БДЖ - българското "Шарли Ебдо"

Само няколко дни след нападението над редакцията на "Шарли Ебдо", в България бе извършен атентат със също толкова голяма сила и злост - започнатото окончателно убийство на БДЖ. Да, то стана като в романа на Маркес "Хроника на една предизвестена смърт" - всички знаеха, че ехидните убийци се готвят да извършат подлото си дело, всички знаеха, че те са в състояние да го направят, всички знаеха за техните планове, но никой не успя да предотврати този нагъл тероризъм, който за пореден път ни показва, че в България това, което минава за държава отдавна е отвлечено, заразено и служи единствено и само на корпоративни интереси.

БДЖ е най-мрачният символ за провала на прехода. Едно държавно предприятие, което не само можеше да си стъпи на краката, но и отдавна да е напред в бъдещето с години бе задушавано, притискано, убивано садистично бавно, за да могат превозваческите фирми да трупат огромни кинти и да финансират партийните каси. На всичкото отгоре във филма се намесват и агентите на чуждо влияние - маниакалните десни фундаменталисти, които вместо да опишат истината, че БДЖ е символ на мъчително убийство, написаха десетки статии за това как железниците трябва да си отидат, а най-апетитните части от нея приватизирани. Тук имаме направо наличие на икономическа конспирация, символ за това как държавата попаднала в нечисти ръце започва да работи срещу интересите на хората, срещу онези, които обикновени хора, които не застават в кресливи пози и сълзливи медийни изяви. Всяка една закрита линия всъщност е социална бомба, защото какво трябва да правят хората от местата, които остават без влакове - да се научат да летят ли? И не се хващайте на изпечената лъжа, че хората имат алтернатива. Алтернативата е с пъти по-скъпа. Ето как четворната коалиция започва постепенно да превръща обикновените хора в крепостни селяни. Икономическата логика не може да стои над социалната в една държава, която претендира да бъде част от развития свят. Това, че някои искат да приличаме на джунгла е техен проблем. Но ние не сме длъжни да търпим този тероризъм и да гледаме как пред очите ни убиват един от символите на това, че България има някаква остатъчна държавност.

Влаковете са един от символите на онзи възход на страната ни, който остана толкова назад в миналото, заличен от картините на всекидневната мизерия и отчаяние. Не е само дядо Йоцо, който през строежа на железницата със слепите си очи започва да разбира, че България става друга, някаква мощна модерна държава. Никола Вапцаров има едно стихотворение "Влак", което е да деца, но в него е описано безкрайното очарование на поета от мощта на железниците, от скритата в тях сила. Нещо повече - Вапцаров се прекланя пред всички хора, които с труда си поддържат влаковета. За него те са носителите на истинския ред във вселената, а не измислената политическа власт.

Браво бодри кантонери!

Със сигналните фенери

в дъжд и вятър, пек и студ

вие с непосилен труд

бдите, пазите редът.

Посегателството срещу БДЖ не е обикновена кражба, а тероризъм. То за пореден път ни изправя срещу горчивата истина, че имаме срещу себе си една фалшива, една псевдодържава, която не иска да оздрави железниците и да им осигури перспективно бъдеще, защото най-вероятното зад това убийство стои очеваден корпоративен и озъбен интерес. А някой задава ли си въпроса - какво ще прави България със своите железничари? На боклука ли да отиват тези хора? Какво да правят завършилите транспортните училища - виновни ли са, че живеят по времето на този безкраен икономически терор, който се опитва едно от малките неща, които ни свързват с онази България, отърсила се от турското робство. Нима някой с истинско сърце може да си позволи да унищожи труда на толкова много хора, дали силите си и мечтите си да опасат страната ни с релси и тя да не тъне в средновековно състояние.

Но има искра на надежда - много хора от цялата страна започнаха подписки. Кметове, без значение на партиен цвят, започнаха да протестират срещу това нагло и лицемерно насилие. Най-накрая обикновените хора започнаха да разбират, че псевдодържавата всъщност е като радикален фундаменталист, който е взел заложници. Тия пичове ще вземат 8 милиарда заем, а не искат да отделят 40 милиона за БДЖ. На тях не им пука. Повечето от тях вероятно не са се качвали на влак от десетки години, но ние обикновените хора, които не сме се отказали от БДЖ можем да бъде силата, която ще спре това безумие. БДЖ трябва да оцелее. България може без ГЕРБ, без БДЖ-не. 

Вън терористите от властта!