоро ще разберат техните шашми и ще поискат социална справедливост. Заради това очаквам в гръцките избори сериозна намеса на европейски мозъчни тръстове. Много банкери, богаташи и други любимци на статуквото ще направят и невъзможното да спрат хода на промяната в ЕС. И това е причината върху "Сириза" да се изсипва цялата отрова на виновното минало.

Най-отвратителното е, че българските медии също се опитват да подражават на западните в тази реторика срещу Ципрас, без да осъзнават, че това е бумеранг, който рано или късно ще стигне до България. Вярно е, тук на власт се появи четворна коалиция без грам социална чувствителност, до управленските висоти се добраха хора, които са в състояние да обясняват с години, че България живее най-добре в сравнение с когато й да е в нейната история, но точно този наратив на лъжата е вечният мотор за политически колизии. И заради това моделът "Сириза" много често се гледа с надежда от обикновените българи, защото това е вечната надежда на унизения, че дори и малките народи могат да имат собствена историческа роля в този полудял свят. И лъжата рано или късно трябва да спре. Това е надеждата за новата 2015 година. Гневните обикновени хора ще имат своя шанс да променят спареното статукво на този свят. Вероятно заради това елитите представят "Сириза" като чудовище. 

За тях е чудовищно да се разделят с милиончетата си. 

Кратка пледоария в защита на Сашо Морфов

Решението на режисьора Александър Морфов да приеме предложението и да стане и.д. директор на Народния театър предизвика торнадо от остри реакции в социалните мрежи. Рядко съм виждал метафоричният чук на народното недоволство и гняв така отстро и тежко да се стоварва върху гръбнака на някой. Вероятно голяма част от тази буря на негодувание се дължи на факта, че, когато Морфов се обяви срещу назначението на Слави Бинев за шеф на парламентарната комисия по култура, както и срещу цялото правителство, мнозина видяха в него някакъв лъч на надежда, възраждане на идеята за борбата с това зло, което се установи на власт с ангелски блясък. Трябва ли да ви припомням - правителство създадоха най-гръмогласните политически сили, тези, които твърдяха, че те са носители на промяна, макар всички да виждаха, знаеха и разбираха виновните им мутри и това, че произвеждат повече лъжи на колкото е способен и жълт вестник. Отчаянието дойде, защото представяха тази победа на лицемерието, този оргазъм на измамниците като нещо светло и чисто. И Морфов даде надеждата, че отвъд спарения интелектуален мрак на грантовата интелигенция, все пак има разумни и светли хора, които разбират, че примирението със злото е зло само по себе си. Даде малко светлинка в края на тунела и много хора повярваха, че все пак надежда има, въпреки паразитите с които обрасна идеята за протест срещу Бинев и изобщо срещу мутрафонщината в културата. Вероятно именно заради това много хора възприеха постъпката на Морфов като някакво предателство, като закъснял нарцисизъм, като предадено доверие.

В този кратък текст ще се опитам да обясня защо аз ще съм от хората, които няма да заклеймят Сашо Морфов. Бога ми, като режисьор не го харесвам много, клоунадата в неговите пиеси понякога ми идва в повече, имал съм тежки културни сблъсъци с негови фенки, една от които за малко да ми издере очите след като й казах, че леко ми е писнало от това всеки път любимецът й да ми продава един и същи номер. Но това не ми пречи да уважавам изключително много обществените позиции на Морфов. Той е истински интелектуалец, може и да прекалява с позите, но има безпогрешни обществени сетива и знае кога народът към който принадлежи наистина е отчаян. Той беше един от хората, които първи почнаха да говорят срещу Иван Костов, през цялото време на първото управление на Бойко Борисов беше в опозиция и това е достойно за респект. Нещо повече - той първи от интелектуалците вдигна глас срещу "новия" Борисов, което показва кристални политически сетива. Само за сравнение. Вижте феновете на Реформаторския блок. Половината от тях по-скоро биха целунали Дмитрий Медведев по бузата, но няма да признаят, че коалицията с ГЕРБ е морално, интелектуално и политическо престъпление. Този духовен затвор е тяхната черна карма, но друг да им лее сълзите. Ставаше дума за Морфов.

Това, че той прие да стане и.д. шеф на Народния театър аз не го тълкувам като предателство или превиване на гръб, а като естествена стъпка на един човек, заинтересуван от това трупата на Народния театър да остане като екип, а да не се разпада, тръгвайки си в знак на протест срещу всяко друго назначение. Славибиневщината, тоест другото лице на реформаторската бойкоборисовщина доведе дотам актьорите от театъра, че те наистина бяха готови да си тръгнат. И е съвсем естествено режисьорът, който стана символ на техния бунт да приеме работата като директор, за да може една от големите културни институции да бъде запазена. Морфов прави това, което трябва да направи един театрален режисьор.

И, дайте да си го кажем честно - Александър Морфов не може да бъде отговорен за всички битки в нашия живот. Заради това дойде разочарованието - мнозина си помислиха, че един театрал вместо тях ще промени живота им. Няма да стане. Но това е проблем - все някой друг трябва вместо нас да води борбата със злото. Морфов поведе своята война и е добре, че го имаше, за да може да чуем истините, които друг няма да ни каже. Но това не отменя нашият дълг за съпротива.

