Корупция за политическа употреба

С интересна парламентарна акция се проявиха вчера депутатите от Демократи за силна България. Те стартираха деня си с искане европейските институции да предприемат действия за неутрализиране на политическата корупция. Партията на Костов предложи на парламента да обяви политическата корупция за заплаха за националната сигурност на България, тъй като й нанася големи вреди.
Едва ли има нормален българин, който да не чуе една такава идея с одобрение. Обаче отдавна е време за политическа хигиена у нас. Знам, че тя не се цени много, но елементарният морал изисква в политиката да има някаква поне минимална адекватност между приказки, действия и история. В този смисъл точно сега е необходимото време и място да си припомним какво точно е политическа корупция, кой зададе този модел в България и какъв беше резултатът от това. Знам, че днес цялата опозиция има един любим аргумент - не се връщайте в историята, дайте да видим какво ще правим занапред. Но е от изключителна важност да си припомняме откъде всъщност тръгваме.

Какво е това животно?

Какво означава политическа корупция. Казано с елементарни думи, това е корупция, която е протежирана от политическата власт и насърчавана от нея. Нещата обаче са много по-сложни. В политологическата литература са изписани тонове мастило по тази тема при това без повечето автори дори да са съгласни един с друг. Някои дори твърдят, че корупцията е неизменна черта на политиката. Американския автор Питър де Лиън в своята статия "Какво е политическата корупция" цитира много ефектно определение за политиката, дадено от неговия сънародник Харолд Ласуел - "политиката е изкуството на това кой какво, кога и как получава".
Друг американски сатирик Амброуз Биърс също се е изказвал по въпросите на политиката и корупцията. Негов безсмъртен афоризъм: "съюз в политиката е обединение на двама крадци, които така дълбоко са бръкнали взаимно в джобовете си, че не могат поотделно да грабят трети". Ако преровите литературата ще установите, че американците са много фини наблюдатели на това явление.
Факт е обаче и друго. Корупцията освен за шега, става причина и за повечето проблеми, които България има днес. Корупцията означава неясни правила, нечисти интереси, затруднено взимане на решения и всичко това въздигнато в ранг на правило. Но понеже в България трайно сме свикнали да забравяме какво беше положението преди, нека само да припомни.

Синята мъгла на подкупите

Истината е, че същинският модел на политическа корупция за първи път бе създаден от управлението на Иван Костов. Нека от ДСБ да не зареждат автоматите при това обвинение, а да седнат и да помислят.
Вероятно Костов и неговият кръг са имали поне първоначално солидни основания да засилят изпълнителната власт. Все пак те дойдоха в управлението в епохата на мутрите, скъпите джипове, паркирани където си искат, беззаконията и вакханалията на престъпността. В този смисъл ефективното противодействие на тази свободия би била една засилена държава, която започва силен контрол върху бизнеса, за да не допусне престъпните схемички и измами да се превръщат в ежедневие.
Костов обаче вместо да пусне чиновниците да се оправят, а това е моделът на ЕС, пусна в тази задача партийните си кадри. Това винаги и във всяко общество е великата заблуда на лидерите. Че партийните им приближени са най-доброто решение на всяка ситуация.
СДС в онези свои славни години се срути заради подобно разбиране. Защото вместо да погнат мутрите, партийните гаулайтери насочиха вниманието си към дребния и среден бизнес. Публична тайна е, че сините партийци дотолкова се увлякоха в своето желание да се обогатят на секундата, че някъде около 2000 години в България почти не бе останал дребен и среден бизнес. И до днес в страната има хора, които са готови да разкажат дълги истории за това как бизнесът им буквално е бил изсмукан от ненаситната жажда на седесарите за подкупи.
Управлението на СДС е знаково за развитието на политическата корупция у нас. Тук дори не става дума за грамадните корупционни скандали около "Балкан" и други подобни компании. Става въпрос за един принцип на управление, който временно даде стабилност, но после като бумеранг посече главите на своите създатели.
Корупцията в СДС стана партийна драма, защото обезсмисли каквато й да е политика от тяхна страна. Именно корупцията доведе до многобройните разцепления в десницата, които днес предопределиха тъжната й съдба.

Има ли изход?

Нека да не слагаме розовите очила и да не крием картината за положението днес. България продължава да има проблем с корупцията и за този факт, дори не е необходимо да ни пишат остър доклад от Европейската комисия. Всеки българин може да разкаже поразителна история за това явление и тази история почти неизменно ще се окаже истинска. С друго не съм съгласен - че корупцията е политическа. Това не е само битка на думи и фрази. Разликата е много същностна. Защото при всичките си дефекти това управление е първото, което обърна внимание на начините за справяне с корупцията. И понеже универсални рецепти за справяне няма, то се пробват различни модели, та дано някой да проработи. Но, ако е имало съмнения, че борбата с корупцията ще срещне яростна съпротива, то вероятно те вече отдавна са отпаднали. Последната драма около Държавната агенция "Национална сигурност" го доказа. Създадената като орган за борба с корупцията във висшите етажи на властта агенция, изведнъж се оказа много неудобна за част от народните представители.
Битката за справяне с корупцията не се води от толкова отдавна отколкото ни се иска. И сега търпим част от последиците на забавените действия. Борбата с това явление е много по-всеобхватна, отколкото личи на пръв поглед. Защото справянето с корупцията съвсем не означава единствено вкарването на корумпираните в затвора. Дори според мен, това е по-лесната част от операцията. Истинската битка - трудната и голямата - е да се създадат такива правила и прозрачност в политическата и икономическата система, които няма да допуснат епидемично разрастване на корупционните явления. Ето защо ни изглежда понякога, че в тази дейност все едно нищо не се променя. Защото да започнеш битката срещу корупцията късно е все едно да влезеш по средата на уреден мач, в който противниковия отбор вече е намахал 11 гола във вратата ти.

Малко оптимизъм

Нека да се върнем отново към началото на темата. Циничното в акцията на ДСБ е точно липсата дори на елементарен ориентир кои са те в разрастването на корупцията у нас. Това също е час от опита да се размие миналото в някаква универсална политическа вина. Любимият трубадур на десните от първите години на демокрацията обаче отсечено заявяваше в такива случаи: "Да, ама не". Време е десницата един път завинаги да получи своето шумно "да, ама не" специално по темата за корупцията. Спомнете си кои бяха, спомнете си какво направиха, спомнете си какво ви говориха. Те лъжеха през по-голямата част, лъжат и днес, защото предвкусват ново поражение.
И най-накрая тази тема си струва да бъде завършена с един поетичен и красив анекдот, който чух съвсем наскоро. Ако приемем, че анекдотите са някакъв израз на колективната ни памет като общество, той ясно ще покаже какво точно мислят българите за сегашните борци с корупцията. Анекдотът е простичък. Въпрос: Иван Костов, Стефан Софиянски и Александър Божков са в една кола. Кой кара колата?
Отговор: Полицията.

Не пречи да помечтаем малко.