Дали не ни готвят пропрезидентска десница?

Като гледам ентусиазма на възкръсналите десни (всеки от вас да вземе да прати по каса с бира на Станишев, че ако не беше неговата чудовищна глупост още щяхте да се чудите дали има живот след политическата смърт) изпитвам известна доза завист, но и известно смущение. Бях убеден, че лозунгите за нова десница рано или късно ще се появят на политическа хоризонт, така че, когато на четвъртия или петия ден се сблъсках с хашгата #НоваДесница бях наясно, че спиритическия сеанс с възкресяването тече с пълна сила.

На ДСБ например им трябваха няколко дни да се съвземат и да видят накъде духат ветровете и после решиха, че времената така поетично приличат на 1997 година, че им е време да подадат глава от пръстта и така институционализираха нов свой лидер - младия Радан Кънев, който, трябва да го призная, е симпатичен млад човек и стига да не беше тази консервативна патетика, която лъха от него, можеше да му посветя някоя и друга похвална дума. Разбира се надъханият костовизъм си остава константно явление. В една група наскоро прочетох мнение на някаква госпожа, която с треперлив глас бе написала, че е горда, че живее в една епоха с най-великия политик на на времето. Иван Костов of course.

Като гледам обаче накъде върви едната част от протеста почвам да се питам дали този път традиционната десница няма да остане съвсем леко излъгана в опитите си да възкръсне по абсолютно стария и банален начин. Защото има  невидими сили (засега няма да ги назоваваме, но по трептенията във въздуха и в определени печатни издания всеки ще се досети кои са), които май се опитват да създадат една съвсем различна десница, която да е ориентирана институционално и да си има един конкретен, съвсем безпартиен духовен водач.

Достатъчно е само човек да отвори някои медии и да види какъв героичен образ се кове в момента на президента Росен Плевнелиев. В един от дните на протест недоволните дори се обърнаха към "Дондуков" 2, за да ръкопляскат на държавния глава. Когато човек чете коментарите в негова подкрепа може дори да пролее някоя и друга сълза - за тази нещастна жертва на черните демони от управлението.

Иронията ми е умишлена. Очевидно е, че освен глобалното недоволството от простотията на управляващите в момента тече и ъндърграунд война между две олигархични групировки за територия на влияние. Заради това в изданията на едната от групировките пък образа на Плевнелиев е съвсем друг - мистър Офшорка, който е свивал кинти на поразия и е правил документални шашми, които да ти отвинтят главата.

Кой е истинският образ на Плевнелиев е много трудно да кажем, защото в епоха с толкова бял шум истината става едно странично, дори незначително понятие, защото е наредена в списъка с приоритетите някъде много назад.

Ако обаче се замислим ще видим, че президентът също има пръст в кризата, която днес разтърсва страната. Първо - скоростта с която пусна промените в закона за ДАНС беше неочаквана. Ако някой се опита да ми каже, че Плевнелиев не е знаел какво пуска това означава, че или президентът е идиот (малко вероятно), или съветниците са му идиоти (с по-голяма степен на вероятност) или, че промените бяха пуснати съвсем умишлено, за да може новото управление да нагази до шия в блатото на собствената си глупост, пренебрежение на хората и шокиращо погазване на това, което се нарича политическо приличие (най-вероятно).

Това обаче едва ли е стъпка единствено и само за провал на кабинета. Това по-скоро е било опит за създаване на ситуация в която много рязко да повишат политическата си активност и да потърсят политически изразител. Това е ситуация като политически бульон - в нея се формират нови неща, нови субекти и очевидно някой някъде е родил идеята за тази нова фризирана, напудрена, пропрезидентска десница, която ще има много малко общо с това, което Костов някога си е представял за десницата изобщо.

Това вероятно е естествен в процес. В ситуация на криза на всички стойности, единствената институция, която е пряко избирана от народа и която остава остров на стабилност е президентството. Плевнелиев май вече чувства досада от това да бъде марионетка на ГЕРБ, а и кръговете, които стоят зад него имат доста по-широки амбиции от това да бъдат подчинени на Бойко Борисов. Един ден можем да разчетем управлението на ГЕРБ като сблъсък на две олигархии, но засега няма да се спираме на тази тема. Едната олигархия емигрира бързо от ГЕРБ, а другата никога не се е чувствала интелектуална част от кръга "Борисов" и сега започва да се еманципира с бързи темпове, които нищо чудно да родят своя политически проект, който да получи небесната институционална благословия от страна на Росен Плевнелиев.

Ситуацията е такава, че всяка партийна дейност би била възприета като някакъв белег за нормализация и не бих се учудил, ако един ден се наложи Радан Кънев да тропа на вратите на президентството, за да пита какво точно се случва.

И заради това си мисля, че част от недоволството спокойно може да прелее в партия. Част от десните заради това толкова пищят и за нещо "ново и неопетнено". Какво по-неопетнено може да има в една ирландка? Вярно е - през първата година на своя мандат сътвори куп гафове, ама сега за него работят медийни фабрики, които му правят имидж на успешен президент и завършен човек.

Тази прословута "Харта 2013" също лесно може да се превърне в партийна програма при нужда, а историята е доказала, че такива нужди в ситуация на криза са по-чести дори от телевизионните пристъпи на Люба Кулезич.

С други думи - във въздуха витае нещо неясно и дясно.

За него хаштагове още няма открити, но като се появи на бял свят ще живея с усещането, че съм Нострадамус.