Четворната коалиция е най-голямата банда от некултурни некадърници, алчни крадци и нагли лицемери, които някога са се раждали по земите български. Но какво - Сашо Морфов трябва вместо нас да се бие с всички тях ли? Не напразно продадените протестърски съвести почнаха да го плюят. Той иззе техния морален авторитет и в моите очи този морален авторитет още е в неговия образ, независимо от това, че е приел да стане и.д. шеф. Все пак Морфов спечели своята битка, когато изглеждаше, че няма никакъв шанс да го стори. Както казваше великият Кропоткин - "когато нямаш шанс - използвай го". Заради това дори и да искам не мога да хвърля камък срещу Морфов. В най-голямото блато, в най-големия мрак, в абсолютната тъмнина, той намери сили да победи в своята война.  В крайна сметка диктатурата на калинките не може да бъде абсолютна, нали?

Единственото тъжно е, че победата на Морфов показва, че е време за нашите собствени войни. 

Тях няма кой друг да ги води освен нас самите.

Наръчник за интелектуална революция

На петия ден от новата 2015 година пак заваля сняг. Старият репортер меланхолично наблюдаваше снега през прозореца на своето работно място и в душата му се разгаряше някакъв странен и повърхностен размисъл. Времето прилича на този сняг - неумолимо, забързано, яростно. Човек без да се усети преполовява живота си и започва да си задава въпроси - какво ли е отвъд, нима малкото ми отпуснати години са всичко на което мога да се надявам, има ли звезди в отвъдния живот?

Но докато въпросите текат неумолимо, човек отново се сеща за ежедневната реалност и насочва поглед пак към всичко онова, което тревожи духа му. Както се казва - годините може и да са малко, но това не трябва да ни спира да се опитваме да променим света. Човек - това е същество с грандиозни планове в главата си. Промяната е възможна, революцията също. И така моят наръчник за интелектуална революция е пред вас.

Хахахаха, е просто не може да е истина. Четворната коалиция верно е като Годзила, която в магазин за стъклени чаши, която си мисли, че е грациозна като танцьорка на кол. Нека да ви представим един случай. Вчера "24 часа" пуснаха една кратка новина с две снимки - Лиляна Павлова, която се прави на една пищна Снежанка и раздава подаръци. Фотото така приличаше на карикатура, че се разпространи като грипен вирус в социалните мрежи, а дори и авторът на тези редове не издържа на изкушението и като един същий Рубенс пусна такава снимка :))) Пробвайте днес да отворите тази новина - страницата е мъртва, линкът невалиден...Да, четворната демокрация действа като годзилски нокът. Което е разбираемо де - винаги когато на власт дойдат гербери или реформатори свободата на словото страда. :)))

----------------------------------------------------

В БГНЕС чета интересна информация, че оглавяваното от Пълната нула министерство е пуснало поръчка и е закупило 600 броя противогази за регионалните инспекторати по образование. Плаша се, ей. Тодор Танев като нищо е замислил химическа атака срещу френското посолство. Нито един французин в България вече не е в безопасност. Танев ги дебне всичките :)))

------------------------------------------------------------

Тази седмица очаквайте протестно шествие на тема "Вън французите от историята"! Водещ на митинга - проф. Тодор Танев - франкофоб!

-----------------------------------------------------------

Министър Пълна нула, с фалшивото име Тодор Танев, продължава да се държи като таралеж в магазин за презервативи с историята. Днес под мушката му е попаднал Наполеон - не бил никакъв пълководец, само се правел на важен. Ето това е министър за чудо и приказ. Няма да се церемони много с тия измислени герои, я. Аз предлагам като знак за почит пред реформаторския подход в науката - направо да закрием историята. Очевидно е, че самото й съществуване пречи на всеки член на Реформаторския блок. Долу историята, да живее Пълната нула!

-------------------------------------------------------

От вчера треперя евроатлантически от възмущение. Руснаците са сред нас! Те се инфилтрират. Проникват сред нас като вирус. И не можеш да ги отличиш от българите, толкова са коварни, подмолни и подли. Проникват на нашата територия като мъгла и само чакат да подменят немската бира с руската водка и така завинаги да ни заразят с високоградусово евразийство. Това е голямото коварство на путиноидите - как да ги отличиш, как да ги разкриеш, как да ги изобличиш? Путин е пуснал тука рускините с къси поли и тоя прост, източноправославен, тъп народ веднага почва да точи лиги без да осъзнава, че негов висш политически дълг е да се възбужда от снимка на Ангела Меркел. Руснаците са сред нас! Бдете! Всеки заловен да яде руска салата трябва да бъде докладван на ДАНС. Тя може и да френски специалитет, но с това име заслужава само презрение. Всеки сгащен да слуша руска музика да подлежи незабавно на затвор! Всеки, който се е възбуждал от рускиня - направо да бъде изселван! :))))))

--------------------------------------------------

Парадоксът на нашето време: яйцата са от свободни кокошки, месото е от щастливи прасета, но повечето потребители нещастно не могат да си ги позволят :))))))

---------------------------------------------------

Замислих се за странната повтаряемост на историята. 14 години след началото на 20-ти век, Бел епок свършва и светът потъва в една уникално тежка война, изтощителна, маникална и леко налудничава. Нещо повече. Фактът, че след нея повечето проблеми не бяха решени доведе и до втора в средата на века. Сега в 21 век опасявам се, че отново сме в подобна ситуация. Истеричната неолиберална утопия приключи в невиждани трясъци и лъжи и един разпарчетосан свят, обеднял и настръхнал, осъзнаващ, че краят на историята не само е невъзможен, а че историята всеки път се рестартира, когато някой си въобрази, че може да я приватизира цялата. Днес плащаме цената за всичко това. 21 век - изкривено огледало на 20-ти. Дали пък наистина историята не обича да се повтаря като фарс?

--------------------------------------------------

Имам пристъп на новогодишен оптимизъм. Братя българи, само още две новогодишни обръщения към народа и Плевнелиев отива в историята. Завинаги. Да пием недоразуменията винаги бързо да остават зад гърба ни. Мир и щастие! :))))

-------------------------------------------------

Последно кулинарно размишление за деня. Рукола???? Рукола - това е гениален маркетингов ход да ти продават скъпо и прескъпо трева, която даже и магаретата не искат да ядат...:))))

----------------------------------------------------

У мен се заражда усещане, че един ден японците колективно ще кажат на човечеството: "Хахахаха, ама вие наистина ли ядете суши? Добре се избъзикахме с вас нали? Хайде сега сложете по една пържола на скарата, че дойде време да бъдем сериозни". :))) Сушито е продукт или на готвач-сюрреалист или на кулинар с твърде арт-талант, който е решил да накаже света :)))

----------------------------------------------------

Един бърз урок за това как не се прави политика. Чета в "Преса" мнение на Атанас Мерджанов, което гласи: "Проф. Танев е интересен и нестандартен академичен преподавател. Мисля, че не е преценил ефекта от подобни изказвания. Сигурен съм, че са поднесени в шеговита форма". Сори, но не мога да разбера защо му е било на Мерджанов да говори по този начин и не приемам неговите думи. Проф. Танев се издъни като реформатор в четворна коалиция. Думите му не само не са шега, а са виртуозно доказателство за мизерия на духа, мисленето и разбиранията. Простотията не може да бъде наречена "нестандартна", чалготията няма как да мине за академизъм. И тук вече идва големият въпрос - дали БСП иска някога отново да се бори за властта? Защото да даваш индулгенция на разбеснелия се простак-реформатор не е политика, а самоубийство. Тази четворна коалиция е въплъщение на всичко най-отвратително в българското общество и заради това за нея не може да има никаква милост. Какво точно е искал да каже Мерджанов? И дали е съзнавал, че мнението му ще излезе със заглавие "БСП неочаквано защити министър Танев". Аз не давам някой от мое име да защитава простотията, получила власт. Наистина не давам. Битката срещу тази простотия може да има смисъл, но за целта не трябва да има продавачи на индулгенции. Простичко е.

---------------------------------------------------------------

Сигурно има някаква конспирация, която съм изтървал. Вероятно има някакво древно поверие, че ако купон мине без изпълнението на " Бяла роза" вселената ще рухне, черните сили ще вземат връх и Лиляна Павлова може да оглави ООН, но, май френдс, вече изпитвам философското усещане, че, ако още един път чуя как "бяла роза ще закича, бяла роза със бодлите", ще си купя огнепръскачка и ще отида да въздам възмездие на музикалния продуцент, който е пуснал това на пазара и да отмъстя за всички, които са изпитвали неясното желание да си отрежат ушите...:)))))))

------------------------------------------------

Реших, че няма нужда да се напъвам да измислям нови критики за професор Пълна нула, известен като Тодор Танев. Сетих се, че него най-добре го описва една изключителна сатирична епитафия, която навремето Смирненски безпощадно пише за Райко Даскалов. Но днес разпознавам Тодор Танев в нея:

Прости му, Господи, прости!

недей от рая го лишава,

тъй както не лиши го ти

приживе от ума на крава.

------------------------------------------------

Бойко Борисов да се изказва за Възродителния процес е все едно комендант на концлагер да говори за хуманното отношение към затворниците. Прекият участник в това престъпление няма право на никакви морални оценки, ама на никакви. Да не говорим за това, че през 2008 година същият, който днес се възмущава и проклина, твърдеше, че Възродителният процес като цяло е бил правилен...Какво да ви говоря? Да помниш днес е форма на дисидентство.

-------------------------------------------------------

Калфин e величествен, което не пречи той да е една от новите причини човек да не става рано, за да не би да го засече по сутрешните блокове. И така чета какво е казало вицепремиерчето: "Наблюдаваме близостта между ГЕРБ и ДПС". Yep! Също така калфин е допълнил, че предстояло да се види дали сближаването между ГЕРБ и ДПС е траен процес. Как да не се кефиш на реформатори, абевейци и патриоти! Толкова са либерални. Те са като съпруга-домакиня, която е пуснала мъжа си да хойка, но е доволна, когато той се прибере вкъщи и пак си поиска ракийка и салатка. Пък от толкова "наблюдения" тази коалиция се е превърнала във величествено воайорство, братче. Те се наблюдават как си кръшкат едни на други, но по екраните на телевизиите демонстрират любов, достойна за малките часове на нощта. Не коалиция, а направо суингър-парти :)))

----------------------------------------------------------

ГЕРБ са проклятието на българските железници. Може да впрегнеш целия си платен потенциал да представиш спирането на "Южен поток" като някакъв фундаментален геополитически триумф, но унищожаването на железниците си е престъпление, както и да го погледнеш. Тъпото е, че ГЕРБ унищожават не само идеята за държава, но и литературата. Спомнете си прословутият герой на Вазов дядо Йоцо. Слепецът, който слушайки как минават влаковете, как се строят линиите, осъзнава как се променя България, как тя става различна държава. Ако дядо Йоцо беше жив днес щеше да чува само как ръждясват релсите по които влакове вече не минават. Спомням си как преди няколко години пишехме - България може без ГЕРБ, без БДЖ-не. Това е вярно и до днес. Болезнено вярно.

