Friday, June 21, 2013

Новото мълчаливо мнозинство




Когато в средата на юни 2012 година една малка група от недоволни хора блокира "Орлов мост" в София никой не подозираше, че това ще даде началото на една огромна протестна вълна. На цяла култура на протеста, която маникюрираните десни мислители с олигавени мозъци описват като бунт на младите, красивите, бляскавите, богатите, успелите, можещите, устремените. Това е така, защото в душата на всеки десен блогър две страсти се борят една с друга - едната е да се направи на революционер и недоволен, а другата е какво точно да напише, за да свие кинти по някой западен проект. И какъв по-добър повод да се правиш на революционер освен като описваш революцията на хората с дебели портфейли, абе направо българското tea-party. Не твърдя, че тази рисунка е автентична, но статиите в този дух са плашещи. Изобщо градският снобизъм трябва да бъде обявен за заразна болест на мозъка, един ден, когато революцията победи.


Но има една много очевидна за мен разлика между юни 2012 и юни 2013 година, която е толкова голяма, че липсата на тази разлика в десетките анализи, които прочетох ми се струва странна. През 2012 година хората, събрани на площада викаха срещу медиите, защото разпознаваха тези медии като част от жестокият олигархичен кръг, който е оплел властта и подменя всяка стойностна инициатива. Това беше най-смисленото, което хората са правили, защото битката срещу медиите, които стават бухалка в ръцете на богаташите е един от най-силните начини за съпротива срещу статуквото.
Но медията е силен враг, защото тя е имитативна и мамеща. Тя може да се променя, за да оцелее, защото зад нея стоят хора, които изобщо не искат да бъдат осветени или изкарани на светло, а искат да стоят в мрачното и тъмно задкулисие, защото там е най-удобно.
Тогава на прицелът беше бТВ, но само, защото тази телевизия стана символ на угодничество на властта. Бойко Борисов беше дежурен гостенин в студиата, именно от там правеше ежемесечните си проповеди към народа, а водещите стояха в студията и следяха с ужас да не би Светилото да им се намръщи.



Днес като гледам колко радушно приемат новите юнски протести медиите старият конспиратор в мен изтръпва от черни подозрения. Да, знам, ще си кажете, че съм мърморещ стар хейтър, който вечно не е доволен, но аз съм дете на прехода и склонността изобщо да не вярвам на електронни медии е част от моя инстинкт за самосъхранение.
Днес младите, богатите, успелите, светлите, красивите, чаровните, прелестните и превъзходните свиркат срещу ТВ 7 и империята на Пеевски, но пък така охотно позират за другите медии и разказват драматични сини истории за това как душата им е спяла обществено, но пък е сънувала как гони комунягите от власт, че човек може да пролее по някоя и друга сълза.
"Господари на ефира" дори изловиха една мелодраматична репортерка, която с треперещо гласче описваше безкрайния празник на протеста едва ли не като начало на някаква събудена вселена, а ако има нещо, което е органическо чуждо на идеята за политика това е снобския мелодраматизъм, съчетан с истеричен лиризъм. Сега разбрах дори къде са изчезнали поетесите. Много просто - решили са да стана телевизионни репортерки.



И се запитах- защо така изведнъж медиите, пък и бизнесът (Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България) станаха такива усърдни радетели на протеста на светлите, изящните, чаровните, младите и преуспелите. През февруари медиите също отразяваха социалните протести, но никога не изпаднаха в този корпоративен лиризъм, никога не отидоха до тези висини на патетиката, които карат гърлата на журналистите да хриптят от възторг.  Нима нещо в бТВ се е променило? Нима нещо в другите медии ги е накарало и те да изживеят този прословут и шибан "морален катарзис" (Проклет да си Серж - половината дивотии, които ми идват наум са по твой адрес).
Този електронномедиен патос накара всичките ми аларми да запищят.
Фактът, че БСП потъна до гуша в своите политически нечистотии не означава, че автоматично трябва да приема медийната пропаганда като нещо свое и да я превърна в своя идеология.
Аз участвах в петъчния протест, възмутен, ядосан, ошашавен, предаден, разтърсен, депресиран. И петъчният протест успя. Той свърши своята работа. В събота Делян Пеевски избяга. БСП и ДПС изпаднаха в паника. Това беше истинското лице на лъчезарната демокрация. Когато протеста обаче продължи също бях склонен донякъде да приема неговата форма. Но телевизионната патетика и истерия ме изхвърли от него. Вероятно не постъпих като истински левичар. Не трябваше да давам на десните да се възползват от това, но нямам силите и енергията днес да се боря с градския снобизъм и политически нарцсизъм на 10 хиляди души, които всяка вечер излизат.
После срещнах у социолога Деян Кюранов изречение под което се подписвам веднага: "За мен имаше демокрация в действие в петък вечерта. В събота вечерта вече не беше така".
В петък имаше демокрация. В събота демокрацията бе превърната в карнавал.
Не е моят карнавал обаче.



