От третия
ден на протестите, които сега се отразяват като централна новина във всички
медии, а журналисти трепетно повтарят лозунгите и свободолюбиво громят властта,
очаквам той да формулира някакви свои цели.
Искам да ме
разберете правилно. Това не е един протест, а поне три. Едните като мене
протестираха конкретно срещу Пеевски в прилив на възмущение и след това повече
не виждаха смисъл да стоят на площадите, които възраждаха виковете
"Червени боклуци". Другите стоят там, защото са глобално недоволни и
те вероятно никога няма да формулират друга цел освен оставка на кабинета. Това
не е лоша цел, но съм убеден, че на тези протестиращи и следващия кабинет няма
да им харесва, както и по-следващия. Тези протестиращи са ми леко симпатични,
защото съм склонен да уважавам глобалното недоволство като непоколебима черта
на човешкия характер. И третата част от този протест можем да наречем
окултно-шаманската - това са хората, които участват в протеста като в
колективен вуду-ритуал за възстановяване на старата десница, която
скоропостижно предаде богу дух пред 4-процентовата граница за влизане в
парламента. Бях сигурен, че последната част замисля програма, защото стана
безпощадно ясно, че протестната вълна този път не успя да прелее в страната, а
остана ограничена в София и доста по-частично в Пловдив. Още едно необходимо
обяснения - искам никой да не си мисли, че съм склонен да подценявам протеста.
Точно обратното той постави на дневен ред много теми за мислене и обсъждане и
всяко тяхно неглижиране, скриване или пренебрегване ще е контрапродуктивно и
глупаво.
Мен
патетиката на "красивите, добрите, успелите, уникалните, небесните,
прекрасните, богатите" ме дразни, но това не означава, че те не могат да
поставят ценни искания. Длъжен съм да обясня това преди да продължа с текста
си, защото забелязвам нарастваща степен на нервност сред протестиращите, а
Аллах да бди над душата ми, не искам някой да си мисли, че го гледам под
микроскоп с презрение. Не, слушам и чувам, дори, когато не съм съгласен.
Вчера попаднах на текст наречен "Харта 2013: За разграждане на плутократичния модел на българската държава". От третия ден на протеста
бях сигурен, че нещо такова ще се появи, защото протестът сам по себе си не е
никакво решение, а това, което липсва в обществото са идейни алтернативни,
различни визии, нови идеи и стратегия за за справяне с проблемите.
Изтощителният преход разгради повечето интелектуални основи на обществото,
заради това днес е трудно да гледаме в бъдещето с хоризонт повече от 3 дни.
Изчетох
няколко пъти "Харта 2013" и реших да напиша критичните си бележки по
нея. Смятам, че това не е злостна и злобна критика, а начин да намерим поне
елементарна програма за политически консенсус, който ще е единственият
спасителен път от кризата. Пре 1997, която донякъде, но само донякъде приличаше
на тази, година консенсусът бе наложен от една-единствена политическа сила.
Тогава СДС наложи тезата за "реформаторското мнозинство" и една
декларация за национално съгласие, но понеже това бе силов подход, само година
по-късно "реформаторското мнозинство" се спука като балон, а
националното съгласие бе удавено в безкрайното блато на РМД-приватизациите,
които създадоха мускули на днешната олигархия.
Заради това
днес трябва да анализираме съвестно предложенията, за да знаем и да сме наясно
кои от тях са наистина спасителен изход и кои са капан за площадни наивници.
При това ще се опитам да го направя без да коментирам имената на хората, които
са подписали тази Харта, защото личностите тук нямат значение, дори и част от
тях да са обществено компроментирани. Идейните постулати не могат да бъдат
разглеждани на ниво сапунена опера.
И така -
първо ще формулирам моите съмнения. Изчетох внимателно Хартата, защото първото
място на което я видях беше в сайта на вестник "Капитал". И понеже
този вестник, а и групировката, която го издава се изживяват като революционна
трибуна на бунтът на средната класа, аз реших да чета внимателно и да търся
подводните мини, защото няма начин да няма такива.
Смисълът на
промяната досега винаги се е оказвал в това да се смени едната олигархия с
другата. А когато една олигархия остане вън от достъп до властови инструменти
тя така прелестно и имитативно започна да играе ролята на оскърбена
демократична девица, че човек започва да се чуди дали не гледа риалити-шоу,
което е писано на особен вид екстази.
Анализът на
положението в България не е лош. Съвестно е описан институционалния разпад,
неформалните мрежи, олигархичните зависимости. На мен обаче в анализът ми липсват
няколко много важни неща, които трябва да бъдат развити. На първо място никъде
не срещнах дори едно изречение за това, че основното бедствие от разпада на
държавността и липсата на демокрация е не толкова загубата на свобода, колкото
чудовищната бедност у нас.