------------------------------------------------------

Ако човек имаше право да си избере един-единствен ден на тази земя и да го живее вечно, то аз щях да избера снежен ден по празниците. Снегът и до днес ми напомня на онова невероятно минало на душата ми, когато снежинките не бяха повод за проклятие или тревога, а доставчик на радост за това, че светът навън ще се промени и ще има безкрайни възможности за пързаляне и купон. Глобалното затопляне посегна със слънчеви пръсти към тези магични детски дни, когато времето изглеждаше безкрайно, а вечността напълно възможна...:))))

--------------------------------------------------------------

Дядо Коледа го знам. Взел фамилията на жена си - Мери Кристмас. Пълна нула като учен. Червен динозавър. Раздава подаръци като в анимационен филм. Тоест опитва се да мине за добър по политическа линия :)))))

---------------------------------------------------------

Вдъхнових се от един виц за страхотно заглавие: "Бойко Борисов: Не ям тиквеник. Аз да не съм канибал!" :))))

-----------------------------------------------------------

Представителите на Реформаторският блок отново и отново правят една и съща грешка. Те си мислят, че във виртуалната епоха могат да заличат следите от едно местопрестъпление. Така направиха навремето с гафа на Лукарски, че Стамболийски е бил зверски убит от комунистите. Така действат и сега със селските изцепки на Тодор Танев. Видеото набра скорост в Ю Тюб и някой е оказал натиск то да бъде свалено. Представяте ли си? Проблемът е, че не можеш да свалиш от нета нещо, което вече е възмутило толкова хора. Клипът вече го има и на много други места, но винаги се плаша от това, че тези, които най-много врещят, че се демократи, първи са готови да прибегнат до най-мракобесна цензура, за да прикрият своите нечистотии. Това е диагноза. Не е просто оценка.

--------------------------------------------------------

Чета една след други всички информации за хакерската атака срещу "Сони пикчърс" за която американците твърдят, че е дело на Северна Корея и не мога да спра да се хиля. Не, не е заради това, че бял свят вижда писмо на американски продуцент, който нарича Анджелина Джоли "разглезено изчадие с ограничен интелект", а защото ми е интересно как американците се оплетоха в своите лъжи. Кое точно е вярното - че Северна Корея е едно гладуващо село, където още карат на транзистори и се чудят дали ще получат ориз за вечеря или някакво технологично чудовище, което е в състояние да удари сайта на толкова мощна компания? Американците вярно обичат да разказват приказки, ама тази вече е съвсем налудничава :)))) да не се окаже скоро, че Ким Чен Ун е хакнал и новия албум на Бионсе с което е нанесъл непоправима травма на евроатлантическите ценности :)))

--------------------------------------------------

Потресаващо видео на образователния министър в училище във Враца. Потресаващо! Първо - докато учениците му говорят министърът си щрака снимки с мобилния телефон и дори кара да го снимат с млада девойка. Второ - пожеланието му към учениците е - "учете английски". После ги кара да учат и български, нооо, "защото адски щял да им липсва като се разпръснете някъде". След като издържите тази част обаче започват истинските хитове. Ама хитовееее. Започва да пита бъдещите химици кои са най-важните учени в тяхната сфера. И какво се оказва - според Танев Ломоносов не е направил нищо особено, някаква пълна нула. Танев се нахвърля с бяс върху Асен Златаров. Създателят на биохимията в България според министъра не бил направил нищо, освен, че ходил в Съветския съюз "по времето, когато тук е било фашизъм". Златаров отива в СССР през 1935 година, така че имаме официално признание на реформатор, че по това време тук е фашизъм. Като учен обаче не бил нещо особено. Фредерик Жолио - Кюри бил взел фамилията на жена си, за да се "фука" с това. "Но пълна нула като учен", отсича мощно Танев. Хохохохохохох! Представяте ли си - неизвестният политолог Танев дава такава оценка на един нобелов лауреат. Защото Фредерик Жолио-Кюри е носител на такава награда. Но министъра минава през него като реформатор през нощен бар. Името му било тръгнало по политически причини, защото бил от съпротивата. Не смея да споря с такъв авторитет по химията като Танев, но Кюри получава Нобелова награда през 1935 година, така че участието в Съпротивата трудно би могло да му повлияе. Изобщо - поредният реформатор, който е пълен потрес! Пълен!

----------------------------------------------------------

От самото начало на този кабинет имах радостното предчувствие, че не Лукарски, а именно Петър Москов ще е най-култовата издънка на управлението. Сега предколедно разбирам, че всичките ми сетива не са ме подвели. Москов е така завършен и излъскан в своя допотопен нарцисизъм, че създава усещане за същество от алтернативно измерение. Абсолютен маниак. Министерството на здравеопазването е било управлявано от всякакви екземпляри, но за първи път има психопатичен ум начело. При това психопатичен ум, придружен с мощен лакейски инстинкт. Чета какво е казал днес доктор Менгеле: "Отсъствието от страната на силния човек в ГЕРБ - премиерът Борисов е било използвано за прокарването на лоши практики...". Охоо, добрият Сталин нищо не знае. Ако знаеше, ееех, тогава щеше да сияе една дясна и реформаторска мъдрост. Блаженни правещите се на слепи, защото техни ще бъдат министерските заплати. :)))))