Битката с олигархията е моя битка. Аз не искам да живея в задръстена със сенки и сиви кардинали страна, но пък и не мога да приема КРИБ като нещо, което е от чистата страна на политическата сила. Мога до утре да ви заливам с факти за тези хора. Ама протестиращите, забелязах, три дни по-късно се гневяха на това, че в София бил назначен областен управител, който е сътрудничил едно време на ДС, ама никой не обели и дума да обясни как така маститите индустриалци се прилепиха към протеста. Да, разбира се, всички искат да бъдат успели, невероятни, епохални, красиви, чаровни, сребристи, гениални, съвременни, модерни, готини, но това не се връзва с другото. Имаме несъвпадения на образи, имаме натрупване на суети, има удивителен свръхнарцисизъм.



Защото истината е, че протестиращите са в капан, а самите те не искат да го признаят. Казват, че искат оставката на кабинета сега. А след това?
Правим избори по старите правила? В парламента пак влизат същите партии плюс минус две-три и половината София пак ще реве, че е политически непредставена.
Правителството си отива и младите, невероятните, успелите и уникалните се прибират у дома си. А през това време, това вече мога да ви гарантирам България пак ще пламне протестно, защото нито един от проблемите, които хората поставиха на февруарските протести не е решен. На улицата пак ще излязат неграмотните, простите, селяните, грозните, идиотите и България влиза в спирала от безкраен морално-икономически ад.
Аз също смятам, че нови избори трябва да има.
Очевидно е, че сегашната ситуация е най-малкото политически абсурдна, но избори сега и веднага връщат моментално ГЕРБ на власт, а аз въпреки, че тази година успешно ставам на 36 години (стар съм вече, стаааар) ще почна да търся как вървят цените на самолетните билети за чужбина.
Капанът е в това, че хепънингът е изящно явление, но не е ясно какво точно иска. Софийският карнавал не отчита факта, че София наистина не е България, а погледнете в другите градове протести няма. Което не означава, че хората не са ядосани или не подкрепят нещата. Това означава само едно - хората просто искат да видят някоя и друга социална реформа, защото те не се изживяват като морална средна класа и не са обгрижвани от пискливи репортерки, които патетично да им създават ореоли и нимбове.
Дано битката им да ги задоволи, дано да са доволни, но пък старият хейтър в мен знае, че битка без цели никога не завършва както трябва...


Когато Росен Плевнелиев даде поста служебен премиер на Марин Райков, Райков обяви, че освен на протестиращите, той щял да даде думата на "мълчаливото мнозинство" от хората.
Очевидно неговото мълчаливо мнозинство сега вика и танцува по улиците.
Страшното е, че другите млъкнаха.

4 comments:

кръстю желязков said...

Чакат си реда просто

Pasha Nikolova said...

В една демократична, цивилизована държава, каквато определено не сме,а ние искаме да бъдем, министър председател направил такъв груб политически гаф просто си подава оставката. На всичкото отгоре гафа не беше един, а няколко. А още по лошото в случая е, че обяснението за гафа беше не че е направена грешка с номинацията на абсолютно неподходящ меко казано човек, ами че не е предвидена реакцията на хората. И трябва да приемете вече - Партията Ви не е права, когато греши и трябва да плати за грешките си.

coolidge said...

Ще махнем тези, после ще трябва да гоним следващите. Аз съм от светлите и сребристите , може би, но искам бедните и простите да имат нормален живот. Сега слушам на дсб конференцията и не искам да ги чувам,тези хора не искат да променят нищо, те просто искат да влезнат във властта и да се продължи със скапаната им логика на елитарност и капитализъм, която ще ме изкара пак на улицата пак след тези протести и , може би няма да е толкова красив протеста тогава, а обратно ще ни заклеймят като провокатори и лумпени, но ми дреме на шапката, докато няма социална справедливост(която не може да ни бъде дадена от никой който е във властта или се натиска да е...), докато няма равенство политическо и икономическо нека им е зле, че има хора които викат срещу тях по улиците. Сега е ново време и всички партии са неспособни да направят промяна, защото те са част от статуквото. хората които мислят като мен дано да се увеличават малко по малко и да вземат животите си в свои ръце, защото е просто жалко да виждаш как лъжите на властниците успяват всеки път да уплашат хората( http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5865191 ) , така че да ги откажат от всеки нормален начин за съпротива. И така ще стане и сега с тези протести така че аз мисля, че не трябва да спираме и да си пазим силите след Орешарски , щото след него иде бат Бойко, а след него никой не знае, така че трябва да се въоръжим с търпение и воля за протести, защото това е само началото. Промяната ще дойде отдолу не трябва никой да слуша предателите по разни телевизии и радиа, които казват че протестите не могат да променят нищо ( като Костов например) . Малко дълъг пост но поздрави от мен и всички заедно навън!!!

x2805 said...

Незнайно защо всички на възраст над 35 и с ясни политически пистрастия /червени или сини/, да не кажа и с ограничено мислене не разбират протеста... Протеста цели постоянна промяна към по-добро - повече морал и т.н. Ако си управляващ нищо не ти пречи да правиш стойностен подбор на персонала, за да имаш едно работещо правитеслство след това. А когато управляваш в стил "Да управляваме, докато може! Да крадем докато може, че после след нас потоп!" - не може/не трябва така... Сегашните политици не са убедителни в никое отношение. Статуквото не е желано.