Голямото голо къпане на ГЕРБ

Една от ъндърграунд звездите на ГЕРБ в Народното събрание, инстинктивната политическа поетеса, депутатката Снежана Дукова в края на ноември произнесе култова реплика като обвинение към управляващите.  "Едва когато приливът отмине", каза тя с размахан от парламентарната трибуна пръст, "става ясно кой се къпе гол!". Като всяка поезия и тази подлежи на много интерпретации, а в случая не е ясно дали и самата авторка на фразата е знаела какво точно и искала да каже. Но днес, когато виждаме как парламентарната група на ГЕРБ започна да оголява откъм депутати и заприлича на нудист на открит плаж, май става ясно, че по ироничен начин това поетично умотворение може да бъде разчетено като епитафия за партията на Бойко Борисов. Тя (партията) изкара един властови сезон като целомъдрена мацка, но когато приливът отмина се видя, че през цялото време е била гола като порноактриса с голям опит в бранша.

Великият американски фантаст Дан Симънс има една книга "Лешоядите" - дебел том за това как едни ментални вампири, някаква далечна останка от еволюция свила в страничен завой, са оцелели и до наши дни, но владеят сила - да подчиняват телепатично мисленето на хората и да ги превръщат в свои марионетки. Единият от хората, които разследват случая в романа се удивлява как нещо, което е трябвало да умре преди хиляди години е успяло да се домъкне до наши дни и да наложи отново вида си в съвременната епоха.

Тази загадка измъчва и всеки човек, който се е занимавал с ГЕРБ. Защо, по дяволите, те изобщо дойдоха на власт? Нали приличаха на политически чудовища от древното минало? Вместо политика те показаха мутренско позьорство, вместо диалог - безкраен авторитаризъм на перманентното слухтене, вместо парламентаризъм - скандали и клюки, вместо управление - телевизионно шаманство, вместо политици - анонимни и послушни клонинги, вместо демокрация - полицейска кубинка, вместо интелект - интервюта на Цветан Цветанов, вместо финес - размаханият пръст на Искра Фидосова. ГЕРБ на власт не беше точно партия, а параполитическо образувание, структурирано около властта, обвило се около държавните поръчки и пари като древен паразит, който погази и изсмука крехкият зародиш на българския европеизъм и заченките на някаква нормалност. Те просто приличаха на древните създания от романа на Дан Симънс - явиха се в среда в която никой не можеше да им се противопостави, защото излъчваха груба сила и деспотичен реваншизъм, намирисващ на мачовска пот от тичащото по футболния терен тяло на Бойко Борисов.

Точно заради това ГЕРБ изживяха провала си на парламентарните избори (първа политическа сила, но без достатъчно депутати и в абсолютна изолация) като холивудска примадона, която е разбрала, че първи път в живота й я канят не за ролята на секс-символа, а за грижовната майка на главната героиня. Трябва ли да припомняме как Бойко Борисов се покри за цели пет дни без да дава позивни за обществен и интелектуален живот? А когато все пак се реши да излезе пред медиите, той постъпи като пациент току-що пуснат от изтрезвител - реши да отрече реалността, да се окачи ненужно с лаврите на победител и да разчита, че някаква изначална доброта на вселената ще реши неговите проблеми.

Това, разбира се, не се случи. Вселената може да бъде отмъстителна като статия на Калин Янакиев към здравия разум.

Парадоксалното е, че колкото и да не се признава именно протестите от юни спряха временно разпада на ГЕРБ.

В ситуация в която изглеждаше, че партията на Борисов може да се върне на власт неговите кадри предпочетоха да спотаят недоволствата си и да изчакат да видят какво ще стане на финала на филма. Днес именно по оголяването на ГЕРБ вече можем да съдим и за това, че протестната вълна наистина е затихнала. Напускането на Георги Марков, а след това и на Светлин Танчев вече е ясен белег, че дори и налудничавата харизма на Борисов не може да удържи в едно неговото собствено творение, което, нека да бъдем честни, е събирано от кол и въже и е като силно радиоактивен елемент - в момента в който бъде оставен в покой започва да се разпада с неистова скорост.

Изумително е и друго. Медийната реакция към двамата напуснали от ГЕРБ е сравнима със събуждане от кома. Сякаш от нищото и за Марков, и за Танчев бяха припомнени скандални факти от тяхната биография, сякаш те са ги натрупали в близките 15 секунди, а не ги влачат зад гърба си от години. Това говори за някаква пълна медийна драма, за журналистика така лишена от зъби по отношение на ГЕРБ, че чак е страшно да си помислим в какво време сме живели. Беше припомнено как Марков е трупал гласове в Свищов. Изведнъж бе "разкрито", че Танчев стоял зад скандалната поправка "Мери Джейн" в предишния парламент. Сякаш ГЕРБ наистина е някакво колективно същество за което се мълчи виновно и гузно, защото всички осъзнаваме на подсъзнателно ниво, каква е драма е да сме били управлявани от нещо толкова антиинтелектуално и абсурдно. А може и да има и някаква друга зависимост.