--------------------------------------------------------

Телевизионните и радиореклами с коледен привкус са един от страничните ефекти на комерсиалната епоха за които никой никога не ви предупреждава. Отвсякъде валят намаления, дядо Коледовци-банкери, а фактът, че на Коледа една домакиня се нуждае и от почистващи препарати може да предизвика поне три феминистки митинга. Замислих се обаче дали Рожденникът на този празник си е представял, че ще го честват така. И си казах какво ли щеше да бъде, ако в онези далечни времена имаше телевизия. Как ли щеше да звучи рекламата за рождението? Вероятно така: "Само този уикенд, единствено по Витлеем ТВ, за първи път една девица ражда на живо! Не пропускайте мига на Неговото появяване! Неописуемото пътешествие започва - това е шоуто, което ще разтърси целия свят. Само по Витлеем ТВ - вижте как ще реагира бащата, когато разбере, че в живота на жена му е имало друг. Дали това ще е краят на семейството? Какво предстои? За всички зрители ще има и специална томбола - първите пет познали какъв е полът на бебето, ще получат специална вечеря за двама в кръчмата "Кана галилейска", а един-единствен късметлия ще получи уникалния шанс да се включи в пътешествието на влъхвите и да се снима с мис "Назарет"!" :))))

------------------------------------------------------

Последно - Джим Кери ли вече ще е големият шеф в България? :))))))))))))

------------------------------------------------------

Радан Кънев бил недоволен от ГЕРБ, плаши с коалиционна криза покрай въпроса за пенсиите...Това е все едно чалга-певица да плаши Пайнера, че ще си махне силикона, който той е платил :)))) Кефи ме този парламент, честно. Това е първият парламент в който всички, които се наредиха на количката на властта пикаят кръв :)))

----------------------------------------------------

Фидел Кастро стана първият човек в света победил зрелищно САЩ. Това доказва старата мъдрост, че ако човек живее достатъчно дълго ще може да види как този свят се променя няколко хиляди пъти. А да, ще може да види и как труповете на враговете му се насочват в геополитическия канал. :)))

-----------------------------------------------------

И така - настинката ме приклещи като ГЕРБ парите на здравната каса, впи се в мен като Реформаторски блок във властта, издебна ме като абевеец социалното министерство и сега се треса като правителство на новия Борисов в расистки скандал и се чуда дали топлият чай може да бъде моята Меркел, където да отида да избягам и да се спася :))))

-----------------------------------------------------

Реформаторският блок се интересува много повече от фентъзи отколкото от политика. Най-новият проблем с който се занивамат те е това, че на сградата на бившия партиен дом има остатъци от релефа на стария герб. Очевидно това не само смущава съня на РБ, предизвиква киселини и еректилна дисфункция на сините депутати, но и е проблем номер 1 на отечеството. Психодясното обича да има литературни каузи, за да е сигурно, че винаги ще намери начин комунистите да са виновни за всичко. Аз ви предлагам да бутнем и самата сграда! Откъде-накъде демократичните депутатите ще бъдат принудени да обитават кабинети, строени от комунистите? Кой е позволил това? Казвам ви - няма да се учудя, ако следваща им кауза е да искат на банкнотите от 20 лева да грее ликът на Иван Костов :)))

----------------------------------------------------------

Да слушаш коледни песни на немски е все едно да видиш Ангела Меркел гола - човек иска да избяга не само на съседен континент, но и на съседна планета. Сега, ако тръгна да нахлувам в Полша ще имам сериозно оправдание :)))))

----------------------------------------------------------

Да се знае официално. Вече изпитвам жал и печал към Реформаторския блок. Не стига, че вкараха нацист в кабинета и тук имам предвид именно доктор Москов, не стига, че гласуваха за това мутра да стане шеф на Комисията по култура, ами сега ще участват и в национализация на финанси... Съдбата е кучка и определено има зъб на реформаторите :)))

---------------------------------------------------------

"Бъдещето и свободата не идват по тръби за газ и петрол. Свободата е в енергийната ефективност". Росен Плевнелиев. Хохохохохо! Защо не вземе да дръпне тази проповед на американските си приятели :))) Петролът от Саудитска Арабия ги заробва! Разбра ли, Обама, енергийно неефективен плъх такъв :)))

-------------------------------------------------------

Изобщо, ама изобщо не мога да разбера терзанията на пазарните талибани по отношение на пенсионната система. Виждам, че Петър Ганев говори за "торпилиране", съска по отношение на "синдикалната демокрация" и яростно като член на Ислямска държава тръгва да брани частните пенсионни фондове. А кое точно е новото? Това, че хората ще могат да избират между частните фондове и НОИ? Защо е този гняв? Нали именно това е пазарният механизъм - да имаш правото да избираш. Да не би талибаните от сектата на Айн Ранд обаче да се безпокоят, че повечето българи ще изберат държавата пред частните фондове? Тц, тц, тц, тц, тц, нима имат съмнения в правоверния пазарен дух на народа? :)))))

-----------------------------------------------------

Видният протестър Виктор Стоянов щял да бъде и.д. директор на Софийската филхармония. Разбира се, без конкурс. Конкурсът е комунистическа измишльотина. Ухаааа! Всеки ден, всеки час културата се развива с бързи темпове, крепне, расте и избуява благодарение на мъдрото управление на четворната коалиция :))))

-------------------------------------------------------

Налетях (съвсем случайно) на книгата "Гюлестан"- Градината на розите на Саади. Саади е велик ирански поет и тази му книга е пълен култ. Но в нейните редове, ако човек я чете с окото на виден политически критик, може да се долови, че още тогава този пич е бил дисидент, защото кой, ако не истински дисидент би написал:

Животът драгоценен преминава в грижи:

какво през лятото да ям,

през зимата какво да облека!

О, ненаситно тяло, само с хляб бъди доволно,

наместо в царска служба да превивам аз снага.

