Пътуване из земите на ДПС

1. Кърджали

Средностатистическия зрител на тв-кошмара наричащ се "СКАТ" има особено усещане за Кърджали. Предаване след предаване там обясняват, че този красив български град, тази перла в Родопите вече е турцизирана, българите са подложени на гонения, геноцид и други, ДПС прави какво си иска, местните партийни гаулайтери изнасилват млади българки направо на площада, кметът толерира само турските фирми, а никой българин не смее дори да си покаже носа след 20.30 часа да не бъде заметен от пияните дружини на ДПС.

Въоръжен с тези познания, никак не ми бе лесно да стъпя в Кърджали. Очаквах още като сляза от колата, партийна ядка на ДПС, облечена с фесове и въоръжена с ятагани, да пролее невинната ми християнска кръв по асфалта на гладката улица. По някакъв странен начин очаквах всички туркини да се с фереджета, гледани гадно и проклето от техните съпрузи.

Добре де, признавам си, не съм очаквал това. Щях да го правя, ако бях зрител на СКАТ. Смятам обаче, че дори и зрителят на СКАТ в един момент щеше да загрее, че има нещо много нередно, много тъпо в пробутваната му картина за Кърджали. Кърджали се оказа един неземен (поднебесен) град, който е прелестно красив, а жените там са... ах, думите не достигат на поета да изкаже душата си от възторг.

Постепенно красивата истина се сблъсква с уродливото лице на нахалната националистическа лъжа. Кърджали е вълшебно място, сигурно заради ветровете, които си играят в него. И хората са по-различни. Очаквах да видя угнетени роби, а видях щастливи и усмихнати мъже и жени. Навлизането в Кърджали е като откровение за човека, който не го е познавал преди. В историческия музей - интересна сграда, продават малки керамични канички. Поверието е, че те служат за събиране на сълзи. Очевидно вършат работа, защото Кърджали не е град за плачене, а за смях и щастие. Това е единственото и най-доброто рекламно изречение, което мога да кажа за някой град.

После в един ресторант на пух и прах отиде и идеята за консервативния характер на местните. Един от тях влезе в ресторанта с две жени - млада и по-възрастна, в интерес на историческата истина - по-възрастната беше по-хубава. Не знам какви му бяха. При всички случаи по-младата не му беше дъщеря. Цялата вечер този щастлив човек прекара на масата докато гледаше как двете жени танцуват. Те танцуваха прекрасно. Всъщност в ресторанта танцуваха само жени. Авторът на тези редове не успя да стане да танцува, защото бе опиянен от радостите житейски, но тогава разбра класическата историческа истина, която е спасила не едно и две общества по света. Само щастливите хора трябва да пишат историята. Както и - никога не вярвайте на това, което ви говорят ксенофобите. Както винаги - те нищо, ама нищо не са разбрали.


2. Младежкият ДПС елит

Българската фобия към ДПС е свързана по особен начин и с карикатурните представи, които имаме за турците у нас. Нищо не може да бъде по-далече от истината. ДПС сигурно могат да бъдат обвинени в много неща по земята. За едно нещо обаче аз лично шапка им свалям. Те са единствената партия, която е разбрала една простичко като целия свят правило - бъдещето е в младите. Цялата партия и целенасочено лидерът Ахмед Доган инвестират в младото поколение. Докато с типичната жълтопавирана снобщина едно поколение националисти, представя българските турци като изостанали, неграмотни и стресирани хора, всъщност ДПС се грижи нейните младежи да не са такива. Бях на един семинар в Македония с лидерът на младежкото ДПС Корман Исмаилов. Той е един доволен лидер - защото неговите кадри получават възможност за развитие, ходят на обучение в чужбина, знаят да пишат европейски проекти. Заради това когато ми кажат, че България се турцизира, аз дори не мога да видя нищо страшно във факта. Нека тези, които пищят да видят пътищата в Кърджалийско. Ако това е турцизация, трябва да си избродираме дори думата на герба.
Опознаването на ДПС е особен вид пътешествие, което май всеки не може да направи.


3. Ахмед Доган

Доган наистина е като отделно пътешествие. Чуйте една мисъл - "Политиците са длъжни да подобряват живота на избирателите, като е необходимо взаимно доверие. Доверието е преддверие на вярата." Това е казано от Ахмед Доган. Иска ми се българските политици по-често да говорят така.
Доган е политик, може би един от малкото, който няма как да се срамува от своята биография. Десните лидери, които го изкараха "проклятие за България" всъщност не могат да му стъпят на малкия пръст. Когато те са сънували партийна кариера в удобните си легла, той е лежал в затвора като един от малкото съвсем реални дисиденти срещу режима. Смятам, че трудно можем да разберем Доган, ако не минем през този факт. Той е политик с корени, а не преходно явление от пейзажа. Това за пейзажа ме наведе и на друга мисъл - във филма "Ронин" един от главните герои споделя следната мисъл - "Хората биват три вида - част от проблема, част от разрешението и част от пейзажа". Знам, че сега ще вдигна много пушилка - но историята на Доган е историята на човек, който винаги е бил част от решението. Единственото на което се надявам е, че той ще намери сили да се оттегли преди да се превърне в проблем. Направи ли го навреме - партията му ще има бъдеще. Ако се забави - вече ще стане интересно...