Лично за мен е напълно необяснимо защо медиите напълно забравиха скандалните записи на Борисов от къщата му в Банкя, където дава наставления на Мирослав Найденов. Или пък нежеланието им да ровят около казуса с Мишо Бирата, сякаш това е обикновен епизод от българската политическа мизерия. И фактът, че сегашното управление има своите грешки съвсем не може да служи като индулгенция за избирателната амнезия за управлението на ГЕРБ.

Когато приливът отмина се видя, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов са си направо едни политически нудисти, които са мислели, че водите винаги ще прикриват техните срамотии. Само така можем да си обясним хаотичните движения из пространството на тези, които бяха обявявани за могъщи политици и невероятни организатори навремето. Всеки може да организира група по интереси за източване на държавни пари. Но трябва да си политик наистина, за да задържиш тази група на идейна основа в опозиция. А ГЕРБ се проваля именно на този тест. ГЕРБ се проваля на теста за политика изобщо. Именно заради това единствено за Бойко Борисов изречение от дописка, което гласи: "Борисов и Шимон Перес обсъдиха световната икономика" звучи като виц. За повечето други политици у нас това нямаше да бъде смешно. За лидерът на ГЕРБ обаче звучи направо като буфонада. Защото емпирично научихме, че за него политиката е само удобен начин да организира схеми. Защото знаем, че разговорите за управление и идеи го изморяват. Журналистът от "Монд" Беноа Опкен през 2009 година написа великолепна статия за Борисов и в нея го нарече "харизматичен минотавър". Това, което медиите дежурно пропуснаха тогава да забележат е тънката ирония на французина. Минотавърът в гръцката митология е чудовище. Опкен вероятно го е разбрал от сцената която описва - Бойко Борисов е абсолютно незаинтересуван от разговор за политика с чуждестранния журналист, а с доста по-голям интерес разглежда разголени снимки на Бритни Спиърс в някакъв вестник.

Този човек просто никога не си е представял, че може да попадне в опозиция и заради това партията му бе хваната от отиващия си прилив в много неприлична поза.

Никой не може да каже докога ще продължи оголването на парламентарната група на Бойко Борисов. В добрият вариант за България тя ще се саморазпадне напълно, защото обединителната им кауза (власт в името на властта) се отдалечава все повече в политическото пространство. В лошия  - гърчовете на ГЕРБ ще продължат дълго време, което съчетано с екстремното удоволствие на България да живее в лудост, зарежда бъдещето с непредсказуеми изцепки и проникновения. Но една група в която са събрани зависими хора, подчинили временно своята алчност на лидерската такава не може да изкара дълго време в стабилна опозиция. Естественият характер на алчността е, че тя си търси широки пространства.

Вероятно заради многазначителност на преден план в новото политическо лице на ГЕРБ изпълзяха ъндърграунд поетесите като Дукова и нейните видения за голото къпане в прилива.

Из фейсбук пък е нашумяла някаква дама Мери Хигелс, която успява да съчетае в едно вярата си нумерологията, разговорите с духове и абсолютното обожание на Бойко Борисов. Същата тези дни възпя отново своето непоклатимо убеждение, че светът ще започне отново, когато ГЕРБ се върне на власт. Интересно е обаче, че началото на нейното политическо откровение започва с куплет, който може да сбъркан за начало на порностихче:

Щастлива съм!...Разбирате ли, хора?

Превърнах се във лотосно цъфтене!

Обичам знаците, дошли от горе!

Обичам гейзера, изригнал в мене!

Хигелс като пророк на победилия герберизъм така и не уточнява природата на този гейзер, които терзае вътрешностите й, но пък следващата част от видението й заслужава да се потопим в него:

Студът на злото (разбирай Орешарски) учестено диша,

разбрал, че сме любимци на звездите.

България е с ГЕРБ, изваян свише!

Към нов живот я води нов спасител!

Разбира се, мнозина ще се запитат защо в един сериозен текст се обръщаме към космическите фантазии на виртуална гербаджийка. Причината е много проста. Политолозите се провалиха радикално в обясняването на явлението ГЕРБ. Те се опитаха да го закрепят в някакъв рационален анализ, а истината, че май единствено през герберските поетеси можем наистина да схванем, че говорим за явление по-скоро от карлуковски тип. Ето и животът потвърди поезията – Бойко Борисов се появи в парламента и възложи на Цецка Цачева да бъде неговите очи и уши там, а той самият се оттеглял за известно време от парламентарна дейност. Дали пък не се готви за ролята на нов спасител? Или пък смята като братя Галеви да изчезне в геополитическия хаос на света? С човек като Борисов – любимец на възторжените поетеси всичко е възможно.

Една друга звезда Магдалена Димитрова пък нашумя с изумителното си откритие

Цветанов на Бойко е министър

и любимец в неговия регистър

Това като минимум означава, че лудите из мрежата по-добре схващат, че тия приказки, че Цветанов ще си ходи, че ще има промени са само звезден прах в очите на заслепените политолози. Поетесите на ГЕРБ като литературен отряд от барети чакат в политическата нощ и с много по-ясен поглед ни описват случките в тази партия, която се е топнала в прилива, а всички с ужас чакаме оттеглянето на вълните.

Защото Хигелс добре е описала идването на новия спасител, но така и не ни е казала най-важното - той ще носи ли бански в това проклето опозиционно море?