И заради това си мисля колко са били хубави времената, когато поетите по дефолт са били опозиция на всяка статукво. Само съвременната епоха създаде феномена грантов писател - тоест творец, който не само е само е заинтересуван от запазването на статуквото, но и бди като ченге нещо да не наруши потока на неговите финанси...

----------------------------------------------------------

В деня на поезията едно протестно стихотворение на Зинаида Гипус. Честно казано аз другата й поезия не я харесвам особено, но това стихотворение е не само легендарно, то е писано все едно за зимните дни на България под мъдрото управление на четворната коалиция:

ВСИЧКО НАОКОЛО

Лепкаво, страшно, окаяно, хилаво,

грозно, жестоко, тъпашко и жилаво,

жалко, безчестно и бавно убиващо,

хлъзгаво, срамно, лукаво, загниващо,

явно-доволно, пошляшко и блудкаво,

клисаво, блатно, смърдящо и туткаво,

смешно, страхливо, застойно, влудяващо,

нито живот, нито смърт заслужаващо,

черно, просташко, загнило, заробено,

сиво понякога, сиво – загробено,

глупаво, злобно, от бога забравено,

смъртно-инертно, от леност задавено,

жалко-нищожно, мъртвешко и срамещо,

непоносимо е – мамещо, мамещо!

А жалби и сълзи – нима са заслуга?

Но знаем: ще има и друго, и друго!

---------------------------------------------------

И така и аз се изкуших и си купих книгата "Пътепис" от Евлия Челеби. Челеби е легендарен пътешественик от времето на Османската империя и обикаля почти цяла Европа, а стига и Русия. Тоест неспокоен дух, с очевидна графоманска закалка, защото пътеписите му се побират в над 10 тома, което е леко успокоително - графоманите са по-вечни и от Лили Иванова. Но си взех книгата, защото наблюденията му на земите български тогава са истински хеви-метъл. Например попадайки в едновремешния град Враца, Челеби с удивление забелязва, че жените там командорят мъжете, пият люта ракия и често се карат една с друга. Не съм наясно защо толкова го е впечатлил детайла с пиенето на ракия и караниците, но е съвсем очевидно, че корените на феминизма трябва да се търсят именно в това отношение на българките към ежедневния живот в Османската империя. Като прочетох за врачанките-скандалджийки и ракиджийки аз дори се зачудих дали пък Юлияна Плевнелиева няма нещо като врачански корен - че този, дето е окупирал "Дондуков" 2 би изглежда стресиран като врачански мъж от времената на Евлия Челеби :)))

---------------------------------------------------------

Бойко Борисов едно към едно: "В същото време предлагам вицепремиерът Дончев още днес писмено да изпрати на комисар Шефчович предложение от България, съобразено с всички евроатлантически ценности...". В началото си помислих, че съм изхалюцинирал това изречение, но няколко пъти го четох в стенограмата, то си остана същата. Имаме уникален случай - България съобразява свое предложение не спрямо своите интереси, а спрямо "евроатлантическите ценности". Величествено нещо. Това е огромна еволюционна крачка. Останалите презрени нации ги интересуват някакви преходни неща - интереси, печалба, визия за бъдещето, ние обаче сме непреходни - евроатлантически ценности до дупка и нека "Планета" да не спира. няма да се учудя, ако скоро Кондьо създаде песен: "Аз съм евроатлантик, газ ми не трябва, защото съм пич..." :))))

----------------------------------------------

Красиво: вчера кандидатът за шеф на ВКС Лозан Панов бе бутнат на пешеходна пътека от автомобил и то доста сериозно, защото той получава комоцио. МВР твърди, че няма данни инцидентът да е умишлен. Днес, оказва се, Панов вече е подал молба, че не иска да участва в процедурата по избор на шеф...Величествено. А е едва месец откакто ни управлява мъдрата, справедлива, умна, красива и великолепна четворна коалиция.

-------------------------------------------------------

Австрия, Белгия, Кипър, Чехия, Дания, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швеция...Знаете ли в какъв списък влизат тези страни? В един изключително позорен. Това е списъкът на страните-членки на ЕС, въпреки, че някои от тях не са били още членки по времето, когато стават действията, които са помагали по един или друг начин на ЦРУ при изтезания. И това са официални американски данни. Ето защо аз имам проблем с понятието "евроатлантически ценности", понеже като гледам май ще трябва да наредим изтезанията на затворници сред тях. При това изтезания, които са изключително брутални, но в крайна сметка безсмислени, защото ефектът от тях е бил нулев. Нали западният свят трябваше да е морален факел, който да осветява пътя на нищите народи към земите на светлината? Как се стигна не само до тези изтезания, но и до съучастието на толкова много европейски правителства в тях? Когато страните от ЕС се правят на морален ментор от тях се очаква безукорно поведение. Дали то е такова? Дали изтезанието на хора се вписва в някакъв ценностен кръг? И дали това съучастие ще стане тема на дебати в Европарламента? Дали някой ще понесе отговорност? Въпроси, въпроси...