Това е
идеологически въпрос. Вероятно авторите на текста си представят политическата
зависимост така - възстановяване на държавността и след това икономическо
оправяне на страната. Това, което пропускат е, че докато две трети от
българския народ тъне в бедност и икономически ужас пред всяка следваща сметка,
тези хора никога няма да могат да бъдат привлечени като активна част в
рестартирането на държавността. А ако държавността у нас бъде правена само от
една трета, тя рано или късно ще се изроди в елитаризъм, който не си дава
сметка върху какви социални мини стои.
Друго
притеснително е абсолютната липса на дефиниция на това какво е
"олигархия". Нека да не се лъжем - единна дефиниция за това няма и не
може да има. Италианската олигархия е различна от българската. И заради това ми
е странно, че в един документ, който е така центриран срещу олигархичния модел
абсолютно отсъства описание на това какво животно е "олигархията".
Описват се отделни нейния проявления като особено се набляга, че тя печели
държавни поръчки, но я няма обрисувана като обществен процес. А това е
необходимо, ако искаме да разпознаваме всяка олигархия, а не само някаква част
от нея, докато другата й част се прави на обществен обвинител.
Проблемът
на България съвсем не е само в разпада на държавните институции, а и в това, че
едрият бизнес е най-мощният генератор на нестабилност. Всяка реформа на
държавността, която не минава през тежка регулация на бизнеса е обречена на
неуспех, защото именно кинтите на едрите бизнесмени са едно от оръжията с които
се нанася системен удар върху институциите. В този смисъл описанието на
олигархията и нейното дефиниране е ключово.
Има и някои
много странни изречения. Моето любимо е това:
"Да
изработят идейни програми и конкретни законодателни предложения за изменение на
изборните правила и правилата за осъществяване на политическа дейност така, че
да бъде гарантирано автентичното политическо представителство на
гражданите".
Това какво
трябва да означава? Да сваляме процента за влизане в парламента до 1-2
процента, за до може най-накрая ДСБ да влезе в него? Кой определя кое е
автентичното политическо представителство? 10 хиляди души в центъра на София
или гласуването в цялата страна?
Аз
разбирам, че снобската десница много иска да е независимо представена в
парламента, макар и обречена да взима между 2 и 4 на сто, обаче в окото на
бурята е добре да видим, че не само БСП влезе във вътрешнопартийна криза, а
десницата като цяло също. Защото автентичната десница днес това е партия ГЕРБ,
а останалото са някакви маргинални останки. Знам, че ГЕРБ дразни среднкласовия
представител на младите, красивите, успелите, интелигентните, уникалните,
чаровните и прелестните, но в България бутиковите партии са любимци на
задкулисната олигархия. В този смисъл е важно не само автентичното политическо
представителство, а законодателство, което да гарантира строгите разделителни
линии между партиите и бизнеса, защото в противен случай не само няма да сменим
модела, а ще си натресем корпоративен авторитаризъм от най-висша степен.
Пак ще
повторя основната си критика. Промяната в България не може да дойде единствено
чрез промяна на политическото статукво. България се нуждае на първо място от
промяна на икономическото статукво, което е основния проблем на страната.
Когато променим икономическите правила, тогава и политиката ще е в състояние да
се върне при интересите на гражданите.
Но, за да
се промени икономически диктат като минимум е необходимо социално съпричастие и
солидарност, а не площадна патетика, която изографисва себе си като
"морална". Моралът е категория, която може да бъде разпозната от
хора, които са материално добре и е празна дума за бедните и отхвърлените,
защото на тях това им звучи като политически цинизъм.
С други
думи - Харта 2013 е един добър, но едностранчив анализ на положението. И ви
гарантирам, че тя няма да може да проработи така, както е замислена, докато
някой не си даде сметка, че демокрацията е съвестно усилие, но за просперираща
държава. А бедността е траен и деградиращ фактор и заради това проблем номер 1
е тя, а всичко останало е вторичен продукт и интелектуална залъгалка.
Не
възприемам себе си като последна инстанция и съм готов да чуя други идеи, но
смятам, че България трябва да изработи своя модел за социална държава, защото
всичко останало е път без изход и карнавална разходка из нищото. Както е път
без изход част от лицата на "моралната" революция да твърдят, че
вдигането на майчинските било прах в очите.
Кажете го
на хората, които живеят с по 300 лева на месец.
No comments:
Post a Comment