Бездействие

Според английския журналист Джеръми Паксман принципът на старомодния английски консерватизъм можел да бъде изразен с фразата "Няма проблем, който да не може да се реши с активно бездействие". Паксман обаче говори за романтичния ХVIII век, когато времето течеше по-бавно, а Великобритания беше империя, тоест бездействието почти със сигурност е било здравословна политическа тактика.

Днес обаче ситуацията е съвсем друга. Бездействието е политически тероризъм. И българските общини в момента го разбират най-добре. Представителите на местната власт алармираха вчера - 42 общини са със запорирани сметки, а се очаква техният брой да расте лавинообразно. "Запорирани сметки" е бюрократичен термин. На нормален език това означава, че общината не може да плаща за детските градини, за отоплението на училищата, за почистването в един град, за осветлението, за болниците. С други думи - тотален хаос в една малка община и усещане, сравнимо с това, че светът върви към края си.

Всички тези проблеми се дължат на нежеланието на ГЕРБ да реши дори един проблем. Нима е нормално едно правителство да остави общините да гълтат вода и да гледат как страдат гражданите им? Но кабинетът на Борисов прави точно това. Бездейства и разсъждава за магистралите. Общините загиват, болниците фалират, а Дянков като уличен проповедник рекламира пакт за стабилност. Кой ще стабилизира, след като местната власт вече се гърчи от безпаричието... Дори има ново определение за чудо - това, че кметовете издържаха дотук.
А правителството бездейства. Но точно този принцип ще им изиграе лоша шега.

Защото може да се окаже един ден, че магистрали не са нужни. Защо са магистрали, които свързват пусти градове - все едно през тях е минала чума?