Тракторизъм

България има два основни политически проблема, които можем да изразим с икономически език- тотална инфлация на думите и остър дефицит от свежи идеи.

Тук всеки може да говори каквото си иска, а пък всеки майстор на големите и радикални приказки рано или късно стига до идеята колко са лоши партиите и как трябва да бъдат забранени.

В подобен цирк вчера се вкара кандидат-президентът Алексей Петров. Той се обяви за забрана на партиите и налагане на мораториум върху тяхната дейност. Денят беше 7 септември, в Правец честваха 100 годишнината на Тодор Живков.

Може би съвпадението е съвсем случайно. Но в България винаги се появява по някой кандидат, който се опитва да яхне вълната с крясъци срещу всички партии. Засега това е единственият работещ модел на демокрация, който има в света.

Ако няма партии, какво точно има? Красиво е да кажеш, че вместо партиите всички граждани ще участват във властта, ама болезненият опит показва, че тази идея винаги се проваля. Защото партиите - толкова оплювани, лоши и проклети - са начин политиците да бъдат контролирани.

Идеята за забрана на партиите е много скандална. В европейската история има два такива случая - Мусолини ги забранява, същото правят и от политическия кръг "Звено" след 19 май 1934. Какво? Може би имаме кандидат, който се вижда като нов Кимон Георгиев?

Това е идея за отмяна на демокрацията, независимо от красивата опаковка на думите за гражданите. Какъв кандидат за президент би могъл да си пожелае нещо подобно?

В България често въображението се оказва единствената форма на идеологически живот. Страшно е да си помислиш какво ли още следва. А може би точно този кандидат има отговор на въпроса какво има, ако няма партии.

Има тракторизъм.