Провалът на
традиционните партии в Гърция и новият възход на "Сириза" там като
лакмус показа колко много от нещата, които си мислим, че знаем за западния
свят, съвсем не са толкова парфюмирани, розови и ценни, колкото ни ги
представят. От няколко седмици насам любимото занимание на западната
журналистика например е да изхвърля на боклука всички принципи за доброто
репортерство и да всява апокалиптични очаквания в цяла Европа, ако Алексис
Ципрас вземе, че стане премиер на Гърция. Знайни и незнайни анализатори като
праисторически чудовища почнаха да се упражняват и да рисуват катастрофични
сценарии. "Сириза" щяла да изведе Гърция от еврозоната, крайната
левицата щяла да създаде абсолютен хаос в Атина, мрачно бъдеще чакало
обикновените гърци. Нещо повече - управляващите десничари от "Нова
демокрация" се впиха като вампир в западните измислици и започнаха да
подгряват допълнителното напрежението. Представителите на тази партия почнаха
да дават дълги интервюта на толкова безпристрастните западни журналисти в които
повтаряха като роботи опорните точки, спуснати им ясно откъде.
Интересно как
са получава така? Нали демокрацията беше върховна ценност, а думата на суверена
непоколебим закон? Суверенът в Гърция очевидно се нагледа на политически и
икономически експерименти, на лакейски елити и чака някаква радикална промяна
за собствения си живот. Гърция е общество, което вече е изтощено от това да
бъде жертвен агнец на ЕС и точно заради това масовото хората там поставят под
въпрос политическото статукво в ЕС. И какво се оказа - в такава ситуация
изведнъж всички захвърлиха европейските ценности, сметоха обективността и
толерантността под килима и представителите на ЕК се превърнаха във фабрика за
дезинформация и откровено политическо интригантство.
Самите
представители на "Сириза" многократно опровергаваха част от лъжите по
техен адрес, но кой да ги чуе в тази какафония от злост, ярост и измами.
Интересно обаче - колкото повече европейският елит на статуквото говори срещу
"Сириза", толкова повече вдигат рейтинга на Ципрас и на неговите
хора. Защото "Сириза" съвсем не е някаква буйстваща радикална левица
- това е просто един драматичен опит левицата да бъде върната към нейните
истински социални корени. Това е триумф на истинската над хайверената левица,
завръщането на онези социални идеи, които доведоха до просперитета на Европа,
завръщането на политиците, които говорят с гласа на хората, а не с истеричните
писъци на банките.
С какво
"Сириза" представлява такава заплаха за ЕС? Много е просто. В целият
Европейски съюз социалното недоволство започва да клокочи като лава, която
всеки момент ще изскочи от кратера на вулкан. Единият отговор на това
недоволство е тъп и посредствен - националистическият отговор, защото той е
само маскиране на проблемите, опит за отклоняване на истинската промяна.
Другият отговор е радикална промяна на статуквото, яростно опълчване на
международните капитали, край на идеята, че ЕС е само съюз на банки, а не съюз
на хора. "Сириза" е симптом за това, което чака много други общества
в ЕС, защото от 2008 година тече една огромна подмяна, която обаче само замаскира
проблема, а не го решава. Вече никой не говори за причините за огромната криза,
която и днес изсмуква силите на стария континент. Всички идеи за спирането на
ужасяващия инструментариум на дивашкия капитализъм бяха избутани встрани.
Опитът неолибералното статукво да остане непроменено доведе до днешната
кризисна ситуация в ЕС. А това плюс разклащането на еднополюсния свят доведе до
наистина вакуум в ЕС, защото той няма как да кара по старите правила. А старите
правила го тикат единствено към това той да стане придадатък на американските
пазари и завинаги да изгуби собствена историческа роля.
"Сириза"
е не само надежда за гърците, но и страх на европейските елити, че всички скоро
ще разберат техните шашми и ще поискат социална справедливост. Заради това
очаквам в гръцките избори сериозна намеса на европейски мозъчни тръстове. Много
банкери, богаташи и други любимци на статуквото ще направят и невъзможното да
спрат хода на промяната в ЕС. И това е причината върху "Сириза" да се
изсипва цялата отрова на виновното минало.
Най-отвратителното
е, че българските медии също се опитват да подражават на западните в тази
реторика срещу Ципрас, без да осъзнават, че това е бумеранг, който рано или
късно ще стигне до България. Вярно е, тук на власт се появи четворна коалиция
без грам социална чувствителност, до управленските висоти се добраха хора,
които са в състояние да обясняват с години, че България живее най-добре в
сравнение с когато й да е в нейната история, но точно този наратив на лъжата е
вечният мотор за политически колизии. И заради това моделът "Сириза"
много често се гледа с надежда от обикновените българи, защото това е вечната
надежда на унизения, че дори и малките народи могат да имат собствена
историческа роля в този полудял свят. И лъжата рано или късно трябва да спре.
Това е надеждата за новата 2015 година. Гневните обикновени хора ще имат своя
шанс да променят спареното статукво на този свят. Вероятно заради това елитите
представят "Сириза" като чудовище.
За тях е чудовищно да се разделят
с милиончетата си.
No comments:
Post a Comment