-----------------------------------------------------------

Не, не, не мога просто. Чета в "Дневник" речта на стария легионер и фашист в червата Дянко Марков, озаглавена "Устояхме, защото бяхме добри хора". Ето това разваля имиджа на истеричния съвременен антикомунист, обикновено дете на кадри от най-висшата номенклатура. В името на новата ти легитимност да вадиш от миналото злобните птеродактили на българския терор и да ги представяш за светци - о, боже, тогава давайте колективно всички да извършим ритаулно самоубийство. "Тържеството на добрия човек е единствената възможност да се противодейства срещу тържеството на злото", казва в словото си на някаква дискусия в Европарламента Марков. Йес, очевидно от добрия човек се изисква съвестно да преследва и рита евреи, да приема антиеврейско законодателство, да се кичи с пречупени кръстове и да вика "Хайл Хитлер" като твърди, че това е белег за елегантен патриотизъм. Само да ви припомня - като депутат от СДС през 2000 година Марков се увековечи с великата си мисъл: "Депортация на враждебно население (евреите) по време на война не е престъпление". Ето как действат добрите хора, не си играят на дребно. Сега не се учудвам, че ПФ предложиха откровен нацист за заместник-министър. Той идеално се вписва в канона на добрите хора....

----------------------------------------------------------

Волгин е велик. Пред всички либертарианци каза, че май е време поне да опитаме да вземем собствеността на олигарсите, защото "това са нашите пари". "Не са ваши, не са...", изнерви се Сашо Дончев, който също е на дебата. "Е, добре, на всички други ще вземем, вашите може и да ги оставим", затапи го Волгин. Велиииик.

----------------------------------------------------------

Като слушам Петър Ганев разбирам какъв е основния проблем на пазарния талибан. Той е готов да изкара дори десните крайно леви, само и само да не признае, че е сбъркал. Либертарианец - това звучи сляпо :))))

---------------------------------------------------------

Отдавна размишлявам за нещо за което никой не говори. Не съм забелязал в дебатите на някоя друга страна в ЕС темата за еврофондовете да стои като някаква свръхстратегическа цел, превърнати в нещо като Аркадия, където цяла вечност ще бъдем финансирани доволно. Фактът, че на седмата година от членството си в ЕС България е суперзависима от еврофондовете, издава изключително значим национален провал. Само с парите от ЕС ли може да се осъществяват проекти? Само с парите от ЕС ли може да се строи? И сега ми казват, че вместо "Южен поток" сме били спечелили доверие и еврофондове...Аз не съм видял животът на някой българин да се е подобрил от това. Вероятно еврофондовете са спасителната доза лекарство, което ни дели от окончателно пропадане в пропастта и все пак е тъпо - тази свръхзависимост от фондовете всъщност е дефект и според мен това е голям дефект.

--------------------------------------------------------------

Днес е ден на цитатите: "България не получи газ, но спечели доверие". Иван Кръстев за спирането на "Южен поток". Моля, сипете ми половин порция доверие за вечеря, че нещо поогладнях. Понеже ние имаме толкова много доверие, ама толкова много, че направо се давим в него и не знаем какво да го правим, направо да построим един газопровод за доверие и да изнасяме от тази безценна стока за други страни, не така богати с доверие като нас...:)))

---------------------------------------------------------------

"Ако имахте ръст навсякъде в страната, колкото в Хасково, щяхте да имате 3 милиона гласа". Лютви Местан към Радан Кънев. Боли ли, болииии...:)))))

-------------------------------------------------------------

Като гледам какво става тази година Пешо Менгелето май ще е ръководител на Луковмарш! Проблемът е, че кварталните организации на ДСБ тепърва ще трябва да тренират да викат "Хайл" :))))

------------------------------------------------------------

Изявленията на министъра на здравеопазването доктор Менгеле, че социалното неравенство не поражда изключителни права за някого, не ме оставя на мира. За първи път имаме кристално ясна философия пред себе си за това, че здравето е продукт и то за социално равните, тоест за богатите, а останалите трябва да са радостни, че изобщо Адолф Айхман се е сетил да говори за тях. И си спомних за едно влудяващо тъжно стихотворение на Анастас Стоянов, толкова трогателно, истинско и раздиращо, което ни напомня за онези щастливи времена, когато днешните идеи на Москов са били прилагани в здравеопазването

СЕСТРИЧКА

Недей ме пита имам ли сестричка

и днес къде е и каква била.

Сестричката ми бе като звездичка…

Но малката звезда се разболя.

Умираше, отиваше си вече

- а беше рано, беше призори, -

умираше, а татко тихо рече,

че е далеч града

и нямаме пари.

Бе малка – люлката й бе голяма, -

не бе видяла селската река.

Тя знаеше да казва само “мама”,

на всяко нещо викаше така.

Със тая дума тя зовеше всички –

и мен, и баба – всичко на света.

Преди да склопи сините очички,

тя назова така дори смъртта:

протягаше ръчичката си слаба,

разстлала мокра от потта коса –

и тръгна след смъртта, като че с баба

бе тръгнала за гъби във леса…

Тя имаше очички сини-сини.

О, как ли би раздиплила коса

сега, след седемнадесет години,

да тръгнеше за гъби във леса…

Недей ме пита имам ли сестричка. –

Една сълза на миглите гори,

че щях да имам, както имат всички,

но бе далеч града

и нямахме пари.

------------------------------------------------

Пешо Еболата вече стана Пешо Менгелето....:))))))

---------------------------------------------------------------

Слушам какви ги е къдрил Петър Москов сутринта и неволно се чудя да не би Лени Рифенщал да е възкръснала и да снима "Триумф на волята 2". Опасявам се, че с фраза като: "Социалното неравенство не поражда изключителни права за някого" след циганите абсолютно всички бедни ще бъдат лишени от докторска помощ. Тия бедни лузъри бе, няма ли най-накрая да измират. Целият преход беше посветен на тяхното изтребване, а тия още имат нахалството да мърдат и да смущават величествените арийски видения на доктор Москов, пардон, Менгеле...:))))

------------------------------------------------------------------

Дясната политология трябва да се патентова. Тя е незаменим национален ресурс и можем да си осигурим странично финансира като я продаваме в случаите в които някоя световна телевизия изпита нужда от шоул ала мистър Бийн. Чета анализ за "Южен поток" на гуруто на РБ Даниел Смилов и удивено възклицавам като при сблъсък с извънземен разум. Един от любимите ми аргументи срещу ЮП е това, че от еврофондовете сме получавали повече пари. Yep! Все едно някой е казал, че в момента в който газът потече ние ще се откажем от еврофондовете. И защо въобще сравняваш несравними неща. Това е все едно да се откажем да търгуваме с Румъния, защото от търговията с Гърция така или иначе изкарваме повече пари. Но най-доброто предстои. Изведнъж се сблъсквам с любимия ми аргумент, който може да наречем "невероятна вяра в светлото бъдеще": "Да не говорим пък какво би станало, ако САЩ и други държави са наистина способни да започнат да внасят в Европа по-евтин газ, ако ние разработим собствените си находища, ако се развият технологиите и цената на зелената енергия спадне драматично и т.н...". Ако САЩ почнат да внасят, ако се развият технологиите, ако цената на зелената енергия спадне, ако Барак Обама внезапно стане бяла жена...Това е все едно да кажеш, че няма нужда да си произвеждаш храна, защото, ако се развият технологиите за междупланетен полет, ще можем да ходим да си я купим от някой мол на Марс...Страхотна аргументация. Дясната фантастика се развива яко :))

-----------------------------------------------------

СДС днес ще чества 25 години. Всичките му трима членове ще поднесат венци на паметника на Стамболийски, за да си припомнят зверските убийства на комунистите :))))

---------------------------------------------------

Правя инициатива "Бирената къща" и настоявам "Америка за България" или поне "Монголия за България" да ми осигурят финансиране с цел развитие на високата култура и хигиенични демократични навици при пиенето на бира, както и за цял цикъл от лекциии: "Кви тъпаци бяха комунягите - пиеха бирата само с руски мезета и не спазваха евроатлантическите ценности при уригване" :))))) Ако незабавно не ми дадете грант, свиквам протест, така да знаете...:))

---------------------------------------------

Хахахаха, гениален виц:

Видяло кучето новогодишната елха и казало:

- Най-после да пуснат светлината в тоалетната :)))))))

Използвайки заглавието на една перфектна статия посветена на лидера на ДСБ ще кажа, че Радан Кънев това катарзисите вече ги няма за нищо. Онзи ден същата одиозна фигура твърдеше, че е редно Слави Бинев да получи шанс, а днес вече върви по телевизиите и като гледачка обяснява как го боли и чувствителността на творците била - о, йе - негова чувствителност. Братче, ти тая чувствителност за два дни ли я придоби? Кога точно си чувствителен - когато гласува за Слави Бинев или сега, когато трябва да се мазниш на електората? "Не можем просто да си посипем главата с пепел", казва още Кънев в мига в който се опитва да си посипе главата с пепел и да се измъкне на пръсти като джепчия от трамвай 22. Толкова болка, толкова страдание, толкова катарзис. Май официалният химн на ДСБ вече ще стане онази песен в която се пееше - "Хайде, нарани ме, нека ме боли..." :))))))

---------------------------------------------------------------

Вежди Рашидов подкрепял протеста на интелектуалците срещу Слави Бинев. Хахахахаа, ритам с крака от смях, бе! Културата май ще се раздели на водкаджии срещу пиещи уиски :))))

--------------------------------------------------------

В случая с "Южен поток" Европейската комисия на практика показа, че имаме съюз не на две, а направо на три скорости и, че към някои страни в него отношението е към бананови републики. ЕК направи и невъзможното да принуди България да прехвърли върху нея воденето на преговори, а вчера някаква си говорителка обяви, че те, разбираш ли, не били страна по тези преговори...Така ли? Така ли, мамини сладки? Проявата на такъв чудовищен двоен стандарт и то в рамките на ЕС е грандиозна тема, която трябва да бъде огледана от всички страни. Значи, когато горещият картоф стане наистина горещ всеки трябва да се спасява самичък, а? Подобно отношение ражда евроскептицизма. И докато го има, ЕС няма да бъде наистина стабилен и еднороден съюз. Ами това имах да казвам.

-------------------------------------------------------

Цецо Фиков много правилно напомни нещо. Утре е светъл ден за демокрацията. Утре мъките на ДСБ свършват. Най-накрая ще могат да си изтеглят парите от КТБ :)))

-------------------------------------------------------

Петминутка за икономика с Росен Плевнелиев

Уважаеми сънародници, в минутите в които жена ми излезе за шопинг и няма кой да ме контролира дали разбърквам супата на всеки две минути, ще ви ограмотя защо спирането на "Южен поток" е полезно за България и как героичната битка на нашата дипломация срещу националните ни интереси всъщност ще ви излезе евтино. Още от зимният митинг на 10 ноември на който бях с лозунги от тапети знам, че студът е полезен, защото охлажда бирата. И сега - след като няма да има газ, това означава, че дори и на стайна температура бирата ще ви е студена. Значи няма да има нужда да ползвате хладилниците и това презряно руско електричество. Няма "Южен поток", но има студена бира и ниски сметки за ток. Аз съм Росен Плевнелиев. С мен всеки печели. Сега отивам да разбъркам супата, че, ако я загоря, ще ме карат като наказание да изчистя и цялата къща...:))))