Wednesday, March 30, 2011

Некролог за Мишо Бирата


Дали има бог на бирата? Ако той съществува някъде там сред безкрайните полета от хмел или сред сградите на бирените фабрики, които нагло рекламират напитката си, със сигурност е имал хиляди поводи да отмъсти на Михаил Михов, станал медийно популярен като Мишо Бирата. Този бизнесмен не само създаде лошо име на горчивата напитка, той сътвори усещането, че бизнесът с радостта на народа е порочно оплетен с властта подобно на лепкава паяжина.

Не е ясно дали боговете на бирата могат да убиват. Но е факт, че Мишо Бирата почина мистериозно като в криминален роман и то само два месеца и половина след като стана национално известен.


Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак. В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция. Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент...


Това са думите, които обезсмъртиха Бирата. И те не са изречени от кой да е – техен автор е лично премиерът на България Бойко Борисов, човек, който не е известен с изящна словесност, а по-скоро с непукизъм към езика и изказа. Още тогава, когато тези думи се прочуха в национален ефир, много хора заподозряха, че те ща са и думите върху некролога на бирения бос. Защото изведнъж от мътилката на станалите публично достояние СРС-ата изплува потресаващият факт, че главата на изпълнителната власт в страната е лобист номер 1 на Републиката.

Няколко месеца по-късно Михаил Михов бе открит мъртъв в хотелска стая в Правец. Официалната диагноза: масивен инфаркт. Точно, защото официалната диагноза е така невинна, никой в България няма да й повярва.

Цялата мутренска логика на управлението сочи, че Бирата не е умрял от естествена смърт. Дори и да е истина, дори и наказанието да не е от ръка човешка, а от ръката на бога на бирата – пак никой няма да повярва. Ние живеем в свят отровен от полуистини, интриги, хулиганска лексика, герберска наглост и тъмни далавери. В тази атмосфера истината никога не е постижима, нито възможна.


Когато името му нашумя покрай СРС-скандала, Михов веднага побърза да изпълни обществената си роля. Свика пресконференция и опроверга записа. Каза, че никога не е искал услуги.

После Бойко Борисов на правителствено заседание дръпна цяла тирада по случая. Днес, в контекста на това, че Мишо Бирата скоропостижно напусна този свят, е зловещо да препрочетем някои от фразите на премиера тогава. Защото те донякъде могат да дадат интересна интепретация на мистериозната смърт.

През цялото време пред министрите душата на министър-председателя се гърчи от факта, че някой му плете скандали и удрят кабинета му по най-силната част – антикорупционните действия (това, разбира се, трябва да го отнесем към света на халюцинациите - вече е съвсем ясно, че това правителство никога не е се борило с корупцията, то се е борило просто за различна корупция). И тогава в миг на гняв и откровение Борисов извива глас – тъмните сили искат: да ме направят колеблив и не на последно място, да ме подчинят или направят зависим”.

Това не е гласът на чист политик, можем да разчетем в думите гнева на мафиота. Той мрази идеята, че могат да го рекетират. И какво би направил тук един човек, трениран в ковачницата на кървавия преход? Това е само литературно предположение, а не обвинение, но един-единствен човек държи ключа към зависимостта на Борисов. И този човек, за негово огромно съжаление, има уста и език, които биха могли да се развържат преди изборите при подходящи условия и политически климат.

Същият човек, спортист, богат бизнесмен изведнъж умира от масивен инфаркт на 47 години. Коварната здравна система дори не е била в състояние да се намеси. А в литературен контекст – премиерът вече няма смисъл да се гневи душевно, че искали да бъде зависим. Независимостта е дошла чрез един мистериозен сърдечен удар. Съдбата май много обича премиерите....

„Аз съм силен, когато съм уверен”, казва още Борисов пред министрите си в разгара на СРС- скандала. Дали сега би повторил същите думи? Защото вече трябва да е изпълнен с увереност.


Здравното министерство трябва да започне разследване. И то веднага. Да, точно здравното. Нещо предизвиква масивен инфаркт у хората – или пиенето на бира „Леденика” (без лиценз) или разговорите с премиера. Едно от двете предизвиква скоростен край на живота и е медицинска задача да открият кое точно. Ако е бирата – има лесно решение на въпроса, минаваме на друга марка. Обаче, ако са разговорите с министър-председателя – сигурно всеки споменат в скандалните СРС-ата ще приеме темата много вътрешно. Дали младото митничарче с исхемична болест на сърцето, което рита по обед мачле с премиера, не се е препотило три пъти вчера при неочакваната вест за кончината на Мишо Бирата? Аз на негово място бих пролял повече пот от Искра Фидосова като участник в Ню-Йоркския маратон. Сигурно това е страничен ефект от убийствения чар на министър-председателя.


„Така че искам или да сме силни и спокойни, или война като на война. И ние влизаме в окопите” – още един цитат от премиерските излияния. Ех, ако знаехме тогава, че дните на Михаил Михов са преброени – щяхме да тълкуваме думите по съвсем друг начин. Бойко Борисов не е сложен литературен герой. Достатъчно е да отворим тънката книжка за неговото интелектуално развитие, за да направим културната референция към книгата „Кръстникът” (всъщност към филма, едва ли е чел книгата). Там мафиотите при опасност излизат „на дюшеци”, тоест минават в бойни действия. Кой е казал, че окопите не се намират в хотелските стаи на магичния Правец?


Смъртта на Мишо Бирата показва, че ни чака много истерична година. И ме е страх, че от мътилката на това управление ще изплуват още трупове.

Защото премиерът иска да е сигурен, той трябва да е убеден, че никой няма да го подхлъзне по пътя към изборите.

Трябва ли да си припомняме годините в които Борисов беше главен секретар на МВР, а всъщност счетоводител на трупове. Нито едно разкрито знаково убийство, но снимки на местопрестъплението, където падаха всички известни мъртъвци.

Това е България. Не можете да я разберете със сърце, не можете да я схванете с разум, трябва да я мислите като гангстерски роман. И да имате бира в ръката като знак за принадлежност съм сюжета.


На Мишо Бирата вече едва ли му пука за делата земни. Ако на небето има комисия за оценка на живота на всеки – сигурно няма да получи най-отличната характеристика. А на небето – поне така се надяваме – няма на кога да звъннеш да ти извади небесните митничари от големия процес, ще трябва сам да си понесе отговорностите и всичко останало.

Ние обаче сме тук и трябва да живеем при правителство, което управлява като мафиотски клан. Кабинет като Коза ностра. Със спокоен премиер, който дори не пожела да коментира смъртта на този, който обезсмърти завинаги в политическата история на България. Борисов каза само: „Защо ме питате? Аз какво да направя”. Думи на човек, който определено е възвърнал душевното си спокойствие. Нали така?


Когато читателят стигне до края на тирадата на премиера пред министрите в онзи студен януари от зимата на нашите СРС-та, може да се натъкне на едно последно откровение, което идва като кулуминация на страстта в политически смисъл: „ българският народ трябва и този път да си понесе това, което сме си избрали и си избираме за български политици”.

Звучи толкова мъдро сякаш не го е казал Борисов. Може би точно тук бирата му е помогнала да изрази себе си.

И мафиотите имат добри попадения.

Жалко за всички останали.



